№ 71
гр. София, 21.12.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20226000600064 по описа за 2022 година
образувано по частен протест на кап. Х.М. – прокурор във Военно-
окръжна прокуратура – София срещу определение № 68/23.11.2022 г.,
постановено по нохд № 151/2022 г. по описа на Софийски военен съд .
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК в касационната му
фаза.
С обжалваното определение в разпоредителното заседание по делото
Софийският военен съд е прекратил съдебното производство по нохд №
151/2022 г. по описа на Софийския военен съд и върнал делото на прокурора
при ВОП-София за отстраняване на допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, довели до
нарушаване правото на защита на защита на обвиняемото лице, по същество
да разбере по какво обвинение да се защитава.
В частният протест срещу посоченото определение се правят доводи за
неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди се, че не са
налице основания за приложението на чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от
НПК. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, че досъдебното
производство е водено от некомпетентен разследващ орган. Представителят
на държавното обвинение счита, че обвинителния акт отговаря на законовите
изисквания, посочени в чл. 246 от НПК, както и на изискванията на ТР №
2/2022 г. на ВКС и в хода на досъдебното производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди, че в обвинителния акт напълно
изчерпателно е описана установената и относима фактическа обстановка по
предмета на доказване, в обстоятелствената част на обвинителният акт е
обоснована субективната страна на извършеното деяние, като е обусловено
как е осъществен състава му и какъв е умисъла.
Прокурорът изразява несъгласие с изводите на съда досежно
1
диспозитива на обвинителния акт спрямо привлеченото лице към наказателна
отговорност. Посочва, че в обвинителния акт са посочени всички
необходими, достатъчни и изискуеми фактически положения, които да
обосноват съставомерност на деянието. Счита, че по дела за престъпления по
чл. 339 от НК, липсва изискване за описание и пресъздаване в диспозитива по
чл. 339 от НК, в какво се изразява липсата на „надлежно разрешение“.
Развива съображения досежно неидентичност на престъплението по чл. 339
от НК с престъпленията по чл. 325 от НК и чл. 290 от НК и задължение за
пресъздаване на конкретни действия. Сочи че нормата на чл. 339 от НК не е
бланкетна и не препраща към друг нормативен акт, който следва да намери
място в диспозитива на обвинението, за да бъде показана пълната
съставомерност на деянието му. Аргументира се с това, че при второто по ред
привличане и предявяване на обвинение по чл. 339, ал.2 от НК е посочена
разпоредбата на ч. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ.
На следващо място, прокурорът счита, за необосновани и
незаконосъобразни мотивите на разпореждането на първоинстанционния съд
досежно указанията, че в диспозитива следва да се прибави изрично, за да
бъде уточнено и изяснено на обвиняемия разпоредбата на чл. 50, ал.1 или ал.2
или ал.3 от ЗОБВВПИ. Непритежаването на надлежно разрешение от страна
на обвиняемия старшина Н. за държане на инкриминираните вещи не може да
се обвърже и възпроизведе в дипозитив на обвинение с предположения.
В частният протест се възразява и срещу изводите на
първоинстанционния съд, че с ново привличане следва в нов диспозитив да
бъде уточнено държането на голямо количество по отделни обекти (оръжие,
боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия) или като обективен
елемент, съответен наличен квалифициращ белег на извършеното, съдържа и
обобщава значимата и многообразна видова бройка на намерените в държане
от подсъдимия инкриминирани вещи.
Иска се отмяна на атакуваното определение за прекратяване на
съдебното производство по делото.
По делото е постъпило и възражение от Т. С. Н., в качеството му на
подсъдим по НОХД № 151/2022 г. по описа на СВС чрез защитника му адв. И.
М., ведно със приложено становище от ИВСС. Развиват се съображения за
неоснователност на частния протест , като се твърди, че доводите на
прокурора имат за цел да оправдаят изначало опорочено досъдебно
производство. В писменото възражение се възпроизвеждат изцяло
изложените мотиви на първоинстанционния съд в атакуваното определение
досежно наличие на съществено процесуално нарушение на чл. 405 от НПК.
Намира за недопустимо твърдението на прокурора, че нормата на чл. 339 от
НК не е бланкетна. Присъединява се към изводите на първоинстанционния
съд, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е конкретизирано
дали всички инкриминирани вещи са били в голямо количество или само част
от тях.
2
Иска се от въззивната инстанция атакуваното определение да бъде
потвърдено, а делото върнато на прокурора, за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения.
Военно-апелативният съд, в настоящия състав, след като взе предвид
доводите, изразени в частната жалба, писменото възражение на подсъдимия и
защитата му и след като се запозна с материалите по делото и определението
на Софийския военен съд, намери, че частният протест е допустим, но
разгледан по същество е неоснователен.
Първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е прекратил
съдебното производство по НОХД № 151/2022 г. по описа на Софийския
военен съд и върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на обвиняемия
старшина от запаса Т. С. Н. и в частност – правото му да разбере в какво е
обвинен и да организира правилно защитата си. Няма спор в правната теория
и съдебната практика, относно процесуалните функции на обвинителния акт,
а именно - да постави фактическите рамки на обвинението и да очертае
предмета на доказване по делото, както и че с него на привлеченото към
наказателна отговорност лице следва да бъдат предявени всички
обстоятелства, отнасящи се до съставомерните признаци на деянието, в това
число времето, мястото и начинът на извършването му, които трябва да бъдат
изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин.
(в.ж.Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК, докладчик зам.- председателят на ВКС Румен Ненков ).
В настоящия случай, както в обстоятелствената част на обвинителния
акт, така и в диспозитива му, прокурора неясно е очертал обвинителната теза
и предмета на доказване по делото, при което изтъкнатите доводи за това, че
в обвинителния акт изчерпателно е описана установената фактическа
обстановка, а в обстоятелствената част е обоснована субективната страна на
извършеното деяние, като е обусловено как е осъществен състава му и какъв е
умисъла категорично не могат да бъдат споделени.
Действително, когато състава на престъплението съдържа бланкетна
правна норма, т. е. такава правна норма, която предвижда санкция за
нарушаване на задължения, които са установени в друг нормативен акт, в
обвинителния акт трябва да бъде посочена и съответната бланкетна правна
норма, към която препраща Наказателния кодекс. В конкретния случай,
обаче, не се касае за бланкетна диспозиция на наказващата норма, тъй като
престъплението по чл.339, ал.1 от НК е класическо формално престъпление и
в правната доктрина и съдебната практика няма какъвто и да било спор по
този въпрос. Правната норма, изводима от чл. 339 от НК е обикновена
препращаща към друга правна норма, която посочва надлежния ред за
придобИ.е, държане или предаване другиму взривни вещества, огнестрелни
оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия - в
случая Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
3
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и Наредбата за условията и реда за
осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, условията и реда за
осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия, и контрола над тях в МВР, и дали е
нарушен този ред е въпрос по съществото на делото. Съзнателно оставената
празнота в признаците следва да се запълни от съдържанието на норми извън
НК и в случая това е ЗОБВВПИ и посочената наредба.
Настоящият въззивен състав споделя виждането на
първоинстанционния съд, че от обективна страна се изисква деецът да
придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде други му взривни
вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или
пиротехнически изделия, без да има надлежно разрешение за това. Формата
на изпълнителното деяние „държане“ в обитаваното от обвиняемия старшина
Т. С. Н. жилище, в прилежащото него избено помещение на недвижимия
имот, ползвани от него, находящи се в гр. В...., ул. „П.“ № 3, вх.......; в лек
автомобил „Ф.“, с рег. № .....; в служебно помещение, находящо се в гр. В....,
бул. „Б.“ № ..... на НВУ „....“, ......, само по себе си води до ангажиране
наказателната отговорност на дееца.
Следва да се отбележи, че деянието по чл. 339, ал. 1 от НК като цяло се
отличава с висока степен на обществена опасност, при което законодателят не
държи сметка за конкретния вид на огнестрелно оръжие, и изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 339 от НК е
бланкетна. Като такава, изпълването й със съдържание следва да стане с
правна норма от друг действащ закон, регламентиращ издаване на надлежно
разрешение за произвеждане, използване, продаване или държане на взривни
вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или
пиротехнически изделия. От материалите по делото се установява, че при
предходното връщане на делото от състав на Софийски военен съд на ВОП-
София, са били налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
това, че в качеството му на обвиняемо лице е липсвало запълване на
бланкетната норма на чл. 339 от НК и е следвало да бъде уточнено какво
разрешение е липсвало на обвиняемия и от къде произтича същото, за да бъде
„надлежно“. Действително във внесения в съда нов обвинителния акт е
посочена разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ, но същата задължително
следва да бъде запълнена с конкретика досежно законоопределеното
съдържание и по-конкретно дали обвиняемият попада в някоя от изрично
посочените хипотези в чл. 50, ал.1 и сл. от ЗОБВВПИ. Правилно
първоинстанционният съд е констатирал липса на фактологическо
съдържание за която и да е от хипотезите. Обосновани и законосъобразни са
изводите му, че за да разбере в какво е обвинен старшина Т. С. Н. е
необходимо да бъде установено дали същия е получил разрешение за
придобИ.е на конкретни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях; на
конкретни взривни вещества и на конкретни пиротехнически изделия.
Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е
4
обвинението, формулирано в обвинителни акт, който представлява неделимо
единство между обстоятелствена и заключителна част и което обвинение
трябва да бъде конкретно, ясно, изчерпателно описано чрез посочването на
всички факти релевантни за наказателната отговорност. Обстоятелствената
част на обвинителния акт действително страда от фактически дефицит, и
съдържанието на обвинителния акт не позволява на подсъдимия старшина Т.
С. Н. да узнае фактите на обвинението и да организира защитата си по тях,
поради което изводът на първоинстанционния съд в тази насока е правилен и
следва да бъде споделен.
Що се отнася до възражението в частния протест, за
незаконосъобразен извод на първоинстанционния съд, че с ново привличане
следва да бъде уточнено държането на голямо количество по отделни обекти
(оръжие, боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия), настоящия
въззивен съдебен състав изцяло се солидаризира с констатациите и изводите
на съдебния състав по отношение на съдържанието на постановлението за
привличане на лицето в качеството на обвиняем по делото, което е идентично
с диспозитива на обвинителния акт. В обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Следва да бъде
отбелязано, че именно поради това изискванията към съдържанието му, в чл.
246 от НПК, са значително по-големи от изискванията към постановлението
по чл. 219 от НПК, както приема Общото събрание на Наказателна колегия в
Тълкувателно решение № 2/2002 г. Именно с внесения в съда обвинителен
акт обвиняемият има право да получи най-пълната и най-точна информация
от тази събрана на досъдебното производство, да научи с необходимата
яснота и прецизна конкретика в какво точно се обвинява, кои са
инкриминираните факти на обвинението и по кой престъпен състав. Напълно
липсват правно релевантните факти и извеждането въз основа на тях на
съставомерните признаци на деянието по чл. 339, ал.1 от НК чрез конкретната
за подсъдимия проявна форми на действие. В конкретния случай обвинението
е за държане на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за
огнестрелни оръжия и пиротехнически изделия в голямо количество.
Съобразени с изискванията за изготвяне на обвинителен акт са изводите на
първоинстанционния съд за неяснота дали обвинението е за всички изброени
инкриминирани вещи или само част от тях под особен режим изделия в
голямо количество.
По отношение на доводите на първоинстанционния съд за повторна
преценка на компетентността на военния следовател, с които се изтъква липса
на компетентност на разследващия орган и нарушение на чл. 405, ал.1, т.3 от
НПК, тъй като разследването не му е било възложено с акт на
административния ръководител на ВОП – София, е налице произнасяне по
този въпрос от състав на въззивната инстанция с определение №
53/10.08.2022 г. по ВЧНД № 48/2022 г. по описа на Военно- апелативния съд.
Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, досежно
5
субективната страна на деянието, като настоящата инстанция ги споделя
напълно и не намира за необходимо да ги преповтаря.
В заключение напълно законосъобразен е изводът на съда, че в хода на
досъдебното производство обвиняемият е бил лишен от възможността да се
запознае с обема на обвинението, като посоченото престъпно деяние не е
конкретизирано с неговите фактически обективни и субективни признаци.
Военно-апелативният съд намира, че определение № 86 от 23.11.2022
г. по нохд № 151/2022 г. по описа на Софийски военен съд, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора при
ВОП-София за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила е правилно, законосъобразно и следва да бъде
изцяло потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3, във връзка с чл.
345, ал. 2 от НПК Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 86 от 23.11.2022 г. по нохд №
151/2022 г. по описа на Софийски военен съд, с което е прекратено съдебното
производство по нохд № 151/2022 г. по описа на Софийския военен съд и
делото е върнато на прокурора при ВОП-София за отстраняване на допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6