№ 681
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000807 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение 260592/07.04.2021 г. по т.д. № 2352/2018 г. СГС, TO, VI-20 състав е
разпоредил на основание чл.409, ал.1 от ГПК да се издаде дубликат на изпълнителен лист,
издаден с разпореждане от 15.11.2018 г. в полза на „Ел Ай Трейд“ ЕООД срещу „Елемаг“
ЕООД, въз основа на решение по в.а.д. № 4/2017 г. на Софийски арбитражен съд при
сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ - гр. София.
Срещу това решение е подадена жалба от „Елемаг“ ЕООД, което моли то да
бъде отменено и молбата за издаване на дубликат – отхвърлена. Поддържа, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради неговата
необоснованост. Счита, че молителят в производството не е доказал надлежно наличието на
нито една от предпоставките по чл. 409 от ГПК за уважаване на молбата за издаване
дубликат на изпълнителен лист - първообразният изпълнителен лист да е изгубен или
унищожен. Единствените ангажирани от „Ел Ай Трейд“ ЕООД доказателства били
показанията на разпитания по делото свидетел - главен счетоводител на „Ел Ай Трейд“
ЕООД, от чиито показания се установявало единствено, че изпълнителният лист не се
намира в счетоводството на „Ел Ай Трейд“ ЕООД. Не били представени доказателства, че
въз основа на изпълнителния лист не са образувани изпълнителни производства пред ЧСИ
или ДСИ /пр. - удостоверение от регистрите на КЧСИ и СРС/. Показанията на единствен
свидетел, и то намиращ се в трудово правоотношение с молителя, не били достатъчни, за да
може да се приеме за доказани твърденията на молителя. Съгласно чл. 172 от ГПК
показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на
осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с
роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните
доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една
от страните, следвало да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото,
1
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Жалбоподателят твърди, че
счетоводителят на дружеството е такова лице, поради което показанията на свидетеля освен,
че са недостатъчни да се установи загубване на изпълнителния лист, не можело да бъдат
преценени с оглед на други данни по делото, поради което не е следвало и да бъдат
кредитирани или поне съдът следвало да посочи защо счита, че следва да ги кредитира.
Тежестта за установяване в процеса на изгубването или унищожаването на изпълнителния
лист се носела от страната, която иска издаването на дубликат от него. Поради тази причина
процесуалното поведение на ответника не било основание за уважаване на молбата и
липсата на наведени правопогасяващи възражения не било достатъчно, за да обоснове извод
за нейната основателност.
Ответникът по жалбата „Ел Ай Трейд“ ЕООД я оспорва. Поддържа, че
изложените от въззивника твърдения за неправилност на първоинстанционното решение,
поради недоказване на обстоятелството за изгубване на изпълнителния лист, са бланкетни и
необосновани. В кориците на първоинстанционното дело били представени доказателства, в
това число и удостоверение за липса на образувано изпълнително производство.
Процесуалното поведение на въззивника целяло единствено да бави максимално крайното
решение. По делото не били представени доказателства за плащане, нито за това, че листът е
в наличност и се намира в държане на „Ел Ай Трейд“ ЕООД. Решението на
първоинстанционния съд било законосъобразно и обосновано и съобразено с константната
практика на ВКС.
Въззивният съд, като разгледа представените по делото доказателства и
доводите на страните, пирема за установено следното:
С разпореждане № 14546/15.11.2018 г. по т.д. № 2352/2018 г. СГС, TO, VI-20
състав съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на „Ел Ай Трейд“ ЕООД
срещу „Елемаг“ ЕООД, въз основа на решение по в.а.д. № 4/2017 г. на Софийски
арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ - гр.
София като е взел предвид, че арбитражното решение е редовно от външна страна и не
подлежи на обжалване, както и че е връчено на страните.
Върху разпореждането е извършено удостоверяване за издаване на
изпълнителен лист на 20.11.2018 г., който на 21.11.2018 г. е бил връчен на Д. П., в
качеството му на управител на „Ел Ай Трейд“ ЕООД, което получателят е удостоверил с
подписа си.
С молба от 14.01.2021 г. „Ел Ай Трейд“ ЕООД е поискало да бъде издаден
дубликат на изпълнителният лист като е твърдяло, издаденият изпълнителен лист е изгубен
и че до подаването на молбата не е образувано изпълнително производство и вземането по
него не е прехвърлено или погасено.
Представена е справка за образувани изпълнителни дела, издадена от
Регистъра на длъжниците към КЧСИ на 07.01.2021 г., от която се установява, че няма
образувани изпълнителни дела срещу „Елемаг“ ЕООД.
В съдебно заседание на 07.04.2021 г. , за което страните „Ел Ай Трейд“ ЕООД
и „Елемаг“ ЕООД са били редовно призовани, е разпитан като свидетел С. Т. Г. – главен
счетоводител на „Ел Ай Трейд“ ЕООД. От събраните показания се установява, че не била
виждала изпълнителен лист, а единствено решението на арбитражния съд. Работела в
дружеството от м.септември 2016 г., към който период управител бил Д. П.. В момента
управител бил М. З.. Към момента, когато се сменили свидетелката била в майчинство.
Докато била на работа предишният управител не й бил дал документи. Не знаела дали
изпълнителният лист е изгубен, но тя не го била виждала. В момента в дружеството
работели двама човека – свидетелката и търговския представител. Извън дружеството не се
съхранявали документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
2
следното:
Производството по чл. 409 ГПК от 2007 г. се развива, след като вече е
установено, че съществува право на принудително изпълнение и е издаден изпълнителен
лист. Съдът се произнася относно съществуването на условията за издаване на дубликат от
изпълнителния лист /издаване на първообраз, изгубването или унищожаването му/, както и
по всички възражения за несъществуване и погасяване на дълга въз основа на
нововъзникнали обстоятелства. Те могат да се отнасят до съществуването на съдебно
признатото материално право или до възможността за принудителното му реализиране, като
се изтъкнат различни правопогасяващи основания, включително погасителна давност, или
да се изтъкне удовлетворяването на взискателя, включително по принудителен ред. На
правоизключващи или правоунищожаващи факти длъжникът не може да се позовава,
защото те предхождат издаването на изпълнителния лист, така че не могат да стоят във
връзка с неговото изгубване или унищожаване.
В развилото се пред първоинстанционния съд производство ответникът не е
направил възражения за несъществуване и/или погасяване на дълга въз основа на
нововъзникнали обстоятелства.
Във въззивното производство е направил общо оспорване на молбата за
издаване на изпълнителен лист с твърдения, че не е установен фактическия състав,
необходим за издаването на дубликат на изпълнителен лист и недостатъчност на
ангажираните от молителя доказателства за установяването на този състав.
Съгласно чл. 409, ал. 4 ГПК постановеното по молба по чл. 409, ал. 1 ГПК
решение за издаване на дубликат на изпълнителен лист подлежи на обжалване по общия
ред, което означава приложимост на общия режим за обжалване на решенията,
постановявани в исковото производство - реда на Глава двадесета от ГПК "Въззивно
обжалване" - чл. 258 и сл. ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, обжалваното решение е и правилно, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане по чл. 409, ал. 1 ГПК – за
издаване на дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист.
Съдът намира, че от представената справка се установява, че към момента на
издаването й не е образувано изпълнително производство срещу жалбоподателя.
Разпитаният по делото свидетел е установил, че полученият от управителя на
дружеството-молител изпълнителен лист не е предоставян на дружеството и не се съхранява
при неговите документи. Съгласно чл.172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или
във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при
отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива
свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува обаче забрана
въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната
страната. Съдът в случая извършва преценката с оглед на другите събрани по делото
доказателства за липса на изпълнителни дела по издадения вече изпълнителен лист, които
данни кореспондират с установената липса на изпълнителния лист в документите, находящи
се в молителя. От тези данни, при липса на доказателства за възможността
заинтересоваността на свидетеля, съдът приема за установено, че изпълнителният лист не се
3
намира в държане на молителя.
За да се уважи молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист, следва
да се докаже, че 1. изпълнителният лист е издаден и получен от страната, в чиято полза е
постановено решението и от която изхожда молбата за издаване на дубликат, както и че 2.
изпълнителният лист е изгубен или унищожен, като последните две предпоставки са
алтернативни. Тежестта за установяване в процеса на изгубването или унищожаването на
изп. лист се носи от страната, която иска издаването на дубликат от него. Доказателствените
средства в тази насока не са ограничени от процесуалния закон, т. е. това доказване може да
бъде проведено с всички предвидени в ГПК доказателствени средства.
Съгласно практиката на ВКС, изгубването на първообраза на изпълнителния
лист може да се изразява както в това държателят му да бъде лишен от владението му
вследствие действията на трети лица, така и в незнанието от молителя на точното
местоположение на изпълнителния лист в обитаваните или владени от него помещения,
включително когато самият съдебен изпълнител или негов служител е предал
изпълнителния лист на трето лице, което неоснователно го задържа и по този начин
препятства принудителното изпълнение /Решение № 45/08.07.15 г. на ВКС по гр. д. №
2585/14 г., IV г. о. /.
Трайната съдебна практика приема, че когато е установено, че изпълнителният
лист е издаден и получен от правоимащия и в продължителен период от време по този лист
не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или
погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на
молителя, че изпълнителният лист е изгубен /в този смисъл така Решение № 56 от 4.05.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6964/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1138/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 134 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2010
г., IV г. о., ГК/.
В производството по издаване на дубликат на изпълнителен лист молителят са
представени удостоверение за липса на изпълнителни дела срещу длъжника по
изпълнителния лист и са събрани сведения, че изпълнителният лист не се намира в държане
на кредитора. Тези доказателства не установяват безспорно, че издаденият изпълнителен
лист е изгубен, но представляват индиция в подкрепа на твърденията на молителя.
От друга страна длъжникът и ответник в производството по чл.409 от ГПК не
е представил доказателства за опровергаване наличието на предпоставките по чл. 409 ГПК,
както и за наличие на образувано изпълнително дело. Не е релевирал възражения за
погасяване на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след съдебното решение за
установяването му. Не е ангажирал доказателства за плащане, както и за това, че листът е в
наличност и че се намира в държане на подателя на молбата за издаване на дубликат.
Съобразно становището, възприето в трайната съдебна практика, в този случай
следва да бъде прието за установено, че правоимащият, който не е упражнил правата по
листа и вземането на който не е погасено по друг начин, е изгубил документа.
Доводите за неправилност на обжалваното решение наведени във въззивната
жалба са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има ответника по жалбата.
Същият обаче не е направил искане за присъждане на разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260592/07.04.2021 г. по т.д. № 2352/2018 г. СГС,
TO, VI-20 състав.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5