№ 2952
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100509546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Гаранционен фонд с вх. № 1429/01.09.2022г. -
длъжник по изпълнително дело № 20227800400187 по описа на частен
съдебен изпълнител В. Л., с рег. № 780 по описа на КЧСИ, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу постановление от
25.08.2022г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на
размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното
постановление за разноските. Счита, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева е прекомерно и не е
съобразено с Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди, че делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, като претендираните разноски не са съобразени с обема на
извършените до момента изпълнителни действия, които от страна на
взискателя се изразяват единствено в изготвянето на молба за образуване на
изпълнително дело. Сочи, че Гаранционен фонд е юридическо лице с
обезщетителна, обезпечителна и защитна функция, с публична дейност и
1
събиране на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и
правна сложност. Освен това банковите сметки на длъжника са публични и
общоизвестни. В жалбата се излага, че задължението по изпълнителния лист
било изцяло заплатено в срока за доброволно изпълнение. Развити са
съображения, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал
действия в изпълнителното производство, които да обусляват определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното е
направено искане за отмяна на обжалваното постановление и за намаляване
на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до
законоустановения минимум от 200 лева за образуване на изпълнителното
дело. В условията на евентуалност, ако се приеме, че се дължат и разноски за
водене за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, същите да се
определят в минималните им размери по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направено е
искане за редуциране на размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно
намаления размер на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят И.К.К. е подал възражение,
с което оспорва жалбата като неоснователна. На първо място излага
съображения, че претендираното възнаграждение е определено съобразно
материалния интерес, подлежащ на принудително събиране. Счита за
ирелевантно обстоятелството, че вземането е било изплатено в срока за
доброволно изпълнение, тъй като законодателят не е регламентирал такава
хипотеза на недължимост на разноските по изпълнението. Поддържа, че
дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 10 от Наредба № 1 от 2004г. е
двукомпонентно. Безспорно било, че тогава, когато упълномощеният от
взискателя адвокат е посочен като съдебен адресат по делото, то той
извършва справки по същото, има право да получи по своя клиентска сметка
събраните от съдебния изпълнител суми, а в последствие изплаща същите.
Именно с тези действия адвокатът извършва процесуално представителство,
защита и съдействие на взискателя. В случая адвокатското възнаграждение е
уговорено и заплатено за извършване на всички необходими процесуални
действия, като към момента на сключване на договора за правна помощ
страните не могат да знаят какви и колко точно по обем ще са тези действия.
2
Взискателят излага доводи, че са ирелевантни наведените в жалбата
съображения, че длъжникът е сигурен платец, доколкото не се е възползвал
от правото си да плати присъдените суми преди образуване на
изпълнителното дело. По тези съображения е направено искане за отхвърляне
на жалбата.
В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20227800400187 по описа на частен съдебен
изпълнител В. Л., с рег. № 780 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от И.К.К. от 20.07.2022г. срещу Гаранционен фонд, за принудително
събиране на присъдената по гр.д. № 151/2022г. по описа на Апелативен съд –
Бургас в полза на взискателя сума в размер на 120 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 31.07.2018г., ведно със законната лихва от 14.05.2020г. до
окончателното изплащане. Молбата е депозирана чрез адв. Д.Й., към която е
представена фактура и платежно нареждане, удостоверяващи заплащане на
адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 2 400 лева с ДДС.
Взискателят е поискал едновременно с изпращането на покана за доброволно
изпълнение до длъжника, да се наложи запор върху вземанията му по
конкретно посочена банкова сметка.
По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на
21.07.2022г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на
156 955, 73 лева, представляващо сбор от сумата от 120 000 лева – главница,
законна лихва в размер на 27 033, 33 лева – законна лихва за периода от
14.05.2020г. до 03.08.2022г., 2 400 лева – разноски по изпълнението, 72 лева
обикновени такси и 7 450, 40 лева – пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
Със запорно съобщение от 20.07.2022г., получено от третото задължено
лице на 21.07.2022г., съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника Гаранционен фонд по банкови сметки, разкрити в
“У.Б.” АД до размер на сумата от 156 955, 73 лева. В изпълнение на
наложения запор банката е превела по сметка на съдебния изпълнител на
3
28.07.2022г. целият размер на вземането от общо 156 955, 73 лева.
На 26.07.2022г. по делото е постъпило възражение от длъжника за
намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че същото е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Направено е
искане за намаляване на същото до размер на сумата от 200 лева, както и
пропорционално намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С постановление от 25.08.2022г., получено от длъжника на 29.08.2022г.,
съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от
27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според
последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните
изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
4
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
– в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева за процесуално
представителство по изпълнителното производство, изразяващо се в
образуване на изпълнителното дело, защита и съдействие на страната и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е.
възнаграждението се претендира кумулативно по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 1 от минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият
съдебен състав счита, че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи единствено при наличие на посочените в същата разпоредба
предпоставки, т.е. при установени действия от страна на процесуалния
представител на взискателя, които са насочени към удовлетворяване на
вземането, предмет на принудително изпълнение.
В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
5
производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното
дело, с която е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по
конкретна банкова сметка. Запорът е наложен на 21.07.2022г. и изпълнен от
третото задължено лице на 28.07.2022г., на която дата сумата, предмет на
принудително изпълнение, е преведена по сметка на съдебния изпълнител.
Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването
на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е
основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за
посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на
изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за
доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от
това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на
срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват
действия по принудително събиране на дълга. Обстоятелството, че в случая
длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а дължимите суми
са преведени въз основа на реализиран запор върху вземанията му по банкови
сметки, не обуславя извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско
възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
вземанията. И това е така, тъй като третото задължено лице е изпълнило
запора, преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение,
поради което доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало
безпредметно, т.е. длъжникът е бил лишен от възможността да заплати в
срока за доброволно изпълнение. Поради това в случая развитието на
изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в които
длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение. Ето
защо няма основание в негова тежест да се възлагат разноски за адвокатско
възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, доколкото предприемането на такива в срока за доброволно
изпълнение не е било нужно. Длъжникът следва да отговаря единствено за
разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски,
направени от взискателя без необходимот. Няма основание да се присъждат
разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване
на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането
6
няма да бъдат извършвани. В случая по делото не са извършвани
изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение
едновременно с поканата за доброволно изпълнение, което действие е довело
до събиране на сумата, но доколкото това е станало в срока за доброволно
изпълнение, това плащане следва да се третира като равнозначно на
доброволното по изложените по-горе съображения.
Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита
и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или
чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали
това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел
удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод
се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение
за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и
в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се
уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер е необосновано. Ето защо жалбата в посочената част е
основателна и обжалваното постановление за разноските следва да се отмени
в частта, в която са приети за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева.
По отношение на доводите за неправилно определяне размера на
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
С оглед нормата на чл. 6, ал. 2 от ГПК съдът е обвързан от търсената
защита, ограничена до съответстващата част от таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
на оспорения размер на приетото в изпълнителното производство адвокатско
7
възнаграждение. В случая жалбоподателят иска единствено намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ чрез изключване при
изчислението й на адвокатското възнаграждение над сумата от 200 лева или
при съобразяване на минималния му размер.
Съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата на 7 450, 40 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: за сумата над 100 000 лева –
5 220 лева + 2 на сто за горницата над 100 000 лева.
Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на
парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори
длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно
изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. №
920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред
частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно
изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за
извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
представителство, както и т.нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
/решение № 82 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
В случая размерът на сумата, върху която следва да се определи
дължимата по т. 26 от Тарифата пропорционална такса, при съобразяване на
редуцирания размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева, възлиза на
147 233, 33 лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „е“ от
ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в размер на 6 164, 67 лева без ДДС
или 7 397, 60 лева с ДДС. Доколкото съдебният изпълнител е определил
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-висок размер, се налага извод, че
жалбата в тази част е основателна и следва да се уважи за разликата над
сумата от 7 397, 60 лева с ДДС до определения от съдебния изпълнител
размер от 7 450, 40 лева с ДДС.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Гаранционен фонд постановление за
разноски от 25.08.2022г. по изпълнително дело № 20227800400187 по описа на
частен съдебен изпълнител В. Л., с рег. № 780 по описа на КЧСИ, с което е
отказано намаляване на размера на приетите за събиране такси и разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20227800400187 по описа на частен съдебен изпълнител В. Л., с рег. № 780 по
описа на КЧСИ, дължимо от Гаранционен фонд от 2 400 лева и определя
размер от 200 лева.
НАМАЛЯВА пропорционалната такса, начислена по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ от 7 450, 40 лева с ДДС и определя размер от 7 397, 60 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9