МОТИВИ
към присъда по НОХД № 316 по описа на Карловския
районен съд за 2020год.
Районна
Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Т.С.Т. за това, че в в периода от 01.02.2019г.
до 14.02.2019г., в гр.Б., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Н.Д.А. ***, че ще й достави 10 пр.м3 дърва за огрев, и
с това на 09.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 400 лева и на 13
или 14.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 300 лева, или общия
размер на причинената имотна вреда на Н.Д.А. е в размер на 700,00 лева –
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на
подсъдимия да се определи наказание за престъплението в размер на една година
лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитатален срок от тнри години .
В
наказателния процес не бяха конституирани
лица в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият Т. с.. Т. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл.
371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На
основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното
самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление и критичност, моли да
му се наложи по- малко по наказание лишаване от свобода. Защитникът на
подсъдимия – адвокат П. моли за наказание
лишаване от свобода към минимума, предвиден за престъплението.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички
събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в
съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Н.Д.А., Р Г.Г.., К.С.К., Г.Х.Г.и С.Г.Г., справка за
лице АИС БДС, лист с телефонен номер, справка от ТП ДГС К.., телеграма за ОДИ, ,
характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за
установено следното:
Подсъдимият Т.С.Т. с ЕГН ********** *** на ***г***. Български гражданин е и
е българин. Със средно образование и е безработен. Женен е и не е осъждан.
В началото на м.февруари 2019г. Т.Т. посетил магазин за санитарни материали
в гр.Б. При закупуването на продукти от магазина се заприказвал със свидетеля –
пострадалата Н.Д.А. ***, работеща като продавач – консултант в
магазина.Споделил, че щял да доставя дърва на някакви стари хора, без да
посочва имена и местоживеенето им. Това провокирало св.А. да го попита дали
може да й достави и на нея дърва за огрев.
Т. и отговорил, че може да й докара дърва, като цената на един кубик бил
70 лева, както и че дървата били смесени, съответно от дървесни видове - дъб и
бук. Св.А. приела предложената цена на
дървата и заявила за доставка 10 куб.м. дърва за огрев. Подсъдимият Т.
саморъчно написал на лист /стр.27 от ДП/, името и фамилията си, телефонен номер
** и година на раждане /1972г./ и го
предоставил на св.А. за връзка при нужда. Съответно поискал личните й данни и
адреса, на който да се доставят дървата, защото тази информация следвало да се
попълни в превозния билет. Т. обещал в срок до една седмица да достави дървата,
като на тази среща не са били правени уговорки за начина на плащане и евентуално
предплащане на уговорената сума от 700 лева за 10 куб.м. дърва за огрев. В
следващите дни, подсъдимият посетил
магазина няколкократно, като при всяка среща със св.А. и потвърждавал,
че ще й докара уговорените дърва, като за по-голяма убедителност, че се
занимава с добив на дърва, й съобщавал имената на служители в ДГС К.., с които
работел, между които имало и познати за нея лица от гр.Б.., както и
демонстрирал, че провежда телефонен
разговор със служителка от горското, след приключването на който успокоил св.А.,
че няма да има проблем с доставката на дървата й. С тези няколко срещи в
магазина, в периода от 01.02.2019г. до 08.02.2019г. и с демонстрираното си
поведение, подсъдимият създал увереност
у пострадалата – св.А., че той работи с Държавно горско стопанство/ДГС/ - К… и
има възможност да достави уговореното количество дърва, поради което тя въобще
изключила вероятността да не й бъдат достави дърва за огрев.
На 09.02.2019г. Т. отново отишъл в магазина в гр.Б... За пореден път заявил
на св.А., че ще й достави дърва на преференциални цени, но трябвало да се
заплатят в горското. Този ден св.А. била
взела заплата и без никакво съмнение в думите на подсъдимия, му казала, че този
ден можела да му плати сумата от 400лв., авансово. Т. се съгласил с размера на
тази сума и св.А. му я предала веднага след този разговор.
На 13 или 14 февруари 2019г. (въпреки положените усилия не е установена
точната дата) Т. отново отишъл при св.А.,***, и поискал остатъка от 300лв., от
общата сума от 700лв. за договорените 10 куб. м. дърва за огрев, като я
мотивирал да му даде и тази сума под
предлог, че му трябвали пари за гориво за камиона, с които ще се транспортират
дървата й. Отново без никакво съмнение в думите му, св.А. му предоставила
исканите 300лв., защото вярвала, че уговорените й дърва ще й бъдат докарани в
следващите дни. Връчването на парите на подсъдимия, от страна на пострадалата,
било видяно от св.Р.Г., която по това време се намирала в магазина, който е
собственост на нейна роднина по сватовство. Понеже не разбрала защо А. е дала
пари на този непознат за нея човек, се поинтересувала. Св.А. й обяснила, че
този мъж работел в горското и доставял дърва за огрев, като му била заплатила
700 лева, за да и достави дърва.
Минали няколко дни след като св.А.
била платила цялата дължима сума за дървата, но Т. не доставил дървата. За това
провела няколко пъти телефонни разговори с подсъдимия, защото доставката на
дървата не се изпълнявала. Той я уверявал, че ще бъде изпълнена, но имало
някакъв проблем. На 05.03.2019г. Т. се обадил на А. от телефонен №**** и я
уведомил, че е извън страната, и понеже нямал роуминг, се обаждал от телефона
на свой приятел.
На 08.03.2019г., св.А. *** с жалба, след като се притеснила , че подсъдимият
Т. няма да й достави дърва за огрев, и в тази връзка била започната проверка.
На 11.03.2019г., подсъдимият отново се обадил по телефона на св.А., този
път от мобилния номер, който й бил предоставил за връзка, като я уверил, че до 2-3 дни ще й докара дървата. Но
след като изтекъл и този срок, отново нямало доставка на дърва. А. се опитала
да се свърже с него, но не успяла, тъй като телефонът му бил изключен.
В хода на извършваната проверка в РУ К.., св.К.. разговарял с подсъдимия Т.
на 22.03.2019г., като той потвърдил за отношенията си със св.А. и получената
сума пари, като посочил и причина за
неизпълнение на уговореното, това, че не бил заплатил дървата във фирма
„Маркони“, но обещал в срок до 28.03.2019г. да извърши плащането и дървата да
бъдат доставени на А..
На 15.04.2019г. подсъдимият се обадил по телефона на св.А. и й казал да
излезе на улицата пред тях. Там двамата се срещнали и при проведения разговор
отново й обещал, че ще й докара дървата, като я помолил да си оттегли жалбата
срещу него в РУ К... Св. А. поискала да й върне парите, ако няма да й достави
дърва, но той отново я уверил, че ще й
достави дърва. На 25.04.2019г. отново й се обадил по телефона, като я уведомил,
че в момента се намира в банка, за да тегли пари, след което щял да изпрати
момче, което да й занесе парите. Но отново това поредно обещание не било
изпълнено и парите, платени за доставка на дърва, не са били върнати на св.А.,
нито са й доставени уговорените дърва и до настоящия момент.
Видно от изисканата информация от ДГС К.., подсъдимият Т. ***, и същият
няма никакви правомощия да добива, транспортира и продава дърва за огрев,
добити от ТП ДГС К…. В показанията си, св.Г.. – лесовъд в „М… „ ЕООД гр.П… е
заявил, че през инкриминирания период, фирмата е извършвала сеч в отдели в
землището на с.Д.., но Т. е непознато лице, същият не е участвал нито в сечта,
нито в транспортирането на дървата, а за физическо лице е било невъзможно да закупи дърва директно от
сечището или от фирмата, поради законово уредени процедури и договорни
отношения с ДГС К….
Т. не работил по трудово правоотношение във сферата на дърводобива. Видно
от характеристичната справка е безработен от няколко години.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното
производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като
на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в
обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания
на свидетелите Н.Д.А., р.г.г., К.С.К., Г.Х.Г.и
С.Г.Г.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични,
последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства. В съдебно заседание подсъдимият прави пълно признание на фактите
в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата
съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.
Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните, така и писмените
доказателства.
В рамките
на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и
непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения
в съда обвинителен акт относно фактическите констатации на същия, които са
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на повдигнатото му с обвинителния акт престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, тъй
като в в периода от 01.02.2019г.
до 14.02.2019г., в гр.Б.., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
и поддържал заблуждение у Н.Д.А. ***, че ще й достави 10 пр.м3 дърва за огрев,
и с това на 09.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 400 лева и на 13
или 14.02.2019г. и е причинил имотна вреда в размер на 300 лева, или общия
размер на причинената имотна вреда на Н.Д.А. е в размер на 700,00 лева .
От
обективна страна престъплението измама засяга обществените отношения, свързани
със собствеността.
Изпълнителното деяние се изразява в две форми – деецът да е възбудил
заблуждение (създал невярна представа у адресата) или поддържал заблуждение (утвърждавал
вече създадена такава представа) в определено лице – адресат на измамата. По делото е установено по несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна страна и двете форми на изпълнителното
деяние – възбудил е и е поддържал възбуденото заблуждение у пострадалата. Вследствие
на невярната представа, тя му предала суми с пари, за да й докара дърва.
Подсъдимият е съзнавал, че с действията си възбужда и поддържа заблуждение у
адресата– той не е лице, свързано с дърводобива, нито е притежавал такива. С
поведението си е възбудил и поддържал заблуждението на пострадалата, за да се
разпореди със сумата, предмет на престъплението, а той самият да получи имотна
облага, която не му се следва. Вторият задължителен елемент от състава на
престъплението измама е налице – пострадалата е извършила действия на
разпореждане с пари, размерът на които е установен по несъмнен начин, а и не е
спорен в производството по делото. Подсъдимият е нанесъл на пострадалата имотна
вреда, която е пряка и непосредствена последица от измамливите му действия и
представлява престъпния резултат на престъплението, за което е предаден на съд.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, които съдът извежда
от действията на подсъдимия. Съдът намира за установена в производството и
специалната користна цел – допълнителен субективен признак на престъплението –
деянието е извършено с цел подсъдимият да набави за себе си имотна облага, като
сумата е получена от него.
Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.
Относно определяне на
наказанието от подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372
ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
определи същото при условията на чл.58а вр. с чл. 54 НК. Досежно
индивидуализацията на наказанието съдът се съобрази с конкретно вмененото на
подсъдимия деяние. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид, че за престъплението
по чл. 209 ал. 1 от НК е
предвидено налагането на наказание лишаване от свобода от една до шест години.
С оглед спазване принципа на индивидуализация на наказанието съдът отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Престъплението е “тежко” по смисъла
на закона престъпление, с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият не
може да се счете за личност с висока степен на обществена опасност. Същият не е
осъждан и е с добри характеристични данни, изразява съжаление за извършеното, семейно
ангажиран е, съпругата му, за която полага грижи е инвалид. Затова съдът за това
престъпление определи на подсъдимия наказание в минималния предвиден размер при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно една година лишаване
от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде извършено
намаляване на наказанието с една трета, т. е. след посочената редукция
полученото наказание е лишаване от свобода за срок от осем месеца, на което именно
съдът осъди подсъдимия Т.. Така определеното наказание съдебният състав счита
за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в
чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо
спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния в бъдеще.
По отношение
изтърпяването на така определеното
наказание съдебният състав е на становище, че не следва да постанови реалното
изтърпяване за подсъдимия. Същият не е бил осъждан на лишаване от свобода към
момента на извършване на престъплениято и са налице формалните основания на
чл.66, ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето му да се
постанови реално изтърпяване на наказанието. При съобразяването на посочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че
подходящият изпитателен срок следва да е три години.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.