Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 109
гр. ***, 14.12.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***кият окръжен съд наказателно
отделение
На четиринадесети ноември година
2016
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
АЛБЕНА ПЕЕВА
Секретар А.Н.
При участието на прокурора Веселин Вичев
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно наказателно общ
характер дело №315 по описа за 2006 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.313 и следващите от НПК.
С присъда
№28/31.05.2016г. по нохд №703/2015г. на ***кия районен съд подсъдимият П.Г.Г., роден на ***г***,
български гражданин, с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН
в това, че на 14.05.2012г. в гр.*** като длъжностно лице – изпълнителен
директор на „***“АД-гр.***, ЕИК ***, съзнателно е сключил неизгодна сделка –
Договор за правна защита и съдействие с дата 14.05.2012г. със страни „***“ АД и
Д.П.А., с ЕГН ********** от гр.***, с предмет на договора „цялостно проучване и
проверка на сключените сделки с активи и акции на „***“АД и уговорено
възнаграждение от 65 000лв. /шестдесет и пет хиляди лева/ и от това на
28.06.2012г. е произлязла значителна вреда за „***“АД-гр.***, което той е
представлявал, в размер на 65 000лв./шестдесет и пет хиляди лева/, поради
което и на основание чл.220 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му е НАЛОЖЕНО
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на
което е ОТЛОЖЕНО на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3/три/
години.
На основание чл.67 ал.2 от НК възпитателната работа по отношение на
подсъдимия П.Г.Г. през изпитателния срок е възложена на районен инспектор по
местоживеене при І-во РУ при ОД на МВР-гр.***.
Със същата присъда на подсъдимия П.Г.Г. е НАЛОЖЕНО и наказание „лишаване
от права“ по чл.37 ал.1 т.6 от НК, а именно – да заема държавна или обществена
длъжност, свързана с управление на чуждо имущество за срок от 2/две/ години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила. ОСЪДЕН е и на основание
чл.189 ал.3 от НПК да заплати сторените
по делото разноски в размер на 470.00лв. по сметка на ОД на МВР-гр.*** и
87.60лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.***.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият П.Г.Г., който чрез
процесуалния си представител я обжалва пред окръжния съд.
Жалбата е редовна,
подадена е в законоустановения срок и е допустима.
В съдебно заседание
на 14.11.2016г. пред въззивния
съд подсъдимият не се е явил, представляван от упълномощения адвокат. В
депозирана от него молба подсъдимият посочил, че е редовно уведомен за
съдебното заседание, но поради служебна ангажираност се налага да отсъства от
страната, поради което делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като бъде
представляван от упълномощения защитник. Делото е разгледано в отсъствието на
подсъдимия при условията на чл.317 във вр. с чл.269
ал.3 т.3 от НПК.
Представителят на
Окръжна прокуратура-гр.*** е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Изложил е доводи за правилност, законосъобразност и мотивираност на първоинстанционния съдебен акт, с настояване за неговото
потвърждаване.
Процесуалният
представител на жалбоподателя поддържал жалбата с изложените в нея съображения
за постановяване на присъдата при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Допуснатите от първоинстанционният съд съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия, а именно: съдът не му разяснил правата в пълен обем, в частност не
му посочил възможността за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК;
приел, че подсъдимият не е дал обяснения, докато в действителност подсъдимият
многократно заявявал, че не е извършил вмененото му престъпление, което негово
изявление съдът не зачел в съпоставка с останалия доказателствен материал;
съдът отказал да се отведе от делото, макар искането на подсъдимия за това да
било обективно обосновано; приел за разглеждане недопустим граждански иск, а
после недопустимо прекратил производството по него; не удовлетворил допустими и
относими доказателствени искания на адвоката на
подсъдимия.
Възразява се, че
съдът игнорирал наведените от подсъдимия обстоятелства за причинени и
причинявани на дружество други вреди от други лица, докато вменената на
подсъдимия вреда на дружеството, противно на приетото от съда не била доказана.
Дружеството имало интерес от извършване на възложените с договора дейности и
договорът бил изпълняван, следователно не бил неизгоден за дружеството.
Неправилно не било отчетено, че договора подсъдимият бил сключил въз основа на
решение на съвета на директорите със задължителен за изпълнителния директор
характер, което изключвало умисъла му за увреждане.
Настоява се
обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият – оправдан по повдигнатото
обвинение. В условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
***кият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата
обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства,
мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата
съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обвинителен акт срещу П.Г.Г., за това, че на
14.05.2012г. в гр.*** като длъжностно лице – изпълнителен директор на „***“АД-гр.***, ЕИК ***,
Г. съзнателно е сключил неизгодна сделка – Договор за правна защита и
съдействие с дата 14.05.2012г. със страни „***“АД и Д.П.А., с ЕГН ********** от
гр.***, с предмет на договора -цялостно проучване и проверка на сключените
сделки с активи и акции на „***“АД и уговорено възнаграждение от 65 000лв.
/Шестдесет и пет хиляди лева/ и от това на 28.06.2012г. е произлязла значителна
вреда за „***“АД-гр.***, което той е представлявал, в размер на 65 000лв.
/Шестдесет и пет хиляди лева/ - престъпление по чл.220 ал.1 от НК.
По делото е
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Г.Г. бил избран за член на Съвета на директорите на „***”АД
– гр.*** с решение на общото събрание на акционерите на дружеството на 25.04.2012г. /л.71-73, том II от ДП №98/2012г./. На същата дата подсъдимият и
свидетелката Р.И.Р.-Ж. били избрани съответно за Изпълнителен директор и за Председател
на съвета на директорите на дружеството /л.46, том II от ДП №98/2012г./.
„***”АД било публично дружество с вписан капитал 29 6320 лева,
съставляващ същия брой безналични поименни акции с
номинална стойност от по един лев, и с предмет на дейност – придобиване,
управление, оценка и продажба на акции на български и чуждестранни дружества.
На 07.05.2012г. подсъдимият Г. и свидетелите Р.Ж. и П.Г., тримата
членове на Съвета на директорите, приели от бившия Изпълнителен директор Т.М.
документацията на "***"АД. Същевременно им било връчено предизвестие
за прекратяване на договора, въз основа на който към този момент „***“АД
ползвал офис под наем от „***"АД. По тази причина по предложение на
подсъдимия архивът на „***“АД от около 50 папки бил преместен намиращо се на
близо хале, което подсъдимият ползвал за друга търговска дейност. Свидетелите Ж.
и Г. решили да ходят на работа ежедневно, за да сложат ред в документацията и
да се запознаят с дейността на дружеството; подсъдимият се интересувал
единствено от сметките и активите на холдинга, като основно се занимавал със
собствения си бизнес.
Няколко дни след приемането на архива подсъдимият представил на
свидетелките консултантски договор. Обяснил им, че трябва да дадат съгласие за
отпускане на 2 500 лева за негов близък човек, който бил „закъсал” за пари.
Свидетелките отказали.
На 26.06.2012 г. подсъдимият представил на свидетелките друг рамков
договор /л.11-15, том III от ДП
№98/2012г./. Договорът бил без дата, за продавач бил подписан от подсъдимият,
като управител на „**”ООД /дъщерно
дружество на „***”АД/, а за купувач бил посочен свидетеля А.К., като Изпълнителен
директор на „***”АД – гр.В.Т.. Във връзка с изпълнението на този договор
подсъдимият поискал от свидетелките Ж. и Г. да се състави протокол, с който
Съвета на директорите на „***”АД да вземе решение за заем в размер на 60 000
лева от холдинга, тъй като „**“ООД нямало финансова възможност да изпълни
поръчката по договора. Свидетелките отказали.
Разпитан като свидетел, А.К. е посочил, че не се е срещал с подсъдимия
или друг представител на „**“ООД и не е сключвал за представляваното от него
великотърновско дружество горния рамков договор, за чието съществуване узнал,
като бил потърсен от полицията. По
правило договорите за представляваното от свидетеля К. дружество били
подписвани на всяка страница и имали приложение с детайлите на поръчката,
каквито на представения от подсъдимия договор липсват.
В разговор на 26.06.2016г.
адвокат Г.К. споделил на свидетелките Ж. и Г. за своя среща с адвокат Д.
А. и споделеното му от него, че търси начин да организира получаването на
парични средства, които да постъпят по негова или друга сметка – „става въпрос
за едно холдингче, в което има сто хиляди лева”. Това
се установява от съвпадащите показания на двете свидетелки и показанията в
досъдебното производство на разпитания като свидетел Г.К. /л.52, том I от ДП №98/2012г./, прочетени и приобщени по реда на
чл.281 ал.5 във вр. с ал.2 т.2 пр.2 от НПК.
Свидетелките Ж. и Г. предположили, че заявеното от адвокат Д. А. се
отнася за „***”АД, което обусловило решението им на подсъдимият да бъде
освободен като изпълнителен директор на дружеството.
С решение от 27.06.2012г. на Съвета на директорите на „***”АД
подсъдимият бил освободен като
Изпълнителен директор, последвано от избирането на свидетелката Ж. за
такъв / л.71-73, том II от ДП №98/2012г./.
Решението било вписано в търговския регистър на 04.07.2012г. На 09.07.2012г.
подсъдимият предал на свидетелката Ж. документацията на дружеството. За
предаването е съставен протокол, в който не е извършено отбелязване за липса на
документи.
По-рано, а именно на 08.05.2012г., подсъдимият, като изпълнителен
директор на дружеството и разпоредител с финансовите му средства, прекратил
договор за депозит в размер на 200 000 лева на дружеството в „Алианц банк”АД . Част от
100 000 лева от депозита подсъдимият прехвърлил в разплащателна сметка в „Алианц банк”АД, а останалите
100000 лева - в друга сметка в „Уникредит Булбанк”.
На 28.06.2012г. от сметката на дружеството в „Уникредит
Булбанк” по сметка на свидетеля Д. А. били преведени 65 000 лева; видно от
платежния документ, като основание за превода е посочен „договор за правна
услуга“. На 29.06.2012г. свидетелят Д. А. изтеглил преведената му сума.
Договорът, послужил като основание за извършеното плащане, е за правна
защита и съдействие /л.85, том III от ДП №98/2012г./. Сключен е на
14.05.2012г. между „***”АД, представлявано от подсъдимия като изпълнителен
директор и свидетеля Д. А., като адвокат. С договора дружеството, чрез
изпълнителния си директор, възложило, а адвокатът се съгласил да извърши
„цялостно проучване и проверка на сключените сделки с активи и акции на „***”АД“
и „в тази връзка” процесуално представителство по „граждански, наказателни,
административни, изпълнителни и други дела на всички съдебни инстанции” въз
основа на последващо „изрично пълномощно”,
както и за представителство пред други органи - Комисията за финансов надзор, Агенцията за
държавни вземания, Комисия за защита на конкуренцията, Търговския регистър” и
други посочени длъжностни лица. Срещу това „***”АД се задължило да плати на
адвоката възнаграждение в размер от 65 000 лева до 30.06.2012г. Съгласно
отбелязаното в него, договорът бил сключен след предварително одобрение от
Съвета на директорите на дружеството, изразено в „единодушно решение ”.
Решение на Съвета на директорите на „***”АД за одобряване сключването на
договора за правна помощ от 14.05.2012г. по делото не е събрано.
Показанията на свидетелите Д. А., З. А.а и В.П. съответстват на
твърдяното от подсъдимия, че заседание на Съвета на директорите било проведено
и на него било взето решение за сключване на договора за правна помощ. Според
свидетеля А. на заседанието присъствали свидетелката З. А.а и Б.П., но
свидетелката В.П. не е посочила тези лица да са присъствали. Същевременно
свидетелката З. А.а е посочила като присъствали на заседанието освен членовете
на съвета на директорите и свидетеля Д. А. - още и свидетелката В.П. /в
досъдебното производство/, а после – Б.П.
/в съдебното следствие/.
Писмените доказателства установяват три проведени събрания на Съвета на
директорите, за които са съставени
протоколи с поредни №1, №2 и №3. При
положение, че протокол №1 е от 25.04.2012г. /решението за избора на подсъдимия
на Изпълнителен директор/, а протокол №2
е от 04.06.2012г. /решение за свикване на общо събрание/, не е възможно
в периода между тези две дати и
по-конкретно в първата половина на м.май, както се сочи от свидетелите, да е
проведено друго заседание на Съвета на директорите за одобряване сключването на
договора за правна помощ.
Противоречието в изнесеното от горните свидетели относно присъствалите
на твърдяното за проведено заседание на Съвета на директорите е очевидно,
което, ведно с несъмнените данни от писмените доказателства дискредитира техните показания.
Следователно правилно и обосновано първоинстанционният съд е възприел показанията на
свидетелите Р.Ж., П.Г. и Г.Г., които еднопосочно и безпротиворечиво,
подкрепено от останалите доказателства, установяват, че съветът на директорите
на дружеството не е приемал решение за сключване на договор за правна помощ и
съдействие със свидетеля Д. А..
Към доказателствата по делото е приобщена кореспонденция /том IV и том V, ДП №98/2012г/ от
свидетеля Д. А. до Съвета на директорите на „***”АД и от подсъдимия Г., като
Изпълнителен директор на дружеството, до свидетеля А.. Кореспонденцията слага
началото си с писмо от 02.05.2012г. с искане на подсъдимия за устна консултация
от свидетеля А. във връзка с правен казус, касаещ продажба на активи от „***”АД
на „***”АД. В отговор от 08.05.2012г. свидетелят А. информира Съвета на
директорите, че от документите в Търговския регистър се установява извършването
на системни злоупотреби с активи на дружеството, като за възстановяване на правата на „***”АД върху
отчуждени чрез неправомерни сделки активи и акции е необходимо завеждане на
най-малко шест съдебни дела, а на бившия изпълнителен директор може да бъде
търсена административна и наказателна отговорност. Писмо от 08.05.2012г. на
подсъдимия съдържа искане за предложение от свидетеля А. за договор за правна
защита и съдействие. С писмо от 11.05.2012г. свидетелят А. представя проект на
договор за правна защита и съдействие, а с писмо от 14.05.2012г. изразява
благодарност към Съвета на директорите за гласуваното му доверие. С писма в
периода 17.05.2012г.-07.06.2012г. свидетелят А. уведомява Съвета на директорите
за наличието на „неправомерни сделки” и
заявява искане да му бъде предоставена „цялата информация” за тях.
От показанията на свидетелките Ж., Г. и Петкова се установява
извършването на поправки в номерацията на входящата и изходящата кореспонденция
на дружеството. Според свидетелката Петкова, лично извършила поправките, те се
наложили поради технически грешки от нейна страна. При отчитане обаче на
установената липса на решение на Съвета на директорите за сключване на договора
за правна помощ, обяснението на свидетелката не може да се възприеме и
единственият обоснован извод, който може да се направи за причините за
извършване на поправките е, че това е осъществено с цел кореспонденцията между
подсъдимия и свидетеля А. да се въведе в книжата на дружеството с дати,
предхождащи вече съществуващата и действително извършена кореспонденция.
Според показанията на свидетеля Д. А., след като приели документацията
на холдинга от Т.М. членовете на Съвета на директорите на „***”АД открили
„множество злоупотреби” и „индикации за незаконни сделки”. Свидетелят получил
данни за последното от свидетелката Ж. и Комисията по финансов надзор. При това
от страна на Съвета на директорите било взето решение да бъде сключен договор
със свидетеля за „цялостно обследване на всички сделки” на холдинга. Според
свидетеля по-голямата част от работата по договора е извършена. Били изготвени
искови молби, нотариални покани, „вървяла кореспонденция”.
В досъдебното производство свидетелят е уточнил, че посочените от него в
описаната кореспонденция шест сделки, за които имал намерение да предяви искове
са - договор за паричен заем между „***”АД и „***”АД, сделки по отчуждаване на
„Служба за финансово-счетоводно съпровождане”ООД, отчуждаване на „***”АД,
отчуждаване на „*”ООД, отчуждаване на „* – училищна сигурност”ООД, отчуждаване
на дружество с наличие на „*” в името му.
В съдебното следствие свидетелят е посочил в известна степен различни
сделки - отчуждаване на 20 236 броя безналични акции,
представляващи 51% от капитала на „***”АД; договор за заем между „***”АД и „***”
АД; продажба на 34% от капитала на „***”АД; продажба на акции от „***” – С.;
продажба на акции от „***”с.Д.; договор
за наем; продажба на „*”ООД и „Служба за финансово-счетоводно съпровождане”ООД.
Във връзка възнаграждението по договора за правна помощ свидетелят А. е
отбелязал, че първоначално поискал възнаграждение в размер на 300 000 лева за
„ревизиране на всички сделки”, като определил размера по правилата на „свободно договоряне”
и на НМРАВ.
Изложената фактическа обстановка, възприета и от районния съд в
обжалваната присъда, въззивната инстанция намира за
правилно установена въз основа на събраните, проверени и приети по надлежния
процесуален ред доказателства. Същата следва по абсолютно категоричен начин след
изключително подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства: показания на множество свидетели, частично обясненията на подсъдимия,
съпоставени със заключенията по изготвените експертизи.
Доколкото
в гласните доказателствени средства са съществували противоречия, то те в съответствие
с изискванията на разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК са били подложени на
задълбочен и обективен анализ. Мотивната дейност на
съда е довела до излагане на убедителни съображения защо се дава пълна вяра на
едните, и защо не се кредитират другите, правилно оценявайки и позицията на
подсъдимия като защитна и необоснована Тези съображения напълно се споделят и
от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо тяхното детайлно
повторно излагане.
Наведеният
довод за необоснованост на съдебния акт, обективиран
в оплакването, че приетите за установени от съда фактически положения не се
подкрепят от доказателствата по делото, също не се споделя. Същият вече е бил
излаган многократно на вниманието на първоинстанционния
съд и е бил опроверган чрез мотивната дейност на съда,
където е бил обсъден пространно и основателно подминат като ненамиращ опора в
доказателствения материал.
С оглед установената фактическа обстановка се налага, че с действията си
подсъдимият П.Г.Г. е осъществил състава на престъпление по чл.220 ал.1 от НК.
От обективна страна съставомерно по чл.220
ал.1 от НК е деянието, при което длъжностно лице сключи сделка, която е
неизгодна и от която са последвали значителни вреди за предприятието, което то
представлява.
Дали сделката е изгодна или неизгодна се преценява при съобразяване дали
е било необходимо сключването й и, ако е било необходимо, дали е могло да бъде
сключена при по-изгодни условия. В тази насока на преценка подлежат множество
критерии /вид, качество, количество, цена, срокове на разплащане, неустойки и др/, като цената няма абсолютно значение, но при все това е
съществен критерий за оценка.
В случая по делото не се установява необходимост от сключване на процесната сделка. Обратното се поддържа от подсъдимия,
който се обосновава с необходимост от проучване на сключени от предишното
ръководство на „***“АД „неправомерни сделки“. Сведения в този смисъл се
съдържат единствено в показанията на свидетеля Д. А., според когото той получил
данните от свидетелката Ж. /тя го е отрекла/. Противно на изложеното от този
свидетел, свидетелката А.а, негова съпруга, е посочила, че той е този, който
уведомявал членовете на Съвета на директорите за наличието на „много неизгодни
сделки”, сключвани от предходното ръководство на дружеството. Същевременно
кореспонденцията между свидетеля и подсъдимия е в посока, че подсъдимият е
инициирал проверка на една сделка, при което свидетелят А. го уведомил за
извършването на системни злоупотреби с активи на дружеството. Видно е
противоречието на кореспонденцията с показанията на свидетелите, които също
противоречат помежду си, което, ведно с факта, че свидетелят е пряко
облагодетелстван от договора за правна помощ, възпрепятства възможността
данните по посочените гласни доказателства и кореспонденцията да се възприемат
безусловно и да се направи извод, че процесният
договор за правна помощ е отговарял на необходимостта да се установят сключени
от предишното ръководство на дружеството неправомерни сделки. Нещо повече – съдържанието
на разменената между подсъдимия и свидетеля А. кореспонденция и показанията на
последния означават извършено от подсъдимия и свидетелката Ж., двамата членове
на Съвета на директорите, предварително проучване и знание за неправомерните
сделки, което обезсмисля сключването на договора за правна помощ с предмет
извършване на същото проучване.
Следователно правилно е прието от първоинстанционния
съд, че подсъдимият Г. е сключил договора за правна помощ и съдействие, без
представляваното от него дружество да е имало необходимост от предмета на този
договор. Престацията на изпълнителя е била безполезна
за представляваното от подсъдимия дружество и договорът е сключен в негова увреда.
На следващо място цената на сделката в размер на 65 000 лева е
прекомерно висока. Така с договора свидетелят А. е поел задължение за цялостно
проучване и проверка на сключените сделки с активи и акции на дружеството и за
представителството му пред други органи и длъжностни лица; това може да бъде
квалифицирано като текуща правна помощ, за която разпоредбата на чл.6 т.1 от
НМРАВ в действащата към онзи момент редакция предвижда възнаграждение в размер
на 400 лева месечно. Поето е от свидетеля и задължение за процесуално
представителство по „граждански, наказателни, административни, изпълнителни и
други дела на всички съдебни инстанции”. При отчитане стойността на сделките
/по счетоводната експертиза/, за чиято нищожност свидетелят сочи, че щял да
предяви искове, цената на последните е 101 720 лева, 8 094,40 лева,
30 244 лева, 3 000 лева, 3 600 лева и 3 600 лева. При това
по правилата на чл.7 от НМРАВ в редакцията към онзи момент следващото се на
адвоката възнаграждение, изчислено по всяка една от претенциите по отделно, би
достигнало общия размер от 5 145,06 лева, изчислено по всяка една претенция
поотделно. Или уговореното възнаграждение надвишава онова по НМРАВ със сумата
от 59 854,94 лева. Разликата е значителна дори и при положение, че НМРАВ
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и се ползва само за
ориентир.
Освен от гледна точка цената, договорът е неизгоден още и с оглед
критериите срокове за изпълнение на задълженията на страните и дължимите
обезщетения. Така докато за дружеството е предвиден срок /и то изключително
кратък/ за изпълнение на задължението му за плащане на адвокатското
възнаграждение, срок за изпълнение на адвокатското задължение липсва. Уговорено
е на следващо място, че при прекратяване на договора поради неплащане в срок на
уговореното възнаграждение на адвоката се дължи освен възнаграждение за вече
извършените услуги още и обезщетение в размер на 30 000 лева. Размерът на
обезщетението е равно на почти половината от дължимото по договора
възнаграждение, което както вече беше посочено е прекомерно. Обезщетение за
неизпълнение на задължение по такъв един договор в този размер е извън
присъщите на обезщетението функции, нарушава принципа на справедливост и създава възможност за неоправдано
облагодетелстване на страната, в чиято полза е уговорката. Същевременно в
договора липсва обезпечение на
изпълнението на задължението на адвоката.
Безспорно е, че към датата на сключване на процесния
договор за правна помощ подсъдимият П.Г. е притежавал качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК. Той е бил Изпълнителен директор на „***”АД
и в това си качество и на основание чл.244 ал.4 от ТЗ и чл.56 ал.3 т.2 от
Устава на дружеството /л.21-37, том
III от ДП №98/2012г./ е имал правото да го представлява и да сключи от
негово име и за негова сметка процесния договор. Без
значение за валидността на договора и за съставомерността
на деянието е наличието на предварително решение на Съвета на директорите за
сключването на договора. Волеизявлението на Изпълнителния директор е достатъчно
за сключването на договора, който не подлежи на предварително одобрение от
Съвета на директорите. Одобрение или съгласие за сключване на такъв договор не
е изискуем по закон елемент на сделката и е недопустимо да стане такъв по
волята на страните. В тази връзка и с оглед защитната теза на подсъдимия Г.
следва да се посочи, че дори и по делото да бе установено, че договорът за
правна помощ е сключен след предварително одобрение от Съвета на директорите,
това не би променило извода за съставомерност на
деянието и за отговорността на ответника по него.
Престъплението по чл.220 е резултатно. За да е осъществен фактическият
състав, е необходимо от сключването на неизгодната сделка да е произлязла
значителна вреда за предприятието. С превеждането на сумата от 65 000 лева
от сметка на дружеството по сметка на свидетеля А. е настъпила съставомерната вреда. Налице е причинно-следствена връзка
между сключения от представляваното от подсъдимия дружество договор за правна
помощ и настъпилата за същото дружество вреда в размер на 65 000 лева.
Размерът на вредата е значителен, като се има предвид, че значителни са
вредите, равняващи се на 14 минимални работни заплати. При отчитане, че към
онзи момент размерът на минималната работна заплата за страната е бил 290 лева,
вредата в случая надвишава критерия 16 пъти и поради това е значителна.
От субективна страна подсъдимият П.Г. е съзнавал, че договорът не е
неизгоден за дружеството. Той е човек с достатъчен житейски и професионален
опит, заемащ длъжност свързана с вземане на решения и анализиране на ситуации.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината –
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.І от НК. Подсъдимият е съзнавал противоправността и обществената опасност на конкретно
извършеното от него и е целял настъпването на вредоносния резултат. За да
обоснове този извод, районният съд правилно е съпоставил и поведението на
подсъдимия, извън сключването на инкриминираната сделка, а именно:
прекратяването на договор за депозит на парична сума в „Алианц
банк”АД, произвело вреди за „***”АД в размер на
7007,04 лева, представянето на Съвета на директорите на консултантски договор с
цел приемане на решение за отпускане на 2500 лева за близък на подсъдимия,
представянето на Съвета на директорите на договор, сключен с „***” АД с цел
приемане на решение за отпускане на финансови средства в размер на 60 000 лева
на „**”ООД.
На
базата на правилни фактически изводи първоинстанционният
съд е достигнал и до правилни правни такива, приемайки, че подсъдимият П.Г. е
извършил от обективна и субективна страна деяние по
чл.220 ал.1 от НК.
Причините за извършване на деянието са, както незачитането на
установения в държавата правов ред, така и стремежа за материално обогатяване по
лек и престъпен начин.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия районният съд е взел
предвид степента на обществена опасност на дееца и на извършеното деяние.
Обществената опасност на деянието правилно е отчетена от първоинстанционния съд като сравнително висока и това е
така, защото се касае за престъпление против стопанството с вредоносен
резултат, извършено от длъжностно лице на ръководна работа.
Обществената опасност на дееца районният съд е намерил за сравнително
ниска с оглед чистото му съдебно минало, липсата на висящи срещу него
наказателни производства, добрите
характеристични данни. Тези обстоятелства се явяват смекчаващи по отношение
вината на подсъдимия. Същият не е имал преди това други противообществени
прояви, както няма данни за такива и
впоследствие.
Като отегчаващо вината обстоятелство се явява липсата на критично
отношение към извършеното от страна на подсъдимия. Значителният размер на
вредите е елемент на фактическия състав на престъплението и не следва да се
причислява към отегчаващите вината обстоятелства.
Правилно и законосъобразно, съобразно разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, районният съд е приел, че е налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите такива и е
определил наказание към законоустановения минимум на разпоредбата на чл.220 ал.1 от НК, а именно - „лишаване от
свобода за срок от 1/една/ година. Налице са и кумулативните предпоставки на
чл.66 от НК за отлагане на изпълнението на така определеното наказание – същото
е до три години лишаване от свобода и деецът не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер.
Въззивната инстанция счита, че за
постигане целите на индивидуалната и генерална превенция на наказателната
репресия - поправяне на дееца,
превъзпитанието му и отнемането
възможността да извърши други престъпления, както и по отношение възпитателно и
предупредително въздействие върху обществото, не е необходимо подсъдимият да
изтърпи ефективно наложеното наказание. Поради това отлагането на изпълнението
на наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години
се явява правилно и законосъобразно.
Разпоредбата на чл.220 ал.1 от НК предвижда наред с наказанието
"Лишаване от свобода" съдът кумулативно да наложи на дееца и лишаване
от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК. При извършване на престъплението подсъдимият
е заемал ръководна длъжност като изпълнителен директор в юридическо лице -
търговско дружество и е осъществявал управленски, представителни и
материално-отчетнически функции. Поради това
правилно районният съд е приел, че подсъдимият следва да бъде лишен
право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление на чуждо имущество за
срок от две години, считано от датата на влизане на присъдата в сила, съобразявайки
ограниченията по чл.49 ал.2 от НК.
Въззивната инстанция намира, че
определените на подсъдимия Г. наказания „лишаване от свобода“ за срок от
1/една/ година с изпитателен срок от 3 /три/ години и лишаване от право да
заема държавна или обществена длъжност,
свързана с управление на чуждо имущество за срок от 2 /две/ години, са справедливи,
законосъобразни и в състояние да постигнат целите на чл.36 ал. 1 от НК.
По делото е бил допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес гражднаски иск от „***“АД срещу подсъдимия. Неоснователни
се явяват доводите в жалбата, касаещи
допустимостта на иска. Предвид разпоредбата на чл.84 ал.1 от НПК –
юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в
съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се
конституират като граждански ищци в наказателния процес. Видно от материалите
по делото депозирания от „***“АД граждански иск е предявен в законоустановения
за това срок и като такъв е допустим и правилно е бил приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес. С определение №225 от 25.05.2016г. по молба на
гражданския ищец производството по предявения граждански иск е прекратено,
поради което и няма произнасяне по него от страна на първоинстанционния
съд с проверяваната присъда.
Следва
да се отбележи, че всички възражения на защитата на подсъдимия и лично от него,
направени пред настоящата инстанция, са идентични с тези, изложени пред
районния съд в хода на процеса и в пледоариите по съществото на делото, на
същите са дадени в мотивите към присъдата задълбочени и изчерпателни отговори,
които се споделят изцяло от въззивния съд и поради
това не следва да се преповтарят.
С оглед на
изложените фактически обстоятелства и правни изводи, въззивната
инстанция намира, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са
допуснати процесуални нарушения, които да съставляват основания за неговата
отмяна или изменение.
Водим от горното и
на основание чл.338 от НПК, ***кият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №28 от 31.05.2016г. по
НОХД №703/2015г. по описа на Районен съд-гр.***.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.