Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 01.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд в открито съдебно
заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия :
Николай Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД №560 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от Г.И.Т., ЕГН **********
*** против наказателно постановление №20-1139-000343 от 24.03.2020г., издадено
от началника на сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на
основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба”
в размер на 850 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца. Претендира се отмяна на наказателното постановление, като се излагат
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон.
Административнонаказващият орган не е взел участие
в производството.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
На 02.02.2020г. лек автомобил Хонда Сивик с рег.№***, собственост на жалбоподателя се движел по ВП ІІ-62 в посока към
гр.Дупница. При км 13+400 в с.Невестино, установено посредством автоматизирано
техническо средство трафик радар TFR1-M №523 в 07:52ч. посоченият автомобил се движел с
превишена скорост – 122 km/h, при
ограничение от 50 km/h за населено място.
В декларация по чл.188 ЗДвП жалбоподателят
декларирал, че на 02.02.2020г. в 07:52ч. автомобилът е управляван от него.
Средството за измерване – радарен скоростомер
TFR1-M №523, тип “мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение – TFR1-M”, с което е засечена скоростта е преминало съответния
метрологичен преглед (последваща проверка) на 29.05.2019г.
Видно от представено уведомление, жалбоподателят
на 02.02.2020г. е застъпил в наряд във военно формирование 22780-Долно Камарци
за изпълнение на служебните си задължения.
На 17.03.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в
който са възпроизведени част от описаните по-горе констатации. Прието е, че е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Актът е предявен и връчен по
надлежния ред без възражения.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В
постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, а именно - документите, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и показанията на свидетелите С. и И..
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила,
доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.
В събрания доказателствен материал няма
противоречия, които следва да се обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление,
също е издадено от компетентен орган.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН
е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на
същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така
и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42
и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и
безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да
разбере нарушението.
Възраженията на защита за противното са
неоснователни.
Обстоятелството, че жалбоподателят е следвало да
застъпи в наряд не е извинително и не може да оправдае констатираното движение
с превишена скорост.
Категорично установено по делото е
обстоятелството, че скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил е била
засечена по надлежния, предвиден в ЗДвП ред – с техническо средство, чиято
техническа изправност бе надлежно установена.
Съдът прие, че при посочените в наказателното
постановление условия на време, място и обстановка, жалбоподателят е извършил
виновно описаното нарушение, а именно: в населено място е управлявала лек
автомобил, движейки се с превишена скорост – при ограничение от 50 km/h, се е
движил с 122 km/h. Същият е управлявал с 68 km/h над допустимата скорост,
доколкото АНО е приспаднал толеранс от 3%, приемайки за наказуема
скорост 118 km/h.
АНО правилно е приложил материалния закон,
налагайки санкцията, предвидена за конкретното нарушение – превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч, която санкция е
определена, както следва – глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.
При това положение, АНО е ангажирал
законосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което атакуваното НП следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1139-000343 от 24.03.2020г., издадено от началника на сектор
“ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на Г.И.Т., ЕГН ********** *** на основание
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба” в размер
на 850 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: