Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260061
гр.Свищов, 21.05.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 10.02.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№291 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл.55, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А.Д.Д. твърди, че било
образувано ч.гр.д. №1068/2019г. по описа на СвРС по негово заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Г.К.М.. В
указания от съда срок ищецът предявява настоящата искова претенция.
Твърди, че ищецът живял близо три
години на семейни начала със сестрата на ответника – Г.К.М., като от
съжителството имали едно дете. По време на съжителството им, семейството живяло
съвместно с родителите на жената в тяхно жилище. Последните разполагали с още
един имот и имали желание да го прехвърлят на ищеца А.Д. и съжителката му Г.М..
Решено било А. и Г. да заплатят определена сума на ответника Г.М., след което
родителите ѝ щели да им прехвърлят имота. Така с вносна бележка
ТТ/19067/23374 от 08.03.2019г. и вносна бележка ТТ/19070/21947 от 11.03.2019г.
ищецът превел по сметка на Г.М. сумата в общ размер от 4950 лева, съставляваща
част от уговореното плащане. Непосредствено след това А. и Г. се разделили, а
уговорката за прехвърляне на имота отпаднала, поради което плащането на сумата
било лишено от правно основание. Впоследствие между ищеца и ответника били
проведени няколко разговора за връщане на парите, в които ответника не отрекъл
задължението си за връщането на парите, но въпреки това не сторил това..
Моли съда да признае в
отношенията между страните, А.Д.Д. има следните вземания срещу Г.К.М.
произтичащи от вносна бележка ТТ/19067/23374 от 08.03.2019г. и вносна бележка
ТТ/19070/21947 от 11.03.2019г.: главница 4 950,00 лева, разноски в заповедното
производство в размер на 599,00 лева, законна лихва върху посочената главница,
считано от датата на завеждане на заповедното производство. Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения
особен представител адв. М. Начева е подал в срока и по реда на чл.131 от ГПК
отговор на исковата молба. Счита, че няма данни за наличието на договорка между
страните за продажба на недвижимия имот. Не бил индивидуализиран имота, нямало
данни и за фактическо съжителство между ищеца и сестрата на ответника. Дори и
да се приемело, че е налице облигационно правоотношение относно продажбата на
имот, то то е нищожно, тъй като не е в предвидената от закона форма. Така е,
защото договора за покупко-продажба на недвижим имот се сключвал в писмена
форма с нотариална заверка под формата на нотариален акт. Дори и да се приемело,
че ставало въпрос за предварителен договор за покупко-продажба, то по силата на
чл.19 от ЗЗД се изисквало същият да е в писмена форма. Освен това лишено било
от правна и житейска логика твърдението, че собствениците на имота са се
съгласили да го прехвърлят, а продажната цена да получи ответника, който не е
собственик на имота. Не било доказано, че парите са преведени на ответника на
някакво правно основание, тъй като в приложените към исковата молба вносни
бележки в полето за основание не било попълнено нищо. Моли съда да отхвърли иска
като неоснователени. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът се явява и се представлява от адв. Й.. Поддържа исковата молба и и
претендира разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание
особения представител адв.Начева от ВТАК заема становище, че не поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 02.12.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1068/19г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 615/04.12.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – Г.К.М. с ЕГН ********** да заплати на
ищеца кредитор сумата от 4950 лв. (четири
хиляди деветстотин и петдесет лева и 00ст.)-главница, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението –2.12.2019г. до изплащане на сумата, както и сумата 599,00 лв. разноски по делото, от които 99,00
лева за ДТ и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Видно от представените по делото
два броя вносни бележки: №ТТ/19070/21947 от дата 11.03.2019г. за сумата от
2950лв и №ТТ19067/233747 от дата 08.03.2019г. за сумата от 2000лв. е, че ищецът
А.Д. е превел по сметка на ответника на съответните дати общо сумата от 4950лв.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от А.Д.
по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Г.К.
в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 615/04.12.2019г. по ч.гр.д. № 1068/2019 г. на РС-Свищов.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са
допустими.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 1/28.5.1979 г. в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото
при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с
оглед бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия
подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго-напр.когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а
в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след прогласяване на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на
някакво правоотношение. При разпределението на доказателствената тежест се
приема, че ищецът следва да изложи в исковата си молба твърдения относно фактите
и обстоятелствата, съпътстващи даването на нещо/пари, вещ/ на ответника и да
докаже даването, които твърдения е необходимо да са безпротиворечиви. В тежест
на ответника /ако не оспорва получаването/ е да изложи твърдения и да ангажира
доказателства, че не дължи връщане на полученото, защото има правно основание
да го задържи, като докаже твърдяното правно основание. В този смисъл съдът е
разпределил доказателствената тежест на страните по настоящото производство.
Ответникът не оспори, че сумата, която е преведена по банковата му сметка не е
получена от него. На следващо място не изложи твърдения, от които да е видно,
че е получил на някакво основание претендираната сума. В случая ищецът твърди,
че била налице договорка между него и родителите на жената, с която е
съжителствал да изплати на ответника определена сума пари, за което те щели да
му прехвърлят имот. В подкрепа на твърденията си ищеца ангажира доказателства,
че действително същият и Г.К.М., сестра на ответника са живели съвместно, т.е.
наведените в молбата твърдения за отношенията между ищеца и ответника са
логични. Ето защо, не бе достатъчно ответника да оспори фактите изложени в
исковата молба, а следваше да наведе твърдения, които да обосноват някакво
правно основание за получената на два пъти сума. Предвид на това искът за главница се явява
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Относно претенцията за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното плащане, същата е за акцесорно вземане, което не може да бъде
предмет на самостоятелен иск, съединен с този за главното вземане, поради това,
че тази претенция не може да бъде конкретизирана по размер. Кредиторът на едно
парично задължение има право на законна лихва, поради това, че до момента на
плащането е бил лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и която
не е получил. Начисляваната законна лихва от датата на предявяване на заповедта
за изпълнение до окончателното изплащане на главницата се явява последица от
уважаването на съдебно предявеното вземане. В случая доколкото се уважава иска
за главница, то следва да бъде уважен и иска за лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК -02.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В този смисъл такава не се дължи от датата 27.11.2019г., така като е издадена
заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед
уважаване на иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер 99,00
лева за държавна такса и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника по иска следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство, в размер на 99,00 лева, представляващи
разходи на ищеца за държавна такса
и 500,00 лева за адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на Г.К.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, че дължи на А.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 4950лв. (четири хиляди деветстотин и петдесет лв.)-
главница , ведно със законна лихва върху главницата от 02.12.2019 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №615 от 4.12.2019г. по ч.гр.д. № 1068/2019 г. по описа на
Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА Г.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Д., с ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 599,00 (петстотин
деветдесет и девет лева и 00ст.) -
направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.К.М. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Д., с ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 599,00
(петстотин деветдесет и девет лева и 00ст.) -
направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: