№ 1901
гр. София , 20.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000501859 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. К. П. и А. С. П. срещу
определението на Софийския градски съд, Търговско отделение, постановено на 14.05.2021
г. по ч. гр. дело № 10 150/2021 г., с което са оставени без разглеждане жалбите на частните
жалбоподатели, подадени срещу действия на ЧСИ Г. Д..
В частната жалба се твърди, че определението на градския съд е незаконосъобразно,
тъй като съдът необосновано е приел, че след като длъжникът по изпълнението е заличен
поради липса на пререгистрация, активите, пасивите и фактическите отношения на
дружеството преминават върху държавата по силата на чл.11 от ЗН. Излагат се доводи, че в
случая е неотносимо към конкретната хипотеза приложението на т. 10 от ТР № 1/2017 г. на
ОСТК на ВКС.
Твърди се също, че жалбоподателите не са обвързани от силата на пресъдено нещо на
решението, постановено по спора между взискателката И.Б. и длъжника по изпълнението,
такава е налице само по отношение на ½ идеална част от имота по спор между М.П. и И.Б..
Сочи се, че съдът не е изследвал нарушението на чл.31, ал.2 и чл.32 от ЗС като се
излагат доводи, че жалбоподателите са взели решение и сключили договор за разпределение
на ползването още през 2004 г., а предвид спора за собственост между взискателя Б. и
жалбоподателката П. не е изяснен въпросът, дали този договор обвързва взискателя.
Поддържа се, че след като А.П. е предявила установителен иск за собственост срещу
взискателката, съдът е допуснал обезпечение на този иск чрез спиране на изпълнението, но
обезпечителната мярка е наложена след извършване на въвода във владение, което я лишава
от реална защита.
Иска се отмяна на определението и връщане на делото на друг състав на СГС – с
1
указания за прилагане на закона.
Ответницата по частната жалба – И. П. Б. оспорва частната жалба. В подадения
срещу нея отговор излага съображения за неоснователността на оплакванията на М.П. и
А.П.. Заявява претенция за заплащане на разноските, направени за производството пред
апелативния съд.
Софийският апелативен съд, като взе предвид оплакванията на жалбоподателите и
като провери обжалваното определение на градския съд, намира следното:
Частната жалба е допустима – същата е подадена от активно легитимирани страни –
лица, които са обжалвали действия на ЧСИ, при спазване на срока по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Обжалва се валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционна проверка по
настоящия процесуален ред.
При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид
следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с две жалби, подадени поотделно от А. С. П. и
М. К. П. срещу действия ЧСИ Г. Д. по изпълнително дело № 20197810400562, изразяващи се
в извършен въвод във владение на недвижим имот по искане на взискател И. П. Б..
В жалбата на А.П. е посочено, че същата обжалва въвода във владение в качеството
си на трето лице, което не е страна в изпълнителното производство, но което към датата на
налагане на възбраната върху недвижимия имот е във владение на същия.
В жалбата на М.П. е посочено, че и той е трето за принудителното изпълнение лице,
но е собственик на ½ идеална част от имота, в който е била въведена взискателката.
Видно от приложеното изпълнително дело № 20197810400562, взискателката И.Б. е
поискала имотът да й бъде предаден от длъжника „Софстройпродукт“ ЕООД. Към молбата
за образуване на принудително изпълнение е приложен изпълнителен лист, издаден на
20.12.2004 г. по гр. дело № 309/97 г. на СРС, 49 състав. В изпълнителния лист е
възпроизведен осъдителния диспозитив на решението по горното дело, по силата на който
„Софстройпродукт“ ЕООД е осъдено да предаде на Б. владението на апартамент, находящ се
в гр. ***, ул. „***“ № **, пети етаж /четвърти надпартерен/. Първоначално изпълнителното
дело е било образувано под № 91/2005 г. по описа на СИС при СРС.
По изпълнителното дело са налице данни, че през 2010 г. ДСИ, пред когото
първоначално е била подадена молбата за извършване на въвода, я е оставил без уважение,
тъй като длъжникът „Софстройпродукт“ ЕООД е освободил процесния имот още преди
2
постановяване на решението на съда.
Взискателката е обжалвала отказа на ДСИ и с решение от 11.06.2010 г., постановено
по ч.гр. дело № 4923/2010 г. СГС, І ГО този отказ е отменен, а делото е върнато на ДСИ.
Последвали са многобройни неуспешни опити за призоваване на управителя на дружеството
длъжник.
На 10.02.2011 г. е съставен „протокол за принудително отнемане и предаване на
вещи“. В него е записано, че при посещението на място се е явил адв. С. Х., който е
представил пълномощно от няколко физически лица, между които и М.П. и е заявил, че
упълномощителите му са собственици на процесния имот с реституционни права. Поради
това ДСИ на осн. чл.523, ал.2 от ГПК е дал на лицата, претендиращи права върху имота, да
поискат от СРС спиране на изпълнението.
СРС е отхвърлил молбата за спиране на изпълнението с определение от 17.11.2011 г.
и това определение е обжалвано пред СГС. С определение от 02.05.2012 г., постановено по
ч.гр. дело № 746/2012 г., СГС, ІІ Д въззивен състав е обезсилил обжалваното определение и
е прекратил производството. Мотивите на съда са, че молбата за спиране на принудителното
изпълнение е недопустима, тъй като жалбоподателите вече са предявили иск за правата си
върху имота.
С определение от 26.09.2013 г., постановено по гр. дело № 24/2012 г. Софийският
градски съд е спрял принудителното изпълнение – като обезпечителна мярка на предявения
положителен установителен иск, който М.П. е предявил срещу И.Б. за правото на
собственост върху ½ идеална част от имота.
В изпълнение на обезпечителната заповед, на 03.10.2013 г. ДСИ е спрял
изпълнението по изп. дело № 91/2005 г. Взискателката Б. е обжалвала постановлението. С
определение от 17.03.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 3275/2014 г. СГС, ТО, е оставил
жалбата без уважение.
С постановление от 06.08.2019 г. ДСИ е прекратил производството по изп. дело №
91/2005 г. и по искане на взискателя го е изпратил на ЧСИ Г. Д.. Делото е образувано под №
562/2019 г. по описа на ЧСИ Д..
След като с влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 24/2012 г. по описа на
СГС, І ГО, 5-ти състав, установителният иск, предявен от М.П. срещу И.Б. за установяване
на право на собственост върху имота е бил уважен, районният съд е отменил
обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ с определение от 27.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 24/2012 г.
ЧСИ Д. е насрочил нов въвод за 10.09.2019 г. В съставения от същата дата протокол е
отразено, че апартаментът, разположен на целия пети /четвърти надпартерен етаж/, е
3
фактически разделен на два отделни апартамента. М.П. е представил договор за наем,
сключен през 2016 г. с „Лили Дрогерие“ ЕООД за единия от обособените апартаменти –
посочен като офис с площ от 111 кв.м. За другия апартамент собственически права са
заявени от името на А.П.. На последната – чрез нейната дъщеря и пълномощник Е. П., е
дадена възможност да поиска спиране на изпълнението по реда на чл.523 от ГПК.
Сезиран с такова искане, Софийският районен съд, ГО, 24 състав, с определение от
16.06.2020 г., постановено по гр. дело № 52739/2019 г. е оставил молбата без разглеждане –
поради липса на правосубектен длъжник.
Междувременно, с молба от 20.09.2019 г. А.П. е поискала от ЧСИ Д., да прекрати
изпълнителното дело с аргумента, че длъжникът по изпълнението – „Софстройпродукт“
ЕООД, не е пререгистриран по реда на ЗТРРЮЛНЦ, поради което и по силата на § 5г, ал.4
от ПЗР на закона се счита заличен. ЧСИ е оставил искането за прекратяване на
принудителното изпълнение без уважение.
Срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението е подадена жалба от А.П.. Същата е
оставена без разглеждане като недопустима от СГС, ІV-Б състав с определение от 04.12.2019
г., постановено по гр. дело № 14268/2019 г.
До А.П. е изпратена нова призовка, с която ЧСИ Д. я е уведомил, че за 26.08.2020 г.
ще бъде извършен въвод във владение на ½ идеална част от апартамента. На същата дата
А.П. е подала молба, с която е уведомила ЧСИ Д., че е подала жалба срещу насрочения
въвод, както и искова молба срещу взискателя И.Б., с която е предявила положителен
установителен иск за собственост. Поискала е отлагане на въвода във владение.
Доколкото може да се установи от нечетливия протокол, съставен от помощник-ЧСИ,
на тази дата взискателката Б. е била въведена във владение в ½ идеална част от апартамента,
разположен на целия пети /четвърти надпартерен/ етаж. Въводът е извършен чрез предаване
на ключовете от входните врати на двата самостоятелно обособени обекта на петия етаж –
от „Лили Дрогерие“ ЕООД и от пълномощника на А.П., обитаваща другия апартамент. В
протокола е посочено, че от двата апартамента не са били изнесени абсолютно никакви
движими вещи, нито са били отстранени хора.
Също на 26.08.2020 г. са подадени двете жалби срещу действията на ЧСИ Г. Д.,
изразяващи се в извършване на въвод във владение на 28.06.2020 г. А.П. е подала жалбата в
качеството си на трето лице, което владее имота преди налагане на възбраната върху него.
М.П. също е подал жалба – като трето лице, което не е страна по изпълнителното дело, но е
собственик на ½ идеална част от имота, предмет на изпълнението.
И в двете жалби са изложени доводи, че изпълнителното производство е следвало да
бъде прекратено – поради загубване на правосубектност на длъжника „Софстройпродукт“
ЕООД, което води до недопустимост на изпълнителното производство. В тези жалби се
4
твърди също, че не са налице предпоставките на чл.429, ал.3 от ГПК за продължаване на
изпълнението.
За да остави жалбите без разглеждане, съставът на СГС е приел, че същите са
недопустими. Жалбата на А.П. е приета за недопустима, тъй като не се сочи, владението
върху имота, предмет на въвода, да е било установено преди предявяването на иска,
решението по което се изпълнява – т.е., не е налице хипотезата на чл.435, ал.5 от ГПК.
Съдът е посочил също, че при настоящата хипотеза защитата на третото лице е по реда на
чл.523, ал.3 и чл.524 от ГПК, която процесуална възможност е използвана от
жалбоподателката /неуспешно/.
Що се отнася до твърдението на жалбоподателя П., че са нарушени чл.31, ал.2 и чл.32
от ЗС, съдът е приел, че в производството по обжалване на действията на ЧСИ такова
нарушение не може да бъде изследвано без да са налице твърдения, за предварително взето
решение между съсобствениците или влязло в сила решение на съда по такива искове, което
да ги обвързва и да не е било съобразено от съдебния изпълнител.
Към частната жалба, по която е образувано настоящото дело, е приложена
обезпечителна заповед, издадена на 15.10.2020 г. от СГС, ГО, 21 състав по гр. дело №
8869/2020 г., с която е допуснато обезпечение на предявения от А.П. установителен иск
срещу И.Б.. Обезпечителната мярка е „спиране на изпълнението“.
С оглед на обсъденото по-горе, въззивният съд намира, че частната жалба е
неоснователна и законосъобразно градският съд е оставил без разглеждане – като
недопустими жалбите на М.П. и А.П..
На първо място, по силата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, само длъжникът разполага с
процесуалното право да обжалва отказа на съдебния изпълнител, да прекрати
принудителното изпълнение. Двамата жалбоподатели нямат качеството на длъжници в
изпълнението, следователно законосъобразно градският съд е приел, че същите не са
активно легитимирани да обжалват този отказ. Поради това и не подлежат на обсъждане
доводите за липса на правосубектност на длъжника.
На второ място, и за двамата жалбоподатели не е налице и хипотезата на чл.435, ал.5
от ГПК, съгласно която право да обжалва въвод във владение на недвижим имот има само
трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по
което се изпълнява. В случая се изпълнява решение, постановено по иска на И.Б., предявен
през 1997 г. А видно от исковата молба на А.П., с която е предявен установителен иск за
собственост на ½ от процесния имот, самата ищца се позовава на изтекла в нейна полза
придобивна давност с начална дата 15.12.2000 г. Що се отнася до съсобственика М.П.,
същият именно в това си качество не се явява трето за изпълнението лице.
5
В настоящото производство изобщо не подлежат на обсъждане доводите за
приложението на чл.31, ал.2 и чл.32 от ЗС – по аргументите, изложени и от градския съд.
С оглед на изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че частната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на
настоящото производство, в полза на ответницата по частната жалба – И.Б., следва да се
присъдят направените разноски за настоящата инстанция, документирани в размер на 450
лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2686505/14.05.2021 г., постановено от Софийския
градски съд, Търговско отделение по ч.гр. дело № 10 150/2020 г.
ОСЪЖДА М. К. П. с ЕГН ********** и А. С. П. с ЕГН ********** – двамата
представлявани от адв. С. Х. с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, партер, да заплатят на И. П. Б.
съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6