Решение по дело №16343/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2950
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20213110116343
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2950
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря В.а М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110116343 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Х. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: с. *, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
7 260,74 лв. /седем хиляди двеста и шестдесет лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща служебно начислена цена за електроенергия по Фактура №
**********/09.09.2020 г. за периода от 22.09.2017 г. до 26.08.2020 г. за обект на
потребление: с. * с аб.№ *и кл.№ *и сумата от 669,59 лв. /шестстотин шестдесет и девет
лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.09.2020 г. до 19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.08.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4598 от
01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12633/2021
г. на ВРС, XVII с-в.
Ищецът „**“ АД, твърди че е в облигационни отношение с ответника по договор за
пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, по силата
на който пренася и снабдява с електрическа енергия обекта на ответника. Сочи, че на
26.08.2020 г. е извършил техническа проверка на измервателната система на обекта в
присъствието на свидетеля Н. К., за което е съставил констативен протокол. Излага, че при
проверката, след извършени от служителите замервания с еталонен калибриран уред, е
установено, че в невизуализирания регистър на електромера 1.8.3 са налице показания. Въз
основа на това електромерът е демонтиран, подменен е с нов, поставен е в индивидуална
опаковка с пломба и е изпратен за експертиза в БИМ. Твърди, че от експертизата е
установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, като е налице преминала енергия по Т3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не съответства на техническите характеристики. Излага, че въз основа на
констатациите на БИМ е съставил становище за начисляване на електричесна енергия за
1
периода 22.09.2017 г. – 26.08.2020 г. /откакто ответникът е клиент на дружеството/, като за
стойността на тази енергия е издадена фактура съобразно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Сочи, че с
писмо е изпратил констативния протокол и фактурата на клиента, за което го е уведомил за
извършената корекция. Излага, че начисляването на натрупата в невизиуализирания
регистър електроенергия е извършено на основание чл. 55 ПИКЕЕ, доколкото е реално
доставена, но не е заплатена и същата се дължи от потребителя и на основание чл. 200 ЗЗД.
Моли за уважаване на исковете за установяване на вземанията и присъждане на разноски.
Ответникът Х. Г. Х. подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че предявената претенция за периода 22.09.2017 г. – 19.08.2018 г. е
погасена с изтичането на тригодишната давност. Сочи, че ищецът не е имал правна
възможност да начислява ел.енергия за периода 22.09.2017 г. – 30.04.2019 г., доколкото в
този период са действали ПИКЕЕ от 2013 г., които са били отменени. Излага, че за
процесния период 22.09.2017 г. – 24.10.2017 г. ответникът не е бил титуляр на партидата,
поради което и не е бил страна по облигационно правоотношение с ищеца, като в тази
връзка твърди и че по делото липсват доказателства за прекратяване на договора с
потребителя Г. Бораджиев. Счита, че потребителят не е уведомен своевременно за
задълженията си, доколкото фактурата е издадена за 35 м. назад във времето и в
противоречие със ЗСч, ЗЗДС, ДОПК, Европейското законодателство и практиката на СЕС.
Сочи, че в действащите през процесния период разпоредби на ОУ на дружеството не се е
съдържал ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Посочва, че
ищецът има задължение да поддържа СТИ в изправност, като отбелязва още, че
електромерът се намира извън границите на имота и за ответникът не е налице задължение
да го охранява. Счита, че не се доказва виновно поведение на потребителя и същият не
дължи заплащане на цената за електроенергията, доколкото не е установено, че стоката е
реално доставена. Твърди, че може да се приеме, че процесният електромер е манипулиран
от неговия собственик, доколкото при демонтажа е бил с всичките си пломби /държавна и
ведомствена/, а при представянето му за експертиза в БИМ същите липсват, което е видно
от съставения протокол. Оспорва доказателствената стойност на протокола от БИМ. Сочи,
че в обекта е имало потребление, както и че това, че процесният електромер има скрити
регистри, което е в противоречие с Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, които скрити регистри се прочитат чрез софтуер, с който
потребителят не разполага. Твърди, че не е доказано по делото, че процесният електромер е
монтиран в обекта на потребление с нулеви регистри във всички регистри. В този смисъл
излага и други подробно доводи за порочност на извършената от ищеца корекционна
процедура. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
На 24.10.2017 г. ищецът е подал заявление за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на * АД с № 4668182/24.10.2017 г. и е
записан с кл.№ *, аб. № *за обект къща в *.
На 26.08.2020 г. на адрес в с. * е извършена техническа проверка на СТИ с фабр.№
*от страна на служители на „**“ АД, като в присъствието на свидетелката Н. К. К. е
съставен Констативен протокол № 5200604, в който е отразено, че са налице показания в
невизуализирана тарифа на електромера 1.8.3. СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза
в БИМ, като на негово място е поставен нов електромер.
На 31.08.2020 г. служители на БИМ РО-Варна са съставили Констативен протокол №
481/01.09.2020 г. – АУ –Е- 000029-40971/31.08.2020 г., от който се установява, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, който за типа
2
електромер трябва да се състои от две тарифи. Действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа: Т3 – 055868,8 kWh. Не е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа
енергия.
На 08.09.2020 г. **издават Становище за начисление на електрическа енергия в
размер на 37107 кВТч за периода 22.09.2017 г. – 26.08.2020 г., на основание чл. 55 ПИКЕЕ.
Във връзка със становището е издадена Фактура № ********** от 09.09.2020 г. за сумата от
7 260,74 лв. След това описаните документи са изпратени на ищеца, който е подписал лично
известието за доставяне.
От представения Протокол № 11155721 от 29.03.2016 г. се установява, че процесното
СТИ с фабр.№ *е монтирано в обекта на потребление с нулеви показания на дневна и нощна
тарифа.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. Д. Г. се установява, че с
колежката си ** са посетили процесния обект на потребление. Проверявали са
трафопостовете където е имало загуби на електроенергия. На процесното табло при
измерване се е оказало, че има разминаване в показателите. Клиентът не е присъствал, но са
намерили свидетел, на когото й е показан протокола и показанията на лаптопа. Свалили
електромера, поставили го в прозрачна торба и го изпратили в БИМ за проверка. Поставили
са пломба, която е описана в протокола. Не се въвежда парола за софтуера, с който работят.
Не си спомня дали е бил заключен електромерът. Щом не са отразили значи е махната
пломбата.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. К. К. се установява, че е
съседка на ищеца. Разписала се е на протокола пред къщата на улицата до таблото. Показали
й, но тя не разбирала. Сменили са електромера и са го сложили в найлонова торба. Имало
числа на електромера, но била без очила и нищо не виждала.
От представеното писмо Изх.№ 18/31.05.2022 г. от „**“ ООД се установява, че са
предоставили на ответното дружество софтуер за параметризиране. Същият е
пълнофункционална версия и позволява промяна на всички параметри на електромерите (с
изключение на калибрационните параметри). Предоставят се неограничен брой лицензии.
Не се води регистър на предоставените версии на софтуера. Електроразпределителните
дружества разполагат с достъп до всички функции на софтуера. Чрез него може да се
параметризира електромера, да се изменя тарифната схема на тарифния превключвател и на
датата и часа. Електромер тип МЕ162 не поддържа функция за алармени събития. Пълният
достъп до софтуера позволява смяна на паролите. Електромерът не поддържа форматна
команда за нулиране. Чрез софтуера не могат да се променят показанията на тарифите.
Може да се добавя и премахва информация от паметта на електромера. При работа с него е
необходима парола, която може да бъде променяна. Част от електромерите имат
функционалност за промяна на серийните номера, показанията в регистрите на електромера
и тарифната схема, но тя се активира от завода производител.
От заключението на вещото лице С. Д. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесния електромер е бил метрологично годен. Процесното
количество електрическа енергия е преминало през електромера и е отчетено в
невизуализирания регистър. Налице са данни за неправомерно вмешателство.
Математическите изчисления по процесната фактура са коректни, като са използвани
правилните цени на електроенергия. Измервателната система в обекта е с мощност под 100
kW. Могат да се променят стойностите на регистрите 0.9.1 и 0.9.2. за час и дата. Чрез
функцията билинг ресет не могат да се променят регистрите на тарифите и тарифния
превключвател. Описано е какво може да се променя със софтуера на електромера. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че ако се отвори корпуса на електромера и се
достигне до чипа може да се променят всякакви данни. Според БИМ електромерът не е бил
отварян.
3
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на претендирани от ищеца вземания за цена на служебно
преизчислена електроенергия и обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че ответникът е потребител на ел. енергия в процесния обект на потребление за
процесния период; че реално е доставил на ответника начисленото с процесната фактура
количество ел.енергия; че е изпълнил надлежно и законосъобразно процедурата по корекция
на сметката на ответника в съответствие с предвидените изисквания в действащите към този
момент ПИКЕЕ и в тази връзка, че е налице законово основание за това; че правилно е
изчислил размера на дължимата от потребителя сума в съответствие с действащия към
процесния период цени, че потребителят е изпаднал в забава да заплати задължението си и
дължи обезщетение за забава в посочения размер. Ответникът е следвало да докаже, в
случай, че ищецът докаже фактите, за които носи доказателствена тежест, е че е заплатил
задълженията си, същите са погасени по давност, или са налице други правоизключващи
или правопогасяващи факти, водещи до недължимост на вземанията.
В първото съдебно заседание по делото е представено Решение № 1162 от 05.07.2021
г. по в.гр.д. № 1163/2021 г. на ВОС, с което е ОТМЕНЕНО Решение № 260922 от 15.03.2021
г. по гр.д. № 13546/2020 г. на ВРС и е ОТХВЪРЛЕН предявения от Х. Г. Х. срещу „**“ АД
отрицателен установителен иск за приемане за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата в размер на 1 000 лв., представляваща частичен иск от
общо 7 260,74 лв., начислена с Фактура № **********/09.09.2020 г. вследствие на
корекционна процедура, за периода от 22.09.2017 г. – 26.08.2020 г. с кл.№ *и аб.№ *. за
обект на потребление: с. *.
След влизане в сила на горепосоченото решение между страните е формирана сила на
пресъдено нещо по отношение на част от предмета на настоящия спор. В предходно
воденото между страните производство ответникът /настоящ ищец/ е следвало да изчерпа
всички основания, на които твърди, че му се дължи процесната сума. Съдът е приел, че е
налице основание за извършване на корекцията и сумата се дължи, поради което и е
отхвърли иска за недължимост. Този въпрос не може да се пререшава в настоящото
производство, а спорен остава единствено въпроса за размера на сумата над предявения
частичен иск от 1 000 лв. до претендираните 7 260,74 лв., както и по отношение на въпроса –
налице ли е забава и размера на обезщетението. Да се приеме обратното би означавало да се
стигне до правен абсурд, да се събират отново едни и същи доказателства за спор, който вече
е бил разгледан от съда и да са налице предпоставки за различно разрешение.
Видно от изслушаната в съдебно заседание експертиза претендираната сума от
7 260,74 лв. е правилно остойностена и доколкото между страните е налице сила на
пресъдено нещо, че същата не е недължима (налице е основание за корекцията), то и
ответникът следва да я заплати. Няма данни това да е сторено на падежа на издадената
фактура, както и по-късно, поради което и се дължи претендираното от ищеца обезщетение
за забава за посочения период. В настоящото производство не се и събраха доказателства
съдът да приеме обратното.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството. Претендират
се 158,61 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, и 181,82 лв. държавна такса, 876 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, 20 лв.
депозит за призоваване на свидетел и 250 лв. депозит за експертиза в исковото
производство, за които са представени списък с разноски и доказателства за плащане.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което възражение е
неоснователно, доколкото възнаграждението надвишава несъществено минималния размер
4
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по
реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове, че ответникът Х. Г. Х., ЕГН:
**********, с адрес: с. *, ДЪЛЖИ на ищеца „**“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, сумата от 7 260,74 лв. /седем хиляди двеста и шестдесет лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща служебно начислена цена за електроенергия
по Фактура № **********/09.09.2020 г. за периода от 22.09.2017 г. до 26.08.2020 г. за обект
на потребление: с. * с аб.№ * и кл.№ *, и сумата от 669,59 лв. /шестстотин шестдесет и
девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 21.09.2020 г. до 19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /27.08.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4598 от
01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12633/2021
г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА „Х. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: с. *, ДА ЗАПЛАТИ на „**“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 208,61 /двеста и осем лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 1 327,82 лв. /хиляда триста двадесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5