Мотиви по НОХД № 155 по описа
за 2018г. на Районен съд гр.Бяла
Подсъдимият Л.И. *** е предаден на съд с
обвинение за това, че: На 18.07.2013г. в землището на с.Ш., обл.Р.,
в условията на повторност при немаловажен случай,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез
използване на моторно превозно средство и техническо средство, в съучастие като
извършител с неустановени лица отнел чужди движими вещи - 40 метра кабел тип
МККБ 4x4+15x4x1,2 и 40 метра кабел тип ТПБП 100 х 2 х 0,5 на обща стойност
861,20лв /осемстотин и шестдесет и един лева 20ст/, оставени без постоянен
надзор от владението на „БТК“ АД гр.София, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.З, пр.1,
т.4, пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК,
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и пледира индивидуализация на наказанието
при условията на чл.54 НК –
Лишаване от свобода за срок от 1г.6м., ефективното изпълнение на което да бъде
отложено за изпитателен срок от 3г.
Пострадалото от престъплението ЮЛ-„БТК“ АД
гр.София, чрез представляващия го – надлежно запознати с призоваването с
правото да предявят граждански иск за причинените имуществени вреди и да
участват в производството като граждански ищец и частен обвинител, в разпоредително
с.з. не се явява представител и не
реализират правата си по НПК.
Подсъдимият
– редовно призован, се явява в разпоредително с.з., заедно с упълномощен от
него защитник – адв.Д.М. ***, поради което назначеният
от ДП сл.защитник адв.Б.Г. *** е отстранен. Тъй като
неявяването на упълномощения защитник става причина за многократно отлагане на
делото, съдът с определение, на основание чл.94,ал.2 от НПК назначи в хода на
производството на подсъдимия резервен защитник – адв.В.В. ***. Подсъдимият не дава обяснения, не отговаря на
поставените въпроси. Поддържа пледираното от неговия защитник за недоказаност
на обвинението. Молят за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият Л.И.Л. с ЕГН ********** е роден на
***г***, българско гражданство, средно образование, разведен, не работи, осъждан
по НОХД № 655/2004 г. на PC-Плевен, с определение влязло в сила на
27.06.2005 г. за престъпление по чл.197, т.З, вр.чл.195,
ал.1, т.2, 4 и 5, вр.чл.26, ал.1 НК . Наложено му е
наказание Глоба в размер 500 лева. Глобата не е платена към момента на
настоящото деяние - 18.07.2013 г. Събирането на глобата е било прекратено с
Разпореждане за частично прекратяване на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен
от 19.08.2016 г.
Обвиняемият Л. ***. През лятото на 2013 г. бил
без постоянна работа. Преди това се занимавал с търговия на метали. Знаел, че
„БТК“ АД притежават мрежа от кабели. Използвайки знанията си решил да извърши
кражба на кабели, собственост на „БТК“, металите от които да продаде. Такива
кабели установил, че има на стар мост в землището на с.Ш., общ.Д. м., обл.Р. При посещение на място разговарял със св.Б.М., който
в близост стопанисвал ферма за отглеждане на крави. На него подсъдимият обяснил,
че кабелите е спечелил на търг и има правото да ги извади от тръбите, през които преминават, заработени в
моста.
На
18.07.2013 г. се намирал в района на моста в землището на с.Ш. Там стигнал с
наетия от него шофьор - св.Р. и негов познат - св.П. М.П.. Пътували с лек
автомобил „Форд Фокус“, който по това време Р. ползвал. Обвиняемият
предварително разбрал какво е разположението на кабелите по моста и се свързал
предварително с лица, които фактически да ги извадят от тръбата, в която са
заработени. Неустановените по делото пет
лица дошли на 18.07.2013 г. с неустановен по делото микробус с вишнев цвят и
започнали да работят по поръчка на подсъдимия Л.. Той пристигнал на мястото,
докаран от Р. и П. и останал за малко при работниците, а двамата му спътници заминали
с лекия автомобил да се разхождат до близките населени места. Неустановените по
делото лица и подсъдимият разрушили с чук и длето бетона в единия край на
моста. Срязали с техническо средство два
кабела с дължина по 40 метра, всеки, от двете страни на моста. Единият кабел
бил тип МККБ 4x4 +15x4x1,2, а другият тип ТПБП 100 х 2 х 0,5. През направения,
след разбиването отвор ги изтеглили. На място – срещу фермата на св.Б.М.
отстранили обвивката на кабелите и ги натоварили в микробуса. Действията на
подсъдимия и наетите от него работници били наблюдавани през цялото време от
св.Б.М., който отглеждал крави във фермата, намираща се в непосредствена
близост до описания горе мост. С него още с идването си подсъдимият осъществил
контакт и св.Б.М. ясно запомнил външността му.
Докато наетите от подсъдимия работници били на моста покрай тях минал и
ги видял и св.И.О. – кмет на с.Ш.
В последствие металите от кабелите били
продадени от подсъдимия в неустановен пункт за метали в гр.П. С парите от продажбата
Л. платил за превоза и на работниците, които фактически извадили кабелите от тръбите,
заработени в моста, а останалите пари взел за себе си.
Отнетите
кабели били оценени на стойност 861,20 лева, видно от назначената по делото
съдебно ценова експертиза и не са възстановени на пострадалия.
След
подадения сигнал до РУПолиция град Две могили по случая
било образувано ДП № 2339 /2013г. по описа на ОДМВР Русе. Действията по
разкриване на деянието били извършени от св.С.И. – полицейски служител от РУ
Две могили. Стойността на отнетите вещи, съобразно заключението по назначената
съд. икономическа експертиза в ДП е 861,20лв.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства:
събраните по ДП № 2339 /2013г. по описа на ОДМВР Русе писмени доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие, албум към него, протоколи за разпит на свидетели, протокол
за разпит на обвиняем, справки за съдимост, съд.икономическа експертиза,
прочетени и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК. От протокола за оглед
на местопроизшествие категорично се установява вида и дължината на отнетите
кабели, както и механизма на тяхното отнемане. В с.з. се приеха изисканите и
представени писмени доказателства – справка и скица от Община гр. Две могили/л.140/
за местонахождението и размерите на моста, от който е извършена кражбата. Съдът
в хода на съдебното следствие събра
гласни доказателства, чрез изслушване на посочените от обвинението свидетели – М.А., Б.М.,
И.О., ст.И., К.Р. и П.М.. Предвид
изминалия продължителен период от време от датата на деянието до провеждане на
съдебното следствие част от свидетелите не са запазили ясни спомени за
съществени обстоятелства по случая, поради което на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК бяха зачетени изцяло или частично показанията,
дадени в ДП от св. Б.М., И.О., К.Р. и П.М.. Тъй като св.С.Д., Хр.М. и Ю.Ю. не бяха открити на известните за тях адреси, поради
което и не бяха призовани по делото, както и поради това, че фактическата обстановка
по делото е достатъчно добре установена и без провеждане на техните разпити,
съдът с определение заличи тримата свидетели от списъка на призованите лица.Съдът
изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, които са еднопосочни и
взаимно допълващи се по основните факти, относими, към предмета на доказване –
извършената кражба на кабели и участието на подсъдимия в нея. Съдът постави в основата на
постановената осъдителна присъда показанията на основния свидетел-очевидец-Б.М.,
който лично и непосредствено е възприел действията на подсъдимия, механизма на
извършване на деянието, участието на други лица в него. Свидетелят е запомнил
ясно външния вид на подсъдимия и в с.з. категорично го разпознава и посочва
като организатор и ръководител на процесната кражба. Свидетелят описва действията на
подсъдимия, разговора, който е водил с него, отношението и поведението му
спрямо другите, присъствали по време на кражбата. Съдът няма причини да се
съмнява в коректността на св.Б.М., тъй
като от една страна не се установиха обстоятелства, които да сочат, че същият е
заинтересован или предубеден от изхода на делото, че има особено пристрастно
отношение към извършеното деяние, предмета на престъпление или личността на
дееца. Показанията на св.Б.М. се подкрепят изцяло от показанията на другите
разпитани свидетели. Данните, които той изнася за използваните по време на
кражбата технически средства и МПС-та се
потвърждават и от другите свидетели – О., Р. и М.. По изложените съображения съдът изцяло възприема
показанията на св.Б.М. като отговарящи на обективната истина, подкрепени от
всички останали доказателства от доказателствената
съвкупност.
В
с.з. по реда на чл. 282, ал.1 от НПК е изслушано в.л., изготвило назначената в
ДП съдебноикономическа експертиза. Съдът прие
заключението, неоспорено от страните, изцяло го кредитира, като обосновано и
пълно, изготвено от доказан и незаинтересован по делото специалист в икономическата област, който
изцяло се е съобразил с цялостната информация, събрана по поставените въпроси,
свързани със стойността на предмета на престъпление.
По
делото подсъдимият не дава обяснения, поради което за съда остана нереализиран
този правен способ за събиране на доказателства.
При правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните
доказателства по нея съдът установи, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия за извършена от него кражба е
безспорно и категорично доказано при наличие на множество квалифициращи
обстоятелства:
От
обективна страна е налице съставомерния предмет на
кражба – движими вещи, каквито по смисъла на закона са кабелите - 40 метра кабел тип МККБ 4x4+15x4x1,2 и 40
метра кабел тип ТПБП 100 х 2 х 0,5 на обща стойност 861,20лв.Дължината на процесните кабели, обект на кражба са определени спрямо
разстоянието, представляващо дължината на моста. Кабелите имат своята стойност,
която в процесния случай е установена от изготвената
СИЕ - 861,20лв Вещите са чужди за подсъдимия, тъй като безспорно е установено ЮЛице, което е техен
собственик и ползвател – БТК ЕАД и това обстоятелство е известно на подсъдимите. Съществен елемент от
обективната страна на деянието е отсъствието на съгласие от страна на
владелеца, което в процесния
случай е категорично установено от последвалите действия и разпити на
представителите на пострадалото дружество.
Съдът
изцяло възприема доводите на държавното обвинение за наличие на по-тежко
квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.2 НК. Предмет на кражбата е вещ
оставена без постоянен надзор. Установено е, че кабелите поради своето
предназначение са били монтирани на моста и не са охранявани, били са оставени
на т.нар. обществено доверие или без постоянен надзор, така както е възприето в
трайно установената съдебна практика- ПВСС № 6/71 по н.д. №3/71/.
Налице
е квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК- разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, доколкото при достигането и
отнемането на кабелите е разбит бетон в края на моста. Тази настилка е положена
като част от инфраструктурата, служеща за укрепване на кабелите и защитата им
от външни посегателства и увреждания.
Установявайки
конкретния начин, по който подсъдимият е подготвил за отнемане и изнесъл процесните кабели, предмет на престъпление – с л.а. автомобил
„Форд Фокус“, съдът прие, че от обективна страна деянието е осъществено при
по-тежката правна квалификация на чл.195, ал.1,т.4,пр.1 НК – използване на МПС,
отчитайки трайната и непротиворечива съдебна
практика в тази насока - / т.11,пр.1 от ПВСС № 6/71 по н.д. №3/71/.
От
обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1т.4, пр.2
от НК – кражба извършена чрез използване на техническо средство. Според
показанията на разпитания свидетел очевидец на механизма на деянието – св.Б.М. при
отнемането на кабелите са използвани чукове и лостове за разбиване бетона по мосдта и достигане до кабелите, както и техническо средство
за срязването им, без които осъществяването на деянието не би било възможно.
Наличието на тези вещи, предназначени за извършване на технически операции
обосновава наличието на това по-тежко квалифициращо обстоятелство по чл. чл.195
ал.1т.4, пр.2 от НК/ т.11,пр.2 от ПВСС № 6/71 по н.д. №3/71/.
Предвид
съдебното минало на подсъдимия Л. спрямо него е налице квалифициращото
обстоятелство по чл. 195, ал.1, т.7 от НК – деянието е извършено в условията на
повторност при немаловажен случай. Видно от справките
за съдимост Л. е осъждан по НОХД № 655/2004 г. на PC-Плевен, с определение
влязло в сила на 27.06.2005 г. за престъпление по чл.197, т.З, вр.чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр.чл.26,
ал.1 НК . Наложено му е наказание Глоба в размер 500 лева. Глобата не е платена
към момента на настоящото деяние - 18.07.2013 г. Събирането на глобата е било
прекратено с Разпореждане за частично прекратяване на ТД на НАП Велико Търново,
офис Плевен от 19.08.2016 г. От този момент вземането се счита недължимо, което
по правни последици го приравнява на изпълнено наказание. Следователно от този
момент започва да тече и 5г. срок, в чието извършване на ново престъпление от
същия вид, се обосновава наличието на квалифициращото обстоятелство повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Подсъдимият е
извършил настоящото деяние,след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление- кражба по посочените НОХДела
и спрямо нея не е изтекъл предвидения
5-годишен срок по чл.30 от НК. Съдът намира за изцяло обосновано и доказано и
наличието на обстоятелството немаловажен случай, предвид наличието на
квалифициращите други обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3,пр.1, т.4, пр.1 и 2 и
т.7 от НК, наличието на които независимо от стойност на предмета на
престъплението обосновават немаловажността на случая.
Предвид
всички събрани доказателства за организирането на кражбата – намиране на
предмета на престъпление, осигуряване на хора, които да извършат всички
действия по разкопаване и изваждане на кабелите от тръбите, в бетонния мост,
почистването и „разплитането на кабелите“, както обяснява св.Б.М., осигуряване
на транспорт за отнасянето на кабелите, съдът намира, че не е доказано, че с
действията си подсъдимият е съучастник в извършване на престъплението заедно с
други неустановени лица – тези, които са извършили описаните горе действия.
Тези лица не са с установена самоличност, не са разпитвани по делото. От
обясненията на св.Б.М. и св.Ст.И. се налага извода, че тези лица са само
обикновени изпълнители на възложена им физическа работа, за която са получили
съответно възнаграждение. Това мотивира съда че тяхната функция и роля в
механизма на деянието е свързана и се изчерпва само с така нар. посредствено извършителство
– когато с действията си под чуждо давление фактически осъществяват елементи от
състава на престъплението, свързани с изпълнителното деяние, но липсва умисъл и
знание за извършването на престъпление. Липсват по делото данни за
осъществяването на задружна престъпна дейност, изразяваща се в общност в
умисъла и действията за постигане на общ престъпен резултат от подсъдимия и
другите неустановени лица. Съдът намира, че подсъдимият е използвал труда на
тези лица, но истинският автор на деянието е само и единствено той, тъй като
единствено той с действията си осъществява състава на престъплението от
обективна и субективна страна. По изложените причини, на основание чл. 304 от НПК съдът частично оправда подсъдимия по обвинението, че е действал като
съучастник – извършител.
От
субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия виновно, при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици
от действията си - това, че прекъсват
владението на стария собственик върху вещите му и по този начин възпрепятстват
нормалното упражняване правото му на собственост върху тях – да ги ползва и да
се разпорежда с тях по негова преценка.
Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си – неговата противоправност и
е искал настъпването на тези последици - след прекъсване владението на стария
собственик да постигне собственото си неправомерно обогатяване от предметите на
престъплението. В този смисъл, съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия е
доказано, поради което го призна за виновен в извършването на престъпление по чл.195,
ал.1, т.2, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194,
ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства, съдът при спазване изискванията на чл.54,
ал.1 НК, не установи смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо
вината обстоятелство е миналото му осъждане, което принципно е обхванато и
отчетено при квалификацията по чл.195, ал.1,т.7 от НК, вр.
чл. 28, ал.1 от НК. Други отегчаващи
вината обстоятелство са наличието на няколко по-тежки квалификации относно
самото деяние, както и че на пострадалото ЮЛ не са възстановени причинените
имуществени вреди. При така изложеното съдът намира, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи
приложението на чл.55, ал.1, т.2 от НК, поради което наказанието на подсъдимия
следва да се определи в границите, предвидени от закона, като са налице
предпоставки да бъде наложено наказание с размер над минималния предвиден, с
оглед стойността на причинените вреди, който към момента на деянието надвишава
около три пъти стойността на МРЗ. Съдът прие, че за реализиране целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК- за
осъществяване на индивидуалната и генерална превенция и възпиране подсъдимия да
извършва нови престъпления, следва да му бъде наложено наказание ЛОС, в размер от една
година и шест месеца. (
Налице
са всички предпоставки спрямо него определеното
наказание ЛОС да бъде отложено на основание чл.66 от НК, предвид това, че
подсъдимият е осъждан с наложено
наказание Глоба. Характеристичните данни на подсъдими сочат, че въпреки
отлагане ефективното изтърпяване на наказанието,
същото ще изпълни целите си. Касае се за мъж на средна трудоспособна възраст,
който може да преосмисли поведението си и без изтърпяване на ефективно
наказание ЛОС. По така изложените съображения съдът отложи ефективното
изтърпяване на наказанието ЛОС за изпитателен срок от три години, като
възпитателните работи в изпитателния срок възложи, на основание чл.67 от НК на
инспектор при РУ Полиция гр.Плевен, където е местоживеенето на подсъдимия.
Съдът осъди подсъдимия, на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати
направените разноски, както следва : сумата в размер на 31.90 лв. /тридесет и
един лева и 90 ст./ възнаграждение за вещо лице, в полза на Съдебната власт, по
сметката на РС гр.Бяла и сумата от 30лв/тридесет лв/,
представляващи разноски в досъдебното производство, в полза на държавата, по
сметката на ОД МВР гр.Русе .
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател на състава : /п/