Решение по дело №316/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 31
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20211730200316
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Радомир, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М. Д. М.
в присъствието на прокурора Г. П. Б.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Наказателно дело от общ
характер № 20211730200316 по описа за 2021 година

РЕШИ:
Признава Н. Г. ВЛ., с ЕГН: **********, родена на 28.04.1945г., в село Д., oбщ.
Р., обл. П., с постоянен и настоящ адрес село С. с. общ. Р., обл. П., ЗА ВИНОВА в това, че
на 26.02.2021 г., около 19.00 часа в с. С. с., общ. Р., обл. П., в района около сградата на
бившето ханче „С. с.", находящо се в близост дo главен път Е-79 проявила жестокост
/отровила с химическо вещество- етиленгликол /съставна част на aнтифpuзa/, предизвикващ
силно увреждане на храносмилателната система, бъбреците и нервната система, довело до
смърт oт задушаване в следствие блокиране центъра на дишане/ към гръбначно живoтнo
/куче с черен цвят на гърба и жълто кафяви косми пo останалите части на тялото, на възраст
4-5 години, oт порода „микс", c тегло oкoлo 15-20 кг., кастрирано, безстопанствено/,
вследствие на което противозаконно мy e причинила смърт – престъпление по чл. 325б ал.1
от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК Я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага административно наказание
“глоба” в размер на 1000 лева.
Постановява вещественото доказателство -1 бр. хартиен плик, съдържащ 1 брой „M.
. K. . .“, черна на цвят да остане по делото.

Осъжда обвиняемата Н. Г. ВЛ., със снета самоличност и ЕГН, да заплати по сметка
на ОД МВР-П. сумата в размер на 795,40 лева /седемстотин деветдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/, направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза
на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Р. и сумата от 322,31 лева /триста
двадесет и два лева и тридесет и една стотинки/, направени разноски в хода на съдебното
1
производство.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Пернишки окръжен съд в
15-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
2

Съдържание на мотивите


С обвинителен акт ТО-Р. към РП-П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Н.
Г. ВЛ., с ЕГН: **********, родена на 28.04.1945г., в село Д., oбщ. Р., обл. П., с постоянен и
настоящ адрес село С. с., общ. Р., обл. П., за това, че на 26.02.2021 г., около 19.00 часа в
**********, в района около сградата на бившето ханче „Старо село", находящо се в близост
дo главен път . проявила жестокост /отровила с химическо вещество- етиленгликол
/съставна част на aнтифpuзa/, предизвикващ силно увреждане на храносмилателната
система, бъбреците и нервната система, довело до смърт oт задушаване в следствие
блокиране центъра на дишане/ към гръбначно живoтнo /куче с черен цвят на гърба и жълто
кафяви косми пo останалите части на тялото, на възраст 4-5 години, oт порода „микс", c
тегло oкoлo 15-20 кг., кастрирано, безстопанствено/, вследствие на което противозаконно мy
e причинила смърт – престъпление по чл. 325б, ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание на 20.01.2022 г. подсъдимата В., адвокат-
защитника й и прокурора са изразили по реда на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК становище за
наличието на визираните в чл. 78а от НК предпоставки, обуславящи разглеждането на
делото по особените правила на Глава двадесет и осма от НПК.
Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 248, ал. 1, т. 4 и чл. 252, ал. 1
и 2 от НПК обосновава извод, че разглеждането на делото по реда на особените правила на
Глава Двадесет и осма от НПК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание" е допустимо и в случаите, когато съдебното производство е
образувано по обвинителен акт. Този процесуален ред за разглеждане на делото е обусловен
от наличието на положителните предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК и отсъствието на
отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК. Те са материално-правни, но поради
естеството им преценката за тяхното осъществяване може да бъде направена в
разпоредителното заседание въз основа на описанието на деянието и съставомерните му
последици и на правната му квалификация в обвинителния акт, както и въз основа на
събрани доказателства за съдебното минало на подсъдимия, без съдът да изследва въпроси
по съществото на обвинението – дали подсъдимият е извършил виновно деянието, в което е
обвинен и съставлява ли то престъпление. Затова в конкретния случай, предвид така
осъществената съдебна преценка за наличие на предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за деянието, както е формулирано и квалифицирано в обвинителния акт и за
липса на визираните в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за това, съдът на основание чл. 252, ал. 1
от НПК е постановил разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и осма от НПК
незабавно след приключване на обсъждането на въпросите от разпоредителното заседание.
Този процесуален ред за разглеждане на делото определя и вида на съдебния акт по
съществото на делото – решение, а не присъда, независимо от естеството и наименованието
на акта на прокурора, с който съдът е сезиран и е образувано съдебното производство.
Представителят на държавното обвинение поддържа внесения обвинителен акт и
моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение и я освободи
от наказателна отговорност като й наложи административно наказание „глоба“, както и да я
осъди да заплати направените по делото разноски.
Адвокат- защитника на подсъдимата В., адв.Л. пледира за невиновност, като моли
съда да оправдае подзащитната й по обвинението за което е привлечена на съд. Доводите
на защитата са за недоказаност на авторството на деянието и наличие само и единствено на
косвени доказателства уличаващи подсъдимата в извършването на инкриминираното
деяние.Сочи, се че представителя на държавното обвинение не е доказал по безспорен начин
предвид императивно въведеното му задължение по чл.103, ал.1 от НПК, че В. е автор на
престъплението, за което е привлечена на съд. В пледоарията си защитата прави подробен
разбор на свидетелските показания събрани на досъдебното производство и заключенията
по изготвените експертизи като сочи ,че предвид ангажираните от обвинението
доказателства не би могло да се достигне до заключението и да се направи извод, съгласно
чл.303, ал.2 от НПК, че обвинението е доказано по несъмнен начин, напротив сочи се от
защитата, че присъдата не може да почива на предположения предвид чл.303, ал.1 от НПК,
1
поради което се пледира за оправдателна такава.
Подсъдимата Н.В. не се признава за виновна и заявява, че не е извършила
инкриминираното деяние , като моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемата В. живеела постоянно в с. С. се., общ. Р. в къща зад кафенето на
селото/ бивше ханче/ на ГП Е-79 и в близост до паркинга. В. имала конфликт със съседите
си свидетелите Т. Б. До.и Е. Н. Д., тъй като те полагали грижи за изхвърлени в района
безстопанствени кучета. Според В. кучетата били агресивини и нападали хора и домашни
животни, поради което я било страх да преминава оттам. Свидетелите Д. живеели в същия
район от месец май 2016 година в близост до паркинга, като постоянно се сблъсквали с
проблема с множеството изхвърлени кучета в този район . Във връзка с този проблеми те
подавали жалби до органите на МВР и монтирали, и камери за виодеонаблюдение,
насочени към сградата на ханчето и паркинга пред него, където се намират
безстопанствените кучета.
На инкриминираната дата 26.02.2021г., около 19.00 часа камерата реагирала на
движение и Д. изгледали видеозаписа като на същия разпознали съседката им Н.В. и
видели, че тя вземала нещо от торба, която носела със себе си и го разхвърляла в района зад
сградата на ханчето. Около 10 минути след като видели този запис, двамата излезли отвън и
отишли в района, където Н.В. изхвърляла. Видели, че част от тях са разхвърляни
хранителни отпадъци и животински вътрешности, които те прибрали в контейнера за
боклук.
На следващия ден, 27.02.2021г. вечерта около 20.30 часа отвън на улицата, между
дома им и ханчето свидетелите Т. Д. и Емануил Долапчиев забелязали куче, лежащо в
неестествена поза. Свидетелката Д. отишла до него и се опитала да го вдигне, но то не
можело да стои на краката си, залитало и главата му била клюмнала. Затова го пренесла в
помещение в близост до къщата си. Потърсила съдействието на ветеринарен лекар, който
обаче не могъл да пристигне на място. След това по съвет на лекаря дала на кучето
лекарство и го завила и оставила на спокойствие. През нощта обаче била събудена от лай на
други кучета. Отишла към помещението, където било оставено прибраното животно, оттам
се чувало силно тропане. Отворила вратата и видяла, че прибраното от нея куче се гърчи и
краката му се удрят в шкафа. Докато търсела лекари, звънейки на ветаринарни клиники в
гр. П. и С., за около половин час животното получило още два гърча, които впоследствие
зачестили и кучето починало. Докато изчаквала да се разсъмне, Д. отново прегледала
записите и около 06.30ч. отишла до съседния имот и на бетонната площадка до него видяла
още разхвърляни животински отпадъци, примесени с хляб напоен с течност със син цвят.
След това заедно съпруга си пренесли животното близо до пътя и се обадили на тел. 112.
На място за времето от 11.00ч. до 12,05 часа на 28.02.2021г. е бил извършен оглед на
местопроизшествие от разследващите органи , а именно в с. С. с., общ. Р., на ГП ., в района
на ханчето, при който били иззети:- „Обект №. множество мокри хлебни трохи със синьо-
зелен цвят, с различна големина.
С протокол за доброволно предаване рег. № ./01.03.2021г на 28.02.2021г, от
свидетелите Е. Н. Д.и Т. Б. Д., са предадалиени и приобщени 1 бр. стъклен буркан с
вместимост 720 мл. с винтова капачка, пълен на 1/3 от обема си със синьо-зеленикави на
2
цвят хлебни трохи с различни размери и сурови месни отпадъци.
С протокол за доброволно предаване рег. №./01.03.2021г, на 02.03.2021г. от Т. Б. Д.
е предадена и приобщени 1бр. “Miсro SD K. 8 GB“, черна на цвят, съдържащи четири
видеофайла- два от камера монтирана на къщата, и две от мобилния телефон на предаващия.
На досъдебното производство е назначена и изготвена токсикохимическата
експертиза по Протокол № ./ТКХ-140 на ЦЕКИ към НИК-МВР- С., като вещото лице е дало
заключение, че на пробите от синьозелени трохи от два броя стъклени буркани- обект № ., с
вместимост 414 мл, иззет при огледа на местопроизшествието, както и обект №2, с
вместимост 720 мл, предаден от Д., съдържащи синьозелени хлебни трохи, в обектите има
наличие на веществото етиленгликол, който участва в състава на антифриза. Наличие на
етиленгликол има и в пробите от вътрешните органи на кучето, иззети при аутопсията му.
Назначена е на досъдебното производство и основна, и допълнителна
ветеринарномедицински експертизи, изготвени от д-р Д. И. К.в, главен инспектор и
официален ветеринарен лекар „Здравеопазване на животните“ за Община- Р., към ОД по
безопасност на храните-Перник, като същият е дал заключение, вследствие на извършената
аутопсия на 1 бр. куче, порода „микс“ без индивидуална регистрация, открито умряло на
28.02.2021г. на Главен път ., на паркинг на бивше ханче „Ст. с.“, че същото представлява
„гръбначно животно“ от царство „Животни“, подтип „гръбначни“, вид „куче“ от мъжки
пол, безстопанствено. Като причина за смъртта на животното д-р К. е посочил вследствие
отравяне с химично вещество-етиленгликол/съставна част на антифриза/, което е погълнато
с храна.Заключението на СВМЕ е, че „кучето е починало в следствие на отравяне с химично
вещество- етиленгликол / съставна част на антифриза/, което е погълнало с храна като в
конкретния случай според вещото лице починалото животното е приело етиленгликол от
24 до 36 часа преди смъртта си.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Т. Б. Д. , Е.Н. Д. , К. Б. И. и
В. Л. В..
Показанията на двамата свидетели Д.напълно се припокриват и си кореспондират
помежду си, като пресъздават една и съща фактическа обстановка относно действията на
обвиняемата и впоследствие настъпването на смъртта на кучето.Свидетелката Д. заявява: „.
Показаха ми камерата и аз им казах, че това е съседката Н., аз я разпознах. Видя се, че тя
бърка в плик и хвърля, освен на паркинга и в съседният двор, нещо. След това продължихме
да гледаме и се видя, че двете бездомни кучета, които аз обгрижвам, които са кротки и
кастрирани, изтичаха до нея и тя също им постави от съдържимото в плика, който
носеше.“Св.Д. заявява: „Дъщеря ми преглежда камерата и виждаме обвиняемата да хвърля
нещо. Погледнахме и видяхме обвиняемата да оставя на две – три места нещо. Тя го
изваждаше от пликче. Това беше вечерта, беше тъмно. Точно там, където беше заснето, е
осветено, тъй като има лампа. Разпознах, че това е Н.….. Като дойде групата показахме им
къде видяхме обвиняемата и там те започнаха да проверяват и да събират части от
изхвърлената от нея храна“. И двамата свидетели са категорични и без никакви колебания
заявяват ,че лицето, което са видели на записите е била съседката им В. .Освен това св.Д.
сочи, че е видяла как В. хвърля храна и в съседния двор, а видно от Протокола за
извършения оглед на място от разследващите органи в.доказателства иззети на място са и от
съседния двор.В огледния протокол от 28.02.2022г. разследващият орган е посочил :“В
двора на частния имот зад сградата на ханчето, на разстояние от 2,5 метра от оградата на
имота, върху бетонна плоча /основи на къща/ се намериха, над 10-15 броя мокри хлебни
трохи и корички с различна големина от 5 до 15 мм в синьо-зелен цвят…“, което напълно
3
съвпада с показанията на св.Д. , че В. е хвърляла храна и в частния имот, което пък от своя
страна води до извода, че Д. е видяла ясно и в детайли фактическата обстановка на
записите и предвид обстоятелството, че е видяла с такава голяма прецизност къде е
хвърляна храна от лицето, то и същата би следвало да е видяла ясно и да е разпознала и
лицето хвърлящо храна , както самата Д. сочи.
Показанията на другите двама свидетели К. Б.И. и В. Л.В. с нищо не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото, същите не са очевидци на извършеното
инкриминирано деяние, а само препредават чутото в селото и възпроизвеждат действия и
събития много преди дата на извършване на деянието, но въпреки това св.В. сочи, че знае,
че Н.В. е негодувала срещу безстопнаствените кучета и я е било страх да минава от там,
което сочи и за наличие на евентуален мотив за отравяне на кучето.
Що се отнася до заключението на в.лице по назначената и изготвена в хода на
съдебното следствие видео-техническа експертиза, то независимо от обстоятелството, че
в.лице сочи, че на предоставените записи се виждат само силуети ясно описва, че силуета е
на „човек със светла или руса коса и носи в лявата си ръка предмет, наподобяващ
торбичка“, което напълно съвпада с показаният на свидетелите Д..По нататък експерта сочи
: „ Лицето на два пъти извършва действия с дясната си ръка, наподобяващи хвърляне“
Посочено е също от експерта, че се вижда как в момента на хвърлянето в десния край на
кадъра, в полезрението на камерата влиза животно, наподобяващо куче, с преобладаващо
светлокафяв цвят/ каквото е описанието на умъртвеното животно/ и същото се насочва към
стълба, до който е стояло лицето..“ В.лице изготвило видео-техническата експертиза дава
заключение, че не е установило следи от манипулация/намеса върху записаната
информация.Действията се развиват последователно. Изображенията са цветни със звук, без
вкопирани в кадър данни.
Сочените от защита влошени междусъседски отношения не променят горните изводи
на съда, че събраните доказателства в своята съвкупност потвърждават по безспорен начин
фактическата обстановка описана в ОА.
Следва обаче съдът да се отговори на всички възражения на защитата относно
фактическата установеност на обвинението.
Действително, както сочи адвокат- защитника на обвиняемата В., по делото не са
налице преки доказателства за авторството на деянието.Съгласно трайната съдебна практика
обаче постановяването на осъдителна присъда може да се базира и само върху косвени
доказателства, ако те образуват една стройна и последователна логическа верига, която по
несъмнен начин установява авторството на престъпното деяние.
В процесния случай като такива косвени доказателства /индиции/ следва да се ценят
следните обстоятелства:
-установеното от основната и допълнителна ветеринарно-медицински експертизи, че
смъртта на кучето е причинена от отравяне с химично вещество етиленгликол/съставна част
на антифриза/, което е погълнато с храна,че може да се направи извода след аутопсията ,че
животното е приело именно, вещество етиленгликол/съставна част на антифриза/ от 24 часа
до 36 часа преди смъртта си, т.е в периода от време, в който е видяна В. да хвърля храна на
кучетата. А според заключението на токсикохимичната експертиза по Протокол №./ТКХ-
140 от 13.07.2021г. , в.лице Нинова дава заключение, че в обектите –вътрешни органи на
куче и синьо-зеленото вещество по хлебните трохи иззети от разследващите органи при
огледа на местопроизшествие се констатира именно наличие на етиленгликол, който
участва в състава на антифриза.Според заключението от видеотехническата експертиза и
свидетелските показания на св.Д. лицето присъстващо на записите /В. според св.Д./ бърка в
4
торба и изхвърля нещо.Впоследствие на същите места от разследващите органи при
извършения оглед са открити синьо-зелените хлебни трохи напоени с отровното вещество
етиленгликол /съставна част на антифриза/.На видеозаписите се вижда на същото място и
куче с описание съответстващо на умъртвеното , което отива към мястото, на което са
изхрълени нещата от В..
Действително нито едно от посочените обстоятелства не може само по себе си да
установи по несъмнен начин авторството на деянието, но ценени в тяхната съвкупност, те
доказват извършено от подсъдимата инкриминирано деяние, за което е предадена на съд, а
именно по чл.325б, ал.1 НК.
Противно на защитната теза на адвокат-защитника на обвиняемата се събраха
достатъчно доказателства установяващи, че Н.В. на инкриминираната дата 26.02.2021 г.,
около 19.00 часа в **********, в района около сградата на бившето ханче „С. с.", находящо
се в близост дo главен път .проявила жестокост, като е отровила с химическо вещество-
етиленгликол /съставна част на aнтифpuзa/, предизвикващ силно увреждане на
храносмилателната система, бъбреците и нервната система, довело до смърт oт задушаване в
следствие блокиране центъра на дишане/ към гръбначно живoтнo /куче с черен цвят на
гърба и жълто кафяви косми пo останалите части на тялото, на възраст 4-5 години, oт порода
„микс", c тегло oкoлo 15-20 кг., кастрирано, безстопанствено/, вследствие на което
противозаконно мy e причинила смърт – престъпление по чл. 325б ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е извършено от Владова чрез действие.
Специфичният предмет на посегателство- гръбначно животно е наложило и
приемането на специално законодателство уреждащо този кръг обществени отношения, а
именно Закон за защита на животните /ЗЗЖ/ и Закон за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/, като в тях е налице легална дефиниция на понятието „жестокост“, когато касае
животно.
От чл. 7, ал.2, т.2 от Закона на защита на животните, вр. чл. 151, ал.1, т. 1 от Закона
за ветеринарно медицинската дейност е видно, че законодателят счита за жестокост всяко
причиняване на смърт на животно, освен ако смъртта не попада сред някои от позволените
изключения, визирани в чл.117,ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 139а, чл. 1396, чл. 159, ал. 3, чл. 160,
ал. 2 и чл.179, ал.3 от ЗВМД или при самозащита.
В конкретния случай по делото не са налице данни да е налице, което и да било от
изключенията, предвидени в ЗВМД, поради което следва да се счете, че смъртта на кучето е
причинена чрез жестокост.
От субективна страна съдът намира, че обвиняемата е действала при пряк умисъл,
като форма на вината. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент
обвиняемата е пълнолетно и психически здраво лице. Същата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици. В. напълно съзнателно е проявила
жестокост към кучето като му е дала храна напоена с отровно вещество, като това е довело
до съставомерния резултат.
Причина за извършване на деянието е незачитане на съществуващия правен ред и
незачитане на установените правила за защита на животните.
Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимата В. същата е неосъждана.
С оглед на така изложеното от фактическа и правна страна и след като намери, че са
5
налице императивните предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК, а именно за това умишлено
престъпление законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до три година
или „глоба” от хиляда до пет хиляди лева, подсъдимата не е осъждана за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на Глава
8 от НК, не е налице забраната на чл.78, ал.7 НК, поради което и съдът призна обвиняемата
за виновна за извършено престъпление по чл.325б, ал.1 НК и я освободи от наказателна
отговорност като й наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
При налагане на административното наказание „глоба” в минималния предвиден
размер от 1000 лв., съдът намери, че същото наказание най-точно би отговорило на целите
предвидени в чл.36, ал.1 от НК. При определяне размера на наказанието, а именно в
минимума предвиден от законодателя съдът съобрази с чистото съдебно минало на
подсъдимата, нейната напреднала възраст и ниски месечни доходи, същата е пенсионер.
По отношение на вещественото доказателство -1 бр. хартиен плик, съдържащ 1 брой
„M. S. K. . .“, черна на цвят съдът постанови същото да остане по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди Н.В. да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на РдРС сумата в размер на
322,31 лева направени разноски в хода на съдебното следствие, а по сметка на ОД на
МВР сумата в размер на 795,40 лева , направени разноски в хода на досъдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови диспозитива на решението си.
6