Решение по дело №655/2024 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по касационна жалба подадена от Зам.Директор на ТД на НАП – Пловдив чрез процесуалния си представител Б. К. против Решение № 198/08.02.2024г. постановено по АНД № 6552/2023г. по описа на РС – Пловдив.

Изложени са оплаквания за нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК вр. с чл. 63, ал.2, т.2 ЗАНН, тъй като неправилно е прието от първостепенния съд, че НП е издадено при съществено нарушение на императивните разпоредби на чл. 43, ал.6 ЗАНН при спиране на административно-наказателното производство, от една страна, и от друга са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания акт, тъй като в нарушение на закона съдът е приел, че спирането на производството е издадено от некомпетентен орган - наказващият орган, вместо актосъставителя.

Иска се отмяна на обжалваното Решение като се претендират разноски и за двете съдебни инстанции;

Ответникът по касационната жалба Н. С. Н. редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

Дружеството „Н и Н Интернешънъл транспорт и спедиция“ ЕООД чрез управителя и законния си представител Н. Н. не бил заявил за вписване ГФО на дружеството за 2018г. и не го бил обявил в Агенция по вписванията – Търговски регистър като същевременно търговецът е извършвал икономическа дейност предвид подадената от него данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2018г.

За обстоятелството, че ГФО не е бил подаден ЦУ на НАП била уведомена с писмо от 21.08.2019г.

Било инициирано административно-наказателно производство за установяване нарушение извършено по чл. 38, ал.1, т.1 вр. с чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч от законния представител и управител на дружеството – Н. Н. като бил съставен на 05.11.2019г. АУАН на в отсъствие на нарушителя, след изпратена покана с изх. №94-00-5991-129/26.09.2019г., върната с отметка „непотърсена“, както и била изпратена покана до самото дружество чрез законния представител Н. С. съставяне на АУАН били предприети действия за връчването му на нарушителя на адрес в гр. Пловдив, [улица] и в гр. Пловдив, [улица], всички покани по пощата, видно от върнатите в цялост разписки били нередовно връчени, като посочената причина е „непотърсена“, като имали и една отказана.

Предвид невъзможността да бъде връчен АУАН с Разпореждане № 508321-[рег. номер]/24.04.2020г. на Зам.-Директор на ТД на НАП – Пловдив на основание чл. 43, ал.6 ЗАНН административно-наказателното производство било спряно като това било отбелязано върху оригинала на АУАН. Актът бил предявен и връчен на упълномощено от нарушителя лице Д. Ж. И. на 09.08.2023г. НП било издадено на 18.08.2023г.

Според първостепенният съд спирането на административно-наказателното производство е извършено от некомпетентен орган, като спирането е следвало да бъде извършено от актосъставителя, а не от наказващия орган. Прието е още, че не са били налице материалноправните предпоставки за спиране на производството, тъй като не е било проведено надлежно щателно издирване. Прието е че АНО не е изпълнил задължението си за такова издирване тъй като всички покани по пощата са били нередовно връчени с посочена причина „непотърсена“ и една отказана защото нито е налице хипотезата на чл. 58, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 180 НПК – лично връчване, нито е налице хипотезата на чл. 40, ал.2 ЗАНН. Възприето е в обжалваното Решение, че щом спирането на производството е незаконосъобразно, то не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН за издаване на НП като не е бил спазен предвидения 6-месечен срок.

Изводите на първостепенния съд са правилни и законосъобразни в частта им относно незаконосъобразността на спирането на административно-наказателното производство, а в частта им относно приетото, че Разпореждането за спиране е издадено от некомпетентен орган са неправилни поради следното.

Невъзможността да бъде връчен АУАН и производството да се спре на това основание подлежи на съдебен контрол в хода на проверката на НП. Спирането на административно-наказателното производство с Разпореждането от 24.04.2020г. е действие на АНО което следва да бъде законосъобразно, тъй като в резултат на спирането на производството спират да текат давностните срокове за издаване на НП с оглед на което и административно-наказаното лице има право на законосъобразно провеждане на процедурата относно това спиране. Следователно и винаги правото на защита е накърнено на дееца щом като възниква основание, което компрометира валидността на акта за спиране като правилно първостепенният съд е констатирал същественото нарушение на процесуалните правила по връчването на АУАН тъй като не е било извършено щателно издирване на дееца. Посочената от касатора съдебна практика на АС – Пловдив е неотносима към настоящия случай тъй като районният съд е отменил НП не поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, а поради незаконосъобразно спиране на административно-наказателното производство поради това, че е допуснато нарушение на процесуалните правила по връчването на акта, което е довело до невъзможност да спре да тече срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН за издаване на НП, а от там и до изтичането му с което е погасено правото на АНО да реализира административно-наказателната отговорност на дееца.

Основателни са доводите на касатора затова че Разпореждането за спиране е постановено от компетентен орган – в случая това е Зам.-Директор ТД на НАП – Пловдив, който се явява АНО и органа, който издава НП. След като в чл. 52 ЗАНН е предвидена възможност наказващият орган да проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да извършва преценка на възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извършва и разследване на спорните обстоятелства, то няма процесуална пречка и категорично е в правомощията на наказващия орган да спре административно-наказателното производство с оглед спиране течението на давностния срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН, което в случая е било необходимо поради невъзможност АУАН да бъде връчен на дееца. Да се приеме, че само актосъставителя има правомощия да спира административно-наказателното производство означава, че се изключва законово делегирано право на АНО за хода на развитието на процедурата за което няма легална опора.

Предвид на гореизложеното обжалваното Решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно с оглед крайния си резултат;

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198/08.02.2024г. постановено по АНД № 6552/2023г. по описа на РС – Пловдив;

Решението е окончателно.