№ 458
гр. Велико Търново, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря Красимира Г. И.а
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20224100100201 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна – А. С. З. - излага в исковата си молба, че на 02.06.2020
година до читалището в село П., Г., управляваният от него автомобил бил ударен отзад от
друг автомобил, шофиран от А.М.. Ищецът получил физически - травми на гръбначния
стълб, и психически увреждания - нарушения на съня, апетита, фобиен страх и тревожност
от движещи се автомобили. Тъй като виновният за произшествието водач бил застрахован в
ответното дружество срещу риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по реда
на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 68 806,95 лв., част от
обезщетение за неимуществени вреди, твърдяно да възлиза на 120 000 лв., сумата от 1 193,05
лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи по лечението, законна лихва от 29.04.2021
год. до окончателното заплащане на главните вземания и направените по делото разноски.
Ответната страна – „Д.“-ЕАД, гр. С – признава факта на транспортното
произшествие, че е причинено от А.М., че е в застрахователно правоотношение с него,
търпените от ищеца вреди. Оспорва исковете с възражение да е заплатил сумата от 30 000
лв. и тази сума да покрива вцялост дължимото за вредите обезщетение. За разликата над
платеното до размера на търсената от ищеца сума излага довод за прекомерност по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва вземането за лихва като твърди, че се дължи от 30.07.2021 година,
съгласно изричното правилно на чл. 496 от КЗ. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:
1
На 02.06.2020 година до читалището в село П., Г., управляваният от ищеца
автомобил е ударен отзад от друг автомобил, шофиран в нарушение на правилата за
спазване на дистанция от А.М., в застрахователно правоотношение с дружеството-ответник
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ударът е довел до описаните в
исковата молба травми – фактите не са спорни, уврежданията са установени от изслушаните
медицинска и психологическа експертизи. За лечение ищецът е изразходвал 1 193,05 лв. –
платежните документи на лист 89 и следващите от преписката по делото. Поискал е
плащане на застрахователно обезщетение от ответника на 29.04.2021 година – входящият
номер и дата, поставени от служител на ответното дружество върху писмената претенция на
ищеца на лист 16 от преписката по делото. На 16.07.2021 ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – платежен документ на лист 116
от преписката по делото във връзка с признанието на ищеца в исковата молба, че сумата му
е преведена по банков път.
Изложените факти налагат извод за доказаност на исковете, частичната
основателност на този за обезщетение за неимуществени вреди и за мораторна лихва и за
основателност на претенцията за репарация на търпените от ищеца имуществени вреди.
Съдът постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения.
Неправомерното шофиране на водач, застрахован срещу риска гражданска
отговорност на автомобилистите в ответното дружество, обективно довело вредите, чиято
репарация се търси по реда на настоящото производство, налага извод за наличност на
фактическия състав по чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и доказаност на
исковете по основание.
Особено тежките страдания на ищеца – както физически, установени от
медицинската експертиза с реален риск за живота, така и душевни – психологическата
експертиза установява негативните преживявания като трайно състояние, заради
ежедневното им провокиране от физическите страдания - налагат извод, че справедливото
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение включва поне исковата сума от 68 806, 95 лв.
Искът е предявен като частичен и съдът няма задължение да определя целия размер на
дължимото обезщетение. Достатъчно е, че справедливостта изисква репарация на вредите
поне в стойността на търсеното. Цялостният обем на обезщетението ще бъде установен при
следващ иск за разликата от присъдената сума до пълната стойност на претендираното.
Частичният иск е основателен за 38 806,95 лв., предвид плащането от
16.07.2021 година. Макар платежният документ да не сочи кое точно вземане на ищеца се
погасява – това за обезщетение за имуществени или обезщетението за неимуществени вреди,
съдът намира, че погасителният ефект на плащането се отразява на първото обезщетение – за
репарация на неимуществените вреди. В отговора на исковата молба ответникът изрично е
заявил, че плащането се отнася за неимуществените вреди на ищеца, а това изявление има за
последица погасителен ефект спрямо него – чл. 76, ал.1, изречение първо, от ЗЗД. Така искът
следва да се уважи за сумата от 38 806,95 лв., а за разликата – да бъде отхвърлен като
неоснователен.
2
Погасената част от вземането следва да се зачете в настоящия процес, а не в
този за разликата, защото в този следващ процес може да се окаже, че вземането не
надхвърля по размер присъдената по частичния иск сума. И ако това стане, погасената част
от обезщетението няма да може да бъде приспадната в този следващ процес – съдът би
отхвърлил иска и няма да има от какво да се приспада.
Доводите на ответника за погасяване на вземанията по исковите претенции
вцялост са неоснователни. Най-малкото те не погасяват вземането за обезщетение,
репариращо имуществените вреди на ищеца, защото плащането си ответникът изрично е
отнесъл към това за нематериални вреди. Изключителните в съпоставка с подобни
увреждания страдания на ищеца както във физически, така и в душевен план показват, че
дължимото по чл. 52 от ЗЗД обезщетение в пъти надхвърля платената сума, заради което
погасителен за цялото вземане ефект следва да й бъде отречен.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е доказан в търсения размер с
цитираните по-горе платежни документи. Следва да бъде уважен според заявеното.
Искът за мораторна лихва върху вземането за обезщетение за неимуществени
вреди е основателен изцяло за времето от 29.04.2021 година до 16.07.2021 година: от
подаване на застрахователната претенция до плащането на сумата от 30 000 лв. За този
период дължимата мораторна лихва възлиза на 1 529 лв. и следва да бъде присъдена с
настоящото решение. От 16.07.2021 година насетне лихва се дължи върху незаплатанета
горница от 38 806,95 лв.
Искът за мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди е
изцяло основателен и следва да се уважи според поисканото.
Доводите на ответника, че дължи лихва от изтичането на сроковете по чл. 496
от КЗ насетне са неоснователни. Лихва ищецът претендира не за забавата на застрахователя
да се произнесе своевременно по искането по чл. 380 от КЗ, а като част от дължимото
застрахователно обезщетение за забавата на деликвента да репарира причинените вреди. В
тези случаи чл. 429, ал. 3 от КЗ изрично отнася началния момент на периода, в който се
дължи мораторната лихва, към подаване на застрахователна претенция от увредения. Тя пък
е отправена именно на дата 29.04.2021 година, заради което лихва следва да се присъди от
тази дата насетне.
Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК сочат, че страните
имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената, част от
исковете. Ищецът е доказал разноски за 8 200 лв., от които следва да му бъдат присъдени
4 760 лв. От направените за адвокатско възнаграждение разходи от 1 430 лв., на ответника
следва да ес присъдят 600 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
Осъжда „Д.“-ЕАД, гр. С, ЕИК: ***, да заплати на А. С. З., ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул.
„Н.Г.“ ***, сумата от 38 806,95 (тридесет и осем хиляди осемстотин и шест лева и
деветдесет и пет стотинки) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от
транспортно произшествие на 02.06.2020 година в село П., Г., част от вземане, претендирано
да възлиза на 120 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането,
считано от 17.07.2021 година до окончателното му заплащане, сумата от 1 193,05 (хиляда сто
деветдесет и три лева и пет стотинки) лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, последица от посоченото по-горе произшествие, ведно със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД върху вземането, считано от 29.04.2021 година до окончателното му заплащане, и
сумата от 1 529 (хиляда петстотин двадесет и девет лева) лв., мораторна лихва върху
68 806,95 лв. за времето от 29.04.2021 година до 16.07.2021 година, на основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, 51 и 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 30 000 (тридесет
хиляди лева) лв. – разлика между присъдените 38 806,95 лв. и претендираните 68 806,95 лв.,
като неоснователен в тази му част.
Отхвърля иска за мораторна лихва върху сумата от 30 000 лв. за времето от 17.07.2021
година насетне, като неоснователен.
Осъжда „Д.“-ЕАД, гр. С, ЕИК: ***, да заплати по сметка на съда сумата от 140 (сто и
четиридесет лева) лв., държавна такса върху присъдената мораторна лихва върху сумата от
68 806,95 лв. за времето от 29.04.2021 год. до 16.07.2021 година.
Осъжда „Д.“-ЕАД, гр. С, ЕИК: ***, да заплати на А. С. З., ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул.
„Н.Г.“ ***, сумата от 4 760 (четири хиляди седемстотин и шестдесет лева)лв., разноски по
делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Осъжда А. С. З., ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. „Н.Г.“ ***, да заплати на „Д.“-ЕАД, гр. С,
ЕИК: ***, сумата от 600 (шестстотин лева) лв., разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4
5