№ 7763
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110171307
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника ПЛ. Д. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ....., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
продавача, което ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва:
185,45 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г.; 23,90 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г., 33,55 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
6,06 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.07.2021 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 41306/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ПЛ. Д. Д. е подал отговор на исковата молба,
1
с който оспорва исковете при твърдението, че не са представени убедителни писмени
доказателства, обосноваващи извод за дължимост на процесните вземания. Оспорва
възникването на облигационно правоотношение с ищеца на основание разпоредбата на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ, тъй като същата е в колизия с нормите на ЗЗП, Директива на ЕС за защита
на потребителите съгласно регламент 2006/2004 на ЕО и чл. 17, ал. 3 от КРБ, които счита, че
се прилагат с предимство пред ЗЕ. Оспорва общите условия на ищеца да са влезли в сила,
тъй като същите не са били приети от потребителя, като в противен случай би се стигнало
до нарушаване на правата на гражданите, уредени в КРБ, Регламенти, Директиви на ЕС, ЗЗД
и др. Твърди, че параметрите на доставената топлинна енергия имат отношение към
валидността на договора, а не към неговото изпълнение. Поддържа, че доставената топлинна
енергия следва да съответства на потреблението на етажната собственост, формирано като
сбор от мощностите на отоплителните тела в нея – ползватели, като доставената над тази
стойност топлинна енергия е непоръчана услуга, поради което следва да бъде за сметка на
доставчика. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. С
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК навежда довод за изтекла погасителна давност – арг. т.
11а от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответникът Д. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, респ. същият
следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия. Най-напред, от съдържанието на представения договор за
покупко-продажба на жилище – частна общинска собственост /л. 14-15 от делото/, имащ
силата на нотариален акт за собственост, се установява, че считано от 22.12.2006 г. П.Д. е
2
придобил собствеността върху апартамент № 25, находящ се в ..., заедно със зимнично
помещение без № и припадащите се 0,623 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Нещо повече, правната и фактическата си обвързаност с
процесния имот ответникът Д. е декларирал и пред топлофикационното дружество,
подавайки молба за откриване на партида още на 21.08.2001 г., въз основа на която на
негово име е открита такава с аб. № 58491 /л. 16-17 от делото/, а освен това същият е
потвърдил този факт и полагайки подписа си върху протокола от общо събрание на
етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение именно в графата срещу
апартамент № 25 /л. 21 от делото/, чието авторство той не е оспорил в хода на процеса. По
делото няма данни за осъществяването на последващи прехвърлителни сделки, чийто
предмет да е бил процесният имот, или да са се осъществили други юридически факти,
довели до промяна в правата върху него, поради което съдът приема, че в периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. именно П.Д. се легитимира като негов собственик.
Следователно, посоченото лице се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди, поради което се явява и задължено лице за заплащане на продажната цена за
доставената и потребена в него топлинна енергия, както и на цената за извършената в тази
връзка услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответника
относно липсата на данни за влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, тъй като не са били изрично приети от него. Според решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4
ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/
предпоставка за влизане в сила на общите условия е публикуването им най-малко в един
централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им
публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането
в сила на представените Общи условия за продажба на топлинна енергия /л. 34 от делото/,
но в горното решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно
известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в
съдебното решение. В случая, приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., извадка от които е представена в заверен препис /л. 34
от делото/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата
на закона – арг. чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно писменото приемането на Общите условия, в какъвто смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените
в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, използвайки установения в
закона механизъм, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на
исковия период той е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент
3
№ 25 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 27.01.2002 г. и списък към него,
договор от 28.01.2002 г. /л. 18-21 от делото/, индивидуални справки за топлинна енергия и
протоколи за отчет /л. 66-67 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от
заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата,
находяща се на адрес: ..., са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице – помагач - „....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответника не са начислявани суми за отопление и битово
гореща вода, а единствено такива за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация - на
база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 127 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания,
с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество
топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално
дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка,
касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната
станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на
ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира, че посочените по-горе разпоредби на ЗЕ не са в противоречие с Директива
4
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно ефективността на крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Тази Директива е
транспонирана в българското законодателство и изискванията са въведени както в Закона
за енергетиката, така и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради
което няма пряк ефект и са приложими нормите на националното ни законодателство.
Поради спецификата на самостоятелните обекти в сгради – етажна собственост и начина на
потребление на топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил както монтиране на
средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция,
така и монтиране след него на индивидуални разпределители на топлинна енергия,
инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите. По
този начин е спазен и принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. В случая, според чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца именно по горния ред, а именно: по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 185,43
лв., представляваща разликата между начислените суми по фактури /197,16 лв./ и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки /11,73 лв./, като посочената стойност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. По
отношение на начислената от ищеца топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
съдът намира за необходимо да изясни още, че потребителите дължат нейното заплащане –
арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, като ирелевантно се явява реалното ползване или неползване на такава
от собствениците и носителите на вещни права. Това задължение следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на
чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки
собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата
топлинна енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с
общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този
смисъл – Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/.
В допълнение, с Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 Съдът на
Европейския съюз (СЕС) приема, че българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за
централно управление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградна инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията на нелоялните търговски практики.
Напротив, следва сметките за използваната топлинна енергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Ето защо, при така
установените количества топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е правилно
извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответника топлинна
енергия. От страна на последния не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните
суми, поради което задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. се равнява на посочения по-горе размер от 185,43 лв., до който предявеният
главен иск за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 185,45 лв., или за размера от 0,02 лв.
5
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято обща стойност не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца размер от 33,55 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от
общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от общите условия на договорите между „.... и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Във връзка със заявения с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК довод за изтекла
погасителна давност следва да се отбележи, че съгласно тълкувателните разяснения, дадени
с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда на 14.07.2021 г., поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 14.07.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1
ЗЗД. В случая, от страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., поради което най-ранното месечно задължение –
това за м. ноември 2018 г. е станало изискуемо едва на 15.01.2019 г., т. е. след 14.07.2018 г.,
поради което то и следващите такива, включени в рамките на исковия период, не са
обхванати от изтекла погасителна давност. Това е така и по отношение на претендираните
вземания за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020
г., тъй като най-ранното месечно задължение – това за м. юни 2018 г. е станало изискуемо
на 15.08.2018 г., т. е. отново след 14.07.2018 г., поради което то и следващите такива,
включени в рамките на исковия период, също не са обхванати от изтекла погасителна
давност.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.07.2021 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2020 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
онлайн-калкулатор, размерът на лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия в размер на 185,43 лв., дължима за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., се
равнява на сумата от 33,27 лв., начислена за периодa от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г., поради
което акцесорният иск за лихва за забава за сумата от 23,90 лв. се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
6
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.07.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което акцесорната претенция за сумата от 6,06 лв.,
начислена за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 41306/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 73,16 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
на 424,37 лв. – платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя –
ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалните му представители, липсата на фактическа и
правна сложност на делото, както и приключването му в едно открито съдебно заседание,
без събиране на допълнителни доказателства, освен първоначално допуснатите. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като в хода по същество процесуалният му
представител – адв. Г. изрично е заявил, че не претендира такива, като такова искане същият
не е направил и в хода на производството по ч. гр. дело № 41306/2021 г. по описа на СРС, 79
състав. Съдът констатира, че въпреки повторно дадените му указания в открито съдебно
заседание на 16.06.2022 г. от страна на ответника отново не са представени доказателства за
заплащане на сумата от 40,00 лв., представляваща депозит за изготвяне на СТЕ, който съдът
е изплатил за сметка на бюджета си. Ето защо, на основание чл. 77 ГПК ПЛ. Д. Д. следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 40,00 лв.,
представляваща депозит за СТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: ... срещу ПЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., ап. 25, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ПЛ. Д. Д. дължи на „.... сумата от 185,43 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в ....., за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 33,55 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 14.07.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 23,90 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 41306/2021 г. по описа на
7
СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 185,43
лв. до пълния предявен размер от 185,45 лв., или за размера от 0,02 лв., както и иска за лихва
за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6,06 лв.
за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., ап. 25 да заплати на „...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 73,16 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 41306/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 424,37 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., ап. 25, на основание чл. 77 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата от 40,00 лв., представляваща
депозит за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца ... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8