Решение по дело №754/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. Л., [ЕГН], чрез адв.И. З. – АК - Сливен, против Решение № 97/26.01.2024г. по АНД № 4360/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 5905465, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, на В. Е. П. – Д., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 100 лв., за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като при постановяването му съдът не е разполагал с цялата административна преписка. Подчертава, че с писмо № 819р-56389/23.10.2023г. началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна го е уведомил, че Електронен фиш Серия К № 7586833 е със статус „Анулиран“ в АИСАНД на МВР. Моли за отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФ. Претендира присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Сочи, че диспозитивът на решението е за различно санкционирано лице, както и че са налице доказателства, че фишът е отменен от самия наказващ орган.

Ответната страна – ОД на МВР - Варна, не изпраща представител. В депозирано чрез пълномощник писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна РС - Варна е приел, че на 29.05.2023 год., около 21:47 часа, от [населено място] по Г. П. ** на кръстовище с ул.“**“, в посока к. к. "Златни пясъци", бил управляван л. а. "*******" с рег. № [рег. номер]. Автомобилът се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 60 км/ч. В този район било монтирано и функционирало АТСС /ARH CAM S1/. Автомобилът преминал покрай функциониращото техническо средство и същото отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 71 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил, след приспадане на толеранс, била 71 км/ч, лицето, управлявало автомобила, следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш. След установяване на собственика на автомобила – К. Х. Л., бил издаден процесният електронен фиш, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Въззивният съд приел, че по преписката не е постъпвала декларация, установяваща управление на автомобила от конкретно лице, поради което и по смисъла на чл. 188, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДП , правилно е била ангажирана отговорността на собственика на автомобила.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС е приел, че атакуваният електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От приложените по административно наказателната преписка доказателства досежно техническото средство, с което е установено нарушението, съдът заключил, че системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Наведените доводи за отмяна на електронният фиш не били споделени от съда предвид липсата на конкретни възражения, което препятствало съда да навлезе в конкретика по отношение на същите.

Оспореното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, установени от съда и релевирани от касатора в пледоарията по същество.

Въззивник в производството пред РС – Варна е К. Х. Л., [ЕГН], като физическо лице, санкционирано с издадения Електронен фиш Серия К № 7586833 за описаното в него нарушение. В диспозитива на оспореното пред настоящата инстанция Решение № 97/26.01.2024г. по АНД № 4360/2023г. по описа на РС – Варна, първостепенният съд е посочил, че потвърждава Електронен фиш Серия К № 5905465, издаден от ОД на МВР - Варна, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, на В. Е. П. – Д., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 100 лв., за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Електронен фиш с такъв индивидуализиращ номер, санкционирано лице и размер на санкцията въобще не е било предмет на разглеждане пред въззивния съд по АНД № 4360/2023г. Налице е несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, като непрецизността и противоречията между тях, не могат да се подведат под хипотезата на "очевидна фактическа грешка". Съдебното производство по обжалване на наказателни постановления пред въззивната инстанция се развива по правилата на НПК, съобразно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, и се характеризира със строга формалност. В административно наказателния и в наказателния процес институтът на очевидната фактическа грешка е неприложим и допуснатото от ВРС нарушение може да бъде отстранено само по пътя на касационния контрол чрез отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че неизяснен във въззивното производство е останал релевираният от санкционираното лице въпрос около анулирането на процесния ЕФ, който е съществен за неговото развитие. Противно на изложеното от ВРС, възраженията в тази насока са максимално конкретни и подкрепени с конкретни данни, поради което следва да бъдат проверени и отговорени при новото разглеждане на делото.

Н. основание чл.226, ал.3 от АПК, по исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд - Варна.

Водим от горното, и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, Трети тричленен състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 97/26.01.2024г. по АНД № 4360/2023г. по описа на РС – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Варна, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.