Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9050/2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Я.Ш.М. срещу
З.Л.и.“ АД искова молба за заплащане на обезщетения в размер на 200 000 лева,
частичен иск от 500 000 лева обезщетение, ведно със законните лихви от 12.02.2014
г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че при ПТП на 12.02.2014 г., поради
нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. „Фолксваген“,
модел „Транспортер“ Е.Х.настъпила смъртта на Ш. Р.М..
Поради смърт на виновния водач, наказателното производство била прекратено.
Причина за настъпилата смърт на Ш.М. били телесни
увреждания – остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на база
травматичен шок вследствие тежка множествена травма.
Отношенията между ищеца и баща му Ш.М. били много блиЗ.и и вестта за смъртта му причинила на Я.Ш. голяма
мъка. Към баща си ищецът изпитвал обич, уважение и привързаност. Мисълта за
смъртта на баща му пречела на Я. да върши ежедневните си дейности поради
значителен душевен дискомфорт. Търпените болки и страдания ищецът оценява на
сумата от 500 000 лева.
За управлявания от виновния водач Е.Х.автомобил имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. На 07.08.2015 г. Я.Ш. сезирал ЗК „Л.и.“ АД с искане да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 13.04.2016 г.
ответникът определил обезщетение в размер на 65 000 лева, която намалил с
50% поради валидна полица за процесния автомобил в З.
„О.“ АД. Изразил готовност да заплати на Я.Ш. сумата от 32 500 лева. Това
обезщетение било крайно занижено и с него ищецът не се съгласил. Моли съдът да
уважи предявения от него частичен иск за сумата от 200 000 лева, като му
присъди и законната лихва от датата на увреждането – 12.02.2014 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
ЗК „Л.и.“ АД е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска. Твърди
наличие на независимо съизвършителство от страна на водача на товарен автомобил
с ДК № *******С. Л.. Счита претенцията за завишена. Излага доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който не бил с поставен
предпазен колан по време на движение на МПС и се съгласил да бъде превозван от
употребил алкохол водач.
Третото лице помагач на страната на ответника З. „О. –
клон Б.- КЧТ“ оспорва водачът Е.Х.да е реализирал виновно и противоправно
поведение, от което да е настъпила смъртта на Ш.М.. Възразява за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който пътувал без поставен
обезопасителен колан. Счита претендираният размер на обезщетението за завишен.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение,
предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за
застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента
на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между собственика на л.а. „Фолксваген“,
модел „Транспортер“ с ДК № *******и З. „Л.и.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с
определение от 23.02.2017 г.
По делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на водача на т.а. „МАН“ С. Л. и въз
основа на тях, както и на данните от констативен протокол за ПТП, протокол за
оглед на местопроизшествието и фотоалбум е изготвена съдебна авто-техническа
експертиза. Вещото лице е описало механизмът на ПТП: на 12.02.2014 г. около
23.00 часа на път ІІІ-112, км. 1+650, преди с. Добри дол, в посока от гр.
Монтана към гр. Видин се движил т.а. „МАН“ с ДК № *******с полуремарке,
управляван от С. Л. с около 55 км/ч. При приближаване на ляв за товарния
автомобил завой срещу него се е движил л.а. „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с ДК № *******, управляван от Е.М.Х.със
скорост около 90 км/ч. За лекия автомобил наклонът на терена е бил низходящ.
Към края на завоя Хасан подал газ, за да се ускори превозното средство в правия
участък, при което достигнал скорост от 97 км/ч., над критичната. Настъпило
странично занасяне и автомобилът се насочил диагонално надясно и навлязъл в
лентата за насрещно движение. Водачът Л. възприел неустойчивото движение на
л.а. „Фолксваген“ и задействал спирачките, като намалил скоростта до 10 км/ч.
Л.а. „Фолксваген“ навлязъл дълбоко в лентата на товарния автомобил и настъпил
челен кос удар между предните части на двете превозни средства, със застъпване
на около 80-90 см. След удара товарният автомобил продължил напред и се
отклонил надясно с ротация, обратна на часовниковите стрелки и се спрял,
завъртян напречно със задните си колела вдясно на банкета и слога. Като причина
за настъпване на произшествието вещото лице сочи навлизане на л.а. „Фолксваген“
в лентата за насрещно движение, в края на продължителен десен завой с критична
скорост 90 км/ч, а поради подадена газ и достигната скорост 97 км/ч настъпило
странично занасяне, навлизане в лентата за насрещно движение и реализиране на
удар в товарен автомобил „МАН“. За водача С. Л. ударът бил непредотвратим,
въпреки предприетото от него аварийно спиране с намаляване на скоростта до 10
км/ч. Е.Х.могъл да избегне произшествието, ако е управлявал л.а. „Фолксваген“
със скорост под 90 км/ч.
При така описания механизъм на ПТП по категоричен
начин се установява, че вина за настъпване на произшествието има единствено
водачът на л.а „Фолксваген“, модел „Транспортер“ – Е.Х..
С поведението си водачът на лекия автомобил
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – без да се
съобрази с атмосферните условия (мокър асфалт), с релефа на местността
(низходящ наклон на терена), с конкретните условия на видимост (тъмната част на
денонощието), Е.Х.не е управлявал превозното средство по начин да спре пред
всяко предвидимо препятствие. Вместо да намали скоростта на движение, предвид
хлъзгавия терен и десния низходящ завой, Хасан е увеличил скоростта над
критичната за характеристиката на пътя. Нарушил е и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал л.а. „Фолксваген“ над разрешената стойност за път извън
населеното място – 90 км/ч. В резултат на това е допуснал навлизане в лентата
за насрещно движение, забранено му от нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП.
В причинна връЗ.а с противоправното му
поведение са причинените по непредпазливост увреждания на Ш. Р.М., пътник в
л.а. „Фолксваген“, модел „Транспортер“.
Ответната страна, която носи тежестта на доказване, не
установи факти, иЗ.лючващи
отговорността на Е.Х., за да се приеме за опровергана презумпцията по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД. Решаващият съдебен състав приема, че водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Транспортер“ е осъществил противоправно деяние.
Поведение, реализиращо нарушение на правилата за движение по пътищата от страна
на С. Л. не се доказа в настоящото производство. Водачът на товарния автомобил
е възприел своевременно неустойчивото движение на насрещно движещото се
превозно средство и задействал спирачната система до достигане на 10 км/ч, но
въпреки това за него ударът се е оказал непредотвратим.
Според заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, при процесното ПТП Ш.М.
е получил охлузвания по челото вдясно, кръвонасядания по клепачите на двете
очи, охлузвания по гърба на носа, счупване на носните кости, охлузвания в
областта на дясната скула и по кожата, кръвонасядане по лигавицата на горната
устна, голяма открита раЗ.ъсно-контузна
рана в областта на долната устна с оголване на долната челюст вляво,
включително брадичката, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка
с вклиняване а малкия мозък в големия тилен отвор на черепа, счупване на първо
ребро в дясна гръдна половина и на трето до шесто ребра в лява гръдна половина,
хемоторакс в лява гръдна половина, кръвонасядане по
задна повърхност на лява гривнена става, раЗ.ъсно-контузна рана в областта
на четвърти пръст на дясната ръка, охлузна и раЗ.ъсно-контузна рана по дясна
подбедрица, охлузни рани по лява подбедрица, кръвонасядане с охлузване по
предната повърхност на лявата глезенна става, кръвоизливи в белите дробове.
Като непосредствена причина за леталния изход на Ш.М.
се сочи острата дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на
тежката множествена травма с вклиняване на малкия мозък (където са разположени
дихателния и сърдечно-съдовия център) в големия тилен отвор на черепа.
Ищецът Я.Ш. син на починалия при ПТП на 12.02.2014 г. Ш.М.,
съгласно удостоверение за наследници изх. № 02/24.02.2014 г. на Община Момчилград.
В това си качество, като един от най-близките родственици
на Ш.М. ищецът има право на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания
относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид
обезщетения.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с лицето, което търси
обезщетение за причинените му неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Ф.И., съпруг на сестра на ищеца, се
установи, че до смъртта на Ш.М.Я. е живеел в едно домакинство с родителите си.
Ищецът помагал на баща си в стопанството – за отглеждане на тютюн, овошки и
добитък. След загубата на баща си Я. видимо се променил. Изгубил общителността
си и желанието си да се занимава с ежедневните си дейности. Преустановил
всякакви занимания със стопанството.
Като съобрази обстоятелството, че за ищеца баща му Ш.М.
е бил основна опора и важен помощник в осигуряване препитанието на семейството,
която е загубил внезапно и по нелеп начин, съдът счита, че 100 000 лева е
справедлив размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди.
След 12.02.2014 г. животът на Я. коренно се е променил. Ищецът е изгубил
мотивация да се занимава с предишните си дейности и му е необходимо да мобилизира
значителен личностов ресурс, за да се справи с мъката си. Смъртта на родителя е
провокирала поведенчески промени, провокирани от нежелание за общуване, апатия
и неизмерима болка от внезапната загуба на важен в живота му човек.
Размерът на обезщетението съдът съобрази с непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно, като от 11.06.2012 г. са
определени следните размери на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие при едно
пострадало лице - 2 000 000 лв., а за всяко събитие при две или повече пострадали
лица - 10 000 000
лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 12.02.2014 г., когато е настъпилото произшествието, от което са
произтекли вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение.ще бъдат репарирани в относително пълен обем
претърпените и продължаващи страдания на ищеца.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го.
В случая
възражението се изразява в нарушение на нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП от
страна на пострадалия.
Вещото
лице д-р Й. е установил, че липсва описание на увреди или белези по тялото на Ш.М.
от поставен обезопасителен колан. С оглед обаче на челно-страничния удар вляво,
двуточковия колан и свободно движещите се предмети и
тела в купето и скоростта на движение, травмите на пострадалия биха били едни и
същи, независимо от това дали Ш.М. е бил с поставен обезопасителен колан или
не. Единствено при наличие на триточков инерционен колан въздушни възглавници,
липса на свободно подвижни предмети в купето и разместване на седалката,
черепно-мозъчната травма би била по-лека. Вещото лице доц. д-р инж. А. също е
отбелязал, че при челен удар, какъвто е настоящият и удар в тежкотоварен
автомобил, пораженията за пътниците в лекия автомобил пораженията са били
по-тежки. При условие, че пътуващите на седалките от втория и третия ред са
били със закопчани колани, телата им биха били смачкани между облегалките и
седалищната хоризонтална част на седалките.
Недоказано
остана и възражението, че пострадалият е знаел, че водачът на превозното
средство, в което е бил пътник – Е.Х.е бил под влияние на алкохол.
Страната,
чиято е тежестта да установи допринасяне на вредоносния резултат от страна на Ш.М.
– ответникът ЗК „Л.и.“ АД не доказа релевантното за определяне на размера на
обезщетението обстоятелство, че пострадалият е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат, поради което определеното от съда
обезщетение не подлежи на редуциране.
За
обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от
възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) – момента на причиняването
на вредата. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което
когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези
съображения законната лихва върху обезщетението се дължи от увреждането, но
предвид заявената различна начална дата – 12.02.2014 г., обезщетението следва
да се присъди от този момент до окончателното изплащане.
Ответникът не доказва да е заплатил обезщетение на ищеца,
поради което дължи заплащане на сумата от 100 000 лева. За горницата до
пълния предявен размер от 200 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
Тъй като ищецът е освободен от държавна такса и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от исковете да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 000 лева и 300 лева депозити за
експертизи и призоваване на свидетел.
На ищците е оказана безплатна правна помощ по делото. Посоченият
в списъка по чл. 80 от ГПК размер на възнагражденията от 6 530 лева не е
прекомерен. Той е под минималния такъв, определен по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. Съразмерно на уважената част
от исковете, на адв. П. С. се дължи сумата от 3 265 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на общо 250
лева, като е останал задължен за сумата от 300 лева, от които дължи да внесе по
сметка на съда 150 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр.
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на 350 лева. От общия размер на
сторените разноски, на ЗК „Л.и.“ АД следва да се присъдят 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Я.Ш.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща
му Ш. Р.М. при ПТП на 12.02.2014 г., ведно със законната лихва от 12.02.2014 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лева, частичен иск от сумата от 500 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.и.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 4 000 лева държавна такса и 300 лева разноски за депозити за
експертизи и призоваване на свидетел, а на основание чл. 77 от ГПК – сумата от
150 лева невнесен депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат П.С., с адрес *** адвокатско
възнаграждение в размер на 3 265 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Я.Ш.М., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 300 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на ЗК „О. Л.“,
със седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Никозия, упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б.„ЗК О. – клон Б.“ КЧТ,
ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: