Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 14.06.2021 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в
в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Красимира Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 11551 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД, предявен от Л.А.Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв. Я.Д.против ЗАД „А.“
АД, гр. София за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на неговата майка
Т.Л.У., настъпила в резултат на
ПТП, станало на 18.01.2019
г. в размер на сумата от 200 000 лв., ведно със
законна лихва върху тази сума,
считано от 17.08.2019 г. – датата на изтичане на
3-месечния срок за произнасяне по претенцията от застрахователя до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че вина за настъпилото на 18.01.2019
г. около 06.40 в гр.София ПТП има водачът на лек автомобил л.а. „Хюндай ХР-В" с per. № ****** Г.И.П., който
при движение по ул. „Бойчо Бойчев" блъснал
пресичащата на пешеходна пътека Т.Л.У., която в следствие на получените множество телесни увреждания е починала на 11.03.2019 г.
Твърди ,че е загубил един от
най- ценните хора в живота си
- своята майка. През целия му
съзнателен живот починалата е била човекът, който е сплотявал и обединявал семейството, посрещали са делници и празници
заедно, грижела се е за семейния
уют и топлина.Изпитва тежки психически страдания по непрежалимата загуба довели до състояние на напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност. Започнал е да изпада
в депресивни състояния, изразяващи се в изолиране от обкръжаващия
го свят.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира
присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА.
ответникът
ЗАД
„А.“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание
и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на противоправно и виновно поведение от страна
на водача на л.а. „Хюндай“,
с рег. № ******– Г.И.П. и пряката
причинно – следствена връзка между поведението
на този водач
и настъпилата смърт на пострадалото лице. Подържа се,
че процесното ПТП е случайно
деяние по см. на чл.
15 НК, тъй като в конкретната ситуация водачът на лекия
автомобил не е могъл да предвиди
настъпването на вредоносните последици от своето поведение.
В тази връзка се излага, че
пострадалата е навлязла внезапно и неочаквано на платното за
движение, при това при ограничена
за нея видимост,
с което е поставила водачът на лекия
автомобил в обективна невъзможност да предвиди и съответно да предотврати настъпилото ПТП.
При условията на евентуалност,
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
поради това, че с поведението си е нарушила разпоредбите
на чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП, което се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Излага се също така,
че дори и да се приеме,
че пострадалата е пресякла на обозначено
за това място
- пешеходна пътека, същата не е съобразила
поведението си при пресичане с обективираното в разпоредбата на чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 2 ЗДвП правило.
Наред с това се подържа,
че пострадалата е пресякла пешеходната пътека при ограничена
видимост, поради намиращ се в непосредствена
близост пред пешеходната пътека автобус от градския
транспорт, с което е нарушила разпоредбата на чл. 114, т. 2 ЗДвП. Сочи се
също така, че с оглед конкретните
условия на време и място на
настъпване на ПТП, пострадалата е имала техническата възможност да предотврати ПТП - първо, като не
предприема пресичане при ограничена видимост и второ, като ускори своя
ход, с цел да не се
достигне до контакт с автомобила.
Признава за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Хюндай“, модел „ХР-В“, с peг. № ******, по силата на застрахователна полица №
BG/01/1180022489954, сключена със „ЗАД А. България“ АД, срок на действие от
07.08.2018 г. до 28.08.2019 г.
Оспорва иска по размер като прекомерно завишен, както и акцесорната претенция за лихва поради
неоснователност на главния иск.
Не оспорва представените към исковата молба
писмени доказателства, с изключение на Констативния
протокол за ПТП, който оспорва, поради това, че
не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол к 27/ 18.01.2019 г., протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум и присъда на
СГС по нохд № 1504/2020 год. в сила от 23.03.2021
год. се установява, че 18.01.2019
г. около 06:40 ч. в тъмната
част на денонощието
на ул. „Бойчо
Бойчев“ в участъка между ул. „Монтевидео“ към кв. „Суходол“
в района на СМГТ 0685 върху пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М.8.1 е настъпил пътен инцидент, при който
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ХР-В“, регистрационен номер ******, управляван от Г.И.П. пресичащата пешеходка Т.Л.У.. ,в следствие на
което същата получава увреждания несъвместими с живота и умира на
място-съобщение за смърт на л.9 от делото и препис от акт за смърт на л.10.
Г.И.П. с ЕГН ********** е признат за виновен за катастрофата с горната присъда, като е прието, че
същия виновно е нарушил чл.21,ал.2 вр.с ал.1 и чл.119,ал.1
от ЗДвП-движение със скорост над допустимата за конкретните условия и отнемане
предимството на пешеходците движещи се по пешеходна пътека.
Няма спор по делото и се установява от полицата на л.45 от делото, че за лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „ХР-В“, регистрационен номер ****** е застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******, гр.
София по застрахователна полица
BG/01/118002248994/2018 година, със срок на
действие от 28.08.2018 г. до 27.08.2019г.
От удостоверение за наследници на л.8 от
делото е видно, че починалата Т.Л.У. е била майка
на ищеца.
От заключението на приетата по делото
СМЕ,което не е оспорено от страните, на 18.01.2019
г. пострадалата Т.У., настанена в УМБАЛСМ „Пирогов“ с предварителна диагноза: контузия на мозъка.
счупване на основата на черепа.
счупване на носните кости с разместване. счупване на лявата горна
челюст.При лечението са
установени открита черепно-мозъчна травма, проникваща в черепната кухина - разкъсно-контузна рана с оток в челната
област, счупване на лицеви кости,
счупване на кости образуващи предната черепна ямка, счупване на носните кости,
счупване на лявата горна челюст
без разместване. масивна контузия на мозъка с излив
на кръв в мозъчните стомахчета. контузия на белите
дробове. разкъсване на паренхима на
слезката. контузия на бъбречните обвивки.
кръвонасядане в ретроперитонеалното
пространство. бималеоларно,
разместено счупване на левия долен
крайник. кръвонасядания и охлузвания по четирите
крайника.Въпреки
проведеното лечение,на 11.03.2019 г. Т.У.умира.Вещото лице е категорично,че причината за леталния изход е откритата черепно-мозъчна травма, със съпътсващите й тежки вътремозъчни увреждания и кръвоизлив в мозъчните стомахчета.
От заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза,което съдът възприема като професионално и
безпристрастно,се потвърждава описаната по горе фактическа обстановка при
ПТП-то. Допълнително се установява,че при пресичането Т.У. , от
лявата й страна с посока от ул.
„Монтевидео“ е приближавал автобус на градски транспорт,
който се е движел с ниска скорост и е бил в процес на спиране.
По същото време и в същата посока вляво и зад автобуса се
е движел процесния л.а. „Хюндай ХР-В“ със скорост около 53 km/h. Независимо от разположените
на 32 m преди пешеходната пътека пътни знаци: А13 "Изкуствени неравности по платното за
движение", А18 „Пешеходна
пътека" и В26 „Забранено
е движението със скорост, по- висока
от 30 km/h", водачът на лекия автомобил
- Георги Папалезов не е намалил скоростта
до указанията на пътните знаци
и е предприел изпреварване от ляво на
предностоящия автобус. При преминаването през пешеходната пътека л.а. „Хюндай
ХР-В“ е ударил и двете пешеходки. Първо е била ударена Т.У., която в този момент
се е намирала на около 3 m след
началото на пешеходната пътека. Л.а. „Хюндай ХР-В“ я е ударил с дясната част на предната
си броня без застъпване на челна част
от бронята, както и с десния преден калник.
Експерта е категоричен,че при изчислената скорост на движение от
около 53 km/h опасната зона е около 41 м
,което означава, че техническите
възможности за предотвратяване на опасна ситуация на пешеходната пътека са се
изчерпали за водача на около
10 м преди да достигне знака
В26 „Забранено е движението
със скорост, по-висока от 30 km/h". Тоест независимо дали водачът е имал или не
видимост към цялата пешеходна пътека той не
би имал техническа
възможност да спре и да предотврати
опасна ситуация на пешеходната пътека.
От показанията на св. Д./съпруга на ищеца/
се установява , че след смъртта на майка му,ищецът изпаднал в криза. Приживе
поддържали много близки отношения,виждали се почти ежедневно макар да не
живеели заедно. Починалата била опора за сина си, макар вече той да е бил
пораснал и да си е имал свое семейство,тъй като е отгледан от дете само от
майка му с много грижи ,любов и внимание.
Св. Божидар Илиев установява,че инцидентът
станал на разсъмване,било още сумрачно.Настилката била мокра,но не валяло. Преди
да бъде ударена пешеходката пресякла пред управлявания от нея автобус и след
като го подминала била блъсната от автомобила. Тя нямала видимост,тъй като
автобусът й пречел.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно
432,ал.1 КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД,според който, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия
текст, при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно
деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
При изяснената фактическа обстановка и при
условията на чл.300 ГПК с оглед присъда на СГС по
нохд № 1504/2020 год. съдът приема, че противоправното деяние и вина за
катастрофата има водачът на лекия автомобил
Г.И.П., който е следвало да управлява автомобила със скорост не по-голяма от 30
км.ч. и да изчака преминаването на пешеходците по пътеката.
Доказан е и фактът, че смъртта на Т.Л.У. е настъпила като пряка и непосредствена
последица на телесните увреждания от катастрофата с основно тежка
черепно-мозъчна и гръдна травми.
Установен е факта на сключен с ответното
дружество ЗАД
„А.“ АД, застрахователен
договор за гражданска отговорност за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „ХР-В“, регистрационен номер ******.
Възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия са неоснователни, с оглед установеното, че
с оглед възрастта на пострадалата-68 години, не е вероятно същата да е
пресичала внезапно и изненадващо за делинквента.Факт е,че намиращия се отдясно
автобус е пречел на видимостта на водача на лекия автомобил,но при това
положение и наличието на пешеходна пътека същия е бил длъжен да намали
скоростта.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.
Неговия размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост,при отчитане наличието на обстоятелствата по чл.51 ЗЗД.
Установено
е,че починалата е живеела отделно от сина си, но са се виждали почти ежедневно
и са поддържали близки и добри отношения. Смъртта й е причинила мъки и
страдания и е лишила ищеца от грижите и вниманието,които майка му е имала за него
приживе.
Според настоящия състав справедливото
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания за ищецът е 90 000 лв. Този
размер на е съобразен с установените по делото правно релевантни факти- възрастта
на пострадалата,добрите отношения с ищеца,но и живота им в отделни домакинства ,
а също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна
практика по подобни случаи и възрастта на пострадалия. Над уважения размер до
претендирания такъв от 200 000 лв.,искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Лихви върху определената сума се дължат по правилото на чл.497,ал.1,т.1 КЗ от датата след изтичане на три месеца след
поканата до ответника за доброволно плащане – 17.08.2019 год. до датата на окончателното й изплащане.
При този
изход на делото ищецът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение
от 3650 лв. и 258 лв. от депозита за експертизите и свидетеля.
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
държавна такса от 900 лв. , за адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв.
и за експертизи в размер на 158 лв.
Възраженията и на двете страни за
прекомерност на адвокатските възнаграждения са неоснователни,тъй като не
надвишават минималния размер определен в нарочната наредба за минималните
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ******, гр. София,
бул. „******да заплати на Л.А.Д. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника
си адв. Я.Д.Димитров - САК съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на майка му Т.Л.У. с ЕГН ********** в размер на 90 000 лв.
ведно със законната лихва върху тази сума от 17.08.2019 год. до окончателното й изплащане и разноски в общ размер от
3758 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания от 200
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.А.Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****** разноски общо в размер
на 3908 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: