МОТИВИ
към присъда по НОХД№ 543/14г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Пловдивската
Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.И.- турски
гражданин, постоянно пребиваващ в Република България,
за извършено престъпление по чл.304а
пр.3 алт.2, вр. чл.304 ал.1 от НК- за това, че на 10.04.2014
г. в гр. П., е дал подкуп – парична сума в размер на 20
/двадесет/ лева, на полицейски органи – полицай С. Ю. Х. –
полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към
ІV РУП при ОД на МВР – гр. П., категория Е-ІІІ степeн
и полицай Г.Ц.И., старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана
на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към ІV РУП при ОД на МВР –
гр. П., категория Е-І степен, изпълняващи функция по
охрана на обществения ред на територията на ІV РУП при ОД на МВР – гр. П., за да не
извършат действие по служба, а именно- да не бъде подведен под отговорност за
управление на МПС – лек автомобил „М.” с рег. № ** след
употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкомер
931” с фабричен номер ** и да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение № *** г. по Закона за
движение по пътищата.
Пред
съда представителят на Окръжна
прокуратура П. поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, със същата фактическа
обстановка, описана в обвинителния акт и
същата квалификация на деянието. Намира обвинението за доказано от събраните по
делото доказателства.
Относно реализацията на наказателната отговорност
предлага наказанието да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, ориентирано към минималния размер и на предвиденото наказание
лишаване от свобода, и на задължителното кумулативно наказание глоба. Счита, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати с прилагане на института на
условното осъждане.
По
искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият И. направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част от обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред, прие
направеното от подсъдимия самопризнание и обяви, че ще го ползва при
постановяване на присъдата. Подсъдимият и защитата не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Изразяват съгласие със заявената от държавното обвинение правна
квалификация на извършеното. Пледират за налагане на наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, вкл. и при условията
на чл. 55 от НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия
самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на
подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствения акт и
наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е описана в обвинителния акт, по
който е образувано съдебното производство:
Подсъдимият
М.И.
е роден на *** г. в Република Т., турски
гражданин е, със статут на постоянно пребиваващ в Република България.
Живее, работи и учи в гр.П.. Собственик и управител
е на търговско предприятие, като същевременно е и учащ в С. – гр. П.
Със
средно образование е. Не е женен. Не е осъждан.
На
10.04.2014 г. свидетелите С. Ю. Х. –
полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към
ІV РУП при ОД на МВР – гр. П., категория Е-ІІІ степeн
и полицай Г.Ц.И., старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана
на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към ІV РУП при ОД на МВР –
гр. П., категория Е-І степен
били на смяна. Около 02.30 ч. спрели за проверка л.а. „М” с ДК№ **, тъй като
видели, че водачът му преминава на червен светофар. Установили, че автомобилът
се управлява от подсъдимия М.И.. До него пътувало лице, pd което
по- късно се установило, че е свид. А. А..
Представили се. Свид. Х. поканил подсъдимия да отиде до паркирания в близост
полицейски автомобил, за да бъде извършена проверка на документите на водача и
автомобила и тест за употреба на алкохол. Подсъдимият отишъл до полицейския
автомобил. Видял там извадени бланки за установяване на административно
нарушение. Заявил на свидетелите Х. и И. „Всичко ми е наред, дай да се разберем
по друг начин. Бързам за „Г.”. Бил
пробван с техническо средство- „Алкомер
931”, което отчело и употреба на алкохол 1.26 промила на хиляда. След като видял резултата от пробата,
подсъдимият заявил на свидетелите” Хайде, хайде, пускайте ме, че бързам. Нека
да почерпя”. Хвърлил на предната лява седалка на полицейския автомобил банкнота
от 20 лв., която паднала между предната лява седалка и прага на автомобила. Парите
дал, за да не бъде съставен акт за извършените от него нарушения на правилата
за движение по пътищата, тъй като намеренията на свидетелите да ги
санкционират били явно демонстрирани по
време на проверката.
Двамата
свидетели- полицейски служители сигнализирали дежурния при ІV-то РУП на МВР-П.
за хвърлената в автомобила им банкнота. Извършен бил оглед на автомобила, а
банкнотата с номинал 20 лв. и сериен номер **- иззета. За нарушението по чл. 6
т. 1 и чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП свидетелят Х. съставил АУАН № ** г. Като
нарушител бил вписан подсъдимият. На
подсъдимия И. било издадено и
направление за даване на кръв за изследване за алкохол. Той го изпълнил.
Установената чрез кръвното изследване концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия
била 1,03 промила на хиляда.
По
делото са представени писмени доказателства- писма с изх. № ** г. на Началник
„Човешки ресурси” при ОД на МВР- гр. П., от което е видно, че свид. С. Ю. Х. е полицай в
група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към ІV РУП
при ОД на МВР – гр. П., категория Е-ІІІ степан,
а свид. полицай Г.Ц.И. е старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в
група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към ІV РУП
при ОД на МВР – гр. П-., категория Е-І степен.
Със Заповед № ** г. на Директора на ОД на МВР-П. те били определени като
държавни служители, овластени да издават фишове и да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
По
делото е приложен и график за дежурствата им, от който е видно, че на
инкриминираната дата и двамата свидетели са били дежурни.
Посочената фактическа обстановка на извършеното се
установява по несъмнен и категоричен начин от:
направените от подсъдимия при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, приети от съда по реда на чл. 372
ал. 4 от НПК самопризнания на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Г.И., С.Х., А. А., които следва да бъдат кредитирани
изцяло, като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Установява се от
приложените по делото писмени доказателства, които също следва да бъдат изцяло
кредитирани, и от вещественото доказателство- банкнотата с
номинал 20 лв. и сериен номер **. Установява се и от заключението на
изготвената по делото химическа експертиза за концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия, което съдът кредитира изцяло.
При посочената
фактическа установеност на деяниeто съдът намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият М.И. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението, визирано в чл.304а във вр. чл.304,
ал.1 от НК, като на 10.04.2014 г. в гр. П., е дал подкуп – парична сума в
размер на 20 /двадесет/ лева, на полицейски органи – полицай С. Ю. Х. – полицай
в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към ІV РУП
при ОД на МВР – гр. П., категория Е-ІІІ степен и полицай Г.Ц.И., старши полицай
/водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред” на сектор
„Охранителна полиция” към ІV РУП при ОД на МВР – гр. П., категория Е-І степен,
изпълняващи функция по охрана на обществения ред на територията на ІV РУП при
ОД на МВР – гр. П., за да не извършат действие по служба, а именно, да не бъде
подведен под отговорност за управление на МПС – лек автомобил „М.” с рег. № **,
след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкомер 931” с фабричен номер ** и да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение № *** г. по Закона за движение по пътищата.
За съставомерността на извършеното не се
изискват специални качества на субекта на престъплението, каквито подсъдимият
не е и притежавал. Изпълнителното деяние може да бъде извършено само с
действие. Предвидени са три възможни форми на активни действия от страна на
извършителя на престъплението. Подсъдимият е извършил престъплението при
изпълнителната форма на деянието „даде”. С факта на оставянето на банкнотата в
автомобила на полицейските служители той е дал дар, а изпълнителното деяние е
било довършено. За довършеността му не се изисква насрещна воля на адресата на
подкупа. Достатъчно е ясно изразената и реализирана воля на извършителя да
„даде” неследващ се дар. Законът изисква специално качество на получаващия – да
е „ длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК, действащо като
„полицейски орган”. Свидетелите И. и Х.
несъмнено са имали това качество, установено от кредитираните от съда
доказателства относно служебното им положение- служители на МВР, изпълняващи в
момента на осъществяване на деянието функциите си като такива. Същите са имали
качество на „полицейски орган” . Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че дава
парите за да не изпълнят задълженията си в това именно качество- да не
констатират документално фактическото положение, че той управлява МПС след
употреба на алкохол. Деянието е извършено с пряк умисъл.
Наведеното от подсъдимия
в последната му дума, че е дал парите, воден от желание да почерпи полицаите по
повод раждане на племенник, което празнувал, не може да бъде споделено. От
кредитираните от съда доказателства, както и от направеното самопризнание се
установява, че парите са били дадени след установяването с техническо средство
на факта, че той, като водач на л.а., управлява след употреба на алкохол. Те са
дадени са да бъде ”пуснат”, тъй като „бързал”. Обстоятелството, че подсъдимият
изхожда от семейство с многобройна челяд, е установено по делото. Но не е
налице никакво доказателство, че той е искал да почерпи полицейските служители
с оглед настъпило положително фамилно събитие, което не би било наказателно
противоправно само при липсващ служебен повод за контакт между полицейските
служители и подсъдимия. Напротив- безспорно е установено желанието му да
избегне съставянето на АУАН преди изпробването му за техническо средство,
изразено вербално, и действията му към избягване съставянето на АУАН след
установената концентрация на алкохол в кръвта му, също израз на нежеланието му
да бъде санкциониран. Те са били двукомпонентни- и вербално изразено желание да
бъде пуснат, за което ще почерпи, и фактическо оставяне на неследващ се дар от
20 лв. в полицейския автомобил.
По вида и размера на наказанието:
С оглед провеждането на съдебното следствие по реда на
глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК, съдът е задължен
императивно от нормата на чл. 373 ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58 а от НК.
В ал. 4 от последния текст се предвижда приложението на чл. 55 от НК, ако са
налице основанията за това.
Настоящият състав на съда счита, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Такива са: чисто съдебно
минало; трудова ангажираност наред с усилия да повиши степента си на
образование; изразеното съжаление за случилото се. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установява. При съпоставката на индивидуализиращите
отговорността на дееца обстоятелства, съдът намира , че и най- лекото
предвидено от закона наказание от три месеца лишаване от свобода / поради
липсващ специален минимум/, би се явило неоправдано тежко. Справедливо е
наказанието на подсъдимия И. да бъде
определено при условията на чл. 55 от НК. За наказанието лишаване от свобода,
поради непосочен специален минимум, следва да бъде приложен чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК и да
бъде наложено наказание пробация, включващо в съвкупността си двете
задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” - в гр. П., ул. ** **, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.Съдът намира, че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати с наказание от този именно вид за предвидения за
същото минимален срок на изтърпяването му. За постигане на целите на
наказанието не следва да се прилага чл.
55 ал. 3 от НК. Деецът следва да бъде санкциониран и със задължителното кумулативно предвиденото
наказание „ глоба”. Размерът му, определен в параметрите от 100/ поради
непосочен специален минимум/ до
15 000 лв., следва да бъде
ориентиран към минимума. За да е справедливо, съответно на установеното по
делото за деянието и дееца, съобразено с имущественото състояние на подсъдимия и
с целите, визирани в чл. 36 от НК съдът намира, че това наказание следва да е в
размер на 1 000 лв.
На основание
чл. 307 а във вр. с чл.304 а, във вр. чл. 304, ал.1 от НК един брой банкнота с
номинал 20 /петдесет/ лева, приложена като веществено
доказателство по делото и намираща се на съхранение при
домакина на ОД на МВР-П. следва да бъде отнето в полза на
Държавата.
С оглед на
постановената осъдителна присъда, на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият
М.И. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. П.
направените разноски в хода на досъдебното производство – 25 /двадесет и пет/
лева и по сметка на ВСС – сумата от 15 /петнадесет/ лева – разноски в съдебното
производство.
Причина за
извършване на престъплението- незачитане на установения ред за дейност на
държавните органи поради стремеж да се избегне отговорност.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :