Решение по дело №12194/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4305
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20195330112194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

 

  4305                                      12.11.2019г.                      Град ПЛОВДИВ

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                    ХV граждански състав

На дванадесети ноември                                две хиляди и деветнадесета година

В  открито  заседание на тридесети октомври 2019г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар:Катя Янева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 12194 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.128, т.2, чл.245, ал.2 от Кодекса на труда.

Ищецът З.Н.З., ЕГН ********** *** е предявил иск против „Сиенит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.“Инж.Асен Йорданов“ № 7 за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 395,37лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2016 г., сумата от 119,39лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода 01.08.2016г. до 23.07.2019г., както и да бъде присъдена законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и направените по делото и в заповедното производство разноски, като заявява, че в негова полза била издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1522/ 2019 г. по описа на ПдРС, ІІ бр.с.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Оспорва предявените искове. Заявява, че всички дължими възнаграждения и обезщетения са изплатени на ищцата. Счита исковете за неоснователни.           

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – трудов договор и допълнителни споразумения, се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника от ***** г., по силата на трудов договор № ********** г., като същото било прекратено, считано от ****** г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. По силата на заповед № **** от ***** г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 1522 / 2019 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ІІ бр. състав, било разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя сумата от 395,37лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2016 г., сумата от 97,75лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 01.08.2016 г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и 385 лв. – разноски по производството. В двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу вземането по заповедта.

От приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение на в.л. ********, изготвило съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че дължимото трудово възнаграждение, начислено от работодателя във ведомостите за заплати за процесния месец, след приспадане на нормативно установените удръжки, възлиза на 395,37лв., а обезщетението за забава  - на 97,75лв., а до 23.07.2019 г. – на 119,39лв.  При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи изплащане на процесните суми, същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо, искът за заплащане на трудово възнаграждение се явява доказан по основание и размер, поради което и ще се уважи изцяло. Претенцията за мораторна лихва ще се присъди до размер на 97,75лв. – първоначалния претендиран размер и за периода до 07.01.2019 г., тъй като в настоящото производство мораторна лихва се дължи до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а не и до датата на предявяване на установителния иск. 

Относно направените разноски в настоящото производство -  ответникът дължи на ищеца по настоящото производство сумата от 360лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а за заповедното производство – 387лв. Ответникът не претендира разноски.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 100лв. – държавна такса, както и 60лв. – разноски за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

Признава за установено в отношенията между страните, че “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж.Асен Йорданов” № 7, представлявано от В.К.К., дължи на З.Н.З., ЕГН ********** ***, сумата от 395,37 лв./триста деветдесет и пет лева и 37ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2016 г., след приспадане на нормативно установените удръжки, сумата от 97,75лв./деветдесет и седем лева и 75ст./ - обезщетение за забавено плащане на това възнаграждение от 01.08.2016 г. – 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2019 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед № **** от ***** г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 1522 / 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. състав, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 119,39лв. на мораторното обезщетение и за периода от 08.01.2019 г. до 23.07.2019 г. отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж.Асен Йорданов” № 7, представлявано от В.К.К., да заплати на З.Н.З., ЕГН ********** ***, сумата от 360лв./триста и шестдесет лева/ – разноски в настоящото производство, както и сумата от 387лв./триста осемдесет и седем лева/ - разноски по ч. гр. д. № 1522 / 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. състав.

            ОСЪЖДА “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж.Асен Йорданов” № 7, представлявано от В.К.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПдРС, сумата от  100лв./сто лева/ - държавна такса, и 60лв./шестдесет лева/ - разноски за ССЕ.

 

                   Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 13.11.2019г., с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, като препис от него се връчи на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала!

КЯ