Решение по дело №14865/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 766
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20191100514865
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр.  София, 28.01.2020 г.

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

   

 СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 28  януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ                                                                                          

                                                                             ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 14865 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.                                 

          Образувано е по частна жалба на длъжника „С.“ ООД, ЕИК ******срещу разпореждане от 31.10.2019г. на ЧСИ М.Ц.с рег.№840 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20198400401091, с което е отказано да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Излага подробни съображения за неправилност на обжалвания акт. Претендира разноски.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК не излага становище за неоснователност на частната жалба.

ЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.

         След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:

            Процесното изпълнително дело № 20198400401091по описа на ЧСИ М.Ц.с рег.№840 с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 28.10.2019 г. на Й.Д.М., чрез адв.П.Н., към която е приложен изпълнителен лист от 30.08.2019г., издаден по гр. дело № 2225/2018г. по описа на ГОРС и Определение № 293/15.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 598/2019г., съгласно който „С.“ ООД, е осъдено да заплати на Й.Д.М. сумата от 950 лева, представляваща разноски по гр.д. № 2225/2018г. по описа на ГОРС и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен  лист. До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на 30.10.2019г. В същата, като задължение, са вписани 48 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 134.88 лева. По изпълнителното дело е представен препис-извлечение от договор за правна защита и съдействие от 20.09.2018г.г, съгласно който взискателят е възложил на адв. П.Н.  представителство на изпълнително дело, при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

         С възражение от 30.10.2018г. длъжникът е поискал намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата, като с обжалваното разпореждане от 31.10.2019г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира размера на таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Относно искането на длъжника за намаляване на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, съдът намира, че същото е основателно.

            Съгласно чл. 26, б. "б" от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва - от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Пропорционалната такса по т.26, съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за адвокатско възнаграждение – в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС.

            Към датата на образуване на изпълнителното дело, задължението по изпълнителния лист е в общ размер от 955 лв., представляваща разноски по гр.д. № 2225/2018г. по описа на ГОРС и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен  лист. Съгласно т. 26 б. "б" от ТТРЗЧСИ таксата следва да бъде определена в размер на 114.60 лв. с вкл. ДДС.

            Съдебният изпълнител неправилно е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 134.88 лева. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират. Съобразно изложеното се налага извод за основателност на жалбата.  

По разноските:

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.

          Водим от горното, съдът

 

                                                                 Р  Е  Ш  И:        

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 31.10.2019г. на ЧСИ М.Ц.с рег.№840 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20198400401091, с което е отказано да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

            НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 138.44 лева на 114.60 лева.

           

                         Решението  е окончателно.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

                                                                                             2.