Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 18.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 785 oт 2021 год. по описа на Районен съд гр.
Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по исковете на М.Д.Г.,
ЕГН**********,***, срещу ЗАД „А.",
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.П.И.заедно с всеки един от изпълнителните
директори, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 200
лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, в резултат на
настъпил на 06.08.2019 г. инцидент с автобус на градския транспорт в гр. Варна
обслужващ редовна автобусна линия №***, с peг. № ****** ,
собственост на „Г.т." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от З.п.з., вписано в Агенция по вписванията -Търговски регистър
с ЕИК ****** застрахован по риск „Злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз" в ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска -
21.01.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2556,32
лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 17 200 лева за периода от датата на увреждането - 06.08.2019 г.
до датата на завеждане на иска - 21.01.2021 г., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищецът твърди, че на
06.08.2019 г. около 19:00 ч. М.Г. се качва в автобус на „Г.т." ЕАД
обслужващ редовна автобусна линия в гр. Варна - №*** . Движейки се по ул. „****"
в посока към бул. „****" автобусът марка „****" с per. № ****** е
ударен от лек автомобил марка „Тойота" с per. № **** идващ откъм улица „****",
който пропуска да спре на пътен знак Б2 /стоп/. За настъпилото ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1490 съставен от компетентния
орган - ОДМВР - Варна, сектор Пътна полиция.
Вследствие на удара
между двете превозни средства ищцата изгубва равновесие и пада в автобуса. От
падането М. изпада в шок и силна уплаха. По-късно вечерта, когато се прибира
вкъщи и първоначалния шок отминава, започва да изпитва силна болка в областта
на гърдите.
На следващия ден
07.08.2019 г. М.Г., придружавана от своя настойник - майка й Ю.М. постъпва в
спешния център на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. След обстоен преглед е
назначено рентгенологично изследване и е поставена диагноза - травма на гръден
кош. След направеното рентгенологично изследване се установява, че М.Г. е с
фрактура на IV-VI десни ребрени дъги по предна аксиларна линия.
Ноторно известно е, че
фрактурите на гръден кош не налагат болнично лечение, като единствено се
препоръчва на пострадалото лице продължителен покой и приемане на обезболяващи
медикаменти с които да се опита да облекчи страданията си /в случая само
аналгин/, причинени от фрактурата докато същата отшуми, доколкото това е
възможно. Продължителността на зарастване при този вид травматично увреждане е
индивидуална и зависи от здравословното състояние на пострадалото лице като
цяло.
М.Г. е с диагноза „параноидна шизофрения" от 1997 г. и поддържа
добро психично здраве и емоционално равновесие с помощта на медикаменти
назначени й от лекар-специалист. Вследствие на злополуката обаче емоционалното
й състояние рязко се влошава. При удара у нея се събуждат състояния на страх и
безпомощност, започва да се чувства непълноценна, тъй като единствения лек за
травмата и е продължително лежане. Появява се безсъние, спомените я връщат към
преживяното, към удара, към болката която изпитва в областта на гръдния кош. В
резултат на това заболяването й - параноидна шизофрения прогресира, започва да
изпада в състояния, които редуват афект и буйства с емпатия и депресивна
тревожност.
Считат, че в настоящия
случай надлежен ответник по спора е ЗАД „А." предвид, че същото носи риска
по сключената между него и превозвачът „Г.т." ЕАД задължителна застраховка
„Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.
Ответното дружество
ЗАД „А." е уведомено надлежно за настъпилото застрахователно събитие
съгласно Уведомление за настъпило застрахователно събитие, ведно със Заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение депозирани в офис на ответника на
12.03.2020 г. В резултат на това застрахователното дружество е завело
претенцията като щета № 13020013000001.
По предявената извънсъдебна претенция застрахователното дружество
изплаща на ищцата сумата от 40.00 лв.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се оспорва
изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.
Признава се наличието на застрахователно
правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Злополука на
пътниците в средствата за обществен превоз", полица № BG/11/219000002122,
със срок на валидност от 19.01.2019 год. до 18.01.2020 год., сключена между ЗАД
„А." и „Г.т." ЕАД, с покритие към датата на процесното събитие.
Твърдят, че
правоотношенията между страните се основават на Застрахователен договор за
задължителна застраховка "Злополука на пътниците в средствата за обществен
превоз", полица № BG/11/219000002122, сключен между „Г.т." ЕАД и З. „А."
АД на 15.01.2019 год., по силата на който З. „А." АД застрахова 28 броя
места в автобус **** Урбино с рег.№ ******.
Покритите от Застрахователя рискове са „смърт
вследствие злополука", „трайно намалена работоспособност вследствие
злополука" и „временна неработоспособност вследствие злополука /от 11 дни
до 40 дни/ и /над 40 дни/".
Договорът е сключен за срок от една година, считано от
19.01.2019 год. до 18.01.2020 год.
Застрахователната сума за едно място при рискове -
„смърт вследствие злополука" е в размер на 180 000 лева, а при „временна
загуба на работоспособност вследствие злополука" -за „над 40 дни" и
за „над 60 дни" - 500,00 лева. Размерът на плащането при временна загуба
на работоспособност над 60 дни е 40 лева.
Застрахователните правоотношения са договорни - обемът
на застрахователното покритие, поетите рискове и начинът на плащане изцяло
зависят от доброволно установената воля на договарящите страни - в случая „Г.т."
ЕАД и З. „А." АД.
По силата на тази застраховка не подлежат на
обезщетение претърпени от пътниците неимуществени вреди, а единствено описаните
в договора рискове.
На 12.03.2020 г., пострадалото лице е подало искане за
изплащане на застрахователно обезщетение/сума по повод настъпило
застрахователно събитие - злополука на 06.08.2019 г., въз основа на което в ЗАД
„А." е образувана ликвидационна преписка по щета № 13020013000001.
Към молбата/искане са приложени протокол за ПТП, билет
за пътуване, експертно решение и лист за извършен преглед.
Въз основа на представените по преписката документи, ответното
дружество е определило и изплатило на М.Д.Г., сума в размер на 40.00
(четиридесет) лева, на база представените документи и експертното становище на
лекаря съветник, а именно, че се касае за травма без настъпили усложнения и при
гладък оздравителен процес който е продължил приблизително 62 дни. Сумата е
изплатена с платежно нареждане № П21696044 от 29.09.2020г.
Предвид горното твърдят, че с изплащане на сумата от
40.00 лева, застрахователят е изпълнил изцяло задължението си по договора за
задължителна застраховка "Злополука на пътниците в средствата за обществен
превоз", полица № BG/11/219000002122.
В с.з. ищецът поддържа предявения
иск и моли за уважаването му, а ответникът моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбите на чл. 474 ал. 1 от КЗ във връзка с
чл. 471 от КЗ.
Съгласно чл. 471
ал. 1 от КЗ, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато
началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република
България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците.
Общите правила
за застраховката "Злополука" препращат към правилата на застраховката
„Живот“. Следователно правилата за застраховката "Злополука" и
застраховката „Живот“ се прилагат и към задължителна
застраховка "ЗЛОПОЛУКА" на пътниците в средствата за обществен превоз.
Съгласно чл. 474 ал. 1 от КЗ, отговорността на
застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част
от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по
договора за застраховка по чл. 471, е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник.
Съгласно чл. 474 ал. 2 от КЗ, при настъпване на
злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя,
с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната
част от нея.
Съгласно чл. 476 от КЗ, минималната застрахователна
сума по задължителната застраховка "Злополука" по чл. 471 за всяко
събитие за всеки пътник е 50 000 лв.
Между страните не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка
„Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз", полица №
BG/11/219000002122, със срок на валидност от 19.01.2019 год. до 18.01.2020
год., сключена между ЗАД „А." и „Г.т." ЕАД, с покритие към датата на
процесното събитие - 06.08.2019 г.
Не се оспорва и механизма на ПТП, както и настъпилите
от ПТП увреждания.
Оспорва се правото на ищеца да търси отговорност от
застрахователя над определената в застрахователния договор сума от 40лв., която
е изплатена на ищеца /изплащането и е факт, по който също се не се спори/.
За да възникне отговорността на застрахователя,
съгласно чл. 474 ал. 1 от КЗ, е необходимо
да бъде причинена причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на
пътник.
Работоспособността се установяват от органите на
експертиза на работоспособността (чл.61 КСО и чл.59-60 на Наредбата за
експертиза на работоспособността). Временна неработоспособност се установява с
болничен лист, трайна неработоспособност се установява с експертно решение. С
други думи за да е налице трайна неработоспособност, лицето трябва да има
издадено експертно решение /ТЕЛК/ за конкретното
увреждане.
Видно от приложените по делото доказателства ищцата
има такива експертни решения ТЕЛК от 31.10.2017г. и от 18.02.2019г., но същите са издадени по-рано от датата
на настъпване на ПТП /06.08.2019г./ и са издадени поради други заболявания на
ищцата – общо заболяване „параноидна шизофрения“, и „други психични
разстройства“. Оттук следва, че трайната неработоспособност у ищцата не се намира
в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП. Както и че от ПТП не е била
причинена трайна загуба на работоспособност.
Не се спори по делото, че на ищцата в следствие на ПТП
са причинени телесни увреждания – травма на гръден кош, фрактура на IV-VI десни ребрени дъги. Същите обаче биха могли да причинят
само временна
загуба на работоспособност, като няма доказателства /издадено решение на ТЕЛК/,
че в следствие на счупените от ПТП ребра е причинена трайна неработоспособност
в определен процент.
Временната загуба на работоспособност не е основание
за възникване на отговорността на застрахователя по смисъла на чл. 474 ал. 1 от
ЗК. Такава е само трайната загуба на работоспособност. Поради това и лимитите
на чл. 476 от КЗ /от 50 000лв./ не се отнасят за получените от ищцата
увреждания. Отделно от това тези лимити по чл. 476 от КЗ са за настъпила смърт,
а за настъпила трайна загуба на работоспособност се дължи съответна част от
обезщетението, съгласно чл. 474 ал. 2 предл. посл. от КЗ.
Макар, че нормата на чл. 474 ал. 1 от КЗ не включва
като покрит застрахователен риск временната загуба на работоспособност, то
същата е предвидена в сключения между ЗАД „А." и „Г.т." ЕАД договор
за задължителна застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен
превоз", полица № BG/11/219000002122 – като допълнителен покрит от
застрахователя риск, съгласно чл. 25.4 от застрахователния договор /„временна неработоспособност
в следствие на злополука“/.
Въз основа на договорните клаузи и на основание чл.
459 ал. 2 от КЗ /общата норма за застраховките злополука/, се дължи обезщетение
при настъпване на посочения покрит риск.
За да се изплати обаче предвиденото в договора обезщетение
следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване настъпването
на покрития застрахователен риск, в конкретния случай „временната неработоспособност
в следствие на злополука“.
Застраховката за временна неработоспособност покрива вредите
от загуба на работоспособността за определен период от време. Това предполага наличие
както на предхождаща работоспособност у ищцата, така и наличие на трудово или
друго правоотношение, което се характеризира с полагане на труд. Временната
неработоспособност означава загуба на възможността за полагане на труд за
определено време. Обезщетението за временна неработоспособност обезщетява
вредите от загубата на доходи във връзка с полаган труд, доколкото при временна
неработоспособност и издаден болничен лист, обезщетението за временна
неработоспособност по държавното обществено осигуряване не покрива целия размер
на работната заплата. Разликата между работната заплата /или друго
възнаграждение за труд/ и обезщетението по държавното обществено осигуряване,
се явява вредата от загубата на работоспособност.
В конкретния случай не се твърди ищцата да е полагала
труд. Това се дължи на здравословното й състояние – наличието на заболяването
„параноидна шизофрения“, и установената в ТЕЛК трайна неработоспособност. Не се
твърди и в исковата молба ищцата да е работела, както и да е загубила временно
способността си да полага труд. Няма издаден болничен лист, с който да се
доказва временната неработоспособност. Поради това съдът намира, че не е
настъпил покрития от застрахователния договор допълнителен застрахователя риск,
съгласно чл. 25.4 от договора, а именно „временна неработоспособност в
следствие на злополука“, поради което не се дължи плащане по процесния
застрахователен договор и искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Вредите, които се твърдят от ищцата, а именно
настъпилите неимуществени вреди - болки
и страдания, се покриват от застраховката „гражданска
отговорност“. Лицето, срещу което ищецът може да насочи своя иск за
обезщетение за неимуществените вреди от ПТП, е виновният за ПТП водач или
неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, които се
установяват от протокола на ПТП с пострадали лица. /Така Решение № 2749 от 1.12.2019 г. на САС по в. гр. д. №
2715/2019 г./
Предвид изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят
разноските за производството, които са в размер на 150лв. –юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 от НЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Д.Г.,
ЕГН**********,***, ПРОТИВ ЗАД „А.", ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.П.И.заедно
с всеки един от изпълнителните директори, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 17 200 лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди, в резултат на настъпил на 06.08.2019 г. инцидент с автобус
на градския транспорт в гр. Варна обслужващ редовна автобусна линия №***, с peг. № ****** ,
собственост на „Г.т." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от З.П.З., вписано в Агенция по вписванията -Търговски регистър
с ЕИК ****** застрахован по риск „Злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз" в ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска -
21.01.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2556,32
лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 17 200 лева за периода от датата на увреждането - 06.08.2019 г.
до датата на завеждане на иска - 21.01.2021 г., на основание чл. 474 ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 471 от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Д.Г.,
ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „А.", ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.П.И.заедно с всеки един от изпълнителните
директори, сумата от 150лв.
/сто и петдесет лева/, представляваща
разноски за производството, на основание чл. 78 ал.3 вр. ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 25 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: