№ 442
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000601 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.25,ал.4 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лице с
нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба на „ТРИ ПЕТ ДЕВЕТ“-ЕООД /в ликвидация/
чрез пълномощника му адв.А. С. против решение № 260658 от 20.04.2021 г.
на СГС,ТО, VI-14 с-в, постановено по т.д.№471/2021 г., с което е потвърден
отказ № 20210305132002 от 08.03.2021 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на заявени
обстоятелства по заявление Б-6 –продължаване на дейността на дружеството,
прекратено по силата на съдебно решение №1804 от 01.12.2014 г. по т.д.№
41/2014 г. на СГС.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и
отказа на длъжностното лице, като същата е подробно мотивирана. Твърди, че
макар чл.274,ал.1 от ТЗ да не включва изрично случая на прекратяване със
съдебно решение по силата на чл.517,ал.4 ГПК, то счита, че това изброяване
не е изчерпателно и няма пречка при отпадане на причините за ликвидация на
търговското дружество да не може управителят да продължи дейността му и
да заяви за вписване това обстоятелство. Твърди, че вземането на взискателя
С. А. към едноличния собственик на капитала на дружеството е
удовлетворено изцяло в изпълнителното производство и че наложения запор
върху дружествения дял на собственика е вдигнат. Едноличният собственик
на капитала е взел решение за продължаване дейността на дружеството.
Твърди, че е представил писмени доказателства, установяващи тези
1
обстоятелства. Моли съда да отмени решението и задължи Агенцията по
вписвания да извърши исканото вписване, ведно със законните последици.
В законния срок е постъпил отговор от Агенция по вписванията с
изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че
разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК не обхваща случаите на прекратено по
силата на чл.517,ал.4 търговско дружество. Моли за потвърждаване на
решението.
По делото е представена цялата преписка на Агенцията по
вписванията, ведно с постановения отказ.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата
във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Решението на първостепенния съд е правилно и съобразено със
закона. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи
съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което
въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с оплакванията в
жалбата, следва да отбележи и следното:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че изброяването на
хипотезите в чл.274,ал.1 от ТЗ, при които едно прекратено дружеството може
да продължи търговската си дейност, не е изчерпателно и няма пречка при
отпадане на причините за ликвидация на търговското дружество, прекратено
на основание чл.517,ал.4 ГПК да не може управителят да продължи дейността
му и да заяви за вписване това обстоятелство.
Разпоредбата на чл.274, ал.1 ТЗ във вр. с чл.155, ал.1 ТЗ
изчерпателно урежда хипотезите на продължаване търговската дейност на
прекратеното ООД, а именно: когато прекратяването е следствие на изтичане
на срок или взето решение на органите за прекратяване, или когато
прекратяването е по исков ред - по иск на прокурора, тъй като в продължение
на три месеца дружеството не е имало вписан управител, в които случаи е
необходимо решение на общото събрание.
В настоящия случай е установено, че дружеството е прекратено на
основание чл.517, ал. 4 ГПК с решение № 1804/01.12.2014 г. по т.д. № 41/14 г.
на СГС, влязло в сила на 24.12.2014 г. - по иск на овластен от съдебния
изпълнител кредитор за прекратяването му, тъй като едноличен собственик на
капитала е бил длъжникът в изпълнението. Посочената хипотеза на
2
прекратяване не попада в лимитативно изброените в чл.274, ал.1 ТЗ случаи.
В този смисъл е и съдебната практика по приложението на чл.274 ТЗ, във вр.
с чл. 517 ГПК,, като напр. решение № 1936 от 17.10.2017 г. по т. д. №
2500/2017 г. на СГС, решение № 21 от 19.03.2019 г. по т. д. № 14/2019 г. на
Окръжен съд - Разград, решение № 73 от 20.06.2013 г. по т. д. № 391/2013 г.
на Окръжен съд - Перник; Решение №171 от 11.07.2019 г. по т. д. №
380/2019 г. на Апелативен съд – Варна и др.
Възможността за връщане на прекратеното дружество към
търговската му дейност е отклонение от нормалното развитие на
ликвидационното производство и тази възможност е предвидена в чл.274, ал.1
от ТЗ. Изчерпателното изброяване на основанията, при които може да се
прекрати започналото ликвидационно производство и да се възстанови
търговската дейност на дружеството, изключва възможността това да стане по
отношение на търговско дружество, прекратено по реда на чл.517 от ГПК,
какъвто е и настоящият случай. Изброявайки изчерпателно случаите и
основанията, при които ликвидационното производство единствено и само
може да бъде преодоляно, законодателят е изключил тази възможност за
всички останали хипотези. Правилно СГС е отбелязал, че обратното би
означавало да се даде възможност на съдружниците да преодолеят
последиците на принудителната ликвидация, настъпила на някое основание,
различно от лимитативно изброените такива в приложимата към процесния
случай правна норма. Отделно от горното, от значение за изхода на
производството по чл.517 ГПК е извършено плащане на дължимата по
изпълнителното дело сума в сроковете, предвидени в чл.517 от ГПК, а
именно до приключване на първото заседание по делото. Единствено
плащането на дълга в този срок би довело до предотвратяване на
прекратяването на дружеството и избягване на неговата ликвидация чрез
отхвърляне на иска по чл.517 от ГПК. Всяко плащане в по-късен момент от
горепосочения /както е в настоящия случай – в хода на изпълнителното
производство/, няма как да бъде отчетено и не променя крайния изход от
делото, а той е уважаване на иска и прекратяване на дружеството. По-
късното плащане е приравнено на липса на плащане, поради което и то не
създава нови, различни отношения, за които да съществува необходимост да
бъдат регламентирани от законодателя.
Като е приел, че хипотезата на прекратено по реда на чл.517,ал.4
ГПК търговско дружество не попада в изброените от чл.274,ал.1 ГПК случаи,
при които е възможно по решение на управителните му органи да се
продължи търговската му дейност, съдът правилно е потвърдил обжалвания
отказ.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
3
В отговора на жалбата Агенцията по вписвания е претендирала
разноски – присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Съдът намира, че искането не следва да бъде уважено поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, съдът присъжда
разноски на страните по реда на ГПК. Производството по обжалване отказ на
длъжностното лице при АВп обаче е едностранно и охранително по своя
характер и с последното изменение на чл.25 /ДВ, бр.105 от 2020 г./ не е
внесена промяна в охранителния характер на производството. А съгласно
разпоредбата на чл.541, във вр. с чл.530 от ГПК, разноските по охранителното
производство са за сметка на молителя.На него не му се дължат, но и той не
дължи разноски.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260658 от 20.04.2021 г. на СГС,ТО,
VI-14 с-в, постановено по т.д.№471/2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4