Решение по дело №829/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е № 38

 

гр. Силистра,  14.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на тридесети и първи януари  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдията АНД № 829 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление №  467148-F498722, издадено на 07.10.2019 г. от Б. С. Г., в качеството ѝ на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. при ЦУ на НАП е наложена административна санкция на „П.“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № …, представлявано от управителя Е. Т. Т. с ЕГН-**********, а именно имуществена санкция в размер на 600,00 (шестстотин) лева на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.

Срещу наказателното постановление в Районен съд – Силистра е постъпила чрез наказващия орган жалба, подписана от управителя на дружеството. В нея е посочено, че в деня на проверката в търговския обект продавач-консултанта е бил в платен годишен отпуск. При проверката в магазина е имало само един работник, назначен на работа като „координатор безопасност и здраве при работа“, на който не било възложено да обслужва клиенти при покупко-продажбите. Твърди се, че фактическите обстоятелства не отговарят на посоченото в акта. Проверяващите влезли в обекта и попитали намиращия се в магазина Н. за цената на металната скоба. Н. им казал, че не е продавач и ги упътил да видят указаната цена на етикета. След това проверяващите оставили 0,45 лв., представляващи цената на скобата и излезли от обекта. Твърди се, че Н. не е възприел, че е налице закупуване на стоката. Навеждат се доводи, че касовата наличност отговаря на извършените продажби. Прави се извод, че оставената „цена“ от 0,45 лева за стоката на плот, намиращ се на изхода на общото търговско помещение, а не на обособеното място за продажби в дъното на същото, където се намира касата с ФУ, не сочи на осъществена „контролна покупка“, както счита АНО. Според жалбоподателя това опровергава извода за извършено нарушение. Излага се становище, че доколкото АНО не се е произнесъл по направеното възражение срещу акта е налице отменително основание. Алтернативно се сочи, че дори да е налице нарушение, същото представлява маловажен случай. Моли се за отмяна на процесното НП.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

На 03.01.2020 г. съдът е отменил определението, с което на 05.12.2019 г. е приключил съдебното дирене и е дал по същество. Със същото определение е отменил протоколно определение от 05.12.2019 г., с което е дал ход на съдебното следствие и ход на делото, тъй като учреждението, което е издало процесното НП не е било призовано за откритото с.з., насрочено на 05.12.2019 г. Призовано е ТД на НАП – В., защото това учреждение е изпратило преписката на Районен съд - Силистра.

При редовно призоваване на страните на 31.01.2020 г. съдът е дал ход на делото.

В съдебно заседание се явява упълномощения от управителя адвокат, който поддържа жалбата. В хода по същество същият посочва, че фактите в акта и НП не отговарят на действителните. Твърди, че по-скоро действията на проверяващите представляват провокация към извършване на административно нарушение. Навежда доводи, че свидетелите си спомнят избирателно факти и обстоятелства от значение по делото. Посочва, че свид. Н. инцидентно е бил в търговския обект и не е възприел случилото се като продажба. Изразява мнение, че актосъставителя може да е осъществил деяние, представляващо престъпление. Алтернативно посочва, че дори да е налице административно нарушение, същото следва да се квалифицира като маловажно, тъй като дружеството няма задължения към фиска или други нарушения, а са назначени около 40 - 50 работници.

За въззиваемата страна се явява юрисконсулт О., който оспорва жалбата. Навежда доводи, че е наложена санкция на дружеството, а не глоба на физическо лице. В тази връзка изразява мнение, че твърденията са безпредметни, тъй като за производството е без значение субективната страна, т.е. съзнавал ли е дееца елементите от фактически състав на сочената като нарушена правна норма. Моли съда да потвърди процесното НП. Счита предоставените доказателства за достатъчни, за да се приеме, че е налице нарушение. Навежда доводи, че съставения протокол се ползва от материална доказателствена сила, а дружеството извършва дейност и следва да издава фискални касови бележки, за да изпълни задълженията си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Моли съда да потвърди процесното НП.

Редовно призовани Районна прокуратура - Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 02.07.2019 г. актосъставителят Б.Ч. и свид. М.В., и двамата назначени на длъжност инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“, Сектор „Мобилни групи“ – В. при ЦУ на НАП – С., извършвали проверка в търговските обекти в гр. С.. В изпълнение на задълженията си те посетили търговския обект, стопанисван от „П.“ ЕООД – магазин, находящ се на бул. „М.“ № …. Търговският обект бил отворен, съгласно указаното на табелата за работно време. Нямало поставена табела или друг вид знак, сочещ приемане на стоки. В обекта се предлагали за продажба различни промишлени стоки. Проверяващите влезли в магазина около 17:00 ч. Преди това забелязали, че в търговския обекти има и други клиенти. По същото време се доставяли стоки и единствения работник – свид. С.Н., назначен на длъжност координатор по безопасност и здраве, бил зает с разтоварването и разопаковането на кашоните, в които имало котли. След влизането си в търговския обект проверяващите се разхождали и разглеждали около десет минути. Били попитани от свид. Н. дали желаят да закупят нещо. От щендер, до който клиентите имали достъп, актосъставителят взел скобичка с цел контролна покупка. На същия имало поставени множество скобички. След това актосъставителят се приближил до касовата зона и на около метър от свид. Н. оставил парите на масата, където бил и касовия апарат. В хода на разпита актосъставителят употреби думата „тезгях“. Свид. Н. не е коментирал с него, че магазина е затворен, защото се приема стока. Не обяснил на проверяващите, че не е назначен като продавач. Актосъставителят оставил парите на тезгяха върху монетника, за да плати скобата на цена от 0,45 лв. Свид. Н. приел парите и върнал ресто на актосъставителя, макар и последния да не си спомня какви точно монети му е върнал свид. Н.. Касовият апарат бил компактен, стандартен малък модел. Парите били в отделно чекмедже в района на касовата зона. Свид. В. е сигурна, че свид. Н. прибрал парите, дадени му от актосъставителя в чекмеджето преди да върне ресто на колегата ѝ. Със закупената стока проверяващите напуснали търговския обект. След около десет минути се върнали. Легитимирали се и обяснили, че са извършвали проверка и не им е била издадена касова бележка за извършената контролна покупка. Свид. Н. предоставил на проверяващите всички документи относно фискалното устройство, както и удостоверенията, издадени с оглед извършената търговска дейност. Актосъставителят пристъпил към проверка на касовата наличност. Междувременно на мястото бил извикан управителя на дружеството и проверката продължила с участието му. Офисът на управителя бил в близост до търговския обект, на разстояние около 6 – 8 метра. От офиса през коридор се достигало до търговското помещение. Нямало обаче директен достъп от офиса съм магазина.

От приложените копия на фискални бонове, издадени на 02.07.2019 г. от ФУ на „П.“ ЕООД се установява, че регистрираните продажби на тази дата към 16:56 ч. са общо 954,00 лева. Липсва продажба на стойност от 0,45 лв. Прави впечатление, че разчетената касова наличност от фискалното устройство е 954,00 лева, а фактическата наличност е 58,00 лева. От описаните монети и банкноти по фактическа наличност са открити две монети по петдесет стотинки и десет монети по двадесет стотинки, една банкнота от пет лева и една с номинал петдесет лева. Констатациите относно наличността актосъставителят отразил в съставен на същата дата протокол (л. 22 – л. 24). Освен това посочил, че при извършена контролна покупка на метална скоба на стойност 0,45 лв. заплатени в брой в обекта на 02.07.2019 г. в 16:48 ч. търговецът не е издал касова бележка от наличното фискално устройство в обекта при заплащане на сумата. Посочил, че същото се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ. Актосъставителят поканил управителя да се яви за съставяне на акт.

На 09.07.2019 г. актосъставителят в присъствието на упълномощено от управителя лице и свид. В. съставил и предявил АУАН срещу жалбоподателя. В него отразил, че на 02.07.2019 г. при извършена проверка в търговския обект – магазин в гр. С. на бул. „М.“ № …, стопанисван от жалбоподателя, не е издаден от дружеството фискален касов бон от наличното въведено в експлоатация и работещо фискално устройство в обекта Датекс DP-55KL с ИН на ФУ № DT345678 и ИН на ФП № 02687851 с изградена дистанционна мобилна връзка за извършена контролна покупка на метална скоба на стойност 0,45 лв., платена в брой от орган по приходите на 02.07.2019 г. в 16:48 ч. Актосъставителят посочил, че посоченото се потвърждава от изведен КЛЕН на ФП на ФУ от дата 02.07.2019 г. Преценил, че жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.  При предявяването упълномощеното от търговеца лице вписало обяснение, поясняващо че назначения продавач-консултант е платен отпуск и се замества от управителя. В момента на проверката получавали стока и свид. С.Н. не е издал бон, тъй като е бил зает с извършването на товаро-разтоварваща дейност.

Не се спори, че назначената като продавач-консултант В. Д. М. е била в платен годишен отпуск за времето от 01.07.2019 г. до 14.07.2019 г.

От приетата справка (л. 14 – 16) става ясно, че дружеството няма непогасени задължения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено оспорваното НП. В обстоятелствената част са вписани същите констатации, отразени в акта. АНО е направил извод, че е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Отразено е, че нарушението е първо. Наказващият орган наложил имуществена санкция в размер на 600,00 (шестстотин) лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Не се спори и по въпроса, че дружеството заплаща редовно задълженията си.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите и приетите доказателства на основание чл. 283 от НПК. Налице са противоречие в показанията за факти от значение. На първо място, дали действително е извършена продажба, доколкото свид. Н. твърди, че не е извършвал такава. Отрича да е връщал ресто на актосъставителя. Впрочем фактите сочат, че вероятно е върнато ресто при извършената контролна покупка. От разчетената касова наличност не се установява да има монета от пет стотинки. Ако актосъставителят е предал монета от 50 стотинки и му е била върната като ресто монета от пет стотинки и това е била единствената такава, в касовата наличност няма как да има монета от пет стотинки. Но ще има монета от 50 стотинки, каквато има разчетена впоследствие. Ако обаче не е било върнато ресто и са заплатени точно 45 стотинки, следва в касовата наличност да има монета от пет стотинки, каквато няма, предвид съставения протокол. Житейски е абсолютно нелогично клиентите да си оставят монети по тезгяха или в монетника и да излизат със стоката в присъствието на работник от дружеството, независимо на каква длъжност е назначен. Нелогични биха били и действия на проверяващите, при които да оставят пари в касовата зона и да излязат със стоката, особено при положение, че целта им е извършат контролна покупка. Нелогична изглежда и организацията, създадена в отъсствието на продавач-консултанта.

В този смисъл и при съпоставка на показанията, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и свид. В. за главния факт, подлежащ на доказване, а именно дали е извършена продажба. Съдът приема, че такава е осъществена. Прави впечатление, че при извършената впоследствие проверка на касовата и фактическа наличност е установено несъответствие между двете. Разликата очевидно не се дължи на извършената контролна покупка, доколкото касовата наличност е в пъти повече от фактическата.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е частично основателна.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Относно компетентността на органите, издали АУАН и НП:

Съгласно чл. 60 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. контролът за спазване на наредбата се осъществява от органите на Националната агенция за приходите и БИМ. Приетата към доказателствата заповед е доказателство за наличие на компетентност на наказващия орган да издаде процесното НП, както и компетентност на актосъставителя да съставя акт за такова нарушение.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, всички белези, чрез които може да се идентифицира ТД, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочени са законовите разпоредби, които жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на санкцията.

С оглед горното, съдът намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита. Не е налице твърдяното нарушение в жалбата, доколкото при предявяване на акта не е направено възражение, а обяснение. В този смисъл не се твърдят спорни обстоятелство, които да налагат допълнителни действия от страна на наказващия орган.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на оспорваното НП:

Според чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда издаването на наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Според ал. 1 на чл. 118 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 3 от наредбата (към момента на проверката), фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, а лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Целта на разпоредбите е спазване на строга финансова отчетност в търговския обект, отразяване на сумите от оборота по фискално устройство и на касовата наличност, съгласно този оборот.

Събраните факти сочат, че дружеството не спазва задълженията си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, както и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. При извършената контролна покупка не е издадена фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), въпреки наличието на фискално устройство. Следователно правилно е преценено, че е налице административно нарушение, доколкото са нарушени чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, както и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение Р·Р° СЃСЉРґР° РґР° провери дали СЃР° налице предпоставките РЅР° чл. 28 РѕС‚ Р—РђРќРќ. Р’ Р—РђРќРќ РЅРµ СЃР° предвидени критерии Р·Р° определяне РєРѕРµ деяние следва РґР° СЃРµ счита маловажно РїРѕ смисъла РЅР° чл. 28 РѕС‚ Р—РђРќРќ. РќРѕ РїСЂРё определяне РЅР° наказанието, наказващият орган следва РґР° изхожда РѕС‚ съвкупността РѕС‚ смекчаващите Рё отегчаващи вината обстоятелства, РїСЂРё които Рµ извършено нарушението, подбудите РЅР° нарушителя Рё тежестта РЅР° деянието. Съгласно чл. 11 РѕС‚ Р—РђРќРќ РїРѕ въпросите Р·Р° вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, СЃРµ прилагат разпоредбите РЅР° Общата част РЅР° Наказателния кодекс, доколкото РІ Р—РђРќРќ РЅРµ Рµ предвидено РґСЂСѓРіРѕ. РџРѕ смисъла РЅР° чл. 93, С‚. 9 РѕС‚ РќРљ маловажен случай Рµ този, РїСЂРё който извършеното СЃ оглед РЅР° липсата или незначителността РЅР° вредните последици или СЃ оглед РЅР° РґСЂСѓРіРё смекчаващи обстоятелства представлява РїРѕ-РЅРёСЃРєР° степен РЅР° обществена опасност РІ сравнение РІ обикновените случаи РѕС‚ съответния РІРёРґ. Издаденото наказателно постановление Рµ законосъобразно, тъй като преценката РЅР° административнонаказващият орган, че случаят РЅРµ Рµ маловажен РїРѕ смисъла РЅР° чл. 93, С‚. 9 РѕС‚ РќРџРљ, приложима РїРѕ силата РЅР° чл. 5 РѕС‚ Р—РђРќРќ, съответства РЅР° закона. РЎ разпоредбата РЅР° чл. 185, ал. 1 РѕС‚ ЗДДС СЃРµ предвижда имуществена санкция РІ размер РѕС‚ 500 РґРѕ 2 000 лв. Административно наказателната отговорност РЅР° РІСЉР·Р·РёРІРЅРёРєР° Рµ безвиновна. Р—Р° реализирането Сќ РїРѕ реда РЅР° Р—РђРќРќ РЅРµ Рµ необходимо установяването РЅР° субективно, РІРёРЅРѕРІРЅРѕВ  действие РѕС‚ страна РЅР° работници Рё служители, назначени РІ дружеството. Р—Р° съставомерността РЅР° деянието като административно нарушение РїРѕ чл. 6 РѕС‚ Р—РђРќРќ Рµ важно обективно установеното нарушение РЅР° РўР” РЅР° законово регламентирани задължения Р·Р° търговеца, каквито безспорно СЃР° установени. Нарушението РЅР° чл. 118 РѕС‚ ЗДДС РЅРµ Рµ формално нарушение, РЅР° просто извършване, Р° РёРјР° резултат - прието Рµ плащане, Р° РЅРµ Рµ издаден фискален Р±РѕРЅ, като РІСЉРїСЂРѕСЃР° дали СЃР° настъпили вредни последици Рё Р·Р° РїСЂСЉРІ РїСЉС‚ ли Рµ извършеното нарушение СЃР° обстоятелства, относими РІ случая РїСЂРё определяне РЅР° наказанието Рё СЃР° свързани СЃ тежестта РЅР° нарушението, подбудите Р·Р° неговото извършване Рё смекчаващите, респ. отегчаващи вината обстоятелства, СЃ оглед разпоредбата РЅР° чл. 27,В  ал. 2 РѕС‚ Р—РђРќРќ. Впрочем цената РЅР° стоката РЅСЏРјР° отношение РєСЉРј този РІСЉРїСЂРѕСЃ, тъй като РІ случая Рµ налице контролна РїРѕРєСѓРїРєР°. Р’ този СЃРјРёСЃСЉР» РЅРµ Рµ налице маловажен случай, както твърди жалбоподателя. РЎСЉРґСЉС‚ Рµ съгласен СЃ изводите РЅР° РђРќРћ.

С оглед определения размер на имуществената санкция: Определен е размер над минималния по закон. Доколкото нарушението е за първи път и дружеството изпълнява задълженията си и заплаща редовно дължимото към фиска, съдът прецени, че и минималната санкция по закон ще изпълни целите, посочени в ЗАНН. В този смисъл съдът прецени, че следва да измени санкцията до минималната посочена в закона.

С оглед разноските: Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Страните заявиха, че не желаят присъждане на направените от тях разноски.  С оглед направените от тях изявления, съдът няма да се произнесе по въпроса за разноските.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Силистра     

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №  467148-F498722, издадено на 07.10.2019 г. от Б. С. Г., в качеството ѝ на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. при НАП, с което на „П.“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № …, представлявано от управителя Е. Т. Т. с ЕГН-**********, е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 (шестстотин) лева на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност и във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, в частта ОТНОСНО РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ като НАМАЛЯВА размера ѝ от 600,00 (шестстотин) лева на 500,00 (петстотин) лева.  

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №  467148-F498722, издадено на 07.10.2019 г. от Б. С. Г., в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на връчване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ....................................................

Силвина Йовчева