№ 56
гр. Несебър, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20242150101037 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор
Цветан Василев Мирчев, подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк.
Надежда Ватева против Б. Г. К.а с ЕГН-********** от гр.Н., ж.к. М. № **, ет. *, ап. **.
Иска се да бъде постановено решение, по силата на което на осн.чл.422 ГПК да
бъде прието по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по
Заповед № 387/12.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК, постановена по ч.гр.д. № 764/2024г. по описа на РС-Несебър за сумата от
5095,89лева, представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
отчетен период от 13.05.2023г. до 18.09.2023г. до собствения на ответника обект на
потребление, находящ се в с.Р.а, ул.М.**, бистро Г., абонатен № 207432, която не е
била заплатена в изискуемия срок, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред съда-04.07.2024г.,
сумата от 412,10лв.-представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 23.07.2023г. до 27.06.2024г., ведно с разноските по заповедното
производство, както и тези сторени в исковото производство.Претендират се съдебни
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответника е собственик на водоснабден имот,
находящ се в с.Р.а, общ.Несебър на посочения по-горе адрес, представляващ бистро
„Г.“ има заведена партида при ищцовото водоснабдително дружество с абонатен №
1
207432 с посочен титуляр „Ш.**“ ЕООД. Навежда се в исковата молба, че в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във
възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от
момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по
силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и
публикувани на интернет страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на
абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при това
отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност за
„самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства. Начинът на електронно отчитане на съответния
потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че
за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК
оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След
всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити.
Твърди се, че за така отчетената и потребена вода са издадени фактура №
**********/23.06.2023г. на стойност от 8,40лв.; фактура № **********/24.07.2023г. на
стойност от 16,79лв.; фактура № **********/23.08.2023г. на стойност от 1326,44лв. и
фактура № **********/21.09.2023г. на стойност от 3744,26лв., като за посочените суми
не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите.
Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 412,10 лв., считано от
23.07.2023г. до 27.06.2024г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението пред съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от упълномощен
от ответника процесуален представител, с който предявената претенция се намира за
допустима, но неоснователна. С отговора се потвърждава, че ответницата е собственик
на водоснабдения обект-бистро, но се оспорва твърдението на ищеца, че същата има
качеството „потребител“ на ВиК услуги за процесния период, тъй като по силата на
договор за наем от 10.05.2023г. е отдала обекта на „Ш.**“ ЕООД, като наемателя е
вписан по партидата на имота с абонатен № 207432, както е посочено в исковата
молба. По тази причина и фактурите за потребени ВиК услуги са били издадени от
оператора на името на дружеството наемател на обекта. В тази връзка като се позовава
на чл.2 от ОУ на ВиК-Бургас, чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
2
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, вр.пар.1, т.2 от ДР от ЗРВКУ се счита, че между
ответницата като собственик на имота и ищцовото дружество няма облигационно
правоотношение за процесния период, а такова е налице между наемателя на обекта и
ищеца.
Моли, предявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се разноските по делото. Представя писмени доказателства – договор за
наем от 10.05.2023 и протокол за извършено отчитане, издаден на името на наемателя
„Ш.**“ЕООД. Не са сторени доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства нотариален акт № 30/05.12.1996г., том 5, дело 1639/96г. по
описа на НРС/л.10-11 по дело/ и договор № 207432/21.05.2004г. за доставка на вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, сключен между страните, че ответницата
е собственик по силата на дарение на водоснабден имот – дворно място и изградената
в него жилищна сграда с административен адрес: с.Р.а, ул.М.**.
По силата на договор за наем от 10.05.2023г. ответницата е отдала под наем за
срок от 10.05.2023г. до 10.05.2030г. на „Ш.**“ ЕООД помещение с обща застроена
площ от 114,17кв.м.-посочено като ресторант, находящо се в собствения й имот в с.Р.а,
ул.М.**, като наемателя е вписан по партидата на имота с абонатен № 207432.
От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.9 по
дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер /с № 6084/67/ с титуляр на партидата
„Ш.**“ ЕООД с потребителски/абонатен № 207432 са правени отчитания на
13.05.2023г. с отчетено количество от 2куб.м. вода преминала през водомера; на
15.06.2023г. с отчетено количество от 4куб.м., 13.07.2023г. с отчетено количество от
316куб.м., 11.08.2023г. с отчетено количество от 892уб.м., като не е отразявано
количество от разпределение. Отбелязано е, че всички отчитания са извършени
дистанционно.
За потребените и отчетени количества са издадени фактура №
**********/23.06.2023г. на стойност от 8,40лв.; фактура № **********/24.07.2023г. на
стойност от 16,79лв.; фактура № **********/23.08.2023г. на стойност от 1326,44лв. и
фактура № **********/21.09.2023г. на стойност от 3744,26лв., като за посочените суми
не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите.
Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане
на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-32 от
30.12.2022г..
3
Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявени са установителни претенции по чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед постъпило в срок възражение от ответника и длъжник в заповедното
производство, в изпълнение на разпореждане № 2112/05.08.2024г. по ч.гр.д.№ 764/24г.
на РС-Несебър и в срока по чл.415 ГПК са предявени и настоящите претенции по
чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца. Ето защо
исковете са допустими, а разгледани по същество и основателни по следните
съображения:
Доказателствената тежест е указана с определение № 1197/14.11.2024г.,
връчено на страните по делото.
По делото не са спорни между страните обстоятелствата, че ответницата е
собственик на водоснабдения обект и потребените количества вода, а и тези
обстоятелства безспорно се установяват от събраните по делото писмени
доказателства, посочени по-горе в мотивите. Спорен е по делото въпросът дали след
като ответницата е отдала под наем собствения си водоснабден имот, между нея в
качеството й на собственик и ищцовото дружество има облигационно
правоотношение за процесния период с предмет доставка на вода. В тази връзка
твърдението на ответната страна е, че не дължи претендираните суми за вода, тъй като
е налице облигационно отношение между наемателя на имота й и ищцовото
дружество, а не между собственика и наемодател на водоснабдения обект и ВиК ЕАД-
Бургас.
По така наведеното възражение съдът съобрази следното: Безспорно е по
делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР
общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба,
4
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба,
потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и
в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба
регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на
ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода
след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението
за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за
отчетено потребление се установява, че е доставена до цитирания адрес вода в
претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото
към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.
Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по
смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Нормативният акт, уреждащ по-детайлно отношенията между ВиК- оператора
и потребителите на ВиК-услуги е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Според чл.3, ал.1, т.1 от нея, потребители на ВиК- услуги
са собствениците или лицата, на които е учредено право на строеж или право на
ползване на водоснабден имот (каквото качество наемателят няма), и именно те следва
да отговарят за формираното задължение към ВиК оператора за заплащане на
предоставените услуги.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от Общите условия на
въззивното дружество, съгласно която потребители на В и К услуги са „юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят
ВиК услуги“. Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ, потребител може да бъде и наемател на имот,
за който се предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К
услуги за определен срок.
5
Предвид така установената нормативна уредба и при липсата на представена
по делото декларация по чл.2, ал.3 от ОУ на ВиК ЕАД гр.Бургас, подадена от
собственика на имота, съдът намира, че за посочения в исковата молба период
качеството потребител на ВиК услугите за процесния имот е именно ответницата като
собственик на имота. Този извод не се променя от обстоятелството, че в процесния
период са издадени фактури на трето лице - наемател на имота, тъй като
осчетоводяването на издадените фактури по един или друг начин не променя
потребителя на услугата. Следователно ответникът,.
При тези съображения съдът приема, че ответникът по силата на закона и
наредба №4/2004г., като собственик на процесния имот, при сключен договор с
ищцовото дружество за доставка, отвеждане и пречистване на вода има качеството
„потребител“ на ВиК.
С оглед изложеното, съдът намери за неоснователи възраженията в писмения
отговор, че макар ответника да е собственик на водоснабдения имот през процесния
период, облигационното правоотношение по повод доставката на ВиК услуги за
собствения на ищеца имот, е било с наемателя „Ш.**“ ЕООД.
При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени,
пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния
обект на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота и
ползвател следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват
доказателства за заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е
основателен и доказан по размер.
По установителната претенция по чл.422 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед основателността на иска за главницата, се явяват основателни и
акцесорните вземания за обезщетение за забава до предявяването на заявлението по
чл.410 ГПК, , доколкото ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30-дневния
срок за заплащане по всяка от фактурите/издадени в периода 23.06.2023г. –
21.09.2023г., считано от 23.07.2023г. и претендирания общ размер се установява след
индивидуално изчисление на обезщетението по всяка фактура чрез
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html за периода от падежа до предявяване на
заявлението пред съда.
Основателен е и иска за установяване на вземането за законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
С оглед изхода по делото и своевременно сторено искане за присъждане на
съдебни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в тежест на ответника
6
следва да се присъдят в цялост сторените от ищеца съдебни разноски по заповедното
производство в размер на 160,16лв./110,16лв. за заплатена д.т. и 50лв. за
юк.възнаграждение/, както и в исковото производство в общ размер от 210,16лв., както
следва: 110,16лв. за заплатена държавна такса и 100лв. за юк.възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца. При определяне на юк.възнаграждение съдът
съобрази нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр.чл.25, ал.1. от Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно цитираният
текст от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 300 лв., поради което и съдът е ограничен от посочената рамка. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор
Цветан Василев Мирчев срещу Б. Г. К.а с ЕГН-********** от гр.Н., ж.к. М. № **, ет.
*, ап. ** за сумата от 5095,89лева, представляващи стойността на доставена, отведена
и пречистена вода за отчетен период от 13.05.2023г. до 18.09.2023г. до собствения на
ответника обект на потребление, находящ се в с.Р.а, ул.М.**, бистро Г., абонатен №
207432, която не е била заплатена в изискуемия срок, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред съда-
04.07.2024г., сумата от 412,10лв.-представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 23.07.2023г. до 27.06.2024г., за което е издадена Заповед №
387/12.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 764/2024г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА Б. Г. К.а с ЕГН-********** да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 160,16лв., представляваща сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 764/2024г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА Б. Г. К.а с ЕГН-********** да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 210,16лв., представляваща сторените
разноски в настоящото исково производство.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
7
ЦКБ - клона Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис от него пред Окръжен съд-Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8