№ 38
гр. Момчилград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200054 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН, и е образувано по жалба на Т. Ф.
ЮС. с ЕГН- **********, от гр.Кърджали, против Наказателно постановление
№ 21- 0318- 000 466 от 16.02.2022г. на Началника на РУ- К.о при ОДМВР-
Кърджали, с което на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в
размер на 200 лева, за допуснато нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП.
В своята жалба, жалбодателя развива съображения, че не е съгласен
със постановлението, т.к. не бил допуснал описаното нарушение, същото
било незаконосъобразно и необосновано. При съставянето на АУАН и НП са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правещи
незаконосъобразно нак.постановление. Предвид на това иска отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно, и претендира
разноски.
В съдебно заседание /в първото/ жалбоподателят се явява лично, и се
представлява от адв.Д.Ш. от АК- Кърджали, който поддържа подадената
жалба по изтъкнатите съображения, и иска отменяването на наказателното
постановление.
Административно- наказващият орган, редовно призован, не се явява и
1
не се представлява в съдебно заседание, и като гл.юр.М.ПЕТРОВА от
ОДМВР- Кърджали е постъпила писмена молба- становище по жалбата, в
което се развиват съображения за законосъобразност на атакуваното
нак.постановление, респ. да неоснователност на жалбата. Иска се
потвърждаването на обжалваният акт, и се претендира ю.к. възнаграждение,
като се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, и
съответно се иска намаляване на този размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 05.11.2021г. в 13,10
часа, на територията на Община К.о, на 3-то класен път-592, км 21+ 350 м., в
посока на движение от с.Подкова към с.Чорбаджийско, е управлявал товарен
автомобил „РЕНО КАНГО“ с рег. № ******, собственост на "******" ЕООД-
Кърджали, като се движел по дясната пътна лента, е извършил маневра
наляво, навлязъл частично в съседната пътна лента, не е пропуснал и е бил
блъснат в задната част на МПС от правилно изпреварващият го лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 220“ с рег. № ****** с водач В.С.У. с ЕГН-
**********, вследствие на което автомобила се преобърнал в крайпътна
ливада и е настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила. Водачът
Т.Ю. /жалбоподателят/ е бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични
вещества с технически средства, които отчели отрицателен резултат. В
нак.постановление е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.25 ал.2
от ЗДвП.
За така констатираното нарушение св.А.К., мл. автоконтрольор в Ру-
К.о при ОД на МВР- Кърджали, съставил против жалбоподателя АУАН
серия GA № 522007/ 05.11.2021г., който му бил предявен, като
жалбоподателя е отказал да получи екземпляр от същият, и това е установено
с подписа на свидетеля С.М. /пол.служител в РУ- К.о/. Срещу акта е било
депозирано възражение, в което жалбоподателят вписал обяснения, че не е
съгласен с констатираното, като ситуацията е била, такава, каквото той
подробно е описана от него в възражението. По това възражение е изготвена
2
подробна докладна записка от пол.служител Каменов, с което се счита, че
възражението е неоснователно, и към същата са приложени и съответни
писмени доказателства, описани подробно и приети като доказателства и по
настоящото производство- описани в съдебният протокол.
Въз основа на този АУАН на 16.02.2022г. е било издадено и
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2022г.,
а жалбата против същото била подадена до съда чрез АНО, 24.03.2022 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП пред компетентният съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, веществени доказателствени
средства- план-схена на ПТП; констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; снимки на настъпилото ПТП, изготвени от контролните органи;
саморъчно написани обяснения на посочените в тях лица; докладна записка
на пол.служител, и от показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП предвижда две хипотези на
извършване на нарушение. Първата е разписана в чл.25 ал.2 изр.1 от ЗДвП,
която разпоредба разписва, че при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Във 2-то
изречение на чл.25 ал.2 от ЗДвП се посочва, че когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента.
Следва да се каже, че в АУАН и в НП не е посочено от
актосъставителя и наказващия орган, коя от двете разпоредби се вменява, че е
била нарушена от жалбоподателя, тъй като и в двата акта е посочена правната
квалификация на нарушението по чл.25 ал.2 от ЗДвП, без да се посочи кое от
изреченията на тази разпоредба, а от там да се определи и коя от хипотезите
на нарушение се вменява.
В описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП, а и на
3
предхождащия го АУАН, е посочено, че управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил е навлязъл частично в съседната лява пътна лента, като не
пропуснал правилно изпреварващият го лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 220 ".
При това положение става ясно, че АНО е възприел /както и
актосъставителят/, че л. а. „МЕРЦЕДЕС Е 220 " е имал посока на движение в
лявата пътна лента на посоченият път, т. е. че същият е предприел
извършването на посочената маневра.
От писмените обяснения на жалбоподателя /а и възражението против
АУАН/, депозирани от него при извършената проверка от контролния орган,
и писмените обяснения на останалите лица / в т.ч. и тези на лицето, което е
управлявало лекият автомобил и возещите се в него/ се установява, че л. а.
"МЕРЦЕДЕС Е 220" е предприел маневра, а именно също навлизане в
съседната /лява/ пътна лента, по която е навлязъл товарният автомобил,
управляван от жалбоподателя. Това обстоятелство се установява и от
останалите доказателства по делото- план-схена на ПТП; констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; снимки на настъпилото ПТП, изготвени
от контролните органи; саморъчно написани обяснения на посочените в тях
лица; докладна записка на пол.служител, и от показанията на актосъставителя
и на свидетеля по акта, в т.ч. и възражението на жалбоподателя относно
съставения му АУАН, както и от отразените настъпили материални щети по
двете МПС в протокола за ПТП и изготвените снимки. От цитираните
писмени доказателства е видно, че актосъставителят е възприел, че ПТП
между двата автомобила е настъпило след като те са се движили в една и
съща пътна лента / тази по посока на движението/, и след като и двата
автомобила са предприели маневра навлизане в съседната лява пътна лента.
Тоест категорично е прието от АНО, че водачите и двата автомобила, в т.ч. и
на лекият автомобил, са предприели маневра навлизане в съседната лява
пътна лента, където се е придвижил и автомобилът на жалбоподателя-
частично е навлязъл в съседната лява лента.
Съдът приема, че по делото не се установи по безспорен начин, че
ПТП се е реализирано в лявата лента за да се приеме, че жалбоподателят,
като водач на МПС е допуснал нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП /която и да е
от двете хипотези/, т.к. в АУАН и в обжалваното НП липса посочване на
място на настъпването на ПТП- в която пътна лента е бил сблъсъкът на двата
автомобила, като такова описание липсва и в останалите писмени
4
доказателства- като план-схена на ПТП; констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; снимки на настъпилото ПТП, и др.
Ето и защо съдът не приема, че е налице допуснато от жалбоподателя
нарушение на правилата на ЗДвП- чл.25 ал.2 от ЗДвП, и това е така липса
описание на всички елементи на самото ПТП, а именно в коя пътна лента е
настъпило ПТП, с участието на двата автомобила, още повече, че
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е бил ударен в задната
част от лекия автомобил. Предвид изложеното съдът намира, че при
установената фактическа обстановка, не може да се търси административно-
наказателна отговорност на жалбоподателя по настоящото производство, тъй
като и двете МПС /товарният автомобил и лекия автомобил/ са предприели
маневрата едновременно- навлизане в съседна пътна лента и съгласно
разпоредбата на чл.25 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП в тази хипотеза с предимство е
автомобилът, който се движи по нея.
При това положение в случая би могло да се говори за извършено
нарушение от водача на другия автомобил, който е следвало да изчака да бъде
довършена маневрата от автомобила, управляван от жалбоподателя и едва
тогава да предприеме своята маневра, но за да се приеме, че действително е
има нарушение от водача на лекият автомобил, или пък от страна на водача
на товарният автомобил, е следвало контролните органи да установят точното
място на настъпването на ПТП- пътната лента, на която е имало
съприкосновение на двата автомобила . В този смисъл и възраженията
направени в жалбата са основателни и се споделят от настоящия съдебен
състав.
При това положение АНО неправилно и необосновано е ангажирал
административно- наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
и издаденото от него НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Налице е и друго основание за отмяна на нак.постановление, то е че
актосъставителят и АНО, съответно в АУАН и НП, не са вписали какво точно
нарушение на жалбоподателят се вменява- такова по изр. 1-во или по изр. 2-
ро от чл.25 ал.2 от ЗДвП, доколкото те са различни по своето съдържание,
респ. последици, което е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като
се прегражда правото на наказаното лице да разбере за какво точно
5
нарушение му се търси отговорност.
Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП
намира, че процесното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, и следва да бъде отменено.
Както се посочи и по-горе в АУАН не е установена цялата
фактическата обстановка, и не са събрани необходимите доказателства,
поради и което е било издаденото НП се явява незаконосъобразно.
В същото е описана фактическата обстановка, с която е посочен като
осъществен съставът на административно деяние по чл.25 ал.2 от ЗДвП- като
съдът приема, че административно- наказващият орган не е установил
правилно съдържанието на това деяние и съответно не е привел под
съответния текст деянието на жалбодателя, като по този начин не е и
съобразил материално-правната норма със санкционата, т.е.- със
санкционните норми, съдържащи наказанията за допуснатите нарушения на
посочените текстове от ЗДвП- където изрично е са посочени санкциите, които
се налагат за установените от административно-наказващия орган и
допуснати от жалбодателя нарушения. Съдът намира, че възраженията на
жалбодателя, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаването на АУАН и процесното НП са основателни и същите са
посочени по-горе.
Изложеното сочи, че към момента на издаване на процесното
наказателно постановление, жалбодателя не е нарушил свои съставомерни
задължения, което да съставлява административно нарушение, и за което е
бил неправилно санкциониран, поради и което нак.постановление следва да
се отмени.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по искането за
присъждане на разноски по делото. От пълномощника на жалбоподателя са
поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.
63 „д“ ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
6
отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 „д“ ал.2 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 500 лева, но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като
възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с
интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лева. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500 лева, като предмет
на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от
пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
процесуално представителство на едно съдебно заседание. Заплатеният от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по
чл.36 ал.2 от ЗА /да е справедлив и обоснован/. Затова следва да бъде намален
до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно до
размера от 300 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице, съгл.чл.37 ал.2 от ЗМВР следва да
7
понесе разноските по делото.
С оглед изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 0318- 000 466 от
16.03.2022г. на Началник на РУ- К.о към ОДМВР- Кърджали, с което на Т.
Ф. ЮС. с ЕГН- **********, от гр.Кърджали, за нарушение по чл.25 ал.21 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179 ал.2 ал.1 т.5
предл.4-то от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на Т.
Ф. ЮС. с ЕГН- **********, сумата в размер на 300 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8