№ 243
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110115120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по предявена Искова молба вх. № 56497/23.03.2022 г. на М. Г. М., ЕГН
********** и П. К. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, Ж.К. . 1, бл.1Б, вх.1, ет.6,
ап.36, и със съдебен адрес в гр. София, ул. . № 22, ет. 2, чрез адвокат М. А., срещу Ц. Б. И.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. ., бл.97А, вх.А, ет.7, ап.703, следните обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2 предл. 2 и
чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сума в размер на 822,37 лева, представляваща главница
за незаплатени режийни разноски относно нает имот за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че след подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК е
била издадена в полза на ищците заповед по чл. 410 от ГПК, като предвид подаване на възражение
от длъжника, заявителите са били уведомени, че следва да предявят иск за установяване на
вземането си. Ищците твърдят, „е вземането им произтича от Договор за наем от 29.07.2013 г.,
сключен между страните, по силата на който ищците са предоставени на ответницата собствения
си недвижим имот, представляващ Апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к.. 1, бл. 1, ет.
19, заедно с избено помещение № 47, за периода от месец август 2013 г. до 30.04.2020 г. Условията
на договора са били предоговорени с Договор за наем от 25.07.2019 г. Твърдят, че ответницата не е
заплатила наема си за месец април 2020 г., както и консумативни разходи по Съобщение към
Фактура № . за Изравнителна сметка, издадена на 31.07.2020 г. от ". София" ЕАД относно имот с
инсталация ., аб. № /стар/ 77825 за процесния апартамент. Молят съда да уважи исковата
претенция. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като
е загубила възможността да реализира правата си по чл. 133 от ГПК. Във възражението по чл. 414
от ГПК е посочила, че не дължи суми по издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
1
тъй като е напуснала имота на 09.02.2020 г., на 10.02.2020 г. е предала ключа за жилището на
адвокат Танчовски, ведно с депозита в размер на 200 лв. за покриване на разноски за консумативи.
Твърди, че е заплатила всички разходи по ИзиПей. Твърди, че й бил отказан безсрочен договор за
наем, а след като е напуснала жилището, то е било отдавано и ползвано от други лица.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По реда на чл. 410 от ГПК ищците са се снабдили със Заповед за изпълнение на парично
задължение от 06.01.2022 г. по ч.гр.д. № 72134/2021 г. на СРС, 120 състав. Длъжникът е възразил
срещу издадената заповед, поради което съдът е дал указания на заявителите за възможността да
предявят иск за установяване на оспореното вземане, което обуславя правния им интерес от водене
на настоящото производство.
Страните са сключили Договор за заем от 25.07.2019 г., като ищцата, като наемодател е
отдала на наемателя – ответник, Апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к. . 1, бл. 1, ет. 19,
срещу наемна цена в размер на 350 лв. месечно, считано от 01.08.2019 г., платима не по-късно от
пето число на текущия месец срещу разписка на адрес в гр. София, ул. . № 22, ет. 2. Договорът е
със срок от една година, като в чл. 3, ал. 2 от същия е предвидена неустойка за забава в размер на 5
% от дължимата сума за всеки просрочен ден. В чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорено, че ако след
изтичането на срока по ал. 1 (едногодишен) наемателят продължи да ползва имота със знанието и
без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за още една година.
Уговорено е в чл. 2, ал. 2 от Договора, че наемателят депозира като гаранция сума в размер на
един месечен наем за евентуално причинени щети на наемодателя, при сключване на Договора.
Представен е и Договор за наем между същите страни от 29.07.2013 г. за същия имот, както
и Съобщение към фактура № . от 31.07.2020 г. от „. София“ ЕАД за процесния имот и на името на
М. Г. Марчовска, за сумата от 704.06 лв., представляваща топлинна енергия за период от
01.05.2019 – 31.03.2020 г. Сумата е заплатена по банков път, видно от представените извлечение от
„Юробанк България“ АД.
Ищцата е сключила договор с трето лице – Пламен Стоянов Сърновски за отдаване под
наем на същия имот, на 29.06.2020 г.
Представен е и Протокол от 30.04.2020 г., в който е отразено, че на посочената дата в 9.42
ч. Ц. Б. И. без предварителна уговорка посетила офиса на адвокатското дружество „Танчовски
съдружници“, находящ се в гр. София, ул. . № 22, ет. 2, като е оставила ключа за процесното
отдавано под наем жилище на секретаря на дружеството Десислава Искренова Д., заявявайки, че
бързала и нямала време, а апартаментът бил в добро състояние.
По делото е разпитан като свидетел Светослав Любомиров Танчовски, който обяснява, че
познава семейството на ищцата отдавна и когато тя и съпругът й заминали за Америка му
възложили задачата да отдава под наем техния апартамент, находящ се в ж.к. .. Това се случило
преди повече от десет години. Ответницата станала наемател, като преди нея имало друг наемател.
С ответницата бил подписан договор и тя ползвала апартамента. През месец април 2020 г. тя се
свързала със свидетеля и казала, че иска да напуска жилището, отишла в офиса и оставила ключа
там, като казала, че нямало какво повече да се занимава. Свидетелят по това време бил в
провинцията и му се обадили от офиса. Опитал се да се свърже с ответницата, но тя не отговорила
на обаждането. Тогава помолил колегите да изготвят протокол за предаването на ключа. През
2
месец май 2020 г. свидетелят се свързал със следващия наемател и в края на юни той се нанесъл в
жилището. На следващата година новият наемател съобщил, че имало незаплатена сметка към „.
София“ ЕАД. Свидетелят се обадил на ответницата и я поканил да отиде в кантората, за да се
разберат, като уговорили дата, на която тя не се явила. Не вдигала и телефона. При напускането на
жилището, имало останал депозит от 200 лв., но не бил заплатен и последният наем от 350 лв.
Свидетелят се свързал с ищцата и тя казала, че ще се откаже от дължимите 150 лв. за последния
наем. За сметката към „. София“ ЕАД обаче ответницата отказвала да говори със свидетеля,
въпреки че била информирана за задължението през 2021 г.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, след извършване на
проверка в „. София“ ЕАД, че на името на М. Г. Марчовска е издадена фактура № ./31.07.2020 г.,
представляваща изравнителна сметка на стойност 704.06 лв. с ДДС, отнасяща се за задължения за
процесния отдаван под наем имот. Сумата и начислената по нея лихва в размер на 118.35 лв. са
заплатени на 11.10.2021 г. чрез кредитна карта Mastercard Standart, издадена от „Юробанк
България“ ЕАД, на името на Светослав Танчовски, с две плащания.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Срещу ответника е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК на 06.01.2022 г. по ч.гр.д. №
72134/2021 г. на СРС, 120 състав за процесните суми, като в законовия срок същият е възразил, че
не дължи, което обуславя допустимостта на исковите претенции.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта. От представения Договор за наем се установява, че страните са
подписали същия на 25.07.2019 г., като същият е бил прекратен по искане на наемателя, който е
предал ключовете за имота на представител на наемодателя на 30.04.2020 г. Безспорно се
установява по делото, че през периода на ползване на процесния имот от ответницата в същия е
доставяна топлинна енергия от „. София“ ЕАД, като за същата е издадена фактура за сума в общ
размер на 704.06 лв. с ДДС за периода 01.05.2019 – 31.03.2020 г. От изслушаната и приета от съда
като неоспорена и обективно изготвена счетоводна експертиза се установява, че главницата и
начислените от „. София“ ЕАД лихви за забава са били заплатени от Светослав Танчовски с
кредитна карта на два пъти.
С оглед установените факти, исковата претенция по този иск следва изцяло да бъде
уважена. Ответницата не е ангажирала каквито и да е доказателства, че е заплатила
претендираните суми, нито че същите са били погасени по друг начин. Наведените възражения в
заповедното производство са неоснователни и недоказани.
Следва върху така установените главници да се приеме за дължима и лихвата, считано от
датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.12.2021 г.
Ищцовата страна претендира разноски по делото, като с оглед изхода на спора, същата има
право на разноски и в двете производства, както следва: в заповедното производство – сума в общ
размер на 325 лв. и в исковото производство сума в общ размер на 825 лв., в това число за
държавни такси, за адвокатски хонорар и за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът при този изход от спора няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Ц. Б. И.,
ЕГН: ********** И АДРЕС: ГР. СОФИЯ, Ж.К. ., БЛ.97А, ВХ.А, ЕТ.7, АП.703, дължи на М. Г. М.,
ЕГН ********** и П. К. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, Ж.К. . 1, бл.1Б, вх.1,
ет.6, ап.36, и със съдебен адрес в гр. София, ул. . № 22, ет. 2, чрез адвокат М. А., на основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 232, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на сума в размер на
822,37 лв. (осемстотин двадесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляваща главница
за незаплатени режийни разноски в размер на 704.06 лв. с ДДС за периода 01.05.2019 – 31.03.2020
г. Към „. София“ ЕАД, както и лихви върху тази главница в размер на 118.35 лв. (сто и
осемнадесет лева и тридесет и пет стотинки) по Договор за наем от 25.07.2019 г., ведно със
законна лихва за период от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ц. Б. И., ЕГН: ********** И АДРЕС: ГР. СОФИЯ, Ж.К. ., БЛ.97А, ВХ.А, ЕТ.7,
АП.703, да заплати на М. Г. М., ЕГН ********** И П. К. Г., ЕГН **********, И ДВАМАТА С
АДРЕС: ГР. СОФИЯ, Ж.К. . 1, БЛ.1Б, ВХ.1, ЕТ.6, АП.36, И СЪС СЪДЕБЕН АДРЕС В ГР.
СОФИЯ, УЛ. . № 22, ЕТ. 2, ЧРЕЗ АДВОКАТ М. А., сумата 1150.00 лв. (хиляда сто и петдесет
лева) за разноски по заповедното и исковото дело, на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4