Р Е Ш Е Н И Е
№ 2274
гр.Пловдив, 10.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4252/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 678 от 30.05.2019г., издадено от
Р. П. П.,
на длъжност *** в Община Пловдив, с което на Е.Д.Л., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.39, ал.1 от Наредба за опазване на околната среда на
територията на Община Пловдив (Приложение към Решение № 199, Взето с Протокол №
10 от 28.05.2009 г., в сила от 1.07.2009 г. на Общински съвет – Пловдив), е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева /сто лева/, за нарушение
на чл.10, ал.1, т.2 от Наредба за опазване на околната среда на територията на
Община Пловдив.
В жалбата се поддържа, че наказателното
постановление е неоснователно, неправилно, необосновано, както и явно
незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че
към наказателното постановление не му била представена официално заверено копие
от заповедта на кмета на Община Пловдив, с което Р. П. е упълномощен да
подписва наказателно постановления. Посочва и че наказателното постановление не
е официално подписано от лицето, което го е издало, има вид на копирно, не се
сочи, че е препис. Изразява становище, че описаното наличие на струпани строителни
материали и отпадъци – греди, тръби, бетонни плочи в личен двор не съставлява
нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН и не е описано в чл.10, ал.1,т.2 от
Наредбата, подобна забрана няма в Закона за опазване на околната среда и Закона
за управление на отпадъците, недопустимо е с Наредба на общинските съвети да се
въвежда забрана на определени действия, които не са забранени по силата на
закон или подзаконов нормативен акт. Поставя и въпроса за момента от който
започва да тече срока по чл.34 от ЗАНН, като сочи, че последния следва да се
свърже с предписание на Община Пловдив от 10.10.2018г.. Взема становище за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в наказателното постановление
липсва описание на нарушението и доказателствата, които го подкрепят. Оспорва
по същество твърдяното нарушение и сочи, че отпадъците в имота периодично се
почистват, а посочените греди, тръби, бетонни плочи могат в последствие да се
използва, оспорва се и посоченото количество от 1,5 куб.метра. Също посочва, че
съгласно чл.52 от ЗАНН наказващият орган е следвало да се произнесе в
едномесечен срок от получаване на преписката, което не е сторено.На последно
място сочи, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във
вр. с чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Б. поддържа жалбата на
изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна – Община Пловдив,
чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт К. оспорва жалбата като посочва, че
собственото на жалбоподателя дворно място не е поддържано в чист вид, съгласно
събраните по делото доказателства, изказва съмнение относно почистването,
посоченото от свидетелите, поискани от жалбоподателя, доколкото същото се
опровергава от констатациите на контролните органи. Още поддържа, че
неоснователно твърдението за нарушение сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като
последните започват да текат от момента, в който органа установи признаците на
извършено нарушение, АУАН е съставен на 18.01.2019г., преди изтичане на
тримесечния срок. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 26.06.2019г., видно от представената разписа, а жалбата е подадена
до РС – Пловдив на 01.07.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.01.2019г., в 10:45 часа, в гр.Пловдив, свидетелите Р.И.Т. и Т.Н.Т.,
в качеството на *** при Пловдивски общински инспекторат, извършили проверка в
обект – дворно място в поземлен имот № 523.60, находящ се на улица ***,
основанието за която проверка бил Протокол от 20.12.2018г. на Район „Централен“
при Община Пловдив за неизпълнение предписание за почистване на посочения
недвижим имот. При проверката на 02.01.2019г. свидетелите Р.И.Т. и Т.Н.Т.
установили, че гореописания имот, който бил съсобствен на жалбоподателя Е.Д.Л.,
бил обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, която не била изрязана и
почистена, също били струпани строителни материали и отпадъци – греди, тръби
бетонни плочи, в количество около 1,5 куб.м., имало и изхвърлени хартии,
найлони и опаковки.
С оглед на горното, на 18.01.2019г. свидетелят Т. съставила АУАН с
бланков № 5111 срещу Е.Д.Л. за нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от Наредба за
опазване на околната среда на територията на Община Пловдив. За същото действие
жалбоподателят Л. била поканена с Покана изх.№ 18ПОИ879-(1)/10.01.2019г. по
описа на ПОИ, получена от същата на 15.01.2019г., но не се явила. Същата
получила препис от АУАН на 19.04.2019г.. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното свидетели Р.И.Т. /л.18 от делото/ и Т.Н.Т. /л.57 – л.58 от
делото/, които описват подробно извършената проверка на имота и констатираното
наличие на с дървесна и храстовидна растителност, струпани строителни материали
и отпадъци – греди, тръби бетонни плочи, и др. Съдът преценява показанията на същите
свидетели като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите. От
последните показания се установява факта осъществено нарушение, както и
процедурата по съставяне на акта.
Същевременно, съдът не давя вяра на показанията на свидетелите Л. П. Л.
/л.23 – л.24 от делото/ и Г. З. Б. /л.24 от делото/ които сочат, че след
получаване на писмо от Община Пловдив, около 1-2 ноември 2018г. имота на улица ***
бил почистен, боклуците били събрани и извозени. В този смисъл показанията на
свидетелите Л. П. Л. и Г. З. Б. противоречат на изнесеното от свидетелите
Р.И.Т. и Т.Н.Т.,
които сочат, че мястото не е било почистено. При това, настоящият състав на
съда счете, че относно горното следва да даде вяра на свидетели Т. и Т.,
предвид следното:
На първо място по делото не се установяват никакви обстоятелства, които
биха могли да доведат до съмнение, че свидетелите Р.И.Т. и Т.Н.Т. по някакъв
начин са мотивирани да изнесат неистина пред съда, с цел да препишат на жалбоподателя
Л. нарушение, което същата не е извършила. Не се установява същите да са в
конфликт с Л., нито дори да я познават.
От друга страна следва да се съобрази, че свидетелят Л. П. Л. е син
на жалбоподателя Е.Д.Л., а Г. З. Б. е съсобственик на въпросния имот на улица ***,
включително също е бил поканен с 18ПОИ879-(1)/10.01.2019г. по описа на ПОИ
да му бъде съставен АУАН за същото нарушение, поради което за последните
свидетели е налице съвсем понятен мотив да изложат обстоятелства, които да подкрепят
тезата на жалбоподателя Л..
Не на последно място следва да се приеме, че дори показанията на
свидетелите Л. П. Л. и Г. З. Б. да бяха възприети от съда (което настоящия
състав на съда не прави), то същите изнасят данни за едно почистване, извършено
около два месеца преди проверката, предмет на настоящото дело, като не
съществува обективна невъзможност въпросния имот на улица *** да е бил замърсен
и след описаното почистване, преди проверката на 02.01.2019г..
Същата фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – Протокол от 20.12.2018г. на Община Пловдив – Район
„Централен“, от който се установява
повода за проверката, Покана изх.№ 18ПОИ879-(1)/10.01.2019г. по описа на ПОИ и
известие за доставяне на същата от 15.01.2019г. от които се установява, че
жалбоподателят е била поканена да се яви за съставяне на АУАН, Договор за
замяна от 08.10.2007г. от който се установява, че жалбоподателя Е.Д.Л., е
съсобственик на имот на улица *** в гр.Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представените Заповед №
16ОА1007/27.04.2016г. на кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя – от
представената Заповед № 13ОА469/25.02.2013г. на кмет на Община Пловдив и
Заповед № 15ОА601/13.03.2015г. на кмет на Община Пловдив. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното
следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват
достатъчно данни за извършено деяние, с което Е.Д.Л., ЕГН:**********, с адрес ***,
виновно е нарушила разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от Наредба за опазване
на околната среда на територията на Община Пловдив, за това, че на 02.01.2019г.,
в гр.Пловдив, като собственик на дворно
място в поземлен имот № 523.60, находящ се на улица ***, не е осигурила
поддържане чистотата в двора на същия имот.
По делото безспорно се установи, че Е.Д.Л. е собственик на дворно място
в поземлен имот № 523.60, находящ се на улица ***, а също и че, чистотата в
двора не е била осигурена, предвид констатираните дървесна и храстовидна
растителност, която не била изрязана и почистена, също били струпани строителни
материали и отпадъци – греди, тръби бетонни плочи, в количество около 1,5
куб.м., имало и изхвърлени хартии, найлони и опаковки.
В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че към наказателното постановление не му била представена
официално заверено копие от заповедта на кмета на Община Пловдив, с което Р. П.
е упълномощен да подписва наказателно постановления. Следва да се посочи, че Заповед
№ 16ОА1007/27.04.2016г. на кмет на Община Пловдив е приложена към
административната преписка и е част от нея, реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН не
предвижда освен препис от наказателното постановление, на нарушителя да се
изпраща и административната преписка.
На следващо неоснователно в и възражението, че наказателното постановление
не било „официално подписано“ от лицето, което го е издало, има вид на копирно,
не се сочи, че е препис. По преписката е приложен оригиналът на наказателно
постановление № 678 от 30.05.2019г., издадено от Р. П. П., на длъжност *** в
Община Пловдив, като основанието на горното твърдение остава неясно.
Също като неоснователно следва да се прецени и възражението, че описаното
наличие на струпани строителни материали и отпадъци – греди, тръби, бетонни
плочи в личен двор не съставлява нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН и
не е описано в чл.10, ал.1,т.2 от Наредбата, подобна забрана няма в Закона за
опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците, недопустимо е
с Наредба на общинските съвети да се въвежда забрана на определени действия,
които не са забранени по силата на закон или подзаконов нормативен акт. Чл.10,
ал.1,т.2 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община
Пловдив въвежда задължение за поддържане чистотата в дворовете, което очевидно
е несъвместимо с наличието на отпадъци и др. подобни. В този смисъл въпросът
дали чистотата в конкретния имот се подържа, се преценява във всеки отделен
случай и не е необходимо за съставомерността на деянието закон да забранява
складирането на точно определения вид отпадък на точно установеното място, още повече в случая
няма законова норма, която да разрешава същото, в която последна хипотеза
можеше да се твърди соченото в жалбата противоречие.
Що се отнася до момента, от който започва да тече срока по чл.34 от ЗАНН, то следва да се съобрази, че в
случая АУАН е съставен и наказателното постановление е издадено за нарушение,
извършено на 02.01.2019г., поради което очевидно същото не може да бъде
констатирано преди последната датата. Изрично следва да се подчертае, че
настоящото наказателно постановление не е издадено за нарушение, свързано с
неизпълнение на предписания, констатирано с Протокол от 20.12.2018г. на Община
Пловдив – Район „Централен“, а във връзка със състоянието на имота, установено
на 02.01.2019г..
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - че наказателното
постановление липсва описание на нарушението и доказателствата, които го
подкрепят. Съдът намира, че в наказателното постановление нарушението е писано
съвсем ясно и в пълнота, също неясно е какви доказателства е следвало, но не са
били описани в наказателното постановление, доколкото в случая се касае за
фактически констатации на актосъставителя, сторени на място.
Също така, предвид констатираната фактическа обстановка, явно
неоснователно, като недоказано е възражението, че отпадъците в имота периодично
се почистват. Що се отнася до твърдението, че посочените греди, тръби, бетонни
плочи могат в последствие да се използва и в този смисъл – не са отпадъци, а
строителни материали, то следва да се посочи, че определящо за съставомерността
на деянието е видимото състояние на имота, а не това, дали се касае за
отпадъци/материали, които могат или не някога и някъде да се използват, което
поначало е въпрос безпредметен, доколкото общоизвестно е, че отпадъка от всяка
една дейност рядко е такъв, да не може да бъде използван за никоя друга,
съответно – очевидно в случая трудно може да се изследва дали се касае за
„отпадъци“ или „материали“.
Също неотносимо е възражението относно описаното в АУАН и наказателното
постановление посоченото количество от 1,5 куб.метра, което точно количество
поначало е без връзка с факта на осъществяване изследваното нарушение.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че съгласно чл.52 от ЗАНН
наказващият орган е следвало да се произнесе в едномесечен срок от получаване
на преписката, което не е сторено. Посоченият в чл.52, ал.1, изр. първо от ЗАНН едномесечен срок е инструктивен такъв, като неговото неспазване може да
бъде единствено основание за определена дисциплинарна отговорност и т.н., но не
и относно заключение за съществено процесуално нарушение, опорочаващо
процедурата по издаване на наказателното постановление. Това е така, защото
чл.34, ал. от ЗАНН изрично е предвидил срока, в който от образуване на
административнонаказателното производство (което от своя страна, съгласно
чл.36, ал.1 от ЗАНН, се образува със съставяне на АУАН) може да бъде издадено
наказателно постановление и този срок е шест месечен.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1
от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив за
процесното нарушение е предвидено административно наказание глоба в размер от
100 лева до 2 000 лева. В случая е определена имуществената санкция в минимален
размер от 100 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно,
нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът,
че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 678 от
30.05.2019г., издадено от Р. П. П., на длъжност *** в Община Пловдив, с което
на Е.Д.Л., ЕГН:**********, с адрес ***, офис 5, на основание чл.39, ал.1 от
Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив
(Приложение към Решение № 199, Взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., в сила
от 1.07.2009 г. на Общински съвет – Пловдив), е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева /сто лева/, за нарушение на чл.10, ал.1,
т.2 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.