№ 12413
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110169328 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от .......... против Н. Д. П..
Предявени са обективно съединени искове с правно основА.е чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 51, находящ се в гр. .......... Твърди, че за процесния
имот се дължат:
сумата 3 959, 32 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 586, 81 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
31.08.2022 г.;
сумата 47, 92 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 10, 20 лв. мораторна лихва върху нея за периода 30.09.2019 г. –
31.08.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н.
Д. П. чрез назначения особен представител адв. Ц., с който оспорва исковете по
основА.е и размер. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия
за битови нужди по съображения, че не се установява последната да е
собственик/вещен ползвател на процесния имот. Оспорва съществуването на
облигационно правоотношение между стрА.те за исковия период. Оспорва
претендираната сума да съответства на реално доставената топлинна енергия.
Позовава се на давност. Излага съображения, че ищецът не е изпълнил задължението
си за публикуване на сметките за исковия период. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на стрА.те, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 192710/16.02.2022 г. .......... е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н. Д. П. за: сумата 3 959, 32
лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането; сумата 586, 81 лв. мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2020 г. – 31.08.2022 г.; сумата 47, 92 лв. главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 10, 20
лв. мораторна лихва върху нея за периода 30.09.2019 г. – 31.08.2022 г.
Образувано е ч.гр.д. № 50642/2022 г. на СРС, ГО, 65 състав, по което с
разпореждане от 06.10.2022 г. заявление вх. № 192710/16.02.2022 г. е отхвърлено.
Представена е въззивна жалба от Н. Д. П. срещу решение от 25.11.2021 г. по
гр.д. № 64535/2020 г. на СРС, ГО, 177 състав в частта, с която са уважени предявени
срещу нея искове от ........... Видно от представеното извлечение от решението на СРС,
делото касае вземА.я за стойност на топлинна енергия за имот, идентичен с процесния,
но за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., който предхожда исковия.
С нотариален акт за собственост № 94, том V, дело № 894/69 г. от 20.02.1969 г.
....... П. е призната за собственик на находящ се в гр. София недвижим имот:
апартамент № ........., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни
помещения с площ от 67, 97 кв.м.
Видно от удостоверение от ГИС-София, стар адрес ул. „........ се отнася за
жилищна сграда с три входа, нанесена с п. № 60 в кадастрален лист 496 по плана на гр.
София, попадаща в кв. 95А, м. „ж.к. Красно село – плавателен канал, находяща се на
ул. ...........
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, ....... П. е
починала на 15.11.1997 г., като е оставила наследници по закон: ....... – съпруг, починал
на 02.06.2009 г., и Н. Д. П. – дъщеря.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, ....... е
починал на 02.06.2009 г., като е оставил наследник по закон: Н. Д. П. – дъщеря.
Представен е договор № 334/01.10.2001 г., сключен между ЕС с адрес: гр. .........
като възложител и ......... като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
По делото са представени 2 бр. протоколи за неосигурен достъп до процесния
имот: с предвидена първа дата за отчет – 10.06.2020 г. и втора дата – 16.06.2020 г.,
както и с предвидена първа дата за отчет – 07.05.2021 г. и втора дата – 13.05.2021 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показА.ето на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
......... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна
2
енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За процесния период начислената топлина енергия за имота е за 3
бр. отоплителни тела с ИРРО при условията на неосигурен достъп, за което са били
съставени протоколи за неосигурен достъп от ФДР, касаещи целия исков период.
Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната
отопляема кубатура от 143 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата. Начислена
е и топлинна енергия за БГВ служебно поради неосигурен достъп и в съответствие с
Наредбата за топлоснабдяването.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза
на сумата от 3 959, 36 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни
стойности сума от 3 852, 12 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в
размер на 107, 24 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. –
м.04.2021 г. в размер на 47, 92 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че при ищеца е отразено задължение в размер на 3 959, 32 лв.,
като има едно плащане от 36, 86 лв. по общата фактура от 2021 г., което е взето
предвид от ищеца, с него е намален размерът на задължението и не се претендира в
производството.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. –
м.04.2021 г. в размер на 47, 92 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Установи се по делото, че преди предявяване на процесните искове .......... е
подала заявление по чл.410 ГПК срещу Н. Д. П. за вземА.я, идентични с процесните,
което е било отхвърлено. Установи се също, че е налице по-рано заведено гр.д. №
64535/2020 г. на СРС, ГО, 177 състав по осъдителни искове на .......... срещу Н. Д. П. за
вземА.я за процесния имот, но за период, предхождащ процесния. С оглед изложеното
настоящото производство е допустимо.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
3
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право
на ползване са подразбирА.те клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирА. одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства: нотариален акт за
собственост № 94, том V, дело № 894/69 г. от 20.02.1969 г., 2 бр. удостоверения за
наследници и удостоверение от ГИС-София, се установи, че ....... П. е придобила
процесния имот, починала е на 15.11.1997 г., като е оставила наследници по закон: .......
– съпруг, и Н. Д. П. – дъщеря. ....... е починал на 02.06.2009 г., като е оставил
наследник по закон: Н. Д. П. – дъщеря, с оглед на което ответницата се явява
собственик на процесния имот. От качеството й на собственик произтича и качеството
й на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период, като
възраженията на ответницата в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържА.ето на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните стрА. по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувА. във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение на ответницата с ищцовото дружество през исковия период, като
възраженията на ответницата в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на грА.цата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
4
дялово разпределение, монтирА. на отоплителните тела в жилището и съответната част
от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискА. документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно дължимата стойност на топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х
на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изисквА.ята на
действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че топлинната енергия за
исковия период е начислена в условията на неосигурен достъп, за което са били
съставени протоколи от ФДР, представени по делото, като дължимата стойност на
топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 3 959, 36 лв., формирана като
сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 852, 12 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 107, 24 лв.
От страна на ответницата е заявено възражение, че претендираната стойност на
топлинна енергия не съответства на реално доставената такава. В тази връзка следва да
се има предвид, че от заключението на СТЕ и ангажирА.те писмени доказателства –
протоколи за неосигурен достъп се установи, че се касае за начислена топлинна
енергия в условията на неосигурен достъп. Служебното начисляване на топлинна
енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а
мехА.зъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на
ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за
определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна
възможност за реалното й отчитане.
Ответницата своевременно е заявила възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземА.ята на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащА.я
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Исковата молба е подадена на 21.12.2022 г., с оглед на което към този момент е
изтекла погасителната давност за вземА.ята, станали изискуеми преди 21.12.2019 г.
5
Ищецът, в чиято тежест е възложено да докаже спиране/прекъсване на
давността, изрично се позовава на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г.,
и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са стрА.те по
делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от
ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в Държавен вестник. Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020
г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни,
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
След удължаване на процесния давностен срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност, се налага извод, че погасени по давност са вземА.ята за
периода м.05.2019 г. – м.07.2019 г.
Вземането за м.07.2019 г. става изискуемо на 15.09.2019 г. и давността за него
следва да изтече на 15.09.2022 г., като след удължаване на давностния срок, същият
изтича на 22.11.2022 г. – преди датата на подаване на исковата молба, поради което
вземА.ята до м.07.2019 г. вкл. са погасени по давност.
Вземането за м.08.2019 г. става изискуемо на 16.10.2019 г. и давността за него
следва да изтече на 16.10.2022 г., като след удължаване на давностния срок същият
изтича на 23.12.2022 г. – след датата на подаване на исковата молба, поради което
вземА.ята за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г. не са погасени по давност.
Погасените по давност вземА.я за периода м.05.2019 г. – м.07.2019 г. са в размер
на сумата 183, 40 лв., определена при съобразяване на таблицата към т.4 от
констативно-съобразителната част на СТЕ.
Непогасените по давност вземА.я за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г. възлизат
на сумата 3 775, 96 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни вземА.я по
арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
6
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна лихва
върху непогасените по давност вземА.я, начислена за периода 15.09.2020 г. –
31.08.2022 г. в размер на сумата 560, 23 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Неоснователни са доводите във връзка с публикуване на фактурите на интернет
стрА.цата на ищеца, доколкото такова се изисква от Общите условия на ищеца от 2014
г., а приложение в случая намират Общите условия на ищеца от 2016 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрА.я от тях
търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изисквА.ята
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържА.ето на договора за продажба на топлинна енергия между стрА.те,
който на основА.е чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от ..........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.08.2019 г.
– м.04.2021 г. възлиза на сумата от 47, 92 лв., определена при съобразяване на
счетоводна справка на ищеца на л. 33 от делото, както и заключението на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
7
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основА.е чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 1 127, 55 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК .........., на
основА.е чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД:
сумата 3 775, 96 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 51, находящ се в гр. ........., за периода м.08.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 21.12.2022 г. до
окончателното изплащане;
сумата 560, 23 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2020 г. – 31.08.2022 г.;
сумата 47, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 21.12.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над
3 775, 96 лв. до пълния предявен размер от 3 959, 32 лв. и за периода м.05.2019 г. –
м.07.2019 г.; иска за мораторна лихва – за сумата над 560, 23 лв. до пълния предявен
размер от 586, 81 лв., и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение – в пълния предявен размер от 10, 20 лв. за периода 30.09.2019 г. –
31.08.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК .........., на
основА.е чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 1 127, 55 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
стрА.те пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8