Р Е Ш Е Н И Е
№161
град Добрич,24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година, ІІ едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВ и прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ разгледа докладваното от председателя адм. д. № 129/ 2020
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба вх. № 631 от 28.02.2020
г. от М.Г.З. с ЕГН ********** ***, срещу ОДМВР-Добрич с цена на иска 595.74
лева,представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно Наказателно постановление на Началника на РУ Балчик, при
ОДМВР-Добрич, отменено с влязло в сила съдебно решение №4/06.01.2020 на
РС-Балчик по н.а.х.д. № 303 / 2019г. по описа на същия съд, които вреди се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение, за зареждане на гориво за придвижване от гр. Кюстендил
до гр.Балчик и обратно, и заплатени
нощувки за трима души /ищеца, адвоката и свидетел при режим на водене/, ведно
със законната лихва върху сумата от 595,74 лева,считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че с наказателно постановление №
19-0240-000244/09.09.2019 год. на
Началника на РУ Балчик, при ОДМВР-Добрич, му е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 500 лева, на основание чл.179,ал. 6,т.3 от ЗДвП.Срещу
наказяателното постановление ищецът подал жалба до РС-Балчик, по която било
образувано н.а.х.д. № 303 / 2019г. С влязло в сила съдебно решение №4/06.01.
2020 съдът е отменил наказателното постановление. В
производството ищецът бил представляван и защитаван от адвокат, за което му бил
заплатен хонорар в размер на 300 лева.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 08.02.2020г.
На следващо място ищецът сочи, че съдебното заседание било
насрочено на 11.12.2019г. от 10.00 часа, което наложило да пристигне в Балчик
предния ден, 10.12.2019г., заедно с адвоката си и един свидетел в режим на
водене,тъй като ищецът живее в гр.Кюстендил и разстоянието между двата града не
позволява да се пътува сутринта в деня на заседанеието. Това наложило ищецът да
направи разходи в размер на 145,74 лева за гориво и разход в размер на 150 лева
за нощувки в хотел. Настоява, че от
незаконосъобразното НП са произтекли
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,разходи
за гориво и разходи за хотел, които са пряка и непосредствена последица от
издаване на отменения като незаконосъобразен акт. Иска ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 595.74лв., представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените по настоящото дело
разноски по договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
адв.В..
Ответникът оспорва иска по основание и
размер.В депозирано писмено становище настоява,че липсват доказателства за изплащане на сумата
от 595.74 лева претърпени имуществени вреди.Оспорва сключения договор за правна
защита и съдействие серия К №********** от 10.12.2019г.В вего не е посочен
номера на кочана под самото заглавие.Договорът може да е изготвен за нуждите на
настоящото дело и да не е отразен в кочана или да не съответства по хронология
на сключените преди и след него други договори за правна защита.Договорената
сума, определена като адвокатско възнаграждение по н.а.х.д №303/2019г.по описа
на РС-Балчик е завишена в сравнение с фактическата и правна сложност на делото
и предвиденото от наказващия орган наказание глоба, в размер на 500 лева.Делото
се е гледало само в едно съдебно заседание.Не са представени доказателства как
е платена сумата от 300 лева-в брой или по сметка.В посочения хонорар би
следвало да влизат и другите разходи на адвоката, освен процесуалното
представителство.На следващо място счита,че пътуването с автомобил и то предния
ден не оправдава твърдяните разходи.Достатъчно е адвокатът да се явви в съда,
или да представлява клиента си с писмени бележки.Настоява, че е наличен
обществен транспорт, който е по-евтин и дава възможност да се пристигне в
Балчик навреме за съдебното заседание.В тази връзка се изразява становище,че не
е необходимо да се пристига предната вечер и да се правят неоправдани разходи
за хотел.В заключение твърди, че няма причинна връзка между незаконосъобразния
акт и вредата.В съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юрисконсулт
Максим Желев, който поддържа изцяло писменото становище.Претендира присъждане
на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за
основателност на иска,предвид което следва да бъде уважен,като относно размера
предоставя на съда.
След преценка на събраните по делото
доказателства и доводите в исковата молба и писменото възражение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
С Наказателно постановление № 19-240-244/09.09.2019г.
на Началника на РУ Балчик, към ОДМВР-Добрич, на основание чл.179,ал.6,т.3 от
Закона за движение по пътищата на ищеца е наложена глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.101,ал.3 от ЗДвП.Административното наказание е наложено за
това,че на 31.08. 2019г.,около 15.10ч. в гр.Балчик, на ул.»Приморска» З.
управлява лек авомобил с пукнато панорамно предно стъкло т.е. технически
неизправно МПС. В образуваното производство по н.а.х.д.
№ 303 / 2019г. по описа на РС-Балчик З. е
бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат.
От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв. С Решение №
4 от 06.01.2020 г. РС-Балчик е отменил наказателното
постановление поради наличие на неясно и непълно обвинение.Решението не е обжалвано и е влязло в сила на
08.02.2020г.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1
на Тълкувателно постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014
г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно
коят, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и
такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен с оглед
разпоредбата на чл. 205 от АПК срещу юридическото лице, от състава на което е
органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени
търсените в настоящото производство вреди и след като е отменен актът, във
връзка с чиято незаконосъобразност се претендират вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в
тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт,
действие или бездействие, при или по повод изпълнение на административна
дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия
състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно
постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава
от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С
оглед на това съдът счита, че първите от изискуемите по закон предпоставки за
основателност на претенцията са налице – незаконосъобразен акт, издаден при или
по повод административна дейност. В случая се касае до наказателно
постановление, издадено от административен орган,в кръга на правомощията му,
което е отменено като незаконосъобразно
с влязъл в сила съдебен акт.
За да бъде уважен искът, следва да са налице
останалите, кумулативно изискуеми предпоставки – вреда и причинна връзка между
незаконосъобразния акт и вредата. Според настоящия състав всички предпоставки
за уважаване на иска са налице. По делото на РС-Балчик е приложен договорът за
правна защита и съдействие. Налице са и доказателства, че възнаграждението на
адвоката е заплатено. По делото на АдмС-Добрич също е представен договор за правна
защита и съдействие, като е записано,че възнаграждението е заплатено, а договорът служи и за разписка за заплатената
сума.
Налице е и последната предпоставка - причинна
връзка между незаконосъобразния акт и вредата.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г.
по тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В този
смисъл въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за
съдилищата, се налага изводът, че при отмяна на наказателните постановления
като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В
пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление № 19-240-244/
09.09.2019г. на Началника на РУ Балчик, към ОДМВР-Добрич, отменено от съда като
незаконосъобразно, ищецът е понесъл
имуществена вреда, изразяваща се в разноски за възнаграждение на адвокат.
Адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на
спора и не би била ангажирана, ако наказателното постановление не беше
издадено. Затова направените разноски за възнаграждение за един адвокат
подлежат на възстановяване, като искът следва да бъде уважен и на ищеца следва
да се присъди търсената сума от 300 лева като дължимо обезщетение на заявеното
с исковата молба основание,ведно със законната лихва считано от 29.02.2020г.на
която дата е подадена исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
Основателен и доказан по размер е и иска относно претендираната сума за 150
лева, представляваща заплатена сума за една нощувка на трима души в хотел в гр.
Балчик, в нощта срещу 11.12.2019г.От протокола на съдебното заседание се
установява,че на заседанието по делото в РС-Балчик,проведено на 11.12.2019г. от
10.00ч. ищецът се е явил лично и с адв.В.,***.В заседанието е допуснат до
разпит и разпитан свидетеля на настоящия ищец
Николета Иванова Георгиева. За разходите за нощувка е представена и
приета от съда фактура, която отговаря на претендираната сума. Административният съд счита, че същата съставлява
пряка имуществена вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Относно
претендирания иск за пътни разноски,в размер на 145,74 лева съдът съобрази
следното:
Претендираната
сума представлява пряка имуществена вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, но
същата е недоказана.Представени са няколко фактури за зареждане на гориво,които
са от различни дати,около 11.12.2019г.,датата на провеждане на заседанието, но
общата сума на гривото сама по себе си не доказва размера на действително
изразходваното гориво.Ищецът не е представил годно доказателство относно модела
на използвания лек автомобил и разходът на гориво за същия посочен от
производителя.Следва да се отбележи,че това е в тежест на ищеца, тъй като
настоящото съдебно производство е исково и съдът няма задължение служебно да
издирва какъв е признатия от производителя разход на гориво, нито да изчислява
разстоянието от гр.Кюстендил до гр.Балчик и обратно. Ето защо, искът за обезщетение
в размер на 145,74 лева следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претендирането за
присъждане на разноски по делото, направеното с исковата молба, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноските по делото,съразмерно с уважената
част, в размер на 234,16 лв. Ответникът също е претендирал разноски, които
следва да му се присъдят съразмерно с отхвърлената част а именно-24.46 лева.
След прихващане, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 209,7
лева.
Предвид гореизложеното,Административен съд –
Добрич
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Добрич
да заплати на М.Г.З. *** с ЕГН **********, сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет)лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, направени разходи за нощувка,
в нощта преди проведеното на 11.12.2019г. съдебно заседание и адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно
постановление № 19-0240-000244 от 09.09.2019г. на Началника на РУ-Балчик,при
ОДМВР-Дорбич, издадено против ищеца, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение №
4 /06.01. 2020 г. по н.а.х.д. № 303/ 2019 г. по описа на Районен Съд - Балчик, влязло
в сила на 08.02.2020г., ведно със законната лихва върху посочената главница
450,00 лева, считано от 28.02.2020г., датата на завеждането в съда на исковата
молба, до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Г.З. *** с ЕГН ********** иск за заплащане на обезщетение за разликата до пълния предявен размер от 595,74 лв. като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОДМВР-Добрич да заплати на М.Г.З.
*** с ЕГН **********, сумата от 209,7 (двеста и девет лв. И седемдесет ст.) лева,представляващи
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба и касационен протест пред Върховния административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: