Решение по дело №1799/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1496                Година 15.10.2021              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

                                                

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела ДРАГНЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.Веселин ЕНЧЕВ

                                                                                                 2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря: Г. С.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1799 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ОД на МВР гр.Бургас против решение № 149/27.05.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1910/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 251а-719/29.10.2020г. издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас. Не споделя мотивите на съда, с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – М.Б.В. ***, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 251а-719/29.10.2020г. издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето (ЗЗ), за нарушение на чл.209а, ал.1 във вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, във връзка с т.1, подт.9 от заповед №РД-01-124/13.03.2020г. доп. със заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изм. със заповед № РД-01-236/24.04.2020г., извършено на 30.04.2020г., на М.Б.В. е наложена глоба в размер на 300,00 лева. За да постанови решението, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите отговорят на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е намерил, че извършеното деяние осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, но са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на същото като „маловажен случай“, с оглед на което е отменил НП.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Мнозинството от настоящия съдебен състав счита, че конкретното деяние, независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, следва да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.

В случая административнонаказващият орган е приел, че деянието не представлява „маловажен случай“ с оглед на усложнената епидемична обстановка и необходимостта от спазване на въведените противоепидемични мерки, целящи недопускане на разпространение на заразата на COVID-19. Тези мотиви са общи, не касаят конкретния случай, нарушител, ситуацията и подбудите му, каквато преценка следва да се извърши при установяване на приложението на чл.28 от ЗАНН. Конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че ответникът по касация В. действително се е намирал на открито обществено място в гр.Бургас, в периода на действие на задължението за носене на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, но същият е бил в непосредствена близост до дома си, разхождайки за кратко домашния си любимец. Освен това е бил сам и не се установява в близост да е имало други лица, както и да е контактувал с такива. Следва да се посочи, че целта на ограниченията е да се намали риска от разпространение на инфекцията, поради което следва да се заключи, че липсата на странични лица в непосредствена близост до извършителя на нарушението не поставя в опасност живота и здравето на други хора. При тези конкретни обстоятелства, наказващият орган е можело да процедура в условията на чл.28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е приложил чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което правилно е отменено от първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149/27.05.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1910/2021г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                          

 

                                              

 

 2.

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

от съдия Веселин Енчев

 

по н.а.х.д. № 1799/2021 година на АдмС – Бургас

 

            Напълно споделям мотивите на мнозинството от касационния състав за основателността на доводите в решение № 260216/08.03.2021 година по н.а.х.д. 191/2021 година, с които РС – Бургас е приел, че М.В. е извършил вмененото му административно нарушение.

            Не споделям, обаче, тезата на мнозинството от касационния състав, че са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и че деянието представлява „маловажен случай“.

            Деянието на В. по нищо не се отличава от типичния случай на извършване на конкретното нарушение – той се е намирал на открито обществено място в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ до бл.24, нарушавайки наложена противоепидемична мярка – без да е бил поставил защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, съдържаща се в т.І, подточка 9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването. Дали В. е била сам или не, дали е разхождал кучето си или не, дали е имало наоколо други хора, са обстоятелства, които нямат никаква връзка към наложеното от министъра задължения за носене на съответните защитни средства.

            Като считам, че нарушението е доказано по несъмнен начин, приемам, че решението на РС – Бургас следва да се отмени като се потвърди издаденото наказателно постановление.

 

 

съдия Енчев: