№ 200
гр. Варна, 23.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600072 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н.
Жалбоподател-подсъдим Х. К. С., редовно уведомен от предходно с.з.,
явява се лично и с адв.Г. Х. Г. и адв.К. И. Г. от АК – Варна, надлежно
упълномощени от преди.
Жалбоподател-частен обвинител и граждански ищец Н. Х. Б., редовно
призована, явява се лично, представлява се от повереник адв.И. В. К. от АК -
ВАРНА, служебно назначен.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
С. С. М., редовно призован, явява се лично.
Д. В. Ж., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, да се даде ход на делото. Не правя
искания за отводи, нямам искания по доказателствата.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отводи, нямам
искания по доказателствата.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отводи, нямам
искания по доказателствата.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отводи, нямам
искания по доказателствата.
1
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
Предвид обстоятелството, че е налице промяна в съдебния състав, съдът
намира, че е необходимо да изрази позиция по повод допуснатото съдебно
следствие във въззивната инстанция, съгласно определението на предходния
съдебен състав от 29.05.2025 г.
Настоящият състав напълно поддържа изразеното в определение № 134
от 29.05.2025 г. становище по отношение на действията, които следва да се
извършат – счита, че е необходимо да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели, които се явяват в днешното с.з. Постъпил е и изисканият от БНТЛ
цифров оптичен носител на електронен диск, съдържащ всички фото снимки,
които са разпечатани и приложени по делото.
С оглед принципа за неизменност на състава по чл.258 от НПК, съдът
намира, че следва да бъдат потвърдени всички извършени до настоящия
момент от друг състав на въззивната инстанция процесуално следствени
действия по разглеждане на настоящото въззивно наказателно производство, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА гласни доказателства чрез провеждането на разпит на
свидетелите С. С. М. и Д. В. Ж., разпитани и в първата инстанция.
ДА СЕ ИЗИСКА на електронен носител от ІV РУ МВР- Варна целият
снимков материал, който е създаден при действието по оглед на произшествие,
извършено на 01.12.2017 година по ДП № 19/2018 година на ОСлС при ОП
Варна.
С оглед на така възприетото становище за необходимост от провеждане
на въззивно съдебно следствие пред настоящата инстанция, съставът на съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ.
Свидетелите се извеждат извън съдебната зала.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на страните изисканите от БНТЛ фотоснимки на
електронен носител-диск, които са също така разпечатани и приложени по
делото.
Пристъпва се към предявяване съдържанието на диск, изискан от БНТЛ
2
Варна, находящ се на л.87 от въззивното дело, за нуждите на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за специалист-технически помощник инж. В.Г. –
системен администратор при Апелативен съд-Варна.
Страните се запознават с приложения снимков материал посредством
проектирането на фотоснимките на видео екран.
СЪДЪТ пристъпва към допълнителен разпит на свидетелите.
СВИД.С. С. М. – с установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на неверни
показания. Същият обещава да говори истината.
На въпроси на съда – Бихте ли казали какво се случи с пострадалия,
след като падна?
Свид. М.: Ами скочи момчето /сочи подсъдимия/, взе го на ръце,
започна да вика „дишай, дишай“. На мен каза да отида да посрещна
линейката. Аз отидох, сипах на колата вода, понеже беше загрята и тръгнах за
чешмата. Там чаках линейката. Тя дойде, аз отпред, тя отзад кара и отидохме
на обекта. Аз първи бях там, след като падна Наско. Като се върнах с
линейката видях, че е дошъл на себе си човека, и му сваляха якето, защото
беше много кърваво. Дойдоха лекарите и го взеха под мишниците и го
закараха на линейката. Линейката я извика Х. С. - подсъдимия.
Въпрос: От къде падна човека, можете ли да ни посочите на тази
снимка.
На свидетеля се предявява снимка № 1096, находяща се на стр.93 от
делото.
Свид. М.: Това там беше отворено мястото, зидарията имаше, но
отворено беше. На тази снимка не го виждам мястото.
Предявява се снимка № 1097, находяща се на стр.94 от делото.
Свид.М.: Да, това е къщата. От вътрешната страна падна, отсрещната
страна. А това тука отпред е входа на къщата. Стълбата е отсам. Той падна от
другата страна. Там на снимката се вижда багаж, неговата чанта е, на
пострадалия. Аз нямах чанта. Третата колона зад стълбата на вътре, аз там го
видях, че е качен. Аз като се качвах вътре и видях, че падна без да извика. Той
там горе слагаше греди за бетон. Правеше кофраж. Височината там до плочата
е някъде около 2.70-2.80 м., и още един метър до земята. Той падна на земята.
Предявяват се снимки № 1098 и № 1099, находяща се на стр.95-96 от
делото.
Свид.М.: На снимките се вижда ъглошлайф. Ние го използвахме,
рязахме с него греди него ден.
На въпроси на адв.К.:
3
Свид.М.: Височината на скелето беше 2.70 м. от плочата нагоре и още
някъде около 80 см до земята.
Свид.М.: На тази снимка се вижда откъде падна. Той беше качен отгоре
на тухления зид, в тясната част, дето е на чупката, пада се по средата на
снимката горе. И от там, от зида падна на земята. Гредата която стърчи там
рикушираше. Той слагаше тази греда. Не беше мокро сякаш, ама времето
беше студено. Защо падна не знам. Другият свидетел също беше там, на
същото място, ама на вътрешния ъгъл, пак по средата някъде се пада, пикаеше
в ъгъла, под мястото където беше качен Наско. И той Наско от горе падна
точно под мястото, където пикаеше Д..
На въпроси на адв.Г.:
Свид.М.: Пострадалият предполагам, че се е качил на масата и от там на
зида. На тази снимка на л.100 се вижда масата. Не съм видял от къде точно се
качи, но предполагам, че от масата, не зная. Има стълба, но тя е от другата
страна, как се е качил пострадалия горе не зная. Стълбата е от предната
страна, от където се качвах аз.
На въпроси на адв.Г.: Моля да се покаже отново снимка № 1103,
където се вижда масата, за да се види земята. Можете ли да кажете тялото
къде беше на човека, след като падна?
Свид.М.: Главата му беше към стената – тази малката стеничка. А
краката му бяха насам. Там, където е изровена пръстта не мога де са е сетя
какво имаше. Имаше много кръв по земята.
Въпрос на адв.Г.: Надлъжно ли беше тялото му по тази дъгата страна?
Задавам въпроса, тъй като се опитвам да установя механизма на падането.
Предявява се снимка № 1104 находяща се на л.101.
Свид.М.: Там, където се виждат чашките, там беше главата му. И на
стената има кръв, вижда се кръвта. На тази снимка до чашките е кръвта. Това е
ъгъла, който се формира от фундамента на къщата. Там падна.
Предявява се снимка № 1105 находяща се на л.102.
Свид.М.: Туй са му очилата. Тук падна. В ъгъла се пада, същия ъгъл от
предната снимка с чашките.
Адв.Г.: Нещо друго освен това, което описахте подсъдимият направи ли
за пострадалия?
Свид.М.: Той помогна много на момчето. Съвзе го. Той едвам дишаше.
Викаше му да диша, правеше масаж. Аз като се върнах видях, че той вече
дишаше. Не знам дали му е давал вода, не бях там. Заедно го обръщахме.
Адв.Г.: Когато падна в съзнание ли беше?
Свид.М.: Не. Не дишаше нормално. Той като се съвзе, аз не бях там.
После като се върнах видях, че е вече в съзнание. Той остана с подсъдимия и с
Д..
На въпроси на съда – Някой каза ли Ви тогава да не казвате, че сте
4
работили и ако да, кой Ви каза?
Свид.М.: К. ми каза да не казвам. Този, който ни изпрати при момчето
да работим.
Адв.Г.: Преди да падне колегата Ви Наско, някакъв разговор с
подсъдимия имахте ли и нещо каза ли Ви той какво да работите там,
инструкции къде да се качвате и къде да не се качвате?
Свид.М.: Не сме водили разговор с подсъдимия. Не ни е казвал какво да
работим, нито инструкции ни е давал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, но не се
освобождава до приключване с разпита на другия свидетел.
СВИД.Д. В. Ж. – с установена по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290,
ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за даване на неверни
показания. Същият обещава да говори истината.
Съдът предявява снимките и на този свидетел.
На въпроси на съда - След като падна пострадалият какво се случи,
помощ някой указа ли му, дойде ли линейка?
Свид.Ж.: Х. каза на С. да отиде да посрещне линейката до чешмата. Х.
се обади на линейката и С. отиде да я посрещне. След това се върна с
линейката и линейката взе пострадалия. Искаха ни показания, после в
четвърто районно също ни викаха и там пак писаха показания. Когато падна
пострадалият аз бях извън обекта. Аз в обекта не влизам. Като падна чух само
да извика „о, майко“ и тогава влязох вътре да видя какво става и тогава го
видях. Х. се обади на линейка. Той през това време беше в колата си, но не
зная какво правеше, по телефон ли говореше, документи ли гледаше, не зная.
Когато падна, тогава дойде. Аз не видях от къде падна, чух само вика. И
видях, че някой падна. Като отидох той вече беше на земята. Линейката като
го взе беше в съзнание. Ние веднага се обадихме на линейката и те дойдоха и
го прибраха. От колата носихме вода да го напръскаме, докато дойде
линейката. И тя както дойде го прибраха.
Съдът, с оглед на това, че лицето няма ясен спомен намира, че следва да
бъдат прочетени частично показанията на свидетеля частта, относно
оказаната от подс.С. помощ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат.
АДВ.К.: Да се прочетат.
АДВ.Г.: Даваме съгласие да се прочетат.
5
АДВ.Г.: Даваме съгласие да се прочетат.
Съдът намира, че са налице основанията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от
НПК предвид дадените от страните съгласия, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Д. В. Ж., обективирани в протокол за
разпит от 01.12.2017 г., находящи се на л.73, том 1 от ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ:
Свид.Ж.: Да, така беше.
ПРОЧИТАТ се и показанията на този свид.Д. В. Ж., обективирани в
протокол за разпит от 28.05.2018 г., находящи се на л.121, том 1 от ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ:
Свид.Ж.: Да, така беше.
Прокурорът: Искам само да попитам къде беше трупа, ако си спомня.
Свид.Ж.: На тази снимка /л.101/, която ми показвате - той беше тук
отзад (сочи на снимката ъгълът на фундамента, където е чашката, по-близка
до стената). Аз го погледнах от горе първо, от плочата, и след това слязох и
отидох при него. Х. ни видя, че тичаме и той тогава дойде за да види какво се е
случило.
Адв.Г.: Там всъщност Вас кой ви изпрати?
Свид.Ж.: К. К. ни прати там. Аз ходех от време на време тогава при него
като общ работник. Когато има работа ходя, тъй като съм безработен. Като
отидох там, той ми каза че мога да започна работа с договор и затова стоях
отвън обекта. Трябваше да говоря със собственика на обекта на какъв договор.
Аз дори не видях кой е собственика и след това видях Х.. Разговор за работа с
Х. съм нямал, защото се случи това нещо. Този, който е собственик на обекта с
него трябваше да говорим какво да правим. Той трябваше да ни каже какво да
работим, но кой е собственика не зная.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият
беше освободен.
Съдът освобождава и свидетеля С. М..
Съдът запитва страните по приключване на съдебното следствие.
6
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.К.: Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.Г.: Предоставям на съда по приключване на съдебното следствие.
АДВ.Г.: Да се приключи съдебното следствие.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
изпратения от БНТЛ при ОД на МВР Варна диск със снимки, които са също
така разпечатани и приложени по делото.
Съдът освобождава техническия помощник инж.Г..
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, първо ще взема
отношение по протеста на ВОП. Не поддържам същия, защото смятам, че
необоснован. Днес Вие се убедихте събирайки гласни доказателства, че
действително подсъдимият е указал възможната помощ на пострадалия. В
тази насока освен показанията на тези двама свидетели, които разпитахме
може да се ценят и показанията на свид.К., който твърди, че когато е отишъл
на обекта, той също е видял как подсъдимият е указвал помощ на пострадалия
и го е свестил и поради това смятаме, че протеста е неоснователен и не следва
да бъде поддържан.
По отношение на жалбата на частния обвинител и граждански ищец
също е неоснователна в тази й част поради същите съображения. Смятаме, че
е основателна в частта в която се оспорва решението на първата инстанция за
отхвърляне изцяло на гражданския иск. Смятаме, че все пак пострадалият е
търпял неимуществени вреди.
По отношение на жалбата на подсъдимия, тя е напълно неоснователна.
По всички поставени в нея въпроси съдът е взел отношение, така че аз не
смятам за необходимо да се разпростирам. Ще взема само отношение досежно
твърдението за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
прокурорът е поддържал в пледоарията си тезата дали е паднал пострадалия от
третия или от втория етаж. Това отговаря на обективната истина, но това, че
първоинстанционния прокурор не е повдигнал ново обвинение, не е изменил
обвинението, аз нямам такава възможност да поискам от Вас. Това не може да
се смята, че е във вреда на защитата, и тя не може да черпи някакви права от
този факт, че прокурорът не е повдигнал обвинение. Реално съдът се е
7
произнесъл по това обвинение, както е формулирано в обвинителния акт. Това
се отнася и по отношение на недопускането на разпита на свид.Стефан
Страшимиров, който е бил на обекта. Той не е свидетел на процесното деяние,
а дали подсъдимият е бил на обекта на 30.11. не спада към предмета на
доказателствената тежест. Няма никакво съмнение, че е бил там. И това е
същественото за делото, поради това и недопускането на този свидетел, също
не е процесуално нарушение. Според нас няма процесуално нарушение и при
анализа на гласните доказателства. Той е много обстоен, съдът го е разделил в
4 групи и обстойно е обосновал защо кредитира показанията на свид.С. С. М..
Вие сами се убедихте как говори този свидетел в рамките на своята култура и
образование, но това което той каза се потвърди и от показанията на свид.Д.
Ж., макар че ако се четат показанията от протоколите, считам, че има
противоречия между тях. С оглед на това моля да се остави без уважение
жалбата на подсъдимия.
АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам становището,
изложено в подадената въззивна жалба против присъдата на ВОС както по
отношение на размера, така и по отношение на предявения граждански иск.
Днес от показанията на разпитаните свидетели се установи, че действително
С. е указал помощ на пострадалия, но не трябва да забравяме че в резултат на
неговото бездействие, неспазване на нормативните актове, свързани с
безопасни условия на труд при извършване на СМР се е стигнало до този
инцидент. Нямало е работно облекло, нямало е инструктаж. Дори и в
последния ден, когато е станал инцидента никой не ги е инструктирал, нито
пък им е предоставил съответното работно облекло. В тази връзка моля да
измените присъдата като увеличите наложеното наказания на С. съобразно
исканията на ВОП, а по отношение на предявения граждански иск моля да
отмените присъдата в тази част, и да постановите решение с което да осъдите
Х. С. да заплати поисканото от нас обезщетение за причинените
неимуществени вреди – болка и страдание, ведно със законната лихва от
датата на събитието.
ГР. ИЩ.Б.: Моля да бъде дадено справедливо наказание на Х. С. с оглед
на многобройните нарушения при СМР, вследствие на които почина брат ми.
Вследствие на смъртта на брат ми загинаха и майка ми, почина и баща ми,
моят живот се промени, не съм същата. Нападнаха ме куп болести.
Единствено внучките ми и децата ми ме крепят да бъда жива поне. Моля да
бъде уважен иска ми.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ По отношение на гражданския иск
пропуснах да изразя становище относно сочената от защитата изтекла
давност. Гражданският иск е предявен на 07.02.2024 г., а са привлечени на
10.07.2020 г. Едва от момента на привличането започва да тече този деликт.
Петте години не са изминали, поради което и това възражение не е
основателно.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че в допълнителния
8
разпит на двамата свидетели считаме, че фактическата обстановка бе
допълнително изяснена. Безспорно се установи, че подсъдимият преди
произшествието не е разговарял нито с пострадалия, нито с другите
работници. Той не е давал указания, не е давал и начало на работа. Няма
виновно поведение от негова страна, което да е в причинна връзка с
произшествието и с настъпИ. фатален резултат. От тук считаме, че
подсъдимият е невиновен. В своята въззивна жалба защитата подробно е
аргументирала своите възражения, които моля да се вземат в предвид и моля
да отмените присъдата в осъдителната част и да го признаете за невиновен, а в
гражданско правната част да потвърдите присъдата в отхвърлителната й част
по отношение на претенцията за неимуществени вреди.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, ние наистина сме развили доста
подробна жалба и не се налага да обясняваме нещо допълнително по нея.
Имаме възражения както по допустимостта на процеса, така и по
интерпретирането на доказателствената съвкупност от първата инстанция в
една определена част правосубектността на този подсъдим за това деяние.
Това, което ми се иска да вземете в предвид колегата добре го формулира, но
аз искам да Ви помоля да обърнете внимание на последния разпит на свид.К.
К.. Той ясно казва, че са говорили, плановете вече са били при него, и на своя
глава е изпратил тези хора там, след което се обажда на С. и той при заварено
положение отива. Не успява да говорят. Сега, че е започнал пострадалия да
работи без да са му дадени конкретни задачи било от работодателя било от
собственика, било от С. без да бъде екипиран, следва ли да се носи
отговорност за това. И да я носи точно подсъдимия. Това е въпросът според
мен. Иначе относно протеста и гражданския иск, чест прави на обвинението
че не го поддържа в тази част, че е указана помощ на пострадалия и че е
указана точно от подсъдимия. Мисля, че стана съвсем ясно, че тази помощ е
била достатъчна по обем и качество. Просто не е променила крайния резултат
за съжаление и доколкото разбрах не е можел да я промени. Сега като
гледахме снимките, версиите за падането са две. С. С. казва, че е паднал от
горе, прокурорът твърди, че е отдолу. Но като гледах тези снимки, първо как
се е качил там след като масата е от другата страна. Какво е правил отгоре. Тя
не случайно масата от долу, тъй като поставянето на тези греди се върши от
долу. Защо е бил там? Кой му е наредил? Самото падане, по снимката която
гледам, ако той пада отгоре, няма как главата му да е в посока към малката
стена. Той или е паднал от малката стена и тя трябва да е в обратна посока,
или по дългата стена и пак главата трябва да е най далече, а пък тя е най-
близко. Няма как физически ми се струва невъзможно, тъй като не е паднал и
да се е обръщал. Той е бил в безсъзнание, т.е. както е паднал така е останал,
докато отидат С. и двамата свидетели да му укажат някаква помощ. В тази
връзка аз съм склонен да подкрепя колегата изцяло, че не би следвало да е
осъдителна присъдата.
За гражданския иск също не съм съгласен. Според мен той на първо
място се явява недопустим, защото той е предявен в третото разпоредително
9
заседание. Има две разпоредителни заседания, и няма как в третото заседание
да е допустимо и да се приеме. Приел го е ВОС за разглеждане, но го е приел
според мен недопустимо. Това е в третото разпоредително заседание. Две
разпоредителни заседания имаме които са приключили. В едното прекратява
делото. След приключване на разпоредителното заседание първия съдия
прекратява делото. Имаме отмяна. Имаме второ разпоредително заседание,
пак няма иск, и едва чак на третото имаме. Законът е категоричен, че до края
на първото разпоредително заседание до приключването му. В случая първото
категорично е приключило със съдебен акт, с който прекратява
производството.
Освен това мисля, че е и неоснователен поради изтеклата давност. И
защо е изтекла тази давност и защо не следва да се чете от датата на
привличане? Защото ние преди датата на привличане имаме три акта, три
наказателни постановления, като едното от тях е точно за това причиняване на
увреждане, и те са все срещу С.. Т.е. много по-рано е било известно кой ще е
евентуалния извършител. Така, че давността си е била изтекла по тази
причина, тъй като е ясно към кого може да се насочи, а има и всички данни в
административно наказателните дела. Също имам несъгласие с повечето от
осъдителните диспозитиви, тъй като според мен най-малко оправдателните
диспозитиви трябваше да са повече, заради вменяване на работодателската
отговорност, защото тези актове нормативни, които са въз основа на КТ, те
предполагат работодателската отговорност. Имаме съдебно решение, че този
човек не е работодател. Дори в първата инстанция се събраха ясни
доказателства кой е работодателя на пострадалия, но той остана свидетел, а
техническия ръководител, който по случайност донякъде е бил там ще понесе
отговорността, това не ми се струва правилно, и затова моля да отмените
присъдата в осъдителната част изцяло.
ПОДС.С.: Нямам какво да добавя.
АДВ.К.:/реплика/ Разбирам желанието на защитата да се размие
отговорността на подсъдимия, но има един сключен договор между
собственика на обекта и С.. Възложител-изпълнител, където изпълнителя
поема абсолютно всички ангажименти, свързани със строителството и
всякакви строително монтажни дейности. В тази връзка негово задължение е
било да огради обекта, да осигури съответните безопасни здравословни
условия за работа, облекла, каски, дрехи и всичко свързано със
строителството. Нищо от това не е направено от самото начало до инцидента.
Самият факт, че е присъствал там и е можел да вземе отношение по
отношение на инструктажите, на облеклата, нищо не е направено. Така, че
моля да го имате предвид това. Освен това К. в разпитите в
първоинстанционното производство изрично е записано, че изпълнява
разпорежданията на С. и С. му плаща. Така, че няма как самоволно този К. да
изпълнява ролята на техническо лице.
АДВ.Г.: /реплика/ К. ги изпраща предния ден двама човека. Единият е
10
С.. Казва им какво да работят, и на другият ден ги изпраща с майстор, а
именно пострадалият Атанас. Тогава се обажда на С. и той отива. Това, че е
там, нали трябва да има някакво време. Те влизат в обекта, тъй като К. им е
казал. Отива, говори по телефона, тъй като не е знаел и е трябвало да
пренареди графика сутрешния и става белята.
ПОДС.С.: На репликата на адвоката на частния обвинител искам да
кажа, че аз във времето, в което съм ръководил този обект съм предоставил
снимки и на съда при открИ.е на строителна площадка, че обекта е бил
ограден, предоставил съм инструктажна книга, че всички мои хора са били
инструктирани. Всички от тях са били с облекло и продължават да бъдат така.
На моя обект пиле не може да прехвръкне. Може да бягаш отвън на оградата
на скелета. Бях 19 годишен, когато видях валяк да сгазва колега в Хидрострой.
От тогава никога не съм позволявал на обекта ми да стъпи не инструктиран
човек. Първият момент, когато видях пострадалия Атанас, той беше вече на
земята. Не съм можел да го инструктирам, да му дам дрехи, да му дам
инструкции и т.н. Всички проекти бяха предадени на К., аз този обект го бях
дал на К. да го ръководи, той е технически ръководител.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.С.: Аз вече съм изказал съболезнования на госпожа Б..
Предполагам, че ако обстоятелствата бяха малко по-различни, имах време да
опозная Атанас, нямаше да се развият по този начин нещата. Не смятам, че
трябва да нося отговорността за това, което се случи, смятам че има друг
човек, който трябва да я носи. Моля за справедливо решение.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 12.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11