РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Ловеч , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на първи февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20204310101472 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕТ»ТЪРГОВИЯ НА
ЕДРО – РУМЯНА НЕСТОРОВА», ЕИК *********, адрес: гр. София, ул.»В. Друмев»№26,
представлявано от Румяна Несторова против «ЮРОБАНК»АД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, бул.»Околовръстен път»№260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев
Ягодин / правоприемник на «Банка Приеос България»АД, гр. Ловеч, ул.»Търговска»№38.
Ищецът излага в исковата молба, че предявеният иск е за обезщетение напреки
връди, съставляващи паричен еквивалент на ползата, от която собственика ЕТ»Търговия на
едро – Румяна Несторова» е лишен за времето на незаконното отстраняване от собствения
му имот от 19.11.2015 г. до 19.01.2016 г., вразмер на 6000.00 лв. Изтъква, че съгласно
съдебната практика – Решение № 32/11.07.2017 г. по гр. д.№60028/2016 г. ВКС е приел, че
вредата за собственика на имота, лишен от фактическата власт върху него, поради
владението на имота от друго лице, няма нужда от доказване на вредите, както и че
размерът на вредите е определяем на база средно месечния пазарен наем на имоти със
същото местоположение, вид, функционална характеристика, установен с помощта на вещо
лице.
Наведени са твърдения, че в настоящия случай с незаконното владеене на имоти,
собственост на ЕТ»Търговия на едро – Румяна Несторова»: сграда с идентификатор №
44327.502.9803.3 и сграда сидентификатор № 44327.502.9803, които същият влазее на
1
законно основание / съгласно нотариален акт № 50, том I, дело № 95/1996 г./ противозаконно
владени от „ЮРОБАНК“АД : правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, гр. Ловеч,
Търговска № 38.
Твърди се, че на 19.11.2015 г. ЧСИ Велислав Петров изземва владението на имотите
от собственика, като: разбива входната врата на сграда с идентификатор № 44327.502.9803 и
сграда с идентификатор № 44327.502.9803.4, собственост на ЕТ“Търговия на едро – Румяна
Несторова“, поставя нова брава и предава ключовете от нея на представител на „Банка
Пиреос България“АД. Посочва се, че тези действия са оформени в протокол за опис от
19.11.2015 г. и в нарушение на чл.486, ал.1 от ГПК, като в протокола е постановено, че
„описаният имот се оставя за управление на „Банка Пиреос България“АД. Счита, че по този
начин е отнето владението на имота от собственика ЕТ“Търговия на едро – Румяна
Несторова“, която го владее на правно основание, и по тозин начин е извършен
противозаконен въвод във владение на банката без да има влязло в сила постановление за
възлагане, което действие според ищеца е грубо нарушение на чл.486, ал.1 от ГПК.
Ищецът излага, че съгласно нот.акт № 50, том I, дело № 95/1996 г. собственик на
процесния имот е ЕТ“Търговия на едро – Румяна Несторова“. Сочи, че с решение №
134/25.06.2018 г. по гр. д. №565/2017 г. /влязло в сила/ Ловешки ОС е отменил
противозаконните действия на ЧСИ В.Петров, с които същият отнема имуществото от
законния собственик ЕТ“Търговия на едро – Румяна Несторова“ и го предава във владение
на“Банка Пиреос България“АД, като отменя протокола, с който е отнето имуществото от
ищеца, който го владее на законно основание, чрез отмяна на постановлението за възлагане
по изп.д.№ 20138790400388, поради процесуално незаконосъобрани действия. Твърди се, че
възстаноовяването на владението на недвижимите имоти: сграда с идентификатор №
44327.502.9803.3 и сграда с идентификатор № 44327.502.9803.4 на собственика
ЕТ“Търговия на едро – Румяна Несторова“ е извършено на 26.07.2018 г. с протокол на ЧСИ
Велислав Петров и след влизане в сила на решението по гр.д.№ 565/2017 г. на Ловешки ОС.
Счита, че посоченото решение е доказателство, че собственика на имота неправомерно е бил
лишен от възможността да го ползва. Според ищеца, за периода през който ЕТ“Търговия на
едро – Румяна Несторова“ е лишена от правото на владение на собственото си имущество
трябва да получи обезщетение, тъъй като е претърпял преки вреси в размер на наема на
имотите за периода, през който е бил лишен от правото да владее собствените си имоти.
Позовава се на практиката на ВКС, според която фактическият състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД,
не включва покана до лицето, което държи имота и обезщетението се дължи от момента, от
който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /правоприемник на „Банка Пиреос
България“АД/, на основание чл.59 от ЗЗД, да заплати обезщетение в размер на 6000.00лв. за
2
периода от 19.11.2015 г. до 19.01.2016г. за причинени преки вреди на ЕТ“Търговия на едро –
Румяна Несторова“, причинени от незаконно владение на собственото му недвижимо
имущество: сграда с идентификатор № 44327.502.9803 и сграда с идентификатор №
44327.502.9803.4, които същият владее на законно основание, съгласно нот.акт № 50, том I,
дело №95/1996 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който и изразил
становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че подаденият
иск е недопустим, поради което моли същият да не бъде допускан до разглеждане по
същество. Счита, че не са налице всички предвидени в закона предпоставки за предявяване
на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като намира, че в контретния случай защитата,
която ищцата следва да търси, е тази по чл.45 от ЗЗД. Излага аргументи, че това е така
поради факта, че е налице непозволено увреждане, изразяващо се в действие на ЧСИ
Велислав Петров, рег. № 879 към КЧСИ, а именно съставяне на постановление за
определяне на „Банка Пиреос България“АД, чийто правоприемник се явява“Юробанк
България“АД, за пазач на процесните недвижими имоти, собственост на ищеца. Не отрича,
че действието на съдебния изпълнител е отменено с решение на ЛОС поради извършени
процесуални нарушения, като претендираните вреди са настъпили именно от това
конкретно действие на ЧСИ. Счита, че настоящият казус не се отнася до неоснователно
обогатяване, тъй като не е настъпило обогатяване на ответника, а самите вреди, претърпени
от ищцата, не са свързани с действия на банката. С отговора ответникът е изложил правни
съображения, че исковете по чл.45 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД не се намират в
субсидиарност, като такава е налице между исковете по чл.59 ЗЗД и чл.45 ЗЗД. Счита, че
именно поради възможността да се търси защита с друг иск, настоящата искова молба
следва да се остави без разглеждане като недопустима, тъй като липсва правен интерес,
което е абсолютна процесуална предпоставка, а евентуалното допускане на разглеждането
ще бъде нарушение на императивната правна норма, извеждаща се от разпоредбата на чл.59,
ал.2 от ЗЗД. В допълнение посочва, че след като вредите произтичат от неправомерно
действие на съдебния изпълнител, то същият носи отговорността за тяхното обезщетяване
дори да е на основание, различно от институтите на непозволеното увреждане и
неоснователното обогатяване.
С Определение № 1063 от 10.12.2020 г. съдът е отхвърлил като неоснователно
възражението на ответника „ЮРОБАНК“АД за недопустимост на предявения иск и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът е съобразил, че
съгласно правилото на чл.59, ал.2 от ЗЗД правото да бъде предявен този иск възниква само,
когато ищецът не разполага с друг иск за защита. Осъствието или наличието на друг иск по
смисъла на чл.59, ал.2 от ЗЗД следва обаче да се преценява само и единствено по отношение
на лицето, за което ищецът твърди, че се е обогатило. В т.11 от ППМС № 1/ 28.05.1979 г.е
разяснено, че възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание
/непозволено увреждане, договорно отношение/ спрямо друго лице не го лишава от правото
да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на
3
обедняването. В този смисъл е и по-новата съдебна практика – Решение № 129 от 16.02.2010
г. на ВКС по гр.д.№ 406/2009г, III г.о., Решение № 272 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 49/2012 г.
на ВКС, III г.о., Решение № 531 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1350/2010 г. на ВКС. Ето защо
възраженията на ответника, че ищецът може да търси вреди от ЧСИ Велислав Петров, в
случая се явяват ирелевантни. Наред с това, доколкото касае съществуването на самото
материално право, наличието на основание за приложението на нормата на чл.59, ал.2 от
ЗЗД представлява въпрос по съществото на правния спор, като целта е да се предотврати
възможността за една и съща вреда едно лице да претендира суми от две различни лица на
различно основание с оглед удовлетворяване на един и същи кредиторов интерес./ Решение
№ 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т.д. № 703/2005 г., ТК, II т.о.
Ищцата Румяна Тошева Несторова, действаща като ЕТ с фирма „Търговия на едро –
Румяна Несторова“ не взема лично участие по делото, като се явяват с представител по
пълномощие – Стефан Юорданов Несторов. Поддържа иска и моли претенцията му да бъде
уважена в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са изложени
в писмени бележки.
Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД се представлява от юрисконсулт Андреев.
Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан и пледира да бъде отхвърлен.
Подробни съображения са развити представена писмена защита.
Съдът като съобрази становището на страните,събраните по делото писмени и
гласни доказателства,преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът ЕТ“Търговия на едро – Румяна Несторова“ е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Луковит, а именно: СГРАДА с
идентификатор № 44327.502.9803.3 и СГРАДА с идентификатор № 44327.502.9803.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-89/29.09.2008
г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на сградите: гр. Луковит, ул.“Възраждане“, и двете
разположени в поземлен имот с идентификатор № 44327.4502.9803.
Не е спорно също, а и при извършената служебна справка в публично достъпния
Търговски регитър при Агенция по вписванията съдът установи, че ответника „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД е универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД.
По делото е представен Протокол за опис на недсвижими имущества, съставен на
19.11.2015 г. от ЧСИ Велислав Петров –рег. № 879, с район на действие Окръжен съд –
Ловеч по изп.дело № 20138790400388, от който се установява, че по писмено искане на
„Банка Пиреос България“АД е описан недвижимия имот, собственост на ЕТ „Търговия на
едро – Румяна Несторова“, находящ се в гр. Луковит и подробно описан по-горе. В
протокола е отбелязано, че поради неосигуряване на достъп, съдебният изпълнител е сменил
ключалката с помощта на ключар. Имотът е оставен за управление на „Банка Пиреос
4
България“АД, с поето задължение по чл.486 от ГПК
С Решение № 134/25.06.2018 г по гр.дело № 567/2017 г., влязло в законна сила,
Ловешки ОС е отменил действията на Частен съдебен изпълнител Велислав Петров с район
на действие Ловешки ОС по изп.дело № 20138790400388, обективирани в Постановление за
възлагане на недвижим имот от 01.09.2016 г.
Видно от Протокол с дата 26.07.2018 г., съставен от ПЧСИ Глория Данчева при ЧСИ
Велислав Петров, след като е взел предвид Решение № 134 от 25.06.2018 г. по гр.д. №
565/2017 г. по описа на ЛОС, с което се отменят действията на ЧСИ Велислав Петров,
обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2016 г. и
постъпилата молба он 12.07.2018 г. от ипотекарния длъжник „Т“Търговия на едро – Румяна
Несторова“ за връщането й във владение на недвижимите имоти, находящи се в гр. Луковит,
ул.“Възраждане“№137, на ишеца са предадени ключовете за имота – 3бр., чрез
упълномощен представител – адв. Пена Панталеева.
В рамките на настоящия процес ищецът ЕТ „Търговия на едро- Румяна Несторова“ е
претендирал заплащане на обезщетение за периода от 19.11.2015 г. до 19.01.2016 г. за
вредите, причинени от незаконното владение на собственото му недвижио имущество, което
същият владее на законно основание.
На основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която
е дала заключение, че за исковия период от 19.11.2015 г. до 19.01.2016 г. пазарният наем на
процесните Сграда 44327.502.9832.3 и Сграда 44327.502.9832.4 е в размер на 6488 лв, при
дадени равни тежестни коефициенти на ползваните методи.
При така описаната фактическа обстановка ищецът е сезирал съда с иск по чл.59 от
ЗЗД, който е субсидиарен по своя характер. Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. За да се приеме за осъществен фактическият състав на
неоснователното обогатяване, ищецът следва да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: своето фактическо обедняване и респ.обогатяването на ответника
по иска, липса на основание за разместването на имуществените блага и връзка,
произтичаща от общи факти, между обедняването на ищец и обогатяването на ответника.
Съгласно установената практика, общата хипотеза за неоснователно обогатяване по
чл.59 от ЗЗД е налице и в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот без
правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика
на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем /на
правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи
факти - ползването без правно основание от несобственика - ответник на собствения
5
недвижим имот на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването
му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем
на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо
се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/ държателя са една и съща
сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния период.
/Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от
1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г.,
III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г., ІVг.о., ГК/.
В конкретния случай, между страните няма спор, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът ЕТ»Търговия на едро – Румяна Несторова» е
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Луковит, а именно: СГРАДА с
идентификатор № 44327.502.9803.3 и СГРАДА с идентификатор № 44327.502.9803.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-89/29.09.2008
г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на сградите: гр. Луковит, ул.“Възраждане“, и двете
разположени в поземлен имот с идентификатор № 44327.4502.9803. Поради факта, че
имотът е бил ипотекиран за обезпечаване на чуждо задължение, ищецът е придобил
качеството на ипотекарен длъжник по образуваното въз основа на издаден на 01.07.2010
г.изпълнителен лист изп.дело № 20138790400388 по описа на ЧСИ Велислав Петров.
Безспорно е установено, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот по време на исковия период, като същата е установена на 19.11.2015 г. въз
основа на Протокол за опис на недвижими имущества, с който имотът е оставен за
управление на „Банка Пиреос България“АД. В съдебната практика – т.напр. Решение №
55/28.02.2012 г. по гр.д.№ 652/2011 г. на ВКС, III г.о., е въприето разбирането, че
ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин, като
обстоятелството дали той получавадобиви от вещта, включително и наем е без значение за
иска по чл.59 от ЗЗД, чрез който не се търси връщане на добивите, включително и на
гражданските плодове, получени вместо собственика, а обезщетение за неоснователно
обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на позващия се от
неговата вещ. В процесния казус, съдът приема за безспорно установено, че в исковия
период, в който ответникът е държал имота, ищецът е бил лишен от възможността да
извлича ползи и да реализира доходи от него, както и да го използва за търговската си
дейност или да го предоставя на трети лица за осъществяване на извършвана от тях
стопанска дейност.
С оглед характера на предявения иск в тежест на ответника е да докаже наличието на
годно и противопоставимо правно основание, на което да е упражнявал фактическата власт
върху имота по време на исковия период. Именно основанието като юридически факт е
6
причината за обогатяването, като от своя страна ищецът носи тежестта да обори наведените
от ответника основания за ползването на имота. В настоящия случай ответникът по
същество не отрича, че за процесния период е упражнявал фактическата власт върху имота,
но изтъква факта, че в случая владението на имота не е отнето въз основа на действия на
банката, а поради възлагане от страна на ЧСИ. Позовава се на приложения по делото
Протокол за опис на недвижими имущества от 19.11.2015 г, от който е видно, че при
условията на чл.486 от ГПК му е предоставено управлението на имота. Установяването или
не на годно основание за ползването на имота е от значение за изхода на спора, тъй като
касае наличието на един от основните елементи от фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 от ЗЗД .
Според правната теория и съдебната практика липсата на основание се определя като
липса на валидно правоотношение /договор или едностранна правна сделка/ или липсата на
юридически факт /извъндоговорно правоотношение/, като конкретен източник на права и
задължения, въз основа на който едната страна дава, а другата получава облагага. Правното
основание при неоснователното обогатяване се различава от „основанието“ като елемент на
каузалните сделки. Докато при каузалните сделки липсата на основание води до тяхната
нищожност, то при неоснователното обогатяване води до неоправдано разместване на
имуществени блага. С оглед данните по настоящия казус съдът приема за доказано, че
ответникът е ползвал имота на правно основание, въз основа на съставения протокол за опис
от 19.11.2015 г., когато е бил назначен за пазач. Във всички случаи, назначеният за пазач в
хода на предприетите действия по принудително изпълнение държи имота на правно
основание – акт на съдебния изпълнител, постановен с оглед нуждите на изпълнителното
производство, с цел да се стопанисва добре имотът и да се обезпечи провеждането на
изпълнението, насочено към имота. В случая действията по управление на имота са
продължили до 26.07.2018 г., като видно от съставения протокол от същата дата, ПЧСИ
Хр.Христов е предал 3 бр. ключове за имота на ищеца ЕТ „Търговия на едро – Румяна
Несторова“, чрез упълномощен негов представител. Установява се, че действията на ЧСИ са
предприети след постановяването на Решение № 134 от 25.07.2018 г. по гр. д.№ 565/2017 г.
по описа на Ловешки ОС, с което са отменени действията на Частен съдебен изпълнител
Велислав Петров по изп.дело №20138790400388, обективирани в Постановление за
възлагане на недвижим имот от 01.09.2016 г. Следователно, след отмяната на
изпълнителното действие като незаконосъобразно и респ.отпадане на правното основание е
постановено връщането на ищеца във владение на недвижимите имоти, като това е довело и
до отпадане правомощията на назначения за пазач –„Банка Пиреос България“АД с
правоприемник ответника „Юробанк България“АД. По делото от страна на ищеца не се
твърди, а и липсват доказателства след отмяната на действията на ЧСИ ответникът, в
качеството си на назначен от съдебния изпълнител пазач, да е действал недобросъвестно и
да е продължил да ползва имота при вече отпаднало правно основание за това.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че в случая не е налице неоснователно
обогатяване, поради което предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника
7
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /правоприемник на „Банка Пиреос България“АД да заплати
обезщетение в размер на 6000.00лв. за периода от 19.11.2015 г. до 19.01.2016г. за причинени
преки вреди на ЕТ“Търговия на едро – Румяна Несторова“, причинени от незаконно
владение на собственото му недвижимо имущество: сграда с идентификатор №
44327.502.9803 и сграда с идентификатор № 44327.502.9803.4, които същият владее на
законно основание, съгласно нот.акт № 50, том I, дело №95/1996 г., като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на процеса на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да
иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно ал.8 на
същата разпоредба, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. По делото е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който ответникът е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.чл.37,
ал.1, от ЗПП вр.чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 150.00лв. Съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е в размер от 100 до 300
лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
по делото е проведено едно заседание и са събрани само писмени доказателства, съдът
счита, че в случая ще следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100.00 лв, а искането за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 300.00лв,
като неоснователно следва да се отхвърли.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ»ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – РУМЯНА НЕСТОРОВА», ЕИК
*********, адрес: гр. София, ул.»В. Друмев»№26, представлявано от Румяна Несторова
против «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, бул.»Околовръстен път»№260, представлявано от Петя Николова
Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин /правоприемник на «Банка
Приеос България»АД, ЕИК *********/ иск с правно основание чл.59 от ЗЗД - за заплащане
на обезщетение в размер на 6000.00лв. за периода от 19.11.2015 г. до 19.01.2016г. за
причинени преки вреди на ЕТ“Търговия на едро – Румяна Несторова“, причинени от
незаконно владение на собственото му недвижимо имущество: сграда с идентификатор №
44327.502.9803 и сграда с идентификатор № 44327.502.9803.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-89/29.09.2008 г. на Изп.директор на
АГКК, с адрес на сградите: гр. Луковит, ул.“Възраждане“, и двете разположени в поземлен
8
имот с идентификатор № 44327.4502.9803, които същият владее на законно основание,
съгласно нот.акт № 50, том I, дело №95/1996 г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК, ЕТ»ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО –
РУМЯНА НЕСТОРОВА», ЕИК *********, адрес: гр. София, ул.»В. Друмев»№26,
представлявано от Румяна Несторова, ДА ЗАПЛАТИ на «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, бул.
»Околовръстен път»№260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов
Шумаров и Асен Василев Ягодин /правоприемник на «Банка Приеос България»АД, , ЕИК
*********/разноски по делото в размер на 100.00 лв /сто/лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ»АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, бул.»Околовръстен път»№260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев
Ягодин /правоприемник на «Банка Приеос България»АД, ЕИК *********/ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния претендиран размер от 150.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните
по делото.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9