№ 37
гр. Благоевград, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.а
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200601430 по описа за 2023 година
С Присъда № 26 от 11.07.2023 г., постановена от Районен съд-С. по НЧХД
№393/2022г.,съдът признал подсъдимия К. В. Ч. за невиновен в това,че на
****г. около 19.00ч в местността „Р.“,землището на с.П., общ.С.,е казал
унизителни за честта и достойнството на Р. Б. думи-„Ела тука веднага
бе,мама ти да еба“,поради което на основание чл.146,ал.1 от НК и чл.304 oт
HПK го оправдал по посоченото обвинение;
Със същата присъда на основание чл.304 НПК ,подсъдимият Ч. бил оправдан
и по обвинение за престъпление по чл.144,ал.1 НК,за това ,че на ****г. около
19.00ч в местността „Р.“,землището на с.П.,общ.С.,се е заканил с
престъпление против личността на тъжителя Р. Б. с думите „ке те утепам,ке
ти строша главата“ и това заканване би мoглo да възбуди основателен страх
от осъществяването му.
Поради оправдаването на подсъдимия,бил отхвърлен и предявения от частния
тъжител граждански иск за причинените неимуществени вреди от двете
престъпления като недоказан и неоснователен.
На основание чл.190 от НПК, съдът осъдил частния тъжител да заплати на
1
подсъдимия направените от него по делото разноски в размер на 800
лв.,представляващи заплатено пред първата инстанция адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника
на частния тъжител адв.Н.. Жалбата е депозирана преди изготвяне на
мотивите към постановената присъда.Изпратено е съобщение до частния
тъжител и повереника му за възможността да допълнят депозираната вече
въззивна жалба.В дадения срок е постъпила въззивна жалба с изложени
допълнителни аргументи. Срещу въззивната жалба не е предявено възражение
от страна на подсъдимия К. В. Ч. и неговия защитник адв.Я. Т..
Във въззивната жалба повереникът излага становището си за неправилност и
незаконосъобразност на постановения оправдателен съдебен акт ,поради
което иска осъждането на подсъдимия за всяко едно от престъпленията по
чл.146,ал.1 от НК и по чл.144,ал.1 НК,уважаване на предявената гражданска
претенция,както да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.Неправилността на присъдата се аргументира с постановяването й
при дадена погрешна оценка на събрания доказателствен материал по
делото,който не е анализиран задълбочено от първоинстанционния съд.
Частният тъжител,редовно призован,не се явява пред въззивния
съд,представлява се от повереника си –адв.Р. Н..
Изложените съображения във въззивната жалба се поддържат от повереника
и в хода на въззивното производство.Изразява се становище,че
първостепенният съд неправилно е анализирал събраните по делото
доказателства,в недостатъчна степен е обсъдил показанията на свидетелите А.
и А.,поради което е направил погрешни правни изводи,приемайки,че
обидният израз,който е изречен от подсъдимия задочно /по телефона,но
държан от друго лице/,но при безспорност на доказателствата ,че е чут от
частния тъжител,то е налице осъществен състав на престъпление по
чл.146,ал.1 НК.Сочи се,че подсъдимият е разбрал за осъществената телефонна
връзка и именно в този момент е отправил и заканителните изрази „ке те
утепам,ке ти строша главата главата“.И този момент се изяснявал от
отговора на частния тъжител:“Остави го,нека да си вика,не мога да
дойда,защото съм изпил една чаша вино“.Сочи се ,че в тази връзка не следва
да бъдат възприемани показанията на съпругата на подсъдимия,разпитана
2
като свидетел по делото,тъй като последната твърди,че телефонният разговор
е осъществен от свид.А.,а са налице безспорни доказателства,че този разговор
е проведен от свид.А..Счита се,че не следва да бъде давана вяра на
обясненията на подсъдимия,който твърди,че свидетелят А. е бил на
разстояние 300 метра,а от показанията на свидетелите се установява,че той се
е намирал на разстояние от около 80-100метра.Освен това сочи,че А. е
разпознал подсъдимия по гласа.
Отново се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова,с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения, да се уважи
предявения граждански иск като подсъдимият бъде осъден да заплати
направените по делото разноски от частния тъжител на първа и втора
инстанция.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си –
адв.Т..Отрича да е отправял обидни и заканителни изрази спрямо частния
тъжител,тъй като такива изрази не се съдържат в речниковия му
запас.Изразява позицията,че свид.А. е невъзможно да чуе нещо на разстояние
от около 50 метра,поради проблеми със слуха,поради което не следва да бъде
давана вяра на посоченото от него,че е чул на разстояние от около 300
метра.Иска оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Защитникът му моли също за потвърждаване на оправдателния съдебен акт на
първоинстанционния съд,който счита за напълно правилен и поставен в
унисон със закона и събраните по делото доказателства.Изразява съгласие с
мотивите на този съд и излага аргументи в тази насока, като моли присъдата
да бъде потвърдена.Претендира разноските,направени пред втората
инстанция.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид депозираната въззивна
жалба,съобрази доводите на страните в съдебно заседание,прецени
събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.
313 и чл. 314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт,
прие за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледано по същество жалбата е неоснователна.
3
В хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка е
подробно изяснена от първия съд, след анализ на хронологията на събитията
на инкриминираната дата /****г/ и цялостно изследване на доказателствения
материал по делото - гласните доказателствени средства и писмените
доказателства.Въз основа на тези доказателства, настоящият съдебен състав
споделя достигнатите фактически изводи на контролирания съд, като намира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. Ч. е роден на ****г в гр.С.,където и живее,женен е,не е
осъждан,с висше образование,работи във фармацевтична компания.
Подсъдимият Ч. и частният тъжител са роднини –той е син на братовчед на
частния тъжител Р. Б.. В местността „Р.”, землището на с. П., община С.
подсъдимият и частният тъжител имат съседни ниви. Във връзка с
обработването на тези ниви между подсъдимия и частния тъжител възникнали
спорове, които довели до влошаване на взаимоотношенията помежду им.
Между двете ниви има ивица общинска земеделска земя, част от която
тъжителят владее по силата на договор за наем. Именно на това място Р. Б.
бил поставил отрязани пръчки, окосена трева и бетонни отпадъци.В работата
си на нивата,частният тъжител бил подпомаган от св.Р. А..
На ****г., около 19.00 часа свид.Р. А. работил на нивата на Р. Б. сам.В своята
нива по това време работил и подсъдимия Ч.,който забелязал хвърлени
бетонни отпадъци.Този факт го ядосал,поради което започнал да ги хвърля в
нивата на частния тъжител. Тези му действия били забелязани от
свид.А.,който попитал подс.Ч. защо има такова поведение, при което
помежду им възникнал спор, прераснал в отправяне на упреци спрямо
тъжителя. Подсъдимият се ядосал и наредил на св.А. да се обади по телефона
на тъжителя Б.,който да дойде на нивата и да се разберат. А. позвънил по
телефона на частния тъжител с цел да му обясни какво се случва и докато
двамата разговаряли по телефона, подс.Ч. започнал да вика на висок глас:
“ела тука, бе, мама ти да еба“, „ке те утепам, ке ти строша главата“. В този
момент тъжителят обяснил на св.А., че тъй като е пил чаша вино, не може да
отиде на място като му казал:“остави го,нека да си вика“ и затворил телефона.
По време на проведения телефонен разговор между св.А. и тъжителя Б., в
близост до тях, в съседна нива се намирал и св.А.,който също чул изречените
от подсъдимия изрази,когото всъщност разпознал по гласа,тъй като не го
4
виждал.Първоначално решил,че подсъдимият Ч. спори със свид.А., но след
като чул:“мама ви да еба и Буковското племе“,вече разбрал,че става въпрос за
Р. Б..В този факт се убедил напълно на следващата сутрин,когато срещнал
свидетеля А.,който му обяснил,че виковете били насочени към Р. Б.,а не към
него.
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз
основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност
доказателства.Същата по същността си кореспондира с установената от
първоинстанционния съд, който не е допуснал процесуални нарушения при
формиране на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдил всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други.Макар и въззивният съд да установи известна
неяснота в мотивите на проверявания съд при обсъждане на гласните
доказателствени средства,изхождайки от възприетата фактическа обстановка
и направеният извод за изричане от страна на подсъдимия на обидния по
съществото си израз „ела тука бе,мама ти да еба“,от правна страна е приел,че
тъй като този израз не е изказан в присъствие на частния тъжител,то не е
налице осъществен състав на престъпление по чл.146,ал.1 НК,тъй като
съставът на това престъпление изисква присъствие на дееца и лично
възприемане на отправените обиди.
Настоящата съдебна инстанция е на мнение,че следва да бъдат възприети
показанията на свидетелите А. и А.,тъй като първият свидетел
последователно,ясно и категорично твърди,че подсъдимият е изрекъл
израза“ела тука бе,мама ти да еба“.Присъствието на подсъдимия на
инкриминираното място и създалата се конфликтна ситуация всъщност не се
отрича и от самия него,но по съществото си последният отрича да е изричал
изследваната реплика,характеризирана като обидна.Макар и районният съд да
е посочил,че изцяло възприема обясненията на подсъдимия,всъщност не ги е
възприел в тази им част,приемайки репликата за изречена както и за носеща
обидно съдържание.Усъмнил се е в показанията на свид.А.,поставяйки го в
позиция на заинтересованост,поради близките му отношения с частния
тъжител /работил на нива на Б. както и в обсъждания ден също се е намирал
на нивата на работодателя си/.Тук въззивният съд не се съгласява с позицията
на първоинстанционния ,тъй като анализът на доказателствата сочи на извод
5
за възникнала конфликтна ситуация,провокирала ядосването на
подсъдимия,/поради намирането на бетонни блокове в неговата нива,които
решил,че са хвърляни от частния тъжител и поради която причина и той
започнал да почиства нивата си изхвърляйки камъни в място,собственост на
частния тъжител/.Именно поради запитване от страна на свид.А.,търсещо
отговор на поведението на подсъдимия, последният избухнал,настоявайки на
висок тон А. да позвъни на Б.,който да дойде на нивата и да се
разберат.Макар и свид.А. да е в близки отношения с частния тъжител,няма
основание да не бъдат кредитирани неговите показания само на посоченото
основание,тъй като се констатира последователност и логичност на
същите.Същевременно се подкрепят и от показанията на свид.А.,който също
е чул изричането на репликата „ела тука бе,мама ти да еба“,за която не
съществува противоречие в събрания гласен доказателствен
материал.Свид.А. твърди,че единствено е чул и е разпознал гласа на
подсъдимия,тъй като последният е викал на висок тон ,“направо
крещял“.Този свидетел сочи,че дори е възприел възникналия спор като
случващ се между подсъдимия и свид.А.,но след като чул и израза „мама ви
да еба и Буковското племе“,всъщност разбрал ,че ядът на подсъдимия е
насочен не към свид.А.,което с категоричност затвърдил и на следващия ден
при срещата му с този свидетел,който потвърдил,че подсъдимият не викал на
него,а на частния тъжител.Освен това,правилно първоинстанционният съд не
е градил изводите си на показанията на съпругата на подсъдимия /свид.В.
Ч.а/.Районният съд не е коментирал нейните показания в посока изграждане
на правни изводи в подкрепа обясненията на подсъдимия като в мотивите
липсва позоваване на този доказателствен източник,поради което е
неоснователен отправения упрек от повереника на частния
тъжител.Настоящата инстанция също не прие с доверие показанията на
свид.Ч.а,отчитайки очевидната заинтересованост и необективност,проличала
и в объркването на имената на двамата свидетели,твърдейки,че разговорът е
проведен със свид.А.,при безспорност на доказателствата,че такъв е бил
осъществен от свид.Р. А.. И макар изрично да не е посочил,че не възприема
показанията на свид.Ч.а,контролираният съд не се е позовал на нейните
показания.
При тези отклонения от анализа ,извършен от първоинстанционния
съд,окръжният съд също достигна до извода, направен от районния за липса
6
на осъществен състав на престъпление по чл.146,ал.1 НК.Възприемайки
възражението на защитата,че престъпление „обида“ ще бъде осъществено не
само,когато пострадалият лично е присъствал,но обидата може да бъде и
задочна/като отправена по телефона,в писмо ,по телевизията/,намира,че
следва да обследва конкретиката на казуса.И тя е такава,че не може да бъде
приета с категоричността изисквана от чл.303,ал.2 НПК,че този обиден
израз“ела тука бе,мама ти да еба“,изречен от подсъдимия е бил възприет от
частния тъжител.Не подсъдимият К. Ч. е разговарял по телефона с Р. Б.,а
неговият работник-свид.Р. А..Показанията на последният обективират
единствено твърдяното,че „Р. слушаше всичко по телефона и ми каза да го
оставя да си вика.Р. каза само да го оставя,друго нищо“.Т.е, липсват
доказателства,от които по един безспорен начин да се установи дали частният
тъжител е възприел изречените реплики,всичките или част от тях,или просто
е възприел викове и крясъци,разбрал ли е съдържанието на казаното от
подсъдимия ,или само е възприел,че следва да отиде на нивата,за да се
разберат.От съдържащото се в показанията на единствения свидетел/Р. А./ с
категоричност се заключава единствено възприемането на факта,че
подсъдимият е викал,поради което е казал на свид.А. „…остави го,нека да си
вика“.В тази връзка липсват и доказателства ,че подсъдимият пък от своя
страна е разбрал,че този обиден израз е стигнал до знанието на частния
тъжител,за да е осъществено деянието и от субективна страна.При обидата
като типично умишлено престъпление деецът трябва да съзнава,че казвайки
обидните думи ще накърни частта на пострадалия,тъй като такава е целта
му.И деянието ще е съставомерно,щом като пострадалият
схване,разбере,почувства обидата.А в казуса липсват доказателства,които да
установяват,че частният тъжител именно в момента на отправянето на
обидната реплика,а не по-късно, я е разбрал и същевременно е почувствал
обидата.Изреченото от него по телефона на свид.А. „..остави го,нека да си
вика..“ е извод единствено за възприемането на викове,но не и на конкретни
реплики ,а още по-малко могат да бъдат правени изводи за накърняване на
чест и достойнство.
Макар че аргументацията на въззивния съд се различава от тази, посочена от
първоинстанционния съд,като е достигнал до правния извод за
несъставомерност на деянието по чл.146,ал.1 НК,РС-С. е постановил по
съществото си правилен съден акт.
7
Настоящият състав се солидаризира със становището на първоинстанционния
съд и по отношение отсъствието на съществени елементи от състава на
престъплението по чл.144,ал.1 от НК. Посоченото престъпление/ закана/ се
намира в раздел V ”принуда” на глава I от НК.С извършване на посоченото
престъпление се цели промяна в поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока.За осъществяването на това
престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с престъпление спрямо определено лице,която да е
възприета от това лице и тази закана да би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило ,а само да съществува основание ,че заканата би могла да се
осъществи /Тълкувателно решение №53 от 18.09.1989г по н.д
№47/89г,ОСНК/.В настоящия казус подсъдимият е изрекъл репликата„ке те
утепам, ке ти строша главата“. Именно този израз се установява като изречен
както от показанията на свид.А. ,така и от показанията на свид.А..Свидетелят
А. използва синоним на думата „строша главата“,а именно „счупя“ главата
като същевременно свид.А. твърди за изречени следните изрази:“ке те
строша,ке те утепам,бе“.Предвид съвпадението по отношението на резултата-
строша и счупя,въззивният съд прие на базата на посочените свидетелски
показания ,че изреченият от подсъдимият израз е именно този,който се сочи в
частната тъжба:“ке ти строша главата“.Думата „утепам“ може да има двояко
значение:от една страна на бия,а от друга страна на по-тежкия резултат-
убийство.Съдът приема,че изречен в контекста“на „ела тука бе,мама ти да
еба,ке ти строша/счупа/ главата,ке те утепам“ очевидно се цели по-лекия
резултат на причиняване на телесна повреда.Тоест,изразът съдържа закана по
отношение на телесната цялост на пострадалия,визирайки главата на същия
като част от тялото и определено е закана с престъпление против личността
на същия.Съдът обаче прие,че тази закана в никакъв случай не е от естеството
да възбуди основателен страх от осъществяването й.Съобразявайки
развитието в годините на конфликта между тъжителя Б. и подсъдимия Ч. и
техните взаимотношения - изпълнени с взаимна неприязън, постоянни
словесни конфликти, предизвикване на полицейски проверки и възбуждане на
дела, както и на първо място факта,че репликата“ке те утепам,ке ти строша
главата“ е изречена опосредено ,не дирекно и не в присъствие на тъжителя и
на разстояние от телефона,държан от свид.Р. А., настоящият въззивен състав
8
достига до резонния извод, че словесната заплаха за престъпление,касаещо
нараняване на телесната цялост на тъжителя не би могла да бъде от
естеството да възбуди основателен страх за осъществяването й у тъжителя Р.
Б.. Именно поради това и правилно районният съд е оправдал подсъдимия по
предявеното му обвинение по чл.144,ал.1 от НК.
В мотивите към присъдата, Районен съд – С. е изложил подробни
съображения за несъставомерност на това престъпление,които напълно се
споделят от настоящата инстанция.Правилно районната инстанция се е
позовала и на липса на доказателства,установяващи субективната страна на
престъплението-възприемането на съдържанието на заканата от частния
тъжител като действителна заплаха.Изхождайки от отговора ,който е дал по
телефона на свид.А.:“остави го,нека да си вика“ следва да бъде направен
категоричния извод,че тази закана не би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й у тъжителя Р. Б..
Правилен е и изводът за неоснователност на предявената гражданска
претенция,формулирана като обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на престъпление обида,както и в резултат на престъпление закана. Липсата на
противоправно поведение от страна на подсъдимия и вина, изключват
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.В този смисъл,искът за парична
репарация се явява неоснователен, както и правилно е приел решаващият
съд.
При този изход от делото,правилно на осн. чл.190 НПК направените разноски
от подсъдимия,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение са
били възложени в тежест на частния тъжител.По отношение на направените
разноски пред въззивния съд ,претенцията следва да бъде заявена пред първия
съд с оглед гарантиране правото на страните на инстанционно
производство,като районният съд следва да се произнесе по реда на
чл.306,ал.1,т.4 НПК.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
в хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция.
Изложеното дотук налага постановената присъда, на основание чл. 334,т.6, вр.
с чл.338 от НПК, да бъде потвърдена, поради което Окръжен съд-Благоевград
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26 от 11.07.2023 г., постановена по НЧХД
№393/2022 на Районен съд-С..
Решението не подлежи на обжалване.
На основание чл.340,ал.2,пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10