Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, I-26 състав, в открито заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията Мичева гр. дело
№ 10107 по описа за 2018 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците В.С.Д., Р.Т. Д., М.Т.В., Х.Т.В., Т.Т.Д. и Й.В.С. твърдят, че на 24.02.2018г. е настъпило ПТП,
в резултат на което е причинена смъртта на техния съпруг и баща. Ищците
посочват, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на
МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Ищците твърдят, че
изключително тежко са преживели загубата на своя съпруг и баща. Загубили са
човека , който е сплотявал и издържал семейството и е бил източник на съвети и
помощ. Ищците сочат, че увреждащият
автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие,
валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване
на причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди. Молят съда да осъди
ответника да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на смъртта на техния съпруг и баща в размер на по 200 000лв. за
всеки един от тях, ведно с лихвата от 30.06.2018г. до окончателното изплащане. Процесуалният им представител претендира за
разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът Застрахователна
компания О.– клон Б.КЧТ оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърдения механизъм на ПТП, оспорва причинно следствената връзка между поведението
на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при него,
и настъпилите на ищците вреди. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на наследодателя на ищците на
вредоносния резултат, като твърди, че той е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан, като степента на съпричиняване е
значителна, поне 70%. Оспорва твърдението в исковата молба, че смъртта на Т.В. Д.
е причинила на ищците болки и страдания, оспорва твърдяната близка връзка между
ищците и техния наследодател. Оспорва иска за заплащане на мораторна
лихва върху главницата. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищцата В.С.Д. е съпруга на Т.В. Д., а ищците Р.Т.Д., М.Т.В.,
Х.Т.В. и Т.Т.Д. са негови деца. Ищцата Й.В.С. е
дъщеря на ищцата В.С.Д., а Т.В. Д. не е вписан в регистъра като нейн баща.
С присъда №30/ 19.12.2018г. по НОХД № 577/2018г.
на Сливенски ОС, Д.И.Д., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на 24.02.2018г., на път 1-6, км.411+700 в
близост до разклона за с.Драгоданово, общ.Сливен, при управление на МПС-лек
автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ *****, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си при
двупосочно движение по пътно платно с две ленти за движение да не навлиза без
необходимост от изпреварване или заобикаляне и да не се движи в насрещната лента
за движение; чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.73 ал.1 от ППЗДвП,
като се е движил със скорост 113 км/ч, при допустима скорост за движение от 90
км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.В. Д. на 59 години; средна
телесна повреда на В.С.Д. на 59 години, изразяваща се в трайно затрудняване
движението на левия горен крайник и средна телесна повреда на Х.А.Д.на 62
години, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник –
престъпление по чл. 343 ал.4, вр. ал.3 б. „б“ предл.1, вр. ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на
4.01.2019г.
Присъдата на наказателния съд относно
извършването на деянието, противоправността му и
виновността на дееца е задължително за настоящия граждански съд, който
разглежда последиците от противоправното поведение - арг. чл.300 от ГПК. Предвид наличието на влязла в сила присъда
по тези три въпроса, гражданският съд не може да прави изводи относно тези три
обстоятелства, различни от изводите на наказателния съд.
Присъдата на наказателния съд не
ограничава гражданския съд да установи евентуално съпричиняване
от страна на пострадалия, в случай на наведено възражение от ответника.
В случая ответникът прави възражение, че
Т.В. Д. е допринесъл за настъпване на противоправния
резултат като е пътувал без поставен предпазен колан, както и че се е съгласил
да пътува в автомобил, който не е бил оборудван с предпазен колан. Във връзка с
установяване на твърдяното съпричиняване, съдът
назначи и изслуша няколко съдебни експертизи.
Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно медицинската експертиза Т.В. Д., на 59 год,.
при ПТП е изпаднал от автомобила и е починал на място. В резултат на ПТП той е
получил следните травматични увреждания: съчетана шийна
и гръдна травма - със счупвания на гръбначния стълб в шийния
отдел между 5 и 6-ти шийни прешлени с пълно
прекъсване на гръбначния мозък. Счупвания на ребра двустранно, по няколко линии
вляво, счупвания на двете ключици, контузии и разкъсвания на белите дробове, излив на кръв в гръдната кухина в количество 1500 мл; разкъсно- контузна рана на
главата, разкъсно- контузна
рана на лявото коляно, кръвонасядания и охлузвания по
лицето, гръдния кош и крайниците. Причината за смъртта на Т.В. Д.е съчетаната
гръбначно-мозъчна и гръдна травма с пълно прекъсване на гръбначния мозък,
контузиите и разкъсванията на белите дробове. Вещото лице
посочва, че по принцип е възможно при правилно поставен предпазен колан да се
получат увреждания на паренхимните органи в коремната
кухина- черен дроб, далак и др. В конкретния случай няма увреждания на тези
органи. При правилно поставен предпазен колан пътникът Т. Д.нямаше да изпадне
от автомобила и не би получил някои от нараняванията - например счупване на
гръбначния стълб с прекъсване на гръбначния мозък.
Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза установява следния механизъм на
ПТП: Товарен автомобил Форд Транзит, в който е пътувал Т. Д., се е движил по
път I - 6, в посока от запад на изток. Движението се е осъществявало в светлата
част на денонощието при суха пътна настилка и добра видимост. Скоростта на
движение на автомобила е била около 114 км/ч. В същото време, в обратна посока,
се е движил товарен автомобил Мерцедес със скорост на движение около 87 км/ч. В
зоната на прав участък водачът на Форд Транзит, Д.И.Д., е допуснал отклоняване
на автомобила и пресичане на разделителната линия, като е навлязъл в лявата за
него пътна лента. Навлизането на автомобила е в резултат на конкретни действия
на водача при завъртане на волана при възникнал технически проблем със задна
дясна гума. При праволинейното движение гумата внезапно е дефектирала,
като е останала без въздух. При това движение автомобилът Форд е навлязъл в
насрещната лента за движение - лента за движение на Мерцедес. Настъпил е удар в
лентата за движение на Мерцедес, в резултат на който автомобилът Форд Транзит е
продължил движението си към десния банкет, където е напуснал дясната за него
пътна лента и десния за него банкет при пълна загуба на управление. След
напускане на банкета е последвал полет и падане с плъзгане и търкаляне на
автомобила около собствената му надлъжна ос до окончателното спиране, намерен
съгласно протокола за оглед. Автомобилът Мерцедес е продължил напред и надясно,
като е напуснал платното от дясната страна по посоката му на движение и е спрял
в дясната канавка. Т. Д.е изпаднал от автомобила Форд след полета и движението
на автомобила в нивата. При огледа на автомобила Форд Транзит е установена деформация
в лявата странична, задна част на автомобила Форд, която е в областта на задния
панел. По повърхността на панела са установени характерни протривни,
надлъжно разположени следи, както и разкъсване на задната лява колонка и задна
врата. При огледа на т.а. не са описани части навлезли навътре в салона на
автомобила, които могат да нанесат увреждания на пътуващите. Уврежданията по
пътниците са настъпили следствие въртене след удара и преобръщане на
автомобила. Досежно установяване ефективността на
поставените предпазни колани според вещото лице, съобразно механизма на
настъпване на процесното ПТП, при първия удар е
възможно предпазния колан да задържи телата на возещите се в автомобила
пътници, но при последващото въртене, падане и
преобръщане на автомобила, предпазните колани не биха предпазили пътуващите от
удари в интериора на салона на автомобила.
Назначената съдебна медицинска автотехническа експертиза установява, че „Форд
Транзит" с per. № *****е фабрично произведен с
триточкови предпазни колани както на предните, така и на задните седалки. Във
връзка с изясняване на функцията на предпазния колан, вещите лица поясняват, че
той е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на
автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране. Предпазният
колан е с предназначение да намали риска от увреждане на пътника чрез
ограничаване подвижността на тялото му в случай на сблъскване или внезапно
намаляване скоростта на превозното средство. Използването на предпазните колани
предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и
съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или с други
пасажери. Правилно поставеният предпазен
колан ограничава движението на тялото напред в автомобила.
Вещите лица посочват, че след челен удар
от ПТП, какъвто е удара по отношение на т.а. Форд Транзит, при пасажера от
въздействие на колана се получават характерни увреждания, известни като т.н.
„синдром на предпазния колан" - лентовидни кръвонасядания
и охлузвания в областта на гърдите и корема и др. Такива увреждания не са
описани при пострадалия Д., т.е. няма сигурни медицински данни за това, че
пострадалия е бил с поставен предпазен колан. Освен това, факта, че след ПТП
тялото на пострадалия е намерено експулсирано извън катастрофиралия бус, категорично дава основание да се приеме, че при ПТП
пострадалия е бил без поставен предпазен колан. Морфологичният вид на травмите
на пострадалия Д., съпоставен с данните за ПТП, дава на вещите лица основание
да приемат, че тежките несъвместими с живота гръбначно-мозъчна и гръдна травми
са причинени от удари с много голяма травмираща сила, най-вероятно в интериора,
в момент, в който тялото е напускало товарния автомобил при сблъсък с голяма
кинетична енергия в тях и по-малко вероятно от удар след падане и достигане на
терен.
Вещите лица уточняват, че хипотетично,
при поставен предпазен колан, с оглед високата скорост в конкретния случай,
респективно голямата кинетична енергия, е възможно главата или крайниците на
пострадалия да достигнат с удар до части от интериора автомобила, на вътрешните
органи (мозък, сърце, бели дробове и органи в коремна кухина) да се причинят
инерционни увреждания от преразтягане и сътресение, а
от настъпили пластични деформации в зона на пасажера да се причинят и
увреждания по механизъм на притискане, като не е възможно да се изключи от
такива травми дори да се стигне до смъртен изход. В никакъв случай, обаче при
поставен колан травмите не биха били същите като регистрираните и те не биха
били с толкова изразени тежки контактни увреждания, както в гръдния кош - двустранни
разместени счупвания на множество ребра, счупване на двете ключици, тежки контузионни увреждания на белите дробове с разкъсвания от
счупените ребра на левия бял дроб, така и в шийната
част на гръбначен стълб - счупване на прешлени с пълно прекъсване на гръбначния
мозък със значително раздалечаване на получените фрагменти на гръбначния стълб
в областта на шийния сегмент.
Изслушаните три експертизи не са оспорени
от страните. Съдът ги приема и приобщава към доказателствения
материал. Въз основа на експертизите съдът приема, че наследодателят на ищците Т.
Д. е пътувал без поставен предпазен колан. Основни аргументи в тази насока е
липсата на характерни увреждания от употребата на предпазен колан, както и
обстоятелството, че тялото на Д. е намерено извън купето на товарния автомобил,
в който той е пътувал при ПТП.
За установяване на претърпените от
ищците болки и страдания от загубата на техния наследодател, съдът събра гласни
доказателства.
Св.Т. М.и св. Н.Д.установяват, че семейството
на ищците било много задружно. Ищците М.В., Х.В. и Т.Д. живеели при родителите
си – ищцата В.Д. и починалия Т. Д., а останалите ищци Р. Д. и Й.С. живеели на
квартира. Семейството работело заедно, занимавали се с дърводобив. Бащата Т. Д.
ги ръководел. След смъртта му ищците се променили, спрели да контактуват със
съгражданите си, не излизали, ходели с наведена глава. Всички преживели тежко
загубата на Т. Д.. Досежно отношенията на ищцата Й.С.
с починалия Д. свидетелят установява, че Т. се отнасял към Й. като към свое
дете, въпреки че не я е бил припознал. Тя се обръщала към него с „татко“. Св.Д.разяснява, че Й. се родила по времето,
когато Т. Д. и В.Д. не са били сключили граждански брак, а Д. е бил в казармата, и не могъл да припознае дъщеря си.
Св.Д.Д.,
водачът на т.а. Форд Транзит, установява, че автомобилът имал предпазни колани
на предните седалки, докогато при задните седалки – на някои седалки имало
колани, а на други нямало. Установява, че Т. Д. пътувал на последната седалка в
ляво, но не може да посочи дали неговата седалка е била оборудвана с предпазен
колан.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите. Същите звучат обективно и не са в противоречие със събраните
писмени доказателства.
С молба вх.№ 322205/ 30.03.2018г. ищците
са предявили пред застрахователното дружество ответник претенцията си за
изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Не се спори, че
застрахователят не е заплатил извънсъдебно обезщетение.
В производството не се спори между
страните, че за управлявания от Д.Д. т.а.
Форд Транзит е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени
вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Съгласно
изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – ищците са предявили пред застрахователя ответник
писмена претенция от 30.03.2018г., застрахователят не е заплатил обезщетение. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
С определение , влязло в сила на
12.10.2019г., производството по делото е било спряно на основание чл.637 ал.1
от ТЗ, тъй като по отношение на ответника е открито производство по ликвидация
на застрахователното предприятие по см. на дял ІV от Директива 2009/138. Производството
по ликвидация на ответника се урежда от правото на Р Кипър, а производството по
настоящото дело се урежда от българското право, съобразно правилото на чл.274
т.2 б.“д“ вр. чл.292 от Директивата. Чл.220 от Закона
за дружествата на Р Кипър изисква спиране на производствата по искове,
предявени срещу дружество, по отношение на което е открито производство по
ликвидация. С решение от 30.07.2019г. на Окръжния съд в Никозия по дело по
молба № 656/2018г. съдът е наредил и позволил ликвидацията на застрахователното
дружество „О.“. На основание чл.219 от Закона за дружествата на РКипър, решението за ликвидация е публикувано в официалния
вестник на Р Кипър на 23.08.2019г. Съобразно указанията до кредиторите,
публикувани на основание чл.280 от Директивата, в съответствие с разпоредбата
на чл. 251 ал.2 от Закона за дружествата на Р Кипър, същите е следвало в срок
до 35 дни от публикацията на решението за ликвидация да предявят взиманията си
пред компанията в ликвидация /съобщението е публикувано и на сайта на
Министерството на финансите на РКипър, Служба по контрол
на застрахователните компании/. В съответствие с изискванията на чл.282 от
Директива 2009/138 и в предоставения срок, ищците са предявили вземанията си от
ответника, като са подали формуляри за предявяване на вземане, входирани при ответника на 20.09.2019г. и на 27.09.2019г. Съгласно
чл.239А от Закона за дружествата на Р Кипър ликвидацията продължава до 18
месеца считано от датата на подаване на молбата за ликвидация, освен ако срокът
не бъде продължен от съда. Съгласно чл.251 ал.6 Закона за дружествата на Р
Кипър ликвидаторът незабавно разглежда предявените вземания и най-късно в
рамките на 10 дни ги приема или отхвърля писмено. Отказът на ликвидатора за
приема вземането може да се обжалва пред съда в 21 дневен срок от връчването му
на кредитора /ал.7 на с.т./.
По отношение развитието на ликвидацията
на застрахователното дружество „О.“ липсва публична информация. На 9 декември
2021г. ищците са изпратили запитване до ликвидаторите на ответника дали
взиманията им са включени в списъка на приетите вземания. Писмен отговор не са
получили. В молба до настоящия съд от същия ден, 9.12.2021г., ищците посочват,
че са се свързали с представител на ликвидаторите на ответника по телефона и им
е било съобщено, че вземанията им не са приети. Поискали са съда да възобнови
производството по спряното дело.
Служебно, по друго дело срещу същия
ответник, съдът изпрати запитване до Гаранционен фонд да се снабди с информация
на какъв етап е ликвидационното производство на ответника. С писмо, приложено
на л.313 от делото, ГФ съобщава, че фондът вече е отправил подобно запитване до
ликвидатора на ответника , но отговор не е получил. В писмото обаче се посочва,
че Гаранционният фонд на РБ.е предявил иск срещу Гаранционния фонд на РКипър пред Съвета на бюрата във връзка с несъстоятелността
на ответника. Съобразно постановеното арбитражно решение Гаранционният фонд на
Кипър е отговорен по отношение на застрахователните договори, сключени чрез българския
клон на „О.“. В писмото също се съобщава, че в случай, че Гаранционния фонд на
Кипър признае арбитражното решение, предстои подписването на техническо
споразумение, с което ще се уредят процедурите и механизмите по разплащанията.
Предвижда се българският ГФ да разплати вземанията, а изплатените суми да му
бъдат възстановени от кипърския ГФ.
В съдебно заседания процесуалният
представител на ликвидатора на ответника заявява, че вземанията на ищците не са
приети, но не са и отказани, а са в процес на разглеждане за установяване на
правилата, при които двата гаранционни фонда ще ликвидират вземанията. Към
настоящия момент има приети вземания, но само такива, които са установени с
влязъл в сила съдебен акт.
Съдът, като съобрази, че ищците са
заявили взиманията си от ответника в срок, съобразно приложимото национално
право на застрахователя, че ликвидатора на ответника в законоустановения
10 дневен срок от получаване на предявените вземания не се е произнесъл
писмено, че ги приема, както и че към настоящия момент е изтекъл законоустановения срок за приключване на производството по
ликвидация на ответника, и се обсъжда
разплащане не от имуществото на ликвидираното застрахователно дружество , а от
бюджета на Гаранционния фонд на РКипър, приема, че
взиманията на ответниците всъщност не са приети,
въпреки че липсва писмен отказ. Самият процесуален представител на ликвидатора
установи, че има приети вземания от ликвидаторите, но те са само такива,
установени със съдебни решения. Вземанията на ищците не са установени със
съдебно решение и това е допълнителна индиция да се
счита, че същите не е приети в ликвидационното производство. Изминали са 3г. от
обявяването на ответника в ликвидация, време достатъчно ликвидаторите да се
произнесат дали приемат предявените от ищците вземания и да ги предявят пред
съда. Съдът приема, че следва да счита вземането на ищците за неприето и да
продължи производството по делото с участието на ликвидатора на ответника в
съответствие с разпоредбата на чл.737 ал.3 от ТЗ.
По
съществото на спора, съдът намира, че са налице изброените по-горе предпоставки
на чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника застраховател на отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди .
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника. Ищците са от кръга лица, които имат право
на обезщетение съобразно задължителните постановки на ППВС №4/61г. , допълнено
с ППВС №5/69г. Ищцата В.Д. е съпруга на
починалия Т. Д., а ищците Р.Т. Д., М.Т.В., Х.Т.В. и Т.Т.Д.
са
негови деца. Това качество се установява от представеното удостоверение за
наследници. Съобразно постановките на ППВС №4/61г. право на обезщетение за
неимуществени вреди при смърт на пострадалия имат най-близките роднини, като
низходящите, възходящите и съпругът, и то след като се установи, че
действително са претърпели такива вреди. С ППВС №5/69г. кръгът на лицата имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди се разширява. ВС постановява, че
имат право на обезщетение за неимуществени вреди отглежданото, но неосиновено
дете, когато това отглеждане е било трайно и е създало връзка и чувства между
пострадалия и ищеца, каквито са отношенията между родител и дете. Въпреки, че
пострадалият Т. Д. не е вписан като биологичен баща на ищцата Й.В.С., се
установи, че тя е отглеждана от него като свое дете, и отношенията им са били
близки и трайни като отношенията между баща и дете. Съобразно изложеното съдът
приема, че ищците имат право да търсят обезщетение за търпените от тях неимуществени
вреди от смъртта на Т. Д..
С
влязла в сила присъда е установено деянието на водача Д.И.Д., неговата противоправност, вината на водача, както и причинно
следствената връзка между противоправното деяние и
настъпилата смърт на наследодателя на ищците Т. Д.. На доказване в настоящия граждански
процес подлежат претърпените лично от ищците
неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния наследодател, а
предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване,
на установяване подлежи и приноса на починалия за настъпване на вредоносния
резултат.
Събраните гласни доказателства
установиха по категоричен начин твърдените в исковата молба болки и страдания. Ищците
са били в много близки отношения с Т. Д.. Живеели са задружно, като Т. и
съпругата му В. са живели заедно с трите си деца М., Х. и Т. в едно
домакинство, а другите им две деца – Р. и Й. си живеели отделно, на квартира,
но в същото населено място. Независимо, че не са живеели при родителите си, Р.
и Й. са поддържали близка връзка с тях. Всички заедно са работили и са се
грижили за прехраната си. Установи се, че ищците трудно преживели смъртта на Т.
Д., ограничили социалните си контакти, затворили се в себе си. Обезщетението за
така установените неимуществени вреди, причинени в резултат на смърт от деликт, съдът на основание чл. 52 ЗЗД следва да определи по
справедливост.
Критерият „справедливост” не е
абстрактно понятие. Налице е трайно и непротиворечиво тълкуване на нормата на
чл. 52 ЗЗД, установено както с ППВС № 4/1968 г., така и от практиката на САС и
ВКС. Възприето е с Решение № 117 от 25/07/2017 г. по гр.д.№ 60199/2016 г. , ІV
г.о. на ВКС, че от значение са:
конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, съпътстващите
физически болки и страдания на починалото лице, тяхната сила, интензитет и
продължителност на болковия синдром, те в каква
степен са били възприети от ищеца, как са се отразили върху неговата психика и
емоции, възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта, родствените и емоционалните отношения между ищеца
и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента
на деликта и след това; отражението върху психиката и
начина му на живот. Като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат и стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по
отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция
са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са
база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012
г., постановено по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 179/29.01.2016
г. по т.д. № 2143/2014 г. на I т.о. на ВКС, решение № 207/03.09.2013 г. по т.д.
№ 207/2011 г. на II т.о., решение № 83/06.07.2012 г. по т.д. № 795/2008 г. на
II т.о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на II т.о. на ВКС).
Принципът на справедливост изисква да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.
Съдът, за да определи справедливо по
размер обезщетение за ищцата В.Д., на 59г., взе предвид съществуващата близка
съпружеска връзка с починалия. Двамата са имали пет деца, заедно са се грижили
за тях и заедно са осигурявали прехраната на семейството си. Били са задружно
семейство. Съдът съобрази и установената близка емоционална връзка между
починалия и неговите пет деца – Й., на 41г., Р., на 38г., М. на 36г., Х. на
31г. и Т., на 27г. Въпреки че всички те са пълнолетни и независими, три от тях
са продължили да живеят заедно с родителите си. Останалите две, независимо че
са живели в отделно домакинство, са продължили да работят при своя баща и да
разчитат на неговата помощ. Смъртта на пострадалия е била внезапна, прекъсвайки
установените в семейството отношения на
уважение, грижа и подкрепа, което предполага по – голям интензитет на
отрицателно засягане на психиката на ищците. Загубата е била преждевременна,
тъй като пострадалият е бил на 59г. Ищцата В.Д. е загубила партньора си в
живота, на чиято подкрепа – морална и финансова, е разчитала до края на живота
си. Останалите ищци са загубили с баща си опора в своя живот, на която са
разчитали, видно от свидетелските показания, независимо от възрастта си. Установиха
се действително търпени от ищците неимуществени вреди съобразно посочените
критерии на ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5 /69г. Възстановяване на засегнатото
неимуществено благо не е възможно (личната неприкосновеност е парично неостойностима), а обезщетението представлява предвидената от закона заместваща облага,
чиято цел е да отстрани неблагоприятните последици от правонарушението. В
настоящия случай, съобразявайки, че вредите са настъпили през 2018г., съдът
намира за справедлив размер обезщетение за търпените от ищцата В.Д. , съпруга
на пострадалия, неимуществени вреди е сумата от 120 000лв., а за търпените
от останалите ищци, деца на пострадалия, неимуществени вреди е сумата от по
90 000лв. за всеки един от тях.
По възражението за съпричиняване.
Безспорно е, че при застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят разполага с всички материалноправни
и процесуалноправни възражения, основаващи се, както на застрахователното му отношение
със застрахования, така и на деликтното.
Застрахователят е в правото си да прави на третото лице всички възражения,
които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение – в това
число, че пострадалият е съпричинил вредите - чл.51 ал.2
от ЗЗД / така и Решение № 67/ 15.05.2014г. по т. д. № 1873/13г., ВКС, І т.о./.
Според разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. Вредоносният
резултат трябва да е в причинна връзка с поведението на увредения. Според ППВС
№ 17/1963 г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, а не и
вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на
вредата, той съпричинява същата.
В случая, от заключенията и на трите
експертизи се установява безспорно, че постаралия Т. Д. е пътувал в автомобила
без постановен предпазен колан в нарушение на задължението по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Както вече съдът отбеляза, в подкрепа на този извод е липсата на лентовидни
кръвонасядания и охлузвания в областта на гърдите и
корема и др. / т.н. „синдром на предпазния колан"/,
и изпадането на тялото на пострадалия от
купето на автомобила. Само по себе си обстоятелството, че пострадалият при ПТП
пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан не
е достатъчно, за да бъде приложен чл.51 ал.2 от ЗЗД, а следва да бъдат
ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на
конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по- малък обем, ако
пострадалият е ползвал такъв предпазен колан /така в решения:
№ 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.06.2011 г.,
по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012г./.
Ударът за товарния автомобил, в който е
пътувал пострадалия, е бил челен. При правилно поставен предпазен колан, тялото
на Т. Д. би останало задържано на седалката и не би се получило съприкосновение
с интериора на купето на автомобила. Тежките несъвместими с живота
гръбначно-мозъчна и гръдна травми са причинени от удари с много голяма
травмираща сила най-вероятно в интериора в момент, в който тялото е напускало
товарния автомобил при сблъсък с голяма кинетична енергия в тях и по-малко
вероятно от удар след падане и достигане на терен. Според вещите лица по
комплексната експертиза при поставен колан травмите не биха били същите като
регистрираните и те не биха били с толкова изразени тежки контактни увреждания. Т.е. при този механизъм на ПТП обезопасителният
колан е бил необходим. Той определено е щял да доведе до запазване
живота на пострадалия, респ. до получаване на други увреждания, които биха били
с по-малка тежест и съвместими с живота. При така установените факти съдът
приема, че пострадалия има принос от 20% за настъпването на вредоносния резултат. Приносът му е по-малък
от този на виновния водач на т.а. Форд Транзит, който е допуснал тежко
нарушение на правилата за движение по пътищата, в какъвто смисъл е и наказателната
присъда. С оглед на изложеното съдът
намира възражението на ответника за съпричиняване за
основателно.
Възражението на ищците, че седалката на
пострадалия не е била оборудвана с предпазен колан и поради това съпричиняване не може да се установи по категоричен начин,
съдът не възприема. Товарният автомобил, в който е пътувал Т. Д., е бил
фабрично оборудван с предпазни колани на всички седалки. Виновният за ПТП водач
сочи, че не е сигурен дали седалката, на която е седял Т. Д. е била оборудвана
с предпазен колан. Дори и това да е било така, основателно е възражението на
ответника, че в този случай пострадалият доброволно се е съгласил да се
превозва с автомобил, който не е бил оборудван с предпазен колан. Съгласието да
бъдеш превозван в автомобил, който не е оборудван с предпазни колани означава
сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед липсата на средство
за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и
пасажерите му на място при случай на внезапно спиране. Рискът следва от
знанието за липса на средство за защита и от съответната възможност да се
направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат.
Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на
увреждането по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
На ищците следва да се присъди
обезщетение като се съобрази процента съпричиняване.
Или на ищцата В.Д., съпруга на пострадалия, следва да се присъди сумата 96 000лв.,
а на останалите ищци – по 72 000лв. за всеки един от тях.
Исковете, за разликата до предявените
размери от по 200 000лв. главница следва да се отхвърлят като неоснователни.
На
уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна
лихва за забава върху всяка присъдена главница. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл.496 ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за собствената си забава. В случая ищецът е заявил писмената си претенция
пред застрахователя на 30.03.2018г., но претендира началния момент на лихвата
за забава от 30.06.2018г. С оглед на диапозитивното начало, ответникът следва
да се задължи със законната лихва върху присъдените на ищците обезщетения от 30.06.2018г. до окончателното изплащане.
По
разноските:
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищците
претендират присъждане на разноски за настоящото производство за процесуално
представителство, осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
450лв. и съдебни разноски в размер на 630лв.
Ищците
са били освободени от заплащане на такси и разноски по делото на основание
чл.83 ал.2 от ГПК и не са направили разноски за съдебното производство. Видно
от приложения на л.365 договор за правна защита и съдействие, защитата на
ищците се осъществява безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски – в случая
ответника на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,
съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатът, оказал
на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение съдът
присъжда на адвоката. Ето защо на основание чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.С.Ч.,
член на Софийска адвокатска колегия, възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 12780 лв. с ДДС.
На
ответника разноски се следват на
основание чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете /исковете са отхвърлени за 62 %/, в размер на 669,60лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 18 240 лв. – държавна такса за уважената част от
исковете. Разноски за сметка на бюджета на съда не са направени до настоящия
момент. Предстои заплащане на възнаграждение
на вещите лица по двете единични експертизи. При изплащането им, съдът ще осъди
ответника да възстанови на съда съразмерно съдебните разноски.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „О.“ АД , Р Кипър, с адрес на управление: гр.Никозия,
ул.*****, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на
Р Кипър под № 71103, представлявано от П. Н.и Х.Н., в качеството им на
постоянни ликвидатори, чрез „Застрахователна компания О.- клон България“ КЧТ,
ЕИК ******със седалище в гр.София и адрес на управление бул.“******, представлявано
от управителя П.Т.Е., да заплати на В.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 96 000лв., ведно със законната лихва от 30.06.2018г. до окончателното
изплащане, а на Р.Т. Д., ЕГН ********** , на М.Т.В., ЕГН **********, на Х.Т.В.,
ЕГН **********, на Т.Т.Д., ЕГН ********** и на Й.В.С.,
ЕГН **********, всички на същия адрес, по 72 000лв. ведно със законната
лихва от 30.06.2018г. до окончателното изплащане на всеки от тях, които суми представляват
обезщетение за причинени от ПТП на 24.02.2018г. неимуществени вреди, вследствие
смъртта на техния съпруг и баща Т.В. Д., ЕГН **********, причинени виновно от
застрахован при „Застрахователна компания О.- клон България“ КЧТ по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Д.И.Д.,
ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявените размери от по
200 000лв. всеки, ведно с лихвата за забава, като неоснователни.
ОСЪЖДА
В.С.Д., ЕГН **********, Р.Т. Д., ЕГН ********** , М.Т.В., ЕГН **********, Х.Т.В.,
ЕГН **********, Т.Т.Д., ЕГН ********** и Й.В.С., ЕГН **********
да заплатят на Застрахователна компания „О.“ АД , Р Кипър, чрез „Застрахователна компания О.- клон
България“ КЧТ, ЕИК ******със седалище в гр.София и адрес на управление бул.“******,
представлявано от управителя П.Т.Е., разноски в размер на 669,60лв.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „О.“ АД , Р Кипър, с адрес на управление: гр.Никозия,
ул.*****, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на
Р Кипър под № 71103, представлявано от П. Н.и Х.Н., в качеството им на
постоянни ликвидатори, чрез „Застрахователна компания О.- клон България“ КЧТ,
ЕИК ******със седалище в гр.София и адрес на управление бул.“******,
представлявано от управителя П.Т.Е., да заплати на адвокат С.С.Ч., ЕГН **********, член на Софийска адвокатска колегия,
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 12780 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „О.“ АД , Р Кипър, с адрес
на управление: гр.Никозия, ул.*****, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър на Р Кипър под № 71103, представлявано от П. Н.и Х.Н.,
в качеството им на постоянни ликвидатори, чрез „Застрахователна компания О.-
клон България“ КЧТ, ЕИК ******със седалище в гр.София и адрес на управление
бул.“******, представлявано от управителя П.Т.Е., да заплати да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 18 240
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: