Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 22.07.2016г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар В.Ц.
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 2231 по описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск в условията на субективно съединяване с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 2 пред. 2 ЗЗД.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че е подписал нот. акт № ***. на
нотариус Д. Рачевац като продавач на собствените си 3/4 ид. части от апартамент,
находящ се в гр. ***, а като купувачи са се подписали ответниците по делото.
Сочи, че е подписал акта с убеждението, че е изготвен договор за издръжка и
гледане при запазване правото му на ползване и обитаване на апартамента.
Твърди, че едва в производството по иска с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС се
е запознал с горепосочения нотариален акт, с който е извършена продажба на
собствения му недвижим имот. Сочи, че в съставения нотариален акт не е налице
изрично заявено от него съгласие за извършване на проданта и за получаване на
продажната цена. Предвид на липсата на валидно изразено от него съгласие за
сключването на договора за продажба иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че обективираната в нот. акт № ***. на нотариус Д.
Рачевац сделка е нищожна, поради липса на съгласие.
С
отговора на исковата молба ответника Б.И. извън възраженията за недопустимост
на предявения иск, оспорва същия като неоснователен и недоказан. Оспорва
твърденията на ищеца за момента на узнаването съдържанието на процесната сделка
и за липсата на знание за последиците й. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В
отговора по чл. 131 ГПК другия ответник в производството Т.И. не е депозирала
отговор на подадената искова молба.
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Видно
от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***. на нотариус Д.
Рачевац ищецът е продал на ответниците по делото собствените си 3/4 ид. части
от апартамент, находящ се в гр. ***, ведно с прилежащото избено помещение № 3,
заедно с 3/4 ид. части от съответните за този имот идеални части от общите
части на сградата и от съответните идеални части от правото на строеж в
поземления имот за сумата от 19000 лв. В нотариалния акт е отразено, че преди
подписването му тази сума е изплатена на продавача от купувачите напълно, както
и че ищецът е запазил правото на ползване и обитаване на имота, докато е жив. В
съдебно заседание ищецът признава, че още при сключване на сделката е разбрал,
че договорът е за продажба и че с него купувачите не са поемали задължение да
се грижат за него. Отрича да е получавал обаче продажната цена, като твърди, че
е имал уговорка внука му да го гледа.
Съгласно
схема № 15-14898/15.01.2015г. по КК и КР на гр. В. Търново, одобрена със
заповед № РД-18-86/19.09.2008г. процесното жилище е с идентификатор ***. От
представените към отговора на исковата молба материали от гр.д. № 1723/2015г.
на ВТРС е видно, че между първият ответник, неговите родители и ищецът, че е налице
висящ граждански спор относно ползването на процесния апартамент, имащ за
предмет заплащане на обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС и разпределение ползването
на имота по чл. 32 ал. 2 ЗС.
За
установяване на отношенията между страните е проведен разпит на доведения от
ищеца свидетел ***. В показанията си същият излага, че не е присъствал при
извършването на сделката и че за нея разбрал преди около една - две години,
когато ищецът му споменал, че през 2007г. доброволно прехвърлил апартамента на
внука си. Посочва, че ищецът му е споделял, че с внука си имал уговорка да се
грижи за него до края на живота му.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
От изложените в исковата молба и допълнителната молба
твърдения и от направените от процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание изявления е несъмнено, че предявеният иск има за предмет единствено и
само прогласяване нищожността на договора за покупко - продажба от
06.07.2007г., поради липса на съгласие. С оглед на диспозитивното начало в
процеса, доколкото ищецът изрично е навел и поддържа в цялото производство това
единствено основание за нищожност на процесната сделка, съдът може и следва да
се произнесе само по така очертания предмет на спора. Съгласно константната
практика на ВКС ответниците като купувачи по договора за продажба са
легитимирани да отговарят по иска за нищожност на този договор, тъй като са
задължителни другари, доколкото са участници в едно и също материално
правоотношение /Определение № 632/20.12.2013г. по
ч.гр.д. № 5812/2013г. на I г.о.,
постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК/.
Съгласно чл. 26 ал. 2 пред. 2 ЗЗД нищожни са договорите,
при които липсва съгласие. По смисъла на тази законова разпоредба липсва
съгласие, когато волеизявленията на страните са направени, но някое от тях или
и двете са направени без съзнателно намерение на страната да се обвърже с
последиците на договора. Няма намерение за обвързване, когато съгласието е
изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на игра, на шега или като учебен
пример. Следователно, за да е нищожен един договор на това основание следва да
липсва воля у съответното лице да сключи конкретната сделка и това да е
съзнавано от него, доколкото по общите правила на закона договорът е сключен,
когато страните постигнат съгласие по неговия предмет. Липса на съгласие /на
воля/ по смисъла на чл. 26 ал. 2 пред. 2 ЗЗД е налице и когато субектът не може
да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение
или не е бил способен да волеобразува по причини вън от слабоумието и душевната
болест.
Противно на твърденията на ищеца за липсата в процесния
нотариален акт на изразено от него съгласие за сключване на договора, същият
ясно и недвусмислено удостоверява, че е налице съвпадане на насрещните
волеизявления на страните относно съществените елементи на сделката. Ищецът
като продавач е присъствал лично при изповядване на сделката и е подписал
нотариалния акт, в който е изразил воля, че продава собствените си 3/4 ид.
части от процесния апартамент на ответниците по делото за сумата от 19000 лв.
Последните от своя страна са изразили съгласието си за закупуването на имота
при тази цена т.е. постигнато е съгласие за сключване на процесния договор за
покупко - продажба. Тази действителна воля на страните е била проверена и
удостоверена от нотариуса в нотариалния акт, чийто съдържание е било прочетено
на страните съгласно изискванията на чл. 579 ал. 1 ГПК и одобрено от тях чрез
полагане на подписите им. Ищецът не е оспорил действията на нотариуса по
извършване на конкретното нотариално удостоверяване, нито е оспорил
съдържанието на самия нотариален акт. Доказателства по делото за опорочаване на
волята на продавача по сделката, водещи до извод за липсата на формирана у него
правно валидна воля за разпореждане с исковия имот не се събраха. Не се доказа
по делото ответниците да са упражнили насилие спрямо него или да е налице несъвпадане
на насрещни волеизявления на страните по предмета на сделката. Напротив самият
ищец признава, че е бил наясно, че подписания между страните договор е за
покупко - продажба, както и че купувачите не са поемали задължение за издръжка
и гледане. Следователно не се доказва ищецът да е извършил волеизявлението си
за сключване на договора със съзнание, че не съгласен да бъде обвързан с
извършената сделка.
Твърденията на същия, че постигната между страните
уговорка за прехвърляне на имота е била срещу поето от ответниците задължение
за издръжка и гледане и че не му е заплащана продажната цена останаха
недоказани по делото. Разпитания по делото свидетел няма непосредствени
впечатления от отношенията между страните, изобщо не познава ответниците
/виждал ги е единствено по повод на други дела между страните/ и изнася
информация за преддоговорните им отношения, която му е съобщена от ищеца и то
години след сделката. По отношение получаване на продажната цена е налице
извънсъдебно признание на ищеца на неизгоден за него факт, доколкото в
нотариалния акт, който е подписан от него е удостоверил получаването на сумата
от 19 000 лв. От друга страна е налице забрана по чл.164 ал. 1 т. 6 ГПК за
опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ със
свидетелски показания, поради което съдът не взема предвид изнесеното от
разпитания свидетел в тази насока. Но дори и доказани по делото тези обстоятелства
биха били относими евентуално към обосноваване на симулативност на процесния
договор, била тя абсолютна или относителна, в който случай би имало значение
наличието на несъответствие между формираната воля на страните и нейното външно
изразяване.
В заключение следва да се посочи, че след като ищецът е
съзнавал смисъла и значението на правния акт, който извършва и е изразил воля
за това, подписвайки нотариалния акт, договора за покупко - продажба има своето
предписано от закона типично основание, което напълно съответства на волята на
страните, изразена при сключването му. По тези съображения следва да се приеме,
че не е налице претендираното от ищеца основание за нищожност на договора за
покупко - продажба - липса на съгласие по чл. 26 ал. 2 пред. 2 ЗЗД. Следователно
предявения иск за прогласяване нищожността му на това основание подлежи да
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При този изхода на делото и
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК претенцията на първия ответник за разноски се
явява основателна. Същият е доказал извършването на разноски за адвокатско
възнаграждение
в размер на 1500 лв., поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати тази
сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Х.Н., ЕГН: ********** с
адрес *** против Б.С.И., ЕГН: ********** с постоянен адрес:*** и Т.И.И., ЕГН: **********,
с пост. адрес *** и настоящ адрес ***. Търново, дом № 301, иск с правно
основание чл. 26 ал. 2 пред. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за
покупко - продажба на недвижим имот от 06.07.2007г., обективиран в нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***. на нотариус Д. Рачевац, по
силата на който ищецът е продал на ответниците собствените си 3/4 ид. части от
апартамент, находящ се в гр. ***, с площ от 78, 14 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор, дрешник, две тераси, ведно с
прилежащото избено помещение № 3 с площ от 5, 77 кв.м., заедно с 3/4 ид. части
от съответните за този имот 2.5083 % идеални части от общите части на сградата
и 2.5083 % от съответните идеални части от правото на строеж в поземления имот,
поради липса на съгласие, КАТО неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Х.Н., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.И., ЕГН: ********** с
постоянен адрес:*** СУМАТА от 1500
лв. /хиляда и петстотин лева/ - представляваща сторените в производството
разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: