РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Берковица, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100223 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца
„Топлофикация София ” ЕАД искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1
ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ за установяване спрямо ответника С. К. И. съществуването на вземане
в размер на сумата от 455.90 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2018 г. до месец
април 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.09.2022 година до изплащане на вземането, сумата от 97.08 лева - лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г., сумата 16.01 лева - главница дялово
разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 година до
изплащане на вземането, сумата 3.63 лева лихва за периода от 31.05.2019 г. до
19.04.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 696/2022 г. по описа на РС
Берковица.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата си молба,
че С. К. И., в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се
1
в гр. С., е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като последното е извършено от „Техем сървисис“
ЕООД. Сочи, че съгласно раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В
този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача,
като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
гата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази
сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Поради неизпълнение от страна на длъжника на дължимите суми за ТЕ
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 696/2022 г. по описа на РС
– Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника
за следните суми, а именно - сумата 455.90 (четиристотин петдесет и пет лева
и 90 ст.) лева главница за периода от месец октомври 2018 г. до месец април
2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2022
година до изплащане на вземането, сумата от 97.08 (деветдесет и седем лева и
2
8 ст.) лева - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г., сумата 16.01
лева главница дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до
месец април 2020 г., сумата 3.63 лева лихва за периода от 31.05.2019 г. до
19.04.2022 г., както и направените по делото разноски в размер 25,00 (
двадесет и пет) лева държавна такса и 50,00 (петдесет) юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответницата му дължи вземането в посочените размери, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 696/2022 г. на РС – Берковица.
Претендира направените разноски по настоящото дело и по
заповедното производство.
Ответната страна С. К. И. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Не спори, че е собственик на топлоснабдения имот.
Оспорва иска. Твърди, че веднага след като е получила извлечение за
неплатени задължения е изплатила всички задължения на 26.01.23 г., за което
представя 33 броя касови бележки. Заявява, че са й приспаднати
задълженията, които са били погасени по давност, като със стрелка на
формуляра служителка на ищеца направила отбелязване. Счита, че е погасила
всички дължими суми.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, което дружество е било ангажирано да
извърши дяловото разпределение за процесния имот. Третото лице помагач
поддържа, че дяловото разпределние е извършено в съответствие с всички
действащи през процесния период номативни актове.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
3
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните през исковия период за процесния имот, количеството на
реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава
Относно наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на
вещното право на ползване.
В случая по делото не е спорно, че ответницата е собственик на имот,
находящ се на адрес: гр. София 1510, район Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“,
бл. 151, вх. Е, ет. 4,ап. 145, като с Определение № 321 от 16.10.2023 г. съдът е
отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване този факт.
Видно от представеното удостоверение за наследници на л. 70 С. К. И. е
наследник на Г.Й.К., който е бил клиент на ищеца с абонатен № .....
Предвид изложеното съдът приема, че като собственик на имота
ответницата е потребител на топлинна енергия и между нея и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение за процесния период.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през
процесния период. На съда е служебно известно, че Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила /видно и от публикация във в.
Монитор на л. 55/. ОУ обвързват ответницата дори и без изричното им
4
приемане съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
твърдения ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу ОУ в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Предвид това се налага извод, че между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца е налице задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице
задължение да заплаща нейната цена, в качеството си на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот:
Не се спори, че имотът се намира в сграда етажна собственост, както и
че сградата е топлоснабдена.
Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост се
установява и от Протокол на ОС на етажната собственост от 12.06.2002 г. за
избор на изпълнител на услугата дялово разпределение /л. 37 по делото/,
Договор от 11.09.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение /л.
35-36/, представените от третото лице – помагач индивидуални справки /л.
116-л.117/, както и от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза /л. 161-л. 174/.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за
избор на фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото
разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно
от експертното заключение по СТЕ и предоставените от третото лице –
помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е
предоставена през процесния период.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е
сключила договор с третото лице помагач - „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода /Договор от 11.09.2002 г. на л. 35-36 от делото,
който е сключен въз основа на решение на Общото събрание, обективирано в
Протокол от 12.06.2002 г. на л. 37 по делото/.
Вземането на ищеца за извършеното дялово разпределение се основава
на осъщественото от етажната собственост възлагане по силата на сключения
договор между етажните собственици и третото лице като фирма за дялово
разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Лицето, което извършва дяловото разпределение се избира от клиентите
на етажната собственост при спазване изискванията на Наредба №16-344 от
5
06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали
друго лице, то разпределението се извършва от самото топлопреносно
предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата
наредба/.
В тази връзка следва да се посочи, че доколкото нормата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ предвижда правомощие на самото топлопреносно предприятие да
извършва услугата дялово разпределение, като по негова преценка
извършването може да бъде възложено на ФДР /фирма за дялово
разпределение/ като подизпълнител, то именно топлопреносното предприятие
е легитимирано да претендира плащане на цената на тази услуга.
От експертното заключение по изготвената СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА от вещото лице Г. К. /л. 161-174 по делото/, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява,
че през процесния период всички измервания са правилно изчислени и в
съответствие с изискванията на приложимите разпоредби.
Крайните изводи, до които е достигнало вещото лице са следните:
Отчетите на показанията на общия топломер са извършвани
редовно, като са спазени изискванията на „Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти на гр. София, Чл.19, съответно на „Наредба 16-
334 за топлоснабдяване”(2007г.), Чл.5З - „ежемесечно”.
Според показанията от ежемесечните отчети на индивидуалните
разпределители в топлоснабдения имот, разпределението на
топлинната енергия от страна на „Техем сървисис” ЕООД през
процесния период е извършвано в съответствие с изискванията на
„Наредба 16-334 за топлоснабдяване”, 2007 г.
За процесния период (10.2018 г.- 04.2020 г.), са изготвени 2 броя
изравнителните сметки - съответно за отоплителните сезони, които са
подробно описани от вещото лице.
Общото количество на използвана ТЕ енергия за процесния период от
октомври 2018 г. до април 2020 г. според изравнителните сметки е
количество 4206.761 kWh за 389.85 лева /без ДДС/.
Общото количество на използвана ТЕ енергия за процесния период от
октомври 2018 г. до април 2020 г. според месечните фактури е
количество 4417.339 kWh за 408.24 лева /без ДДС/.
Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката.
Количествата топлинна енергия за технологични разходи в
абонатната станция са за сметка на топлопреносното предприятие, при
6
клиенти ползващи ТЕ за битови нужди и е отчислявана редовно за
сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, с което са изпълнени
изискванията на „Наредба № 16-334 за топлоснабдяването”, Чл.58, ал.2.
Общият топломер тип Multikal 66С422, монтиран в абонатната станция,
е преминал на първоначална и последващи метрологични проверки
съобразно изискванията на Закона за измерванията и съответната
подзаконова техническа нормативна уредба.
Относно релевираното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност:
Възражението е частично основателно за част от процесния период.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Предвид изложеното същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че: „В чл.111 ЗЗД
като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания,
едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта
на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да
бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са
предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и
длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този
начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за
съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за
наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по
кратък давностен срок.“.
Следва да се има предвид, че давността е прекъсната и е спряла да тече
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 14.09.2022
г. /видно от входящата дата на заявлението на л. 2 по приложеното ч.гр.д.
7
696/2022 г. по описа на Районен съд – Берковица/, от която дата
установителният иск се счита предявен – по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК и
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, респективно чл. 115, б. „ж“ /в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Тоест тригодишният срок е изтекъл за част от процесния период, а
именно: по претенцията за неплатена топлинна енергия – за периода
октомври 2018 г. – 13.09.2019 г. и по претенцията за дялово разпределение –
за периода април 2019 г. до 13.09.2019 г., предвид което за този период
претенцията на ищеца следва да се отхвърли като погасена по давност.
За периода след 14.09.2019 г. обаче тригодишния давностен срок не е
изтекъл и възражението е неоснователно.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира
изцяло експертното заключение по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице Г. Е. /л. 180-л.190 от делото/, доколкото същото
се основава на съставените отчетни документи,
както и на извършените от вещото лице изчисления, а
не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество, съгласно
което:
За процесния период няма платени суми по издадените фактури /а и
такива не се твърдят и не се доказват от ответницата за периода
октомври 2018 г.- април 2020 г. за главницата за незаплатена топлинна
енергия, респективно за периода април 2019 – април 2020 г. за
главницата за дялово разпределение/.
Изравнителните сметки са изготвени от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
С кредитни известия е приспадната сумата 487.39 лв. по издадените
месечни фактури с прогнозни суми.
общо дължимата сума за целия период е в размер на 471.91 лева /видно
от таблица 4, тази сума включва реално доставената топлинна енергия
и дяловото разпределение/, от които 455.90 лева за топлинна енергия и
16.01 лева за дялово разпределение.
От общата сума следва да се приспаднат погасените по давност
задължения за периода преди 14.09.2019 г., а именно общо 249.49 лева за
8
топлинна енергия /колона 8 на таблица 4/ и общо 6.1 лева за дялово
разпределение /колона 7 на таблица 4/.
Тоест дължимите суми, за които не е изтекъл давностния срок са
206.41 лева за топлинна енергия и 9.91 лева за дялово разпределение, като
предявеният иск за така посочените суми е изцяло доказан по основание и
размер и искът следва да се отвхърли до пълния претендиран размер.
Относно претенциите за мораторни лихви върху главницата за
топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от
2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 от
ОУ от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок от
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия на основание чл. 162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор
съдът определя на 51.77 лева – обезщетение за забава за периода от
30.10.2019 г. до 19.04.2022 г. и претенцията следва да бъде уважена до този
размер, като бъде отхвърлена над тази сума до пълния претенциран размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение се явява неоснователна.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
9
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство за уважената част от иска съобразно представения от
него списък на л. 193, като съдът съобрази и допълнително направеното
плащане за депозит за вещо лице.
Ответницата не претендира разноски и не е направила такива.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че С. К. И. с ЕГН ********** от град В.,
ДЪЛЖИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец
23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов
СУМАТА 206.41 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 14.09.2019 г. до месец април 2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 година до
изплащане на вземането, сумата от 51.77 лева - лихва за периода от
30.10.2019 г. до 19.04.2022 г., сумата 9.91 лева - главница дялово
разпределение за периода от 14.09.2019 г. до месец април 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 година до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 696/2022 г. по описа на РС
Берковица, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените суми до
пълния претендиран размер.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за установено по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК на основание чл. 86 ЗЗД, че С. К. И. с ЕГН
********** от град В., ДЪЛЖИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. Ястребец 23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло
Епитропов СУМАТА 3.63 лева обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 16.01 лева за периода от 31.05.2019 г. до
19.04.2022 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 696/2022 г. по описа на РС
Берковица.
ОСЪЖДА С. К. И. с ЕГН ********** от град В., ДА ЗАПЛАТИ на
10
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец 23Б, представлявано
от Александър Александров и Ивайло Епитропов, сумата от 685.74 - разноски
за исковото производство и 35.11 лева - разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Проф. Г. Павлов” № 3, като трето лице - помагач на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД.
Дължимите суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка
на Топлофикация София ЕАД:
Общинска Банка АД ФЦ Красно село
IBAN BG....................
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
11