РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Плевен, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Инес Людм. Д.а
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Инес Людм. Д.а Гражданско дело №
20244430105653 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. Б. И., ЕГН
**********, от ***, чрез адв. З. М. срещу ***, с която моли съда да постанови
решение, с което да отмени Заповед *** на Директора на ***.
В исковата молба се твърди се, че ищцата е сключила трудов договор на
15.09.2015 г. с *** като е приела да изпълнява длъжността ***. Твърди се, че
със Заповед № РД 17- 6/16.09.2024 г на *** й е възложено да изпълнява
работата за длъжност *** за времето от 16.09.2024 г. до 31.10.2024 г. на осн.
чл.120, ал.3 от КТ като работодателят се е позовал на „обективно възникнали
причини, изразяващи се в намалял брой ученици за 2024/2025 учебна година, в
резултат на което – общо намалял норматив за длъжността ***, както и
отпадането за прием за учебната 2024/2025 година на специалността ***, като
в заповедта е посочено, че промяната е в съответствие със здравословното
състояние на ищцата. Формират се доводи за незаконосъобразност на
издадената заповед като се посочва, че сочените от работодателя основания за
едностранно изменение на длъжността, която изпълнява ищцата нямат нищо
общо с изключението, което законодателят е имал предвид приемайки
разпоредбата на алинея трета на чл.120 от КТ. Посочва се, че нито една от
сочените в заповедта причини не попада в определението „неопределими
причини“, които законодателят има в предвид, като сочи, че такива
представляват природни или обществени бедствия /земетресения, пожари,
производствени аварии, бури, епидемии и др./, които принуждават
работодателя да използва работниците в сферата, която е засегната и има
1
нужда от работната сила на повече хора за посрещане на нововъзникналите
обстоятелства. Твърди се, че в случая е липсвала каквато и да е необходимост
ищцата да бъде преместена да изпълнява длъжност ***. Излагат се доводи, че
на работодателя е било известно, че ищцата е със 74 % установена
инвалидност. Посочва се, че са й противопоказни системни физически усилия
и неблагоприятни метеорологични фактори. Твърди се, че ТЕЛК е посочено че
ищцата може да извършва дейност като учител. Посочва се още, липса на
становище работата като бюфетчик би ли се отразила на здравословното й
състояние. Твърди се, че няколко дни преди да издаването на заповедта
директорката е поискала ищцата да подаде молба за напускане, която била
отклонена от нея. Посочва се, че е издадена заповед за извършване на подбор
между учителите, преподаващи растениевъдство в ПГСС, във връзка с
намаляването на учебните часове по специалността, но протокол от заседание
не бил входиран в деловодството като липсвала каквато и да е информация за
резултата от работата на комисията – извършван ли е подбор, по какви
критерии и какво е установено. Формират се доводи, че не са налице
непредвидими събития и обстоятелства, а опит ищцата да бъде принудена да
напусне работа. Посочва се още, че часове по *** са дадени на учители, които
нямат квалификация да преподават тези предмети, за разлика от ищцата Д. И.,
която е инженер – агроном, т. е. не са налице и сочените от работодателя
причини за липса на хорариум за предметите, които ищцата преподава.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответникът, чрез
адв. А. Д., с който счита предявения иск за недопустим. Твърди се, че
предявеният иск е недопустим, тъй липсва правен интерес за ищцата за водене
на настоящото дело. Сочи се, че обжалваната Заповед *** е отменена от самия
работодател. Сочи се, че ищцата е работила в ответното училище на основание
сключен трудов договор за периода от 15.09.2015 г. до 25.10.2024 г. на
длъжност ***. Твърди се, че на дата 25.10.2024 г. поради съкращение на две
щатни бройки ***, считано от дата 16.09.2024 г. със Заповед на Директора
Заповед *** на осн. чл.120, ал.3 от КТ на ищцата е възложено да изпълнява
работа на длъжност *** в училището. Посочва се, че със Заповед № РД 17-
63/25.10.2024 г. работодателят е отменил Заповед *** и съответно трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено с последваща Заповед ***, считано
от 25.10.2024 г. Твърди се, че процесната Заповед *** на осн. чл.120, ал.3 от
КТ е отменена и не съществува в правния мир, поради което за за ищцата Д. И.
не съществува правен интерес от разглеждане на настоящия иск. Твърди се, че
липсват твърдения за неблагориятни последици в трудово-правната сфера на
ищцата вследствие на обжалваната заповед, издадена на осн. чл.120, ал.3 от
КТ, тъй като в самата заповед изрично е било записано, че на осн. чл.267 от
КТ за посочения период лицето ще получава трудово възнаграждение за
изпълняваната работа, но не по-малко от брутното трудово възнаграждение за
основната му работа.
В с. з. ищецът редовно призован се явява лично и се представлява от адв.З.
М., поддържа исковата молба.
2
В с. з. ответникът редовно призован, не се явява, се представлява от адв.
Ан. Д., оспорва исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите и твърденията на страните, събраните
по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От представения по делото препис от трудов договор № РД 16-
774/15.09.2015г., се установява, че ищцата е работила при ответника на
длъжността *** с основно месечно трудово възнаграждение 530 лева.
Видно от диплома за висше образование рег. 12288/22.06.1986 г. на ***, че
ищцата има професионална квалификация ***.
По делото е представено решение на ТЕЛК, от което се установява, че
ищцата е с 74% ТНР.
От представената по делото заповед № *** на ***, се установява, че на
основание чл. 120, ал. 3 от КТ, поради непреодолими причини, на ищцата е
възложена да изпълнява работата за длъжността *** за времето от 16.09.2024г.
до 31.10.2024г. Видно от представената заповед ищцата е била запозната със
заповедта и е отказала да подпише същата на 16.09.2024г.
По делото е представен препис за прием на ученици, съдържащ
информация за брой ученици за учебната 2023/2024 и 2024/2025 по професии
и специалности, от който се установява, че за учебната 2023/2024 са общо 180
ученика-норматив за *** -648 часа по теория и 840 часа по практика- 5
норматива, за учебната 2024/2025 са общо 117 ученика-норматив за *** -648
часа по теория и 840 часа по практика- 2 норматива.
Със Заповед *** на ***, е отменена Заповед ***. Видно от представената
Заповед ***, ищцата се е запознала със същата на 25.10.2024г., като е отказала
да я подпише.
Настоящият съдебен състав намира, че останалите писмени доказателства
са неотносими към спора.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 от КТ за отмяна на заповед №
РД17-6/16.09.2024г. Предявеният иск е недопустим по следните съображения:
По делото безспорно се установи,че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника, на длъжността ***.
По делото безспорно се установи, че за учебната 2024/2025 година е имало
по-малък прием на ученици, специалност *** и намален норматив, сравнено с
учебната 2023/2024 година.
Със заповед № *** на ***, на основание чл. 120, ал. 3 от КТ, поради
непреодолими причини, на ищцата е възложена да изпълнява работата за
длъжността *** за времето от 16.09.2024г. до 31.10.2024г.
Установи се по делото, че Заповед № *** е издадена е от надлежен орган-
3
работодателя и за срока, определен в нормата на чл. 120, ал. 1 от КТ.
По делото безспорно се установи, че в хода на производството Заповед ***
е отменена от работодателя със Заповед ***
С посочената заповед *** работодателят е упражнил потестативното си
право да измени едностранно съдържанието на трудовото му правоотношение
с работника. Законът е признал това негово право като част от
работодателската му власт, но е ограничил неговите предели и го е свел само
до възможност за едностранна промяна в характера и мястото на работа.
Неотносими са доводите на ищцата, че часовете по ***, *** и *** са
възложени на учители, които нямат квалификация да преподават по тези
предмети, вместо на нея. Този въпрос е от компетентността на работодателя.
С исковата молба и в хода на производството от страна на ищцата не са
въведени фактически твърдения и не са представени доказателства за
настъпили последици в правната сфера на ищцата по отношение на
индивидуалното й трудово правоотношение, с извършената от страна на
работодателя-ответник едностранна промяна на мястото и характера на работа
с издадената Заповед № ***
Съгласно чл. 357 КТ, трудови са споровете относно възникването,
съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения и
колективните трудови договори, както и иска за установяване на трудов стаж.
Допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство при
издаване на вътрешни атове могат да бъдат предмет на установяване само
когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с
работника, но самостоятелен иск за установяване на нарушението е
недопустим. В същия смисъл е и трайната съдебна практика (решение № 230
от 28.06.2012 г.на ВКС по гр.д. № 583/2011 г., IV г. о; Решение № 230 от
28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 583/2011 г., IV г. о; Решение № 252 от
20.07.2015 г. на ВКС по гр.д. №7242/2014г., IV г. о.).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск по чл. 357 от КТ е недопустим, поради което производството
по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 130 от ГПК.
При този изход на спора ответникът има право на разноски. На основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника
разноски за адв. възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5653/2024г. по описа на РС
Плевен на основание чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Д. Б. И., ЕГН **********, с
4
адрес: ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с адрес: ***, представлявано от Ж.Т.-
***, сумата от 1000 лв., представляваща сторените от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението има характер на определение и може да се обжалва пред ОС
Плевен с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5