Присъда по дело №316/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 16
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 8 август 2020 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20205320200316
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ .....................

 

гр. Карлово, 23.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                        ІI наказателен състав,

на двадесет и трети юли                            две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.С.

                                                                                           2. Л.П.  

 

при секретаря Красимира Божакова

при участието на прокурора Румен Иванов

като разгледа докладваното от съдията

наказателно общ характер дело № 316 по описа за 2020 г.,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Т.С.Т. *** на ***г., с адрес за призоваване в страната ***, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 01.02.2019г. до 14.02.2019г., в гр.Б.. облП.., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Н.Д.А. ***, че ще й достави 10 пр.м3 дърва за огрев, и с това на 09.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 400 лева и на 13 или 14.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 300 лева, или общия размер на причинената имотна вреда на Н.Д.А. е в размер на 700,00 лева /седемстотин лева/, поради което и на основание чл. 209 ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а ал. 1  във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Обявява, на основание чл. 310 ал. 2 от НПК, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308 ал. 2 от НПК.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

 

                                                         

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                   

       2.

К.Б.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД  № 316 по описа на Карловския районен съд за 2020год.

 

Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Т.С.Т. за това, че в  в периода от 01.02.2019г. до 14.02.2019г., в гр.Б., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Н.Д.А. ***, че ще й достави 10 пр.м3 дърва за огрев, и с това на 09.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 400 лева и на 13 или 14.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 300 лева, или общия размер на причинената имотна вреда на Н.Д.А. е в размер на 700,00 лева – престъпление по  чл. 209 ал.1 от НК.

  Представителят на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се определи наказание за престъплението в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитатален срок от тнри години .

В наказателния процес  не бяха конституирани лица в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

 Подсъдимият Т. с.. Т. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление и критичност, моли да му се наложи по- малко по наказание лишаване от свобода. Защитникът на подсъдимия  – адвокат П. моли за наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден за престъплението.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Н.Д.А.,  Р Г.Г.., К.С.К., Г.Х.Г.и С.Г.Г., справка за лице АИС БДС, лист с телефонен номер, справка от ТП ДГС К.., телеграма за ОДИ, , характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за установено следното:

Подсъдимият Т.С.Т. с ЕГН ********** *** на ***г***. Български гражданин е и е българин. Със средно образование и е  безработен. Женен е и  не е осъждан.

В началото на м.февруари 2019г. Т.Т. посетил магазин за санитарни материали в гр.Б. При закупуването на продукти от магазина се заприказвал със свидетеля – пострадалата Н.Д.А. ***, работеща като продавач – консултант в магазина.Споделил, че щял да доставя дърва на някакви стари хора, без да посочва имена и местоживеенето им. Това провокирало св.А. да го попита дали може да й достави и на нея дърва за огрев.  Т. и отговорил, че може да й докара дърва, като цената на един кубик бил 70 лева, както и че дървата били смесени, съответно от дървесни видове - дъб и бук. Св.А.  приела предложената цена на дървата и заявила за доставка 10 куб.м. дърва за огрев. Подсъдимият Т. саморъчно написал на лист /стр.27 от ДП/, името и фамилията си, телефонен номер ** и година на раждане /1972г./ и  го предоставил на св.А. за връзка при нужда. Съответно поискал личните й данни и адреса, на който да се доставят дървата, защото тази информация следвало да се попълни в превозния билет. Т. обещал в срок до една седмица да достави дървата, като на тази среща не са били правени уговорки за начина на плащане и евентуално предплащане на уговорената сума от 700 лева за 10 куб.м. дърва за огрев. В следващите дни, подсъдимият посетил  магазина няколкократно, като при всяка среща със св.А. и потвърждавал, че ще й докара уговорените дърва, като за по-голяма убедителност, че се занимава с добив на дърва, й съобщавал имената на служители в ДГС К.., с които работел, между които имало и познати за нея лица от гр.Б.., както и демонстрирал, че провежда  телефонен разговор със служителка от горското, след приключването на който успокоил св.А., че няма да има проблем с доставката на дървата й. С тези няколко срещи в магазина, в периода от 01.02.2019г. до 08.02.2019г. и с демонстрираното си поведение,  подсъдимият създал увереност у пострадалата – св.А., че той работи с Държавно горско стопанство/ДГС/ - К… и има възможност да достави уговореното количество дърва, поради което тя въобще изключила вероятността да не й бъдат достави дърва за огрев.

На 09.02.2019г. Т. отново отишъл в магазина в гр.Б... За пореден път заявил на св.А., че ще й достави дърва на преференциални цени, но трябвало да се заплатят в горското. Този ден  св.А. била взела заплата и без никакво съмнение в думите на подсъдимия, му казала, че този ден можела да му плати сумата от 400лв., авансово. Т. се съгласил с размера на тази сума и св.А. му я предала веднага след този разговор.

На 13 или 14 февруари 2019г. (въпреки положените усилия не е установена точната дата) Т. отново отишъл при св.А.,***, и поискал остатъка от 300лв., от общата сума от 700лв. за договорените 10 куб. м. дърва за огрев, като я мотивирал да му  даде и тази сума под предлог, че му трябвали пари за гориво за камиона, с които ще се транспортират дървата й. Отново без никакво съмнение в думите му, св.А. му предоставила исканите 300лв., защото вярвала, че уговорените й дърва ще й бъдат докарани в следващите дни. Връчването на парите на подсъдимия, от страна на пострадалата, било видяно от св.Р.Г., която по това време се намирала в магазина, който е собственост на нейна роднина по сватовство. Понеже не разбрала защо А. е дала пари на този непознат за нея човек, се поинтересувала. Св.А. й обяснила, че този мъж работел в горското и доставял дърва за огрев, като му била заплатила 700 лева, за да и достави дърва.

 Минали няколко дни след като св.А. била платила цялата дължима сума за дървата, но Т. не доставил дървата. За това провела няколко пъти телефонни разговори с подсъдимия, защото доставката на дървата не се изпълнявала. Той я уверявал, че ще бъде изпълнена, но имало някакъв проблем. На 05.03.2019г. Т. се обадил на А. от телефонен №**** и я уведомил, че е извън страната, и понеже нямал роуминг, се обаждал от телефона на свой приятел.

На 08.03.2019г., св.А. *** с жалба, след като се притеснила , че подсъдимият Т. няма да й достави дърва за огрев, и в тази връзка била започната проверка.

На 11.03.2019г., подсъдимият отново се обадил по телефона на св.А., този път от мобилния номер, който й бил предоставил за връзка, като я  уверил, че до 2-3 дни ще й докара дървата. Но след като изтекъл и този срок, отново нямало доставка на дърва. А. се опитала да се свърже с него, но не успяла, тъй като телефонът му бил изключен.

В хода на извършваната проверка в РУ К.., св.К.. разговарял с подсъдимия Т. на 22.03.2019г., като той потвърдил за отношенията си със св.А. и получената сума пари, като  посочил и причина за неизпълнение на уговореното, това, че не бил заплатил дървата във фирма „Маркони“, но обещал в срок до 28.03.2019г. да извърши плащането и дървата да бъдат доставени на А..

На 15.04.2019г. подсъдимият се обадил по телефона на св.А. и й казал да излезе на улицата пред тях. Там двамата се срещнали и при проведения разговор отново й обещал, че ще й докара дървата, като я помолил да си оттегли жалбата срещу него в РУ К... Св. А. поискала да й върне парите, ако няма да й достави дърва, но той отново  я уверил, че ще й достави дърва. На 25.04.2019г. отново й се обадил по телефона, като я уведомил, че в момента се намира в банка, за да тегли пари, след което щял да изпрати момче, което да й занесе парите. Но отново това поредно обещание не било изпълнено и парите, платени за доставка на дърва, не са били върнати на св.А., нито са й доставени уговорените дърва и до настоящия момент.

Видно от изисканата информация от ДГС К.., подсъдимият Т. ***, и същият няма никакви правомощия да добива, транспортира и продава дърва за огрев, добити от ТП ДГС К…. В показанията си, св.Г.. – лесовъд в „М… „ ЕООД гр.П… е заявил, че през инкриминирания период, фирмата е извършвала сеч в отдели в землището на с.Д.., но Т. е непознато лице, същият не е участвал нито в сечта, нито в транспортирането на дървата, а за физическо лице е било  невъзможно да закупи дърва директно от сечището или от фирмата, поради законово уредени процедури и договорни отношения с ДГС К….

Т. не работил по трудово правоотношение във сферата на дърводобива. Видно от характеристичната справка е безработен от няколко години.   

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Н.Д.А.,  р.г.г., К.С.К., Г.Х.Г.и С.Г.Г.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. В съдебно заседание подсъдимият прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните, така и писмените доказателства.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно фактическите констатации на същия, които са обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатото му с обвинителния акт престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, тъй като в  в периода от 01.02.2019г. до 14.02.2019г., в гр.Б.., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Н.Д.А. ***, че ще й достави 10 пр.м3 дърва за огрев, и с това на 09.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 400 лева и на 13 или 14.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 300 лева, или общия размер на причинената имотна вреда на Н.Д.А. е в размер на 700,00 лева .

От обективна страна престъплението измама засяга обществените отношения, свързани със собствеността.

Изпълнителното деяние се изразява в две форми – деецът да е възбудил заблуждение (създал невярна представа у адресата) или поддържал заблуждение (утвърждавал вече създадена такава представа) в определено лице – адресат на измамата.  По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна страна и двете форми на изпълнителното деяние – възбудил е и е поддържал възбуденото заблуждение у пострадалата. Вследствие на невярната представа, тя му предала суми с пари, за да й докара дърва. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си възбужда и поддържа заблуждение у адресата– той не е лице, свързано с дърводобива, нито е притежавал такива. С поведението си е възбудил и поддържал заблуждението на пострадалата, за да се разпореди със сумата, предмет на престъплението, а той самият да получи имотна облага, която не му се следва. Вторият задължителен елемент от състава на престъплението измама е налице – пострадалата е извършила действия на разпореждане с пари, размерът на които е установен по несъмнен начин, а и не е спорен в производството по делото. Подсъдимият е нанесъл на пострадалата имотна вреда, която е пряка и непосредствена последица от измамливите му действия и представлява престъпния резултат на престъплението, за което е предаден на съд.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, които съдът извежда от действията на подсъдимия. Съдът намира за установена в производството и специалната користна цел – допълнителен субективен признак на престъплението – деянието е извършено с цел подсъдимият да набави за себе си имотна облага, като сумата е получена от него.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.

Относно определяне на наказанието от подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а вр. с чл. 54 НК. Досежно индивидуализацията на наказанието съдът се съобрази с конкретно вмененото на подсъдимия деяние. При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода от една до шест години.

С оглед спазване принципа на индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Престъплението  е “тежко” по смисъла на закона престъпление, с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият не може да се счете за личност с висока степен на обществена опасност. Същият не е осъждан и е с добри характеристични данни, изразява съжаление за извършеното, семейно ангажиран е, съпругата му, за която полага грижи е инвалид. Затова съдът за това престъпление определи на подсъдимия наказание в минималния предвиден размер при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно една година лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една трета, т. е. след посочената редукция полученото наказание е лишаване от свобода за срок от осем месеца, на което именно съдът осъди подсъдимия Т.. Така определеното наказание съдебният състав счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния  в бъдеще.

По отношение изтърпяването на  така определеното наказание съдебният състав е на становище, че не следва да постанови реалното изтърпяване за подсъдимия. Същият не е бил осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на престъплениято и са налице формалните основания на чл.66, ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето му да се постанови реално изтърпяване на наказанието. При съобразяването на посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че подходящият изпитателен срок следва да е три години.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

                                                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.