Решение по дело №829/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260701
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100900829
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 28.11.2022 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година  в състав:         

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                            

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 829/2020  г., за да се произнесе взе предвид следното:

    СГС е сезиран с искова молба от Ю.О.З., с която са предявени срещу „О.С.“ ООД искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.49 ЗЗД, както и иск по чл.95, вр. с чл.76 ал.1 ЗАПСП, а при условията на евентуалност са предявени искове по чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.29 ЗЗД и чл.34 ЗЗД, както и иск по чл.59 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 12.06.2019 г. е сключил с ответника договор за участие в телевизионно предаване “игри на волята“, с който са уредени отношенията  във връзка със заснемане на това аудио-визуално произведение, което е обект на авторски права по чл.3 ал.1, т.4 ЗАПСП. Сочи се, че ищецът е имал задължения да участва в предаването и да се справя с поставените задачи, както и да прехвърли на изпълнителния продуцент сродните авторски права върху изпълнението му в произведението, но не е било уговорено ответникът да плати възнаграждение за прехвърлените от ищеца авторски права. Според ищеца в изпълнение на договора е участвал в 67 снимачни дни и е бил на разположение през цялото денонощие през периода 19.07 – 13.09.2019 г., както и на 23.10 и на 06.11.2019 г., когато са били финалните битки, участвал е във всички изпитания от играта и е спазвал указанията, а изпълнителният продуцент е използвал заснетите аудиовизуални материали в излъченото по „Нова телевизия“ предаване. Твърди се, че ищецът е успял да победи всички свои конкуренти в играта и се е класирал във финалното състезание на 13.09.2019 г., на което е надделял над двамата опоненти Д.Н.и В.П., но устно е бил поканен на 23.10.2019 г. да се яви на още един финал, на който отново е бил победител. След това отново по искане на продуцента и под заплаха от налагане на големи по размер неустойки ищецът е участвал за трети път във финална битка, която обаче е обявена от продуцента за полуфинал, а след зрителски вот, проведен във финалния епизод на 06.12.2019 г. ищецът е класиран на второ място. Навежда се довод, че след като ищецът е спечелил финалната битка от 13.09.2019 г., респ. от 23.10.2019 г., има право на уговорената парична награда в размер на 200 000 лв., но е лишен от наградата от ответника, който без да има право е променял правилата за спечелване на първото място. Освен това няма данни кой точно е спечелил зрителския вот. Излагат се съображения, че процесният договор е нищожен, защото участникът е задължен със заснемането на продукцията 24 часа в денонощието и е заставен да поеме всички неблагоприятни последици от участието си, а освен това участникът може да се ангажира за други нужди на продуцента, но без възнаграждение. Уговорена е възможност за разкриване на информация от лично и интимно естество по отношение на участника, а под никаква форма не се гарантира получаване от участника на награда, възнаграждение или парична компенсация за вложените от него усилия, както и е предвидена възможност за промяна на правилата по усмотрение на продуцента, с което се прикрива липсата на регламентираност. Налице е нееквивалентност на престациите, защото срещу поетите от участника задължения за участие в предаването за насрещната страна не възниква задължение освен за плащането на награда, за спечелването на която няма ясно установени правила, а за отстъпените права участникът да бъде фотографиран, записван и да се ползва гласът и образът няма право да получи насрещна престация. При условията на евентуалност се твърди, че договорът е унищожаем, защото ищецът е бил въведен в заблуждение относно условията за спечелване на наградата, тъй като е смятал, че наградата ще се получи от победителя във финалния двубой, но никъде не е било упоменато, че чрез зрителски вот ще се осъществи избор на победител. Ищецът е бил заблуден, че има правила на играта, но се е оказало , че продуцентът има право да ги променя, а ищецът не би сключил договор, ако знаеше, че продуцентът може своеволно да определи победителя. Налице е неоснователно обогатяване на ответника с положените от ищеца усилия по участие в заснемането на играта, а емоционалната сфера на ищеца е накърнена от изживяното разочарование. Уговорката за безвъзмездно ползване на авторските права е в нарушение на чл.76 ал.2 ЗАПСП, поради което за ползването се дължи от ответника обезщетение. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25 100 лв., частично от 200 000 лв. – награда за победител в предаването, а при условията на евентуалност се иска договорът да бъде обявен за нищожен или да се унищожи и да се присъди в полза на ищеца сумата от 25 100 лв., частично от 200 000 лв., - стойността на положените от него усилия по 14 часа на ден при участието му в предаването през периода 19.07.-13.-09.2019 г. При условията на евентуалност предявява иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 5000 лв., частично от 50 000 лв. – неоснователно обогатяване от участие на ищеца последните два записа на 23.10 и на 06.11.2019 г., през които е положил по 6 часа усилия. Претендира и сумата от 1250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 10 000 лв., частично от 300 000 лв. – обезщетение за нарушаване на правата на ищеца като артист –изпълнител върху изпълнението му в предаването с продължителност от 66 епизода -58,5 часа, както и върху фотографиите, аудио и видеозаписите и промоционални и рекламни мероприятия.

    Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че със сключване на договора ответникът се е съгласил да участва безвъзмездно в провеждането и заснемането на телевизионното-предаване, както и да спазва правилата за участие и указанията и изискванията, поставени от продуцента. В клаузата на чл.1 ал.5 и чл.8 ал.3 от договора е уговорено, че продуцентът има право да променя регламента, защото реализацията на реалити формат е динамичен процес, който следва да се адаптира към очакванията на аудиторията с цел да провокира по-голям зрителски интерес, а библията на формата, която съдържа правилата на лицензодателя, предвижда като вариант за определяне на победителя провеждането на зрителски вот, който вариант е бил избран от ответника. Ответникът никога не е обявявал, че спечелването на играта от 13.09.2019 г. ще определи крайният победител, защото провеждането на тази игра е трябвало да доведе до отпадане на един от последните трима участници, а другите да продължат до финалното изпитание – тази игра е била за класиране на финал. Поддържа се, че поради неизправности и забавяне се е наложило преиграване и презаснемане, тъй като е било планувано плуване до понтон, но атмосферните условия са били неподходящи и продуцентът е решил да се премине от участниците през плитката част на морето, за да се стигне до огъня и да се запали факлата, но факлите са се разпадали, а тези неизправности са компрометирали резултата от играта на двамата финалисти, които са били уведомени, че състезанието продължава в гр.София с участието на третия участник. Първото преиграване на битката е проведено на 22.10.2019 г. и е следвало да се разбиват сандъци с чук, за да се извадят 4 числа за въвеждане на код в машината, но поради неправилно пробита дупка плочката на участника В.П. е показвала цифрата 6 вместо 9, а това несъответствие го е поставило в неравностойно положение, поради което играта е следвало да се преиграе, за да се постигне справедлив резултат, а ищецът е знаел, че това не е финал на играта. Ищецът е бил поканен за преиграване на 29.10.2019 г., но поради негово заболяване преиграване е било проведено на 06.11.2019 г. Сочи се, че ищецът не е бил въведен в заблуждение за начина, по който ще се определи победителят и е знаел, че последната битка определя двамата финалисти, които ще премерят сили, както и че победата в последната битка води до класиране на финал, а не до победа в предаването. В библията на предаването е посочено, че финалното състезание се състои от два етапа – I-ви измежду трима участници се определят двама финалисти, а вторият се определя по избор на продуцента, който избор може да е чрез зрителски вот, който е най-предпочитаният подход. Тъй като зрителите са избрали за победител Д.Н., ищецът няма право да получи паричната награда. Договорът не е нищожен, защото разкриването на лична информация за участниците е обусловено от естеството на предаването, а ищецът е бил наясно, че зрителският вот може да е определящ за победителя. Ищецът чрез участието в предаването придобива популярност, която може да се осребри, а след процесното предаване е участвал и в други телевизионни програми, след което е бил и наеман за реклами. Ищецът не е бил въвеждан в заблуждение, защото е знаел за правилата за определяне на победител и че е възможно зрителският вот да е решаващ. Победителят е бил определен не от продуцента, а от използването на зрителски вот като механизъм. Оспорва се да е налице неоснователно обогатяване, защото и без участието на ищеца би се провело състезанието. Искът за неимуществени вреди се оспорва с довода, че преиграванията не представляват противоправни действия, а и не е доказано да е претърпял неимуществени вреди. Искът по чл.59 ЗЗД се оспорва с възражението, че 15.09.2019 г. е прогнозният срок за заснемане по договора на морето, но ищецът се е съгласил да участва в различни медийни активности, поради което изтичане на този срок не води до прекратяване на договора. Искът по чл.95 ЗАПСП се оспорва с довода, че ищецът няма качеството на артист-изпълнител, а на участник в телевизионно предаване, поради което е налице нарушение по чл.76 ал.2 ЗАПСП, а ищецът със сключване на договора се е съгласил да не получава възнаграждение.

    Представен е договор за производство на телевизионно предаване с наименование „Игри на волята“ от 09.06.2019 г., от който се установява, че „Н.Б.Г.“ ЕАД е възложил на ответника да произведе предаване с наименование „DesafioИгри на волята 2019“ по формата на Desafio.

    Представен е договор за участие в телевизионно предаване „Игри на волята“ от 12.06.2019 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да участва безвъзмездно в провеждането и заснемането на телевизионно предаване „Игри на волята“ за периода до около 15.09.2019 г. при спазване на правилата за участие и указания изисквания на продуцента, а ответникът е поел задължение да плати парична награда в размер на 200 000 лв., ако ищецът е победител в предаването. В клаузата на чл.4.4 се съдържа съгласието на ищеца всичко създадено от него да се ползва от продуцента, включително неговите снимки, изпълнения, заснети на видео или друг аналогичен способ и включени в аудиовизуалното произведение, а в чл.13 е постигнато съгласие да не се дължи от ответника възнаграждение за отстъпените от ищеца права.

     Представено е „Предизвикателството“ /“Библия“/ на процесното телевизионно предаване.

      Представено е приложение 1 към договора между продуцента и участник в телевизионното предаване „Игри на волята“.

     Представена е декларация на ищеца, в която е заявил съгласието си доброволно и безвъзмездно да участва във финала на телевизионното предаване, както и съгласието си записът с неговото участие да бъде използван от продуцента.

     Представено е електронно писмо от 30.10.2019 г., с което ищецът е уведомен, че последната финална игра ще се проведе на 06.11.2019 г.

    Представен е протокол на нотариус В.Г.от 26.08.2020 г., както и констативен протокол от 04.09.2020 г.

     Представен е договор от 05.07.2019 г., от който се установява, че „Е.Х.К.“ ООД е възложил на „К.2000“ ООД да изработи, монтира и демонтира съоръжения за мисиите в предаването „Игри на волята“.

     Представено е удостоверение на „К.2000“ ООД, в което се сочи възникнало на 22.10.2019 г. обстоятелство – техническа неизправност.

     Представено е писмо от 02.12.2020 г., в което „Л.М.“ ЕАД е посочил, че по възложение на „Н.Б.Г.“ ЕООД е предоставил услуга по техническа свързаност, спомагаща за отчитане на  СМС съобщения към кратки номера 19430 и 19431, представляващи зрителски гласове за участниците в проведения на 06.12.2019 г. финал на телевизионното предаване „Игри на волята“ – за кратък номер 19430 са подадени 36 116 бр.гласове, а за кратък номер 19431 32 396 бр.гласове.

    Установява се от показанията на св.А., че на 13.09.2019 г. при завръщане след края на телевизионното предаване  е споделил, че е спечелил последната финална битка. Ищецът е бил радостен и се е чувствал като победител. След това е бил уведомен от екипа на предаването за необходимост да се презаснеме финалната битка, което е предизвикало у него потиснатост и напрежение. Промяната на регламента го е изнервила и е създала чувство на несигурност. През края на м.10.2019 г. е бил проведена финалната битка, която отново е била спечелена от ищеца, но през м.11 е проведено ново преиграване, което е увеличило чувството на несигурност. Това е предизвикало сърцебиене, главоболие, неспокоен сън. В участието си в предаването ищецът е видял шанса на живота си. Изказал е разочарованието си от това, че у зрителите е бил създадена невярна представа за него като личност.

    В съдебното заседание на 17.06.2021 г. по реда на чл.204 ГК е извършен оглед на приложеното от ответника USB – устройство.

    Изслушано е заключението на ССЕ, че по договор от 09.06.2019 г.  ответникът е издал фактура N 402/06.01.2020 г. за дължимо от „Н.Б.Г.“ ЕАД възнаграждение в размер на 330 000 лв. Вещото лице е констатирало, че няма получени приходи от зрителския вот на 06.12.2019 г., който е определил победителя в предаването. По този договор не е издавана фактура за плащане на допълнително възнаграждение и не е извършвано допълнително плащане. Ответникът не е извършвал плащания на възнаграждение в полза на някой от участниците в предаването за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

   Установява се от заключението на СТЕ, че при изготвяне от „Л.М.“ ЕАД на крайния резултат за извършеното гласуване на 06.12.2019 г. са отчетени всички видове СМС-и, изпратени от зрителите в разрешения времеви период, а резултатите са следните – за номер 19430 са гласували чрез „БТК“ ЕАД 11 760 зрители, а за номер 19431 чрез „БТК“ ЕАД са гласували 10 303 зрители.

    Установява се от показанията на св.Т., че при заснемане на процесното телевизионно предаване са били проведени две преигравания на финала поради метереологични промени и поради техническа грешка. Участниците са били уведомени за това, че следва да се извърши преиграване. Преиграванията са били на фазата, на която има трима участници, а след последното преиграване е отпаднал участникът П. и са останали участниците Д.и Ю..

    Установява се от показанията на св.К., че при заснемане на телевизионното предаване са проведени две преигравания, обусловени от метереологични условия и технически проблеми. Преиграванията касаят състезание с трима участници, което следва да определи кой от тях отпада и кои двама участници продължават на финал.

      Прието е заключение на съдебно-авторска експертиза.

 

      При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.49 ЗЗД, както и иск по чл.95, вр. с чл.76 ал.1 ЗАПСП, а при условията на евентуалност са предявени искове по чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД, чл.29 ЗЗД и чл.34 ЗЗД, както и иск по чл.59 ЗЗД.

   

    Претендираното от ищеца вземане по главния иск се основава на повдигнатото фактическо твърдение за сключен с ответника договор, поради което съдът приема, че за отношенията между страните следва да се прилагат общите правила на договорната отговорност, респ. по аналогия правилата на договора за изработка, но не и специалните правила на чл.368-369 ЗЗД, които намират приложение при публично обещание за награда, което има качеството на едностранна правна сделка.

    Установи се от представения по делото договор за участие в телевизионно предаване „Игри на волята“ от 12.06.2019 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да участва безвъзмездно в провеждането и заснемането на телевизионно предаване „Игри на волята“ за периода до около 15.09.2019 г. при спазване на правилата за участие и указанията и изискванията на продуцента, а ответникът е поел задължение да плати парична награда в размер на 200 000 лв. при определяне на ищеца за победител в предаването. В клаузата на чл.4.4 от договора се съдържа съгласието на ищеца всичко създадено от него да се ползва от продуцента, включително неговите снимки, изпълнения, заснети на видео или друг аналогичен способ и включени в аудиовизуалното произведение, а в чл.13 е постигнато съгласие да не се дължи от ответника възнаграждение за отстъпените от ищеца права.

     В процесния договор не е посочено по какъв точно начин ще се определи победителят измежду участниците в предаването.  От клаузите на чл.1 ал.5 и ал.9, чл.8.1, 8.3, 8.4 и чл.13 ал.2 може да се направи извод, че на ответника в качеството на организатор на телевизионното предаване е предоставена възможността по свое усмотрение да определи и променя условията и регламента за определяне на победителя. Следва да се спомене, че в клаузата на чл.1 ал.9 от договора е предвидена възможност по преценка на ответника да се продължи участието на един участник, включително и на ищеца, дори и когато правилата на играта налагат неговото отпадане. В този случай съдът приема, че ответникът с оглед на зрителския интерес и преследваните търговски цели си е запазил правото да може по такъв начин да „нагажда“  хода на телевизионната игра, при който определен участник да бъде „подпомогнат“  да достигне до етапа, на който ще се определи победителят. Важно е да се отбележи, че в случая не става въпрос за спортно състезание, а за провеждане на телевизионно предаване с развлекателна цел, поради което и предоставената на ответника възможност да оказва влияние на хода на състезанието до достигане на крайния етап не е в противоречие със закона или добрите нрави.

     Неразделна част от договора е съставеното към него Приложение 1, в което се съдържа клауза „голямото финално изпитание“, според която победителят ще се определи на голямото финално изпитание измежду последните останали трима участници. Не се спори, че освен с ищеца ответникът е сключил подобни договори с Приложение 1 с останалите участници в телевизионното предаване. По аргумент от правилото на чл.298 ал.3 ТЗ, вр. с чл.16 ал.2 ЗЗД съдът приема, че следва да се признае силата на договора и посочените по-горе клаузи, които предоставят на ответника правото на внесе промяна в правилата и по своя преценка да определи начина, по който ще се определи крайният победител.

    От представените по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установи, че финалната фаза от играта, на която са останали трима участници /ищецът, Д.и В./ е била проведена /„преиграна“/  два пъти поради метереологични проблеми и техническа неизправност, а според резултатите участникът В.П. е отпаднал. Според съда тази фаза от играта с тримата участници  / с двете преиграни „битки“/, за която ищецът твърди, че е спечелена от него, не е била за определяне на краен победител, а за определяне на двамата участници, които ще се класират на последния етап. Фазата с трима участници е финална по отношение на провеждането на игри с елиминация, но не е крайният етап на играта. В този смисъл са и изявленията на водещата на предаването А. С., които се установяват от извършения по реда на чл.204 ГПК оглед в съдебното заседание на 17.06.2021 г. На тази фаза ищецът е бил обявен за спечелил битката, но не и за победител в предаването, защото водещата уведомява втория по резултат участник /Д./, че и той продължава към финала, на който измежду двамата участници /ищецът и Д./ ще се определи крайният победител.

    Съдът не споделя тезата на ищеца, че след като е спечелил фазата, на която са се състезавали трима участници, е краен победител в предаването. Ищецът по изявления на водещата е участникът в предаването с най-много на брой победи от състезанията /“битки“/, но това са били игри за определяне на участниците, които ще достигнат до крайния етап, на който ще се определи победителят. След провеждане на етапа с трима участници и отпадането на участника В.ищецът и участникът Д.са били уведомени именно за това, че те двамата достигат крайния етап, на който измежду тях двамата ще се определи победителят. Ищецът, а и останалите двама участници, са били уведомени и са знаели, че изходът на  надпреварата между тях тримата ще определи кой от тях ще отпадне и кои са двамата претенденти, а не крайният победител в играта. Този доказателствен извод се подкрепя и от изявленията на ищеца, който споделя на другия участник /Д./, че им предстои „вот“ на зрителите или „вот“ и „игра“ за определяне на крайния победител. Ищецът е бил наясно, че независимо от отличното си представяне в „битките“ не е краен победител в телевизионната игра, а е достигнал до крайния етап, на който предстои да се определи победителят измежду него и другия участник /Д./. Ищецът е бил и наясно, че ответникът разполага с правото по своя преценка да определи начинът, по който ще се проведе крайният етап от играта за излъчване на победител.

     На последния етап от състезанието са останали ищецът и участникът Д., а ответникът съобразно предвидената в договора възможност е приел, че победителят ще се определи не чрез състезание измежду двамата финалисти, а от гласуване на зрителите чрез електронни съобщения /смс/.  В представеното писмо от 02.12.2020 г. на „Л.М.“ ЕАД, който по възложение на „Н.Б.Г.“ ЕООД е предоставил услуга по техническа свързаност, спомагаща за отчитане на  електронни съобщения /смс/ към кратки номера 19430 и 19431, представляващи зрителски гласове за участниците в проведения на 06.12.2019 г.  финал на телевизионното предаване „Игри на волята“, се сочи, че за кратък номер 19430 са били подадени 36 116 бр.гласове, а за кратък номер 19431 са подадени 32 396 бр.гласове. Не се спори, че на кратък номер 19431 са били подаваните зрителските гласове за ищеца, а за кратък номер 19430 са подаваните гласове в полза на другия участник Д.. След като от този документ, а и от другите събрани по делото доказателства, включително и от заключението на в.лице Р. по допусната СТЕ, не се установява, че за ищеца са били подадени повече на брой гласове, съдът приема за недоказано, че ищецът е победителят на крайния етап от играта. Няма данни за факта, че ищецът е събрал повече от другия участник зрителски гласове, подадени чрез електронни съобщения /смс/. Установените от доказателствата по делото факти не обуславят доказателствен извод, че „вотът“ на зрителите е бил в полза на ищеца.

    Доколкото ищецът твърди, че има право на паричната награда в размер на 200 000 лв., с оглед предвиденото в нормата на чл.154 ал.1 ГПК правило за разпределение на доказателствената тежест той следва да проведе пълно /несъмнено/ и главно доказване на факта, че на крайния етап от играта за него са били подадени повече на брой зрителски гласове чрез електронни съобщения /смс/. Доказателства за установяване на този изгоден за ищеца факт не са представени, а представянето от ответника на писмо от 02.12.2020 г. на „Л.М.“ ЕАД следва да се приеме за форма на проведено от ответника насрещно доказване, което не е необходимо да е пълно, за да е успешно. Това е така, защото насрещното доказване цели да внесе съмнения в поддържаната от другата страна теза и достоверността на представените в нейна подкрепа доказателства.

    По отношение на доказателствената стойност на писмо от 02.12.2020 г. на „Л.М.“ ЕАД, което има качеството на изходящ от трето лице частен документ по чл.180 ГПК, следва да се спомене, че то не притежава обвързваща съда доказателствена сила и не може да служи за доказване по несъмнен и категоричен начин за броя на подадените от зрителите гласове чрез електронни съобщения. С оглед констатациите на в.лице Р. по заключението на СТЕ и невъзможността да се установи с точност броят на изпратените гласове, защото „А1 България“ ЕАД не съхранява трафични данни, съдът приема за недоказано, че за ищеца са били подадени най-много на брой гласове. При липса на проведено от ищеца главно и пълно доказване, т.е несъмнено, ответникът не е длъжен да провежда насрещно доказване, което да внася съмнения в представените от ищеца доказателства. Важно е обаче да се отбележи, че ответникът е провел успешно доказване на факта, че по силата на договора има право на преценка по какъв начин ще се определи крайният победител, както и че е избрал победителят да се определи чрез гласуване от зрителите на предаването.

    При тези факти съдът намира за недоказано при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е краен победител в предаването, защото не се представиха доказателства за факта, че на последния етап от надпреварата за него са подадени повече на брой електронни съобщения /смс/. Следователно ищецът няма право да получи паричната награда от 200 000 лв. От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин фактът, че за участника Д.са подадени повече на брой електронни съобщения, но това не е достатъчно да се възприеме поддържаната от ищеца теза. Както по-горе се спомена, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на факта, че изпратените за него съобщения надвишават по брой изпратените за другия участник, но този факт не се доказва от представените по делото доказателства. С оглед правилото на чл.251б ал.1 Закон за електронните съобщения ищецът е следвало по реда на чл.207 ГПК да поиска в срока от 6 месеца след провеждане на крайния етап от играта събиране чрез СТЕ на доказателства за действителния брой електронни съобщения, подадени от зрителите до трите телекомуникационни оператора. При тези факти и с оглед правилото на чл.154 ал.1 ГПК съдът намира, че предявеният иск е недоказан, поради което следва да се отхвърли като неоснователен.

     По евентуалния иск с правно основание чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД. Изложените от ищеца фактически твърдения за нарушение на добрите нрави не се споделят от съда. Уговорките, които предвиждат ограничения за ищеца, както и възможност за разгласяване на лична информация, са в рамките на допустимото – чл.9 ЗЗД. Дори и да се приеме, че противоречи на добрите нрави някоя от изброените от ищеца договорни клаузи относно задължението на ищеца да участва в други организирани от ответника предавания, относно правото на ответника да разкрива лична информация за ищеца и т.н., това не е основание да се признае за нищожен изцяло договорът – чл.26 ал.4 ЗЗД. Ищецът винаги може да се позове на нищожността на отделна договорна клауза и да не се съобрази с нейната повеля, но тези клаузи, дори и да са нищожни, не са в състояние да опорочат целия договор. Този извод на съда важи в най-пълна степен за неустоечните клаузи, които са акцесорни и без които договорът може да съществува.  

     Процесният договор по никакъв начин не поставя ищеца в положение на зависимост и контрол от ответника, доколкото не засяга възможността на ищеца да упражнява всички признати от Конституцията на Република България права. Ищецът се е съгласил да се разкрива от ответника информация от лично естество, но от договора не може да се достигне до извод, че на ищеца е отнето правото да не уведоми ответника за информация, която той самият не желае да се разкрива за него. Освен това няма данни да е разпространена от ответника информация за личността на ищеца, с което да е била  нарушена интимната му сфера на живот. Ищецът с доброволното си участие в телевизионно предаване сам се е поставил в ситуация, която изисква оповестяване до неограничен кръг зрители на обстоятелства, свързани с неговия личен живот. Това е в интерес на ищеца, доколкото симпатиите на зрителите се формират не само от представянето на участниците в „битките“, но и от факти и обстоятелства, свързани с личния живот на участника. Следва да се спомене, че в исковата молба ищецът признава, че  е създал добро име и образ в общественото пространство като последица от участието му в предаването.

    За нуждите на заснемането на предаването, в което ищецът доброволно се е съгласил да участва, той се е задължил да бъде на разположение 24 часа всеки ден от седмицата, но това задължение е поето с оглед на възможността да спечели паричната награда от 200 000 лв. През периода на заснемане на предаването, през който ищецът е бил на разположение, договорът не предоставя на ответника възможност да оказва противоправно въздействие спрямо ищеца.

    Предоставеното на ответника право по своя преценка да променя правилата не е в противоречие с добрите нрави. Това е така, защото същността на телевизионното предаване е с развлекателен характер и цели да се постигне определен ефект у зрителите, т.е професионалистът продуцент има възможност да „наклони везните“ в определена посока и в полза на определен участник, на когото да се „помогне“ да продължи участието в играта, така както режисьорът на един филм или театрална постановка има пълното право да придаде на определен персонаж по-висока тежест в цялостната композиция. Ищецът сам се е съгласил да участва в телевизионно предаване, което съдържа елементи на театралност, поради което тезата за нищожност на договора е изцяло несъстоятелна. Следва да се спомене, че от представените по делото доказателства по никакъв начин не се установява ответникът да е създал пречки на ищеца до достигне до крайния етап на състезанието, на който чрез гласуване на зрителите е определен победителят. Причината на ищеца да не се признае правото на паричната награда е обстоятелството, че не се установи за него да са подадени повече не брой електронни съобщения от зрителите, а не поведение на ответника, с което го е поставил в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите участници.

   Процесният договор няма за цел да обслужи размяната на блага, поради което при него не може да се постави въпрос за еквивалентност на престациите.

   Съдът приема, че процесният договор не е сключен в противоречие на добрите нрави, поради което искът по чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД е неоснователен.

   Евентуалният иск по чл.29 ЗЗД е неоснователен. Не са представени никакви доказателства за факта, че ищецът е бил въведен в заблуждение чрез създаване от ответника на неверни представи за определени обстоятелства, както и че ако не бяха тези неверени представи ищецът не би сключил договора. Ищецът е бил запознат с договорните клаузи и е знаел, че ответникът има право да определи по своя преценка начина за излъчване на победител, което се потвърждава и от изявленията му в разговора с другия участник – Д..

     Поради неоснователност на исковете по чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД и на чл.29 ЗЗД неоснователни са исковете по чл.34 ЗЗД.

     Искът по чл.59 ЗЗД е неоснователен. Ищецът е повдигнал фактическото твърдение, че действието на договора е било прекратено с изтичане на крайния срок / 15.09.2019 г./, поради което с положените от него усилия за заснемане на предаването на 23.10.2019 г. и на 06.11.2019 г. ответникът се е обогатил без основание. Тази теза на ищеца не се споделя от съда, защото в клаузата на чл.11 от договора е уговорено, че продължителността до 15.09.2019 г. е прогнозна. От събраните по делото доказателства се установява, че към 15.09.2019 г. не е бил проведен крайният етап за определяне на победител, поради което съдът приема, че с оглед целта на договора действието му е продължено до деня на провеждане на гласуване чрез изпратени от зрителите електронни съобщения. Поетите от ищеца задължения са за участие в заснемането на целия проект, т.е до крайния етап за определяне на победител, ако не отпадне на някоя от игрите с елиминация. Не е налице неоправдано имуществено разместване на блага, защото на действително правно основание /договора/ ищецът е участвал в заснемането на предаването, а проведеното преиграване е поради обективни фактори /метереологични условия и техническа неизправност/. Участието на ищеца в заснемането на процесните дати е довело до неговото класиране на крайния етап от играта и е сторено в изпълнение на поетите с договора задължения.

    Искът с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен. Преиграването на фазата с трима участници не представлява противоправно поведение на ответника, доколкото от показанията на св.Т. и св.К. се установи, че това е било обусловено от лошите метереологични условия и техническа неизправност. Ищецът е спечелил тази фаза на играта, но не е бил излъчен за победител, защото по преценка на ответника,  каквато той на договорно основание може да направи, победителят се определя чрез гласуване. От изявленията на ищеца в разговора с другия участник се  установява, че ищецът е осъзнавал много добре, че тепърва предстои да се определи победител в играта. Избраният от ответника начин за определяне на крайния победител е съобразно предвидената в договора възможност. Преиграването на финалната битка с трима участници по никакъв начин не уврежда ищеца, защото не той е участникът, който е отпаднал след нейното провеждане.

     Искът по чл.95 ал.1, вр. с чл.76 ал.1 ЗАПСП е неоснователен. В правната доктрина съществува противоречие по въпроса дали на „телевизионното предаване“ да се признае качеството на  защитим обект по чл.3 ЗАПСП - едното становище е, че то не е обект на авторското право – С., Г.“Авторско право и сродните му права в Република България“, „С.“ 2009 г., стр.53-54, а другото е, че телевизионната програма притежава такова качество – Л., Е. „Измененията и допълненията на Закона за авторското право и сродните права“, “Сиела 2000“, стр.167. Нееднозначен е отговорът даден в Карадимов. Р. „Аудио-визуалното произведение. Конкуренция и баланс на права“, „Сиела Норма“, 2018 г., стр.59-70, с уговорката за спазване на определени критерии относно „форматното предаване“. Съдът приема, че процесното телевизионно предаване представлява реализация /адаптиране/ на сценарий в ново /производно/ „аудио-визуално произведение“, което е резултат на интелектуален творчески труд, притежаващо елемент на оригиналност, отличаваща го от други подобни чрез свое наименование, цялостна концепция, сюжет, тематична линия, художествено внушение и др., изразено по начин, позволяващ възприемането му от неопределен брой потенциални телевизионни зрители. Процесното телевизионно предаване има качеството на „аудио-визуално произведение“ по смисъла на чл.3 ал.1, т.4 ЗАПСП.

     Доколкото процесното „форматно предаване“ притежава качеството на аудио-визуално произведение по чл.3 ал.1, т.4 ЗАПСП, има резон да се постави въпросът дали с участието си в заснемането ищецът е придобил права на артист-изпълнител, т.е дали ищецът е артист-изпълнител. Творческата дейност на лице, което има качеството на артист-изпълнител, е винаги свързана с определено авторско произведение по чл.3 ЗАПСП, което достига до неограничен кръг лица чрез неговите творчески усилия. Невъзможно е да има функционална връзка между обект, който няма качеството на авторско произведение, и изпълнението на артист -изпълнител.

    Нормата на чл.74 ЗАПСП предвижда, че „артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба. Участието на ищеца в заснемане на процесното форматно телевизионно предаване не попада в нито една от визираните в нормата на чл.74 ЗАПСП хипотези. Ищецът в случая не е участвал при заснемане на процесното предаване в качеството на актьор, певец, инструменталист, танцьор, балетист, рецитатор, режисьор, диригент, илизионист, цирков артист или кукловод. Ищецът е участвал в заснемане на телевизионна игра със състезателен характер, но това не му придава качеството на артист -изпълнител, доколкото изпълнението му не е резултат на проявена от него творческа или художествена дейност.

     В подкрепа на този извод е и нормата на чл.3 б.“а“ от Римската конвенция /Международна Конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организациия/, в която права на артисти изпълнители са признати на артисти, певци, музиканти, танцьори и други лица, които представят, пеят, изнасят, декламират, играят или изпълняват по друг начин литературни или художествени произведения. Участието на ищеца в игри със състезателен характер не разкрива изразяване на някакви негови творчески и художествени умения.

    Участието на ищеца в процесното телевизионно предаване не представлява изпълнение на артист-изпълнител, поради което в полза на ищеца не съществуват права по чл.76 ал.1 ЗАПСП. Не е налице нарушение на авторски права, поради което искът по чл.95 ал.1, вр. с чл.76 ал.1 ЗАПСП е неоснователен.

    С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

    Мотивиран съдът

                                                                      РЕШИ:

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.О.З. срещу „О.С.“ ООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 25 100 лв., частично от 200 000 лв. – награда по договор за участие в телевизионно предаване „Игри на волята“ от 12.06.2019 г.

    ОТХВЪРЛЯ предявените Ю.О.З. срещу „О.С.“ ООД искове с правно основание чл.26 ал.1, предл.3-то ЗЗД, с който се иска да се признае за нищожен договор за участие в телевизионно предаване „Игри на волята“ от 12.06.2019 г., и с правно основание чл.34  ЗЗД за сумата от 25 100 лв., частично от 200 000 лв.,  както и евентуалните искове с правно основание чл.29  ал.1 ЗЗД - за унищожаване на договора като сключен при измама, и по чл.34 ЗЗД за сумата от 25 100 лв., частично от 200 000 лв.

     ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.О.З. срещу „О.С.“ ООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 5000 лв., частично от 50 000 лв.,  представляваща стойността на положените усилия по заснемане на телевизионно предаване „Игри на волята“ на 23.10.2019 г. и на 06.11.2019 г.

     ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.О.З. срещу „О.С.“ ООД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 1250 лв., частично от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от действията на „О.С.“ ООД, наложили преигравания на финалната битка от телевизионното предаване „Игри на волята“.

     ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.О.З. срещу „О.С.“ ООД иск с правно основание чл.95 ал.1, вр. с чл.76 ал.1 ЗАПСП за сумата от 10 000 лв., частично от 300 000 лв. – обезщетение за нарушение на права, сродни на авторското, върху изпълненията на Ю.О.З. в телевизионното предаване „Игри на волята“, сезон 1, излъчено през 2019 г. по „Нова телевизия“.

      ОСЪЖДА Ю.О.З. ЕГН **********,***, да заплати на „О.С.“ ООД, ***, съдебни разноски от 2000 лв.

 

       Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: