РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Благоевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210100953 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т
със седалище и адрес на управление гр. С представлявано от управителя Спротив „П
със седалище и адрес на управление гр. Б, представлявано от управителя Д
Твърди се, че със заявка-договор за транспорт № ********** от 07.11.2024г. ответното
дружество „ПЕ възложило на „Т срещу възнаграждение за извършване на международен
автомобилен превоз на стоки от Испания до България, в която са уговорени съществените
елементи на превозния договор: дата на товарене, товарен пункт, разтоварен пункт,
описание на товара, транспортно навло и платец на навлото и условия на плащане, с цената
на транспортната услуга е 1400 лв. без ДДС или 1 680 лв. с ДДС и е платима от „П Сочи се,
че за удостоверяване на превоза на 08.11.2024г. в Испания е съставена международна
автомобилна CMR-товарителница, като превозът е осъществен и товарът е доставен на
получателя без забележки и рекламации на 17.11.2024г., като за уговореното навло ищецът
издал фактура № ********** от 19.11.2024г. за сумата 1 680 лв., която сума сочи, че не му е
платена до датата на депозиране на исковата молба. С оглед на горното, се иска от съда да
осъди „П „Р да заплати на „Т“ ЕООД, ЕИК гр. Сосумите: - сумата от 1 680 (хиляда
шестстотин и осемдесет) лв., представляваща неплатена превозна цена за извършена
транспортна услуга (международен превоз на стоки) по ф - ра № ********** от 19.11.2024г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до датата на
окончателното й плащане; сумата от 58, 52 лв. (петдесет и осем лв. и 52 ст.), представляващи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на исковата молба.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, ответното дружество е депозирал писмен отговор. Не се
оспорва, че страните имали договорни отношения по повод възложен от ответника към
ищеца транспорт на стоки № 4246 от 07.11.2024г. от Испания до България. Излага се, че
ищецът не е изпълнил в срока за доставка възложения му транспорт /12.11.2024г./ и в
продължение на няколко дни нито ответникът като спедитор, нито получателят на стоката
1
имали контакт с шофьор на транспортната фирма – ищец. Твърди се, че стоката била
доставена със закъснение на получателя, чак на 17.11.2024г., което създало предпоставки
към „Персонал и Логистика“ ЕООД да бъдат отправени претенции на получателя на стоката
на неустойки по заявка договора за транспорт № 4246 от 07.11.2024г. Излага се, че от ЧСИ
Вполучили искане за запор на банковите сметки на ответното дружество по образувано от
ищеца изп. дело и издадена в негова полза обезпечителна заповед № 311/03.04.2025г. за
сумата от 1730, 25 лева, като се твърди, че веднага след получаване на писмото на
28.04.2025г. превели доброволно дължимата сума в размер на 1730, 25 лева, за което се
представя вносна бележка. Твърди се, че доколкото ответното дружество е заплатило изцяло
сумата, предмет на гр.д. № 953/2025г. по описа на БлРС преди ответното дружество да е
узнало за висящото гражданското производство в Районен съд- Благоевград, поради
производството по делото следва да бъде прекратено, като бъдат присъдени разноски на
ответника.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 372, ал. 1 вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ, във връзка с
чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване да докаже
наличието на облигационна връзка с ответника по сключен с последния договор за
международен превоз, за който е издадена процесната фактура; ищецът следва да докаже
изпълнение на задълженията му на превозвач по договора - осъществен превоз/транспорт,
предмет на договора по посочената дестинация; предаването на товара на
местоназначението, както и да докаже вземането си по основание и размер.
По иска за мораторна лихва ищецът следва да установи падежа на задълженията,
периода на забавата и размера на претенцията.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане по процесната фактура на
претендираните суми, както и възраженията си.
Не се оспорва от ответника, че със заявка-договор за транспорт № ********** от
07.11.2024г. ответното дружество „П възложило на „Т срещу възнаграждение за извършване
на международен автомобилен превоз на стоки от Испания до България. Ответникът не
оспорва по същество претенцията на ищеца, но не е заявил, че признава иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител потвърждава извършеното от ответника плащане на 28.04.2025 г. в размер на
1730, 25 лева, което покрива главницата от 1 680, 00 лева и част от лихвата в размер на 50,
25 лева. При това ищецът не поддържа иска за заплащане на главницата от 1 680, 00 лева по
фактура № 158/19.11.2024 г. Поддържа иска за лихва, тъй като част от нея в размер на 50, 00
лева е платена след образуване на делото, както и главницата е платена след образуване на
делото, претендира остатъка от лихвата до 14.04.2024 г., както е изчислена в исковата молба
в размер на 8, 27 лева след приспадане на платените 50, 00 лева и лихва за периода от
15.04.2025 г. до датата за плащане 28.04.2025 г. 8, 90 лева – или поддържа иска за лихва общо
за 17, 17 лева.
След проведеното по делото открито съдебно заседание, а именно на 07.10.2025г. в
17.04 часа ответникът е наредил сумата от 17, 17 лева на ищеца, за която се поддържа иска в
първото по делото съдебно заседание от ищеца – видно от представеното по делото
преводно нареждане на 08.10.2025г.
Ответникът не оспорва исковете – предмет на производството, като е заплатил сумата
от 1730, 25 лева на 28.04.2025г. и сумата от 17, 17 лева, която ищецът е претендирал след
това плащане от 28.04.2025г. – на 07.10.2025г. в 17.04. часа след проведеното по делото
2
открито съдебно заседание.
При това исковете – предмет на производството следва да бъдат отхвърлени,
доколкото процесните вземания са погасени чрез реално изпълнение от ответника.
По разноските:
Текстът на чл. 78, ал. 2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се
възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което независимо
от извънсъдебното поведение на ответника преди узнаване за делото, когато той не признава
иска, то той дължи и съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (арг. от Определение
№ 330 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г). В хипотезата при която ответникът
плати в хода на производството претендираните от него с исковата молба суми, за ищеца
остава възможността да оттегли или да се откаже от предявения от него иск и
производството по делото да бъде прекратено или да получи от съда решение, с което
предявеният от него иск да бъде отхвърлен. Независимо от направения от ищеца избор на
възможно процесуално действие, последиците свързани с отговорността за разноски за
ответника следва да бъдат идентични. Релевираното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца е неоснователно, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за възнагражденията за адвокатска работа. Или на ищеца се следват претендираните по
списъка по чл. 80 ГПК разноски включващи и разноските по обезпечително производство –
по ч.гр.дело № 18559/2025г. по описа на СРС и тези за внесена държавна такса по
настоящото дело при образуването му.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т със седалище и адрес на управление гр.
представлявано от управителя С срещу „П, със седалище и адрес на управление гр. Б
представлявано от управителя Д искове с правно основание чл. 372, ал. 1 вр. с чл. 367 и сл.
от ТЗ, във връзка с чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: - сумата от 1 680 (хиляда
шестстотин и осемдесет) лв., представляваща неплатена превозна цена за извършена
транспортна услуга (международен превоз на стоки) по ф - ра № ********** от 19.11.2024г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до датата на
окончателното й плащане; сумата от 58, 52 лв. (петдесет и осем лв. и 52 ст.), представляващи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на исковата молба,
поради погасяването им чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК "П, със седалище и адрес на управление гр.
Б представлявано от управителя Д да заплати на „Т, със седалище и адрес на управление гр.
С представлявано от управителя С сумата в размер на 1 126, 20 лева съдебни и деловодни
разноски от които 509, 00 - разноски по обезпечително производство – по ч.гр.дело №
18559/2025г. по описа на СРС и 617, 20 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3
4