№ 66
гр. Пазарджик, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно
наказателно дело № 20245200600218 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на обв. В. Г. П., ЕГН
**********, подадена чрез защитника адв. Р. А. от АК-Пазарджик, против
протоколно определение от 15.02.2024г., постановено по НОХД № 46/2024г.
по описа на В. районен съд.
Производството по горецитираното дело се е развило пред
първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след
одобряване на внесеното извънсъдебно споразумение, съдът е открил
производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.53 и чл.343б ал.5
от НК.
Именно в това производство съдът е постановил обжалваното
протоколно определение, с което на основание чл.343б ал.5 от НК е присъдил
в тежест на подсъдимата П. да заплати, в полза на държавата, парична сума в
размер на 10 200 лева, представляваща равностойността на МПС, послужило
за извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно л.а.
„.........“ с рег. № *******.
1
В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна
жалба, в която са развити доводи за незаконосъобразност на определението,
като се акцентира на това, че процесното МПС не било средство, а предмет на
престъплението, поради което нормата на чл.53, ал.1, бук. “а“ от НК била
неприложима. В същото време неприложима била и разпоредбата на чл.53,
ал.1, бук. “б“ от НК, доколкото тя не предвиждала присъждане на
равностойността на предмета на престъплението, а само неговото отнемане,
ако принадлежи на виновния, което в случая не било налице. Заключава се, че
въпреки разпоредбата на чл.343б ал.5 от особената част на НК, то в общата
част липсва норма, даваща възможност съдът, по реда на чл.306 ал.1, т.1 от
НК, да присъди равностойността на МПС, което е предмет на
престъплението. С тези съображения се иска отмяна на обжалваното
определение.
В условията на алтернативност се иска неговото изменение и
присъждане само на ½ ид. ч. от стойността на процесното МПС, като се
развиват доводи, че неговият собственик живеел на семейни начала с
подсъдимата от 5-6 години и двамата заедно участвали в закупуването на
автомобила, при което следвало да се приеме, че това МПС било в режим на
СИО.
Против въззивната жалба не подадено възражение от страна на
прокурора.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Застъпва становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като отправя
искане за неговото потвърждаване.
Защитникът на жалбоподателя В. П. поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на обжалваното
определение. Алтернативно пледира за неговото изменение, изразяващо се в
присъждане само на ½ ид. ч. от равностойността на процесното МПС,
поради това, че същото било в режим на СИО. В допълнение към въззивната
жалба сочи, че при постановяване на обжалваното определение било
допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. същото не било
подписано с електронен подпис от състава на съда.
Жалбоподателят В. П. не се явява пред въззивната инстанция и не
2
взема становище по съществото на правния спор.
Пред въззивната инстанция не се ангажираха нови доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните
по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от
правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на
чл.320 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на
основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. с чл.53 и чл.343б ал.5 от НК. Производството е било открито и
определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е
одобрил внесеното извънсъдебно споразумение, с по силата на което подс. В.
Г. П., ЕГН ********** е била призната за виновна и осъдена за извършено
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като са й наложени и предвидени в
закона наказания.
С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б ал.5 от НК,
е присъдил в тежест на подсъдимата П. да заплати в полза на държавата
парична сума в размер на 10 200 лева, представляваща равностойността на
МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а
именно л.а. „.........“ с рег. № *******. При постановяване на определението
съдът се е съобразил наличните по делото доказателства, а именно: че
престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото не е
собственост на подсъдимата; че стойността на МПС към инкриминираната
дата е възлизала на сумата от 10 200 лева, установена по експертен път.
Въззивният съд намира определението за правилно и
законосъобразно, поради следното:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл.
343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б,
ал.1 - 4 от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът
3
отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на
престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик -
присъжда равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при
приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, е била при извършване на
такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното
средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка
/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на
последния да извършва други такива престъпления, независимо от
наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК,
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в
какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на
посочената разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията
по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и
безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с
управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният
състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на
престъплението, а не средство за неговото извършване. Непрецизно
4
използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК
„МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера
на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на
промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са
били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на
бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на
второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо
от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен
собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност -
когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява
наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен
него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК -
новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по
отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал.
5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен
отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е
собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на
престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този
смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба представлява
едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от
НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата
такава.
5
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното
МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е
приложил материалния закон.
В конкретния случай, с одобреното споразумение по НОХД №
46/2024г. В.т районен съд е признал обв. В. П. за виновна и я е осъдил за
извършването на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Това
престъпление е било извършено при управление на МПС – л. а. „.........“ с рег.
№ *******. Процесният лек автомобил не е бил собственост на обвиняемата
/нито изключителна, нито в режим на съсобственост/. Той е бил
изключителна собственост на съжителстващия на семейни начала с
обвиняемата – С. А. И. /виж справка за собственост на л. 32 от ДП/.
Стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е възлизала на
сумата от 10 200 лева /виж заключение на СОЕ на л. 85-86 от ДП/.
При тези данни абсолютно законосъобразно първостепенния съд е
присъдил в тежест на подсъдимата П. да заплати в полза на държавата
парична сума в размер на 10 200 лева, представляваща равностойността на
МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а
именно л.а. „.........“ с рег. № *******.
С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна на
определението не може да бъде удовлетворено.
Не може да бъде удовлетворено и алтернативното искане на
защитата за присъждане на ½ от равностойността на процесното МПС,
защото то не е в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ между
обвиняемата и лицето С. А.И., който е изключителен собственик на
автомобила. То би било в режим на СИО по смисъла на чл.21 от СК, но само
ако правото на собственост върху него бе придобито по време на брак между
горните двама и то в резултат на съвместен принос. От доказателствата по
делото става ясно, че между обвиняемата П. и лицето С. И. не е сключван
граждански брак, а е налице единствено съжителство на семейни начала. При
този режим на съжителство, придобитото по негово време право на
собственост само от единия от съжителстващите, не превръща другия в
6
обикновен съсобственик, още по-малко в съпружески такъв. Придобитото
става изключителна собственост на съжителстващия, който го е придобил.
Тук само за пълнота следва да се вметне, че дори процесното МПС
да бе в режим на СИО или в режим на обикновена съсобственост между
обвиняемата и лицето С. И., то тогава, по мнението на този въззивен състав,
правилното приложение на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК би налагало да
отнеме ½ ид. ч. от правото на собственост на дееца, а за останалата ½ ид. ч. -
да му се присъди в тежест заплащането на нейната равностойност.
Несподеляемо е възражението на защитата за допуснато СПН при
постановяване на обжалваното протоколно определение, аргументирано с
твърдението, че същото не било подписано с електронен подпис. При справка
в ЕИСС се установява, че протокът от съдебното заседание, проведено на
15.02.2024г. по НОХД № 46/24г. на В. РС, в който протокол е инкорпорирано
и обжалваното определение, е подписан от съда на същата дата в 14:06 часа,
а от съдебния секретар преди това – в 13:48 часа. Вярно е, че според
отразеното в съдебния протокол, съдебното заседание е приключило на
горепосочената дата в 10:00 часа, което значи, че при постановяване на
обжалваното определение и обявяването му на страните, същото не е било
подписано с КЕП. Това обаче не е в нарушение на чл.33 ал.7 и ал.8 от НПК.
Първата от тях гласи, че: „Съдебните актове се изготвят като електронен
документ в eдинната информационна система на съдилищата и се подписват с
квалифициран електронен подпис“, а втората че: „ Когато следва да бъдат
положени подписи на страни, съдебният акт се изготвя и на хартиен носител.
Тези актове се въвеждат в електронна форма в eдинната информационна
система на съдилищата“. Казано иначе, тези норми не поставят изискването
всички съдебни актове, включително и обжалваното определение, първо да
бъдат подписани с КЕП, а след това да се обявяват на страните, каквото
например е императивното изискване на чл.310 ал.1 от НПК, където е
разписан хронологичен ред за постановяване и обявяване на присъдите.
Според тази правна норма: „Присъдата се изготвя в единната информационна
система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно, след като е
подписана с КЕП от всички членове на състава на съда“. Казано с други думи,
за да бъде спазен редът за постановяване на присъдите е необходимо те първо
да бъдат подписани с КЕП от съда, респ. въведени в ЕИСС и едва след това
да се обявят на страните. Доколкото такова законодателно изискване не е
7
прокарано за останалите съдебни актове, то и обжалваното определение не е
постановено в нарушение на закона.
Воден от горното и на основание чл.306 ал.3, във вр. с чл.334, т.6, вр.
с чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.02.2024г. по
НОХД № 46/2024г. на В. районен съд, постановено в производство по чл.306
ал.1, т.1 от НПК, с което на основание чл.343б ал.5 от НК е присъдено в
тежест на обв. В. Г. П., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата,
парична сума в размер на 10 200лв. /десет хиляди и двеста лева/,
представляваща равностойността на МПС, послужило за извършване на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно л.а. „.........“ с рег. №
*******.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8