Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
11.12.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
мл. съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4075 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 19.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 26701/ 2017 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 40 състав, В.И.П. /ЕГН **********/ и И.Ц.П. са осъдени да заплатят при условията
на разделност поравно
на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 243.95 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк „********, абонатен № 145231, ведно със
законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата 223.66 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 08.08.2014 г. до 24.04.2017 г.; сумата 73.48 лева- такса за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от м.06.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 28.04.2017 г. до изплащане на вземането; и сумата 14.18 лева- законна лихва за забава за периода от
08.08.2014 г. до 24.04.2017 г., а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 747.45 лева- разноски по делото, като исковете са отхвърлени: относно
главницата- за разликата над сумата 1 243.95 лева до пълния предявен
размер от 1 244 лева, и относно лихвите за забава- за разликата над сумата 223.66
лева до пълния предявен размер от 225.92 лева.
Постъпила
е въззивна жалба от В.И.П. и И.Ц.П. /ответници
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод
подадената от ответниците въззивна жалба.
Третото
лице- помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са осъдителни искове
по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Т.С.” ЕАД осъдителни
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД до горепосочените размери, като
основателни- чл.272 ГПК.
По делото
не е спорно обстоятелството, че през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия,
основано на притежавано от ответниците В. и И. Петрови съгласно Договор за
продажба от 23.07.1981 г. /посочен в писмо на СО- Район „Надежда“ от 9.02.2017
г./ право на собственост върху процесния топлоснабден имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/.
Според действалата през периода норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „потребител
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот”, т.е. разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота- собственост или вещно право на ползване.
Така
установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между ищеца и
ответниците през процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в
жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му- съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за
начислените за процесния имот суми и индивидуална справка от фирмата за
топлинно счетоводство и са приети в първоинстанционното производство експертни
заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма
основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при
формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са
дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от
вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в
конкретния случай дължимата сума за доставена в имота на ответниците топлинна
енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила
и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и
обстоятелства: че в имота е имало 4 бр. отоплителни тела с монтирани върху
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4075/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
тях
ИРРО и 1 бр. водомер за топла вода; че топлинна енергия за отопление на имота
за процесния период не е отчитана и начислявана, а само топлинна енергия за
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водо-снабдяване /БГВ/; че
протоколите за главен отчет са подписани от абонат, т.е. направен е реален
отчет при осигурен достъп от абоната; че прогнозно начислената за процесния
период топлинна енергия възлиза на 1 444.36 лв.; а също и че
изравнителният резултат за периода възлиза на 200.39 лв., представляващ сума за
връщане на абоната, вследствие на което общо дължимата за процесния период стойност
на доставената в имота на ответниците топлинна енергия е 1 243.95 лв., от които: 411.83 лв.- стойност на ТЕ за сградна
инсталация, и 832.12 лв.- стойност на ТЕ за БГВ. Поради това и ответниците-
като потребители на посочената енергия, дължат на ищцовото дружество плащане на
нейната цена, която именно е отразена в приложените по делото документи.
Според
заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на
ответниците да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за
процесния период, поради което и дължимите от тях на ищеца суми са правилно
определени от първоинстанционния съд- в размер на 1 243.95 лв. общо-
главница /стойност на доставена топлинна енергия/, и 223.66 лв. общо- лихви за
забава при плащане на главничния дълг, дължими за периода 8.08.2014 г.- 24.04.2017
г.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ- бр.107/ 2003 г./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. За процесния
период между страните е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ-001/ 7.01.2008 г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-02/ 3.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в
действащата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ- бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. За сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, дяловото разпределение и отчитането на индивидуалните топло-
разпределителни уреди е било възложено за процесния период на третото
лице- помагач по делото „Т.С." ЕООД, от което са съставени съобразените от
вещото лице по СТЕ отчетни документи. В първо-инстанционното производство
ответниците не са ангажирали доказателства да е налице неправилно отчитане на доставената
за сградната инсталация и за БГВ топлинна енергия от фирмата, осъществяваща
услугата топлинно счетоводство. Относно отчета на показанията на общия топломер
в абонатната станция следва да се има предвид, че количеството топлинна енергия
за технологични разходи в АС представлява разликата от количеството топлинна
енергия, измерена при производителя, и количеството топлинна енергия, измерена
при потребителя, като тези технологични разходи са за сметка на топлопреносното
дружество.
Неоснователен-
с оглед дадените в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
по тълк. дело № 2/ 2016 г. на ВКС, ОСГК, задължителни разяснения, е доводът на
жалбоподателите за недължимост на процесните суми, поради начисляването им за непоискана
доставка на топлинна енергия. Според даденото в цитираното ТР разрешение
непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост
/вкл. за сградна инсталация и отопление на общите части/ е налице тогава,
когато е направено надлежно искане при условията на чл.153, ал.2 ЗЕ за прекратяване на топло-подаването
до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно
прекратено от топлопреносното дружество. В случая не се твърди, нито се доказва
наличието на такова искане от етажните собственици, поради което и доставената през исковия
период топлинна енергия не се явява непоискана, респ. ответниците дължат
нейната стойност.
При
тези съображения и тъй като релевираните в жалбата на В. и И. Петрови доводи за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение се явяват неоснователни,
въззивниците не могат да постигнат като краен резултат както отхвърляне на
исковете, така и намаляване размера на присъдените от СРС суми.
Жалбата,
с която е сезиран настоящият въззивен съд, се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена, респ. постановеното от СРС решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната осъдителна част.
Разноски
за въззивното производство от въззиваемата страна не са поискани, поради което
и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.12.2017 г., постановено
по гр.д.№ 26701/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 40 състав, в обжалваната част, в която В.И.П. /ЕГН **********/ и И.Ц.П. са осъдени да заплатят разделно /поравно/ на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 243.95 лева- главница, представляваща стойност на доставена в
топло-снабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, с аб.№ 145231, през
периода м.05.2013 г.- м.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане;
сумата
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4075/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
223.66 лева- лихви за забава за периода 08.08.2014 г.- 24.04.2017 г.;
сумата 73.48 лева- такса за услуга дялово разпределение
за периода м.06.2014 г.- м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 28.04.2017 г.
до изплащане на вземането; и сумата 14.18 лева- лихва за забава върху таксата за дялово разпределение,
дължима за периода 8.08.2014 г.- 24.04.2017 г., а също и сумата 747.45 лева- разноски по делото.
Решението
по гр.д.№ 26701/ 2017 г. на СРС, 40 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С."
ЕАД- ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.