№ 362
гр. Перник, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720107055 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. М. Т. срещу „Банка ДСК“
АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 34855/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, по силата на която той е осъден да заплати на ответното
дружество сума в размер на: 10477,02 лева главница по договор за кредит от
**********, ведно със законна лихва от 16.08.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението; 1049,43 лева – договорна лихва за периода 14.12.2012 г. до 15.08.2013 г.,
646,86 лева мораторна лихва за периода от 03.01.2013 г. до 15.08.2013 г., 60,00 лева
такса и 736,94 лева разноски.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист на е образувано и.д. №
332/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. като по него са възлагани и са извършени действия
водещи до прекъсване на погасителната давност, последната от които е на ****, когато
е наложен запор върху банковите сметки на ищеца. Пояснява, че оспореното вземане е
цедирано на ****. на „ОТП Факторинг“ ЕАД, което впоследствие било преобразувано
чрез вливане в „Банка ДСК“ АД.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение за сумите в
размер на 10477,02 лева главница по договор за кредит от **********, ведно със
законна лихва от 16.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението; 1049,43
лева – договорна лихва за периода 14.12.2012 г. до 15.08.2013 г., 646,86 лева мораторна
лихва за периода от 03.01.2013 г. до 15.08.2013 г., 60,00 лева такса и 736,94 лева
разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 34855/2013 г. по описа на
Софийски районен съд като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска като пояснява,
че изпълнителния лист по оспореното като погасено по давност вземане е издаден на
02.10.2013 г. „ОТП Факторинг“ ЕАД било конституирано като взискател на
1
24.11.2015г., бил наложен запор на ****, след което действия по изпълнение не са
възлагани и предприемани, поради което делото е перемирано, а на 05.02.2019 г. „ОТП
Факторинг“ ЕАД било депозирало молба за прекратяване на изпълнителното дело.
Поддържа, че с процесуалното си поведение не е станало причина за предявяване на
иска.
Моли съда да постанови решение като не се присъждат разноски на ищеца,
позовавайки се на определение на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 1170/2023 г. III, г.о.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа изложеното като моли съда да постанови
решение съобразно признанието с писмена молба. Акцентира, че разноски следва да
му бъдат присъдени.
Ответникът се представлява като поддържа направеното признание. Оспорва да
е станал причина за настоящото производство, поради което на ищеца не следва да се
присъждат разноски. Прави възражение за прекомерност.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните фактически и
правни изводи на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът
прекратява съдебното дирене, не събира и не анализира доказателствата,
установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва
основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК, решението при признание на иска не се мотивира,
а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не
може да се разпорежда.
Същевременно такова искане е направено от ищеца, съобразно чл. 237, ал. 1
ГПК, поради което съдът не следва да излага мотиви, а се позовава и съобразява с
направено признание на иска от ответника.
По разноските.
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По
правилото на тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. От
становищата на страните по делото се установи, че за оспорените с исковата молба
суми е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано и.д. № 332/2014 г. по описа
на ЧСИ М. Б., както и че след **** не са извършвани действия по изпълнение.
Същото обаче е прекратено на основание. чл. 433, т. 8 ГПК най – късно на 24.11.2017 г.
– две години след заявеното последно действие по изпълнение, а погасителната
давност е изтекла най – късно на 24.11.2020 г., а искът е предявен на 18.12.2024 г. –
четири години след погасяване по давност на вземането.
Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на
чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски. В този
смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
2
о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о.,
ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК,
позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска, както и че различните правила и начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между
страните, те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в
отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое
вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно изпълнение по правилото
на чл. 118 ЗЗД.
Ищецът се е позовал и на Определение № 3252/27.10.2023 г., по ч. гр. дело №
3618/2023 г. на III, г.о. на ВКС, в което отново се приемало, че единствена хипотеза,
при която ответникът не дължи разноски е ако признае иска и не разполага с
изпълнителен лист срещу ищеца.
Този съд възприе доводите на ищеца, както и застъпеното в цитираната съдебна
практика, но не може да сподели поддържаната теза. Вярно е, че тази съдебна
практика е „нова“ във времево изражение, но тя е и противоречива с оглед на вече
възприетото от ВКС. Съдът, който решава множество конкретни спорове следва да
съблюдава една от тезите за да постанови акт. Отделно от това, съдът приема, че на
изследване подлежат спецификите на всяко едно дело, които вече бяха посочени –
предявяване на иск четири години след погасяване на вземането по давност, като в
този период, а и след това, ответникът не е изисквал по – никакъв начин плащане на
задължението от ищеца.
Отчитайки данните по делото съдът приема, че ответникът се е снабдил с
изпълнителен титул срещу ищеца, тъй като последният не е изпълнил договорното си
задължение. Изпълнителното дело е образувано преди погасяване на вземането по
давност, т.е. действията на ответника са правомерни. След прекратяването на
изпълнителното дело по право и погасяване на вземането по давност действия по
изпълнение не са предприемани и искът е признат – не са налице отрицателните
предпоставки изключващи приложното поле на чл. 78, ал. 2 ГПК – висящо
изпълнително дело и/или оспорване на вземането.
Абстрактната възможност за насочване на принудително изпълнение по
погасено по давност вземане може да бъде санкционирана с отговорност за разноски
едва след като и ако е предприето такова действие (така и Определение № 534/06.
12. 2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г. на ВКС, ГК, Трето г.о). По същата логика може да
се приложи и наказателна отговорност, тъй като е налице абстрактната възможност от
извършване на престъпление. „Заплахата“ от принудително изпълнение, която тегне
над ищеца е породена от неговото неизпълнение и прибягвайки до „общия разум“ –
чл. 5 ГПК при липса на ясен закон и противоречива съдебна практика, този съд
приема, че в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски след като от фактите
по делото се установи, че същият първо не е заплатил задълженията си, кредиторът му
е бездействал след правомерното снабдяване с изпълнителен титул и с поведението си
не е станал повод за завеждане на делото по изложените съображения.
Съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани и в полза на
ответника, макар в известен период от време да процедирал така. Причина за
различното виждане се корени в Определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2565/2017 г., II т. о., ТК, в което се приема, че систематичното място на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК (преди разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 ГПК, които
3
регламентират право на ответника да иска разноски) обуславя извода, че в хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските на ищеца остават в негова тежест, но ответникът не е
оправомощен да иска от ищеца евентуални разноски за своята защита (състояща се от
признание на иска).
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК: ********* не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) срещу Т. М. Т., ЕГН ********** за сума в размер на
10477,02 лева главница по договор за кредит от **********, ведно със законна лихва
от 16.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, 1049,43 лева –
договорна лихва за периода 14.12.2012 г. до 15.08.2013 г., 646,86 лева мораторна лихва
за периода от 03.01.2013 г. до 15.08.2013 г., 60,00 лева такса и 736,94 лева разноски, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 34855/2013 г. по описа на Софийски районен съд поради
погасяването им по давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4