Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Малоселска в.гр.д. № 3851 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 304309 от 17.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 14417/2019 г. по описа на СРС, 81 състав, на основание чл. 208,
ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът
„З.Д.Ж.и З.“ АД е осъден да заплати на ищеца „Д.Е.“ ООД сумата от 2142,57 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”
във връзка с претенция по щета № **********, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба – 12.03.2019 г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 614,65 лв., представляваща
лихва за забава върху сумата от 2142,57 лв. за периода 13.05.2016 г. –
11.03.2019 г. вкл., като СРС отхвърлил исковете в останалата част до пълните
предявени размери и разпределил отговорността за разноски по делото по
правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Срещу решението в
частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство, с която същото се обжалва с доводи за неправилност
и необоснованост. СРС основал изводите си за основателност на предявения главен
иск, като приел, че съгласно заключението на САТЕ механизмът на ПТП, описан от
ищеца и в протокола за ПТП, отговаря на щетите по автомобила по начина на
настъпване. По делото обаче, протокол за ПТП не бил представян, а в предметния
обхват на САТЕ не била включена задача за механизма на настъпване на
уврежданията. В тази връзка се поддържа, че ищцът, чиято е тежестта за това, не
установил по делото настъпването на застрахователно събитие, както и причинна
връзка между последното и причинените по застрахованото имущество увреди. Съдът
основал изводите си за фактите и въз основа на доказателства, прието след
настъпила преклузия за това, които освен това не интерпретирал правилно по
въпроса за гаранционното обслужване на автомобила. Освен това ищецът не
изпълнил задълженията си по т.37.1 от общите условия да представи документ, че
е уведомил контролните органи за събитието, както и задължението си да уведоми
в срока по чл. 37.2 застрахователят за настъпилото събитие – същото следвало да
се изпълни от узнаване на самото събитие, а не на увреждането, което то е
причинило. Позовава се на разпоредбата на чл. 206, ал. 3 КЗ. Застрахователят
бил уведомен едва след като били констатирани увредите, а не след узнаване за настъпването
на събитието. В условията на евентуалност се навеждат доводи по размера на
застрахователното обезщетение – не се доказало по делото автомобилът да е бил с
осигурено гаранционно покритие към датата на събитието, следователно
обезщетение се дължало по средни пазарни цени съгласно коректно изготвеното
заключение на САТЕ. В тази връзка моли за съобразяване размера на обезщетението
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Искането до въззивния съд е да отмени решението в
обжалваните части и да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност – да ги
уважи в по-нисък размер. Претендират се разноски.
Не е постъпил отговор
на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В проведеното пред въззивния
съд открито съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния му представител,
оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна. Моли за присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 208, ал.
1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, сключен
между ищеца и ответното дружество застраховател, при предоставяне на
застрахования автомобил за гаранционно обслужване по същия са констатирани
извънгаранционни щети – изкривена и спукана греда на преден мост. Бил извършен
оглед от представител на застрахователя, а уврежданията - описани в опис
заключение. С две уведомления представител на застрахования уведомил
застрахователя за предполагаемите дати и механизъм на възникване на
уврежданията. Застрахователят отказал да удовлетвори претенцията извънсъдебно,
позовавайки се на клаузи от общите условия. Навеждат се доводи, че за
застрахователното събитие ищецът узнал едва с констатирането на щетите по
автомобила.
Ответникът
оспорва предявените искове, като релевира следните възражения: ищецът не сочил
конкретни застрахователни събития, които са причинили щетите по автомобила,
нито данни за механизма на тяхното
възникване, с оглед което ответникът бил поставен в невъзможност да упражни
правото си на възражения и да ограничи отговорността си съобразно закона и
приложимите към договора общи условия. Позовава
се и на т. 17.14 и т.17.30, на 37.1 и т. 37.2 от общите условия, приложими към
конкретния договор. Опорва настъпването на застрахователни събития по описания
в уведомленията начин, както и механизма на възникване на увредите, съответно
наличието на причинна връзка между последните и описаните в уведомленията събития.
Исковете са оспорени и по размер.
С
доклада по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно, че страните са
били обвързани от договорно правоотношение по имуществена застраховка по
отношение на процесния автомобил, както и че към момента на извънсъдебно
предявяване на претенцията на ищеца до затсрахователя срокът на застрахователно
покритие все още не е бил изтекъл.
В
хода на съдебното дирене в производството пред районния съд е изслушано
заключението на САТЕ относно пазарната стойност на средствата, необходими за
възстановяване на процесния автомобил, както и относно стойността на ремонта,
ако последният бъде извършен от сервиз извън официалния за марката, с
алтернативни доставчици на резервни части.
С
решението си СРС е приел за установено, че по време на
действие на застрахователното покритие по договора е настъпило застрахователно
събитие - ПТП. В решаващите си съображения е посочил още, че от заключението на
изслушаната съдебно – автотехническа експертиза механизмът на ПТП, описан от
ищеца и в протокол за ПТП, отговаря на щетите по автомобила и по начина на
настъпване и като е кредитирал заключението на експерта, пояснено по реда
на чл. 200 ГПК в проведеното пред СРС публично съдебно заседание, е приел иска
за частично основателен и е уважил същия за сумата от 2142,57 лева, съответно
акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 614,65 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната от ответника част. По доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът приема следното:
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата,
предвидени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищцовото дружество е да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните,
настъпването на застрахователното събитие и наличието на покрит застрахователен
риск, който съответно да обезпечава вредите от застрахователното събитие,
претърпените вреди, техният размер, както и причинно – следствената връзка
между самото застрахователно събитие и претърпените вреди.
В конкретния случай,
страните не спорят, че между тях е възникнало валидно застрахователно
правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за имуществена
застраховка „Каско“, както и че на 08.04.2016 г. е извършен оглед на автомобила
и са констатирани процесните увреди по същия, във връзка с което застрахованият
е уведомил застрахователя за предполагаемите дати на възникване на повредите с
две уведомления, в които е посочен възможният механизъм за причиняването им.
По делото спорни са обстоятелствата
дали в периода на застрахователното покритие е настъпило застрахователно
събитие, което да представлява покрит риск по имуществената застраховка /в това
число механизма на причиняване на вредите и наличието на причинно-следствена
връзка/, както и дали ищецът, в качеството си на застрахован по договора за
имуществено застраховане, е изпълнил задълженията си, които са му възложени като
страна в правоотношението и изпълнението на които задължения предпоставя
възможността на насрещната страна по договора да реализира своите права по
същия, в това число да упражни възраженията си и да запази правото си да се
суброгира в правата на увреденото лице при наличие на основание за това.
Настоящият съдебен състав намира следното:
С отговора на исковата
молба ответникът е оспорил да са налице предпоставките, наличието на които
обуславя отговорността му по застрахователния договор, в това число и
настъпването на застрахователно събитие, за което носи риска. В тази връзка
следва да се посочи, че сам ищецът не се позовава на конкретно застрахователно
събитие, а навежда твърдения за вероятни дати, когато уврежданията са
причинени, а също и за възможен механизъм на тяхното възникване, във връзка с
което е подал до застрахователя две уведомления, сочещи различни събития и
механизъм на възникване на щетите, при това видно от представените по делото
уведомления, подадени на 08.04.2016 г., събитието се твърди да е настъпило на
19.03.2016 г. или на 26.03.2016 г.
Ето защо при наличието
на оспорване от насрещната страна в производството на всички правнорелевантни
за основателността на предявената претенция факти с изключението наличието на
застрахователен договор между страните, то и в тежест на ищеца е да установи по
делото тяхното осъществяване.
В конкретния случай от
страна на ищеца в производството не са ангажирани никави доказателства относно
настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит по
застрахователния договор риск. Констатирането на вреди само по себе си, не е
достатъчно, за да се презумира, че са налице и останалите предпоставки за
основателност на претенцията – че събитие е настъпило и че последното, с оглед
неговият механизъм, е причинило процесните увреди и че застрахователят следва
да отговаря за същото.
Както се посочи липсата
на всякаква конкретизация относно настъпването на застрахователното събитие
поставя застрахователя в положение да не може да упражни своите права по
застрахователния договор.
Основанията, при които
застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение, са уредени в закона - чл. 189, ал. 4 КЗ, чл. 190,
ал. 2 КЗ, чл. 206, ал. 3 ТЗ, чл. 207, ал. 2 КЗ, чл. 211 КЗ. Общото помежду им
е, че правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с
неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по
волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя,
защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към
вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет
на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е
установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието
неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на
обезщетение. Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не може
да откаже да изпълни задължението си по чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 208, ал. 1 КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на
вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение
на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното
правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора
и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към
предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им./ в този
смисъл и Решение № 173 от 22.11.2013г. на ВКС по т. д. № 727/2012г., II
т.о.,ТК, /.
В производството пред
СРС ищецът не е ангажирал доказателства и не е релевирал доказателствени
искания за установяване настъпването на застрахователно събитие /например чрез
разпит на свидетели, изслушване заключението на САТЕ по въприсите за механизма
на причиняване на щетите и наличието на причинна връзка между твърдяното
събитие и констатираните увреждания/. Ето защо и необосновано решаващият състав
на районния съд е приел, че по време на действие на застрахователното покритие
по договора е настъпило застрахователно събитие – ПТП и позовавайки се на заключението
на изслушаната съдебно – автотехническа експертиза, е приел, че механизмът на
ПТП, описан от ищеца и в протокол за ПТП, отговаря на щетите по автомобила и по
начина на настъпването му. Сам ищецът не е посочил конкретен механизъм на
възникване на щетите по застрахованото имущество, по делото не е представен протокол
за ПТП, нито на вещото лице са поставяни задачи да изясни въпросите за
механизма на уврежданията и за наличието на причинна връзка между тях и
събитието, което /не/ се твърди да ги е причинило. В публичното съдебно
заседание пред СРС ищецът, чрез процесуалния си представител, е оттеглил
доказателственото си искане за изслушване заключението на САТЕ във връзка с
направените от ответника оспорвания по механизма и наличието на причинна връзка,
с оглед което и това искане не е било уважено от съда.
По изложените
съображения според настоящия състав на въззивния съд предявеният главен иск е
изцяло недоказан, с оглед което и прилагайки последиците на неизпълнената
доказателствена тежест, същият е следвало да бъде отхвърлен. Поради
несъвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС в
обжалваната от ответника част следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските,
като бъде отменено в частта, с която в тежест на ответника са възложени
разноски в размер на 801,76 лева. На тази страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да се присъди остатъкът от пълния размер на разноските за
първоинстанционното производство – сумата от още 179,02 лева.
За въззивното
производство разноски също се следват само на въззивника предвид изводите за
основателност на въззивната жалба. Внесена е държавна такса в размер на 67,85
лева, а страната е представлявана пред въззивния съд от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева,
или общо в тежест на въззиваемия следва да се възложи сумата от 117,85 лева –
разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 304309 от 17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 14417/2019 г. по
описа на СРС, Гражданско отделение, 81 състав, в частта, с която на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът „З.Д.Ж.и З.“
АД, ЕИК*******, е осъден да заплати на ищеца „Д.Е.“
ООД, ЕИК *******, сумата от 2142,57 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”
във връзка с претенция по щета № **********, ведно със законна лихва върху сумата
от датата на предявяване на исковата молба – 12.03.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 614,65 лева, представляваща лихва за забава върху
сумата от 2142,57 лева за периода 13.05.2016 г. – 11.03.2019 г. вкл., както
и в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 801,76 лева – разноски за производството пред СРС, и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Д.Е.“ ООД, ЕИК *******, срещу „З.Д.Ж.и З.“
АД, ЕИК*******, искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2142,57 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско” във връзка с претенция по щета №
**********, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба – 12.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 614,65
лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 2142,57 лева за периода
13.05.2016 г. – 11.03.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА
„Д.Е.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК*******, сумата от
още 179,02 лева – разноски за производството по гр.д. № 14417/2019 г. по описа
на СРС, 81 състав, както и сумата от 117,85 лева – разноски за настоящото
производство.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание
чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.