№ 168
гр. гр.Н., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Производството е образувано по повод исковата молба на „В.И.К.” ЕАД -
ГР.Б., с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ГР.Б., квартал „П.”, улица
„Г.В.В.” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., против М. В. К., БУЛСТАТ *********,
гражданка на Р.Ф., родена на ********** г., с адрес: гр. Н., к.к. С.Б. к-с „А.“, ЕТ.*,
студио **. Твърди се, че К., като собственик на обект, била абонат на ищцовото
дружество и в качеството си на потребител използвала услугата, предоставяна от
ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект - гр. Н., к.к. С.Б.
к-с „А.“, ЕТ.*, студио **, абонатен № 977327, имащ характер на сезонен обект. Сочи
се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК услугите
се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето
от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на
баркода, поставен в близост до самия водомер. След всяко отчитане по електронен път,
в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в
чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от
оператора услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактура №
**********/25.09.2018 г. за сумата от 234,25 лв. и фактура № **********/25.09.2019г.
за сумата от 65,47 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от
издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като
неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на
1
30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми
по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Ответницата не заплатила сумите, за които
били издадени фактурите, поради което се моли да бъде осъдена К. да заплати сумата
от 299,72 лв., дължими по издадени фактури от периода от 25.09.2018 г.- 25.09.2019 г.,
с отчетен период по фактури 23.08.2017 г.- 23.08.2019 г., сумата от 82,03 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за
периода от 26.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по настоящото производство. Представят се писмени
доказателства.
В месечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който се сочи, че предявените искове са
неоснователни. Твърди се, че не се установява дали К. е придобила качество на
потребител и дали е собственик на недвижимия имот, за който съществува партидата.
Сочи се, че от представените фактури не се установява ползване на вода. Излагат се
съображения, че не могат да се приемат за достоверни отчетените и представените по
делото показания. Сочи се, че е налице нарушение на процедурата, предвидена в
Наредба № 4 и Общите условия. Твърди се, че не са доказани количествата доставена
питейна вода, ползването на ВиК услуги за процесния имот, начина на начисляването
им, дали отразените количества вода са изразходвани в имота за процесния период,
както и реално потребеното количество вода в имота, преминало през измервателните
устройства. Навежда се, че предявените искове са погасени по давност на основание
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорват се представените справки-извлечения и фактури. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете. Претендира съдебни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е приет нотариален акт № 167, том ХХI, рег. № 16942, н.дело № 4079
от 22.12.2010 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Н., рег.
№ 208 при НК /л. 71-72 от делото/, видно от който ответницата К. е придобила
собствеността по отношение на студио № 14, прдставляващ самостоятелен обект с ид.
№ *****.***.***.*.** по КККР на гр. Н., с адрес на имота в гр. Н., к.к. Слънчев бряг –
запад, ЕТ.*, ап.ст. 14. Това обстоятелство се установява и от справка №
245677/30.09.2020 г. по партидата на обекта с Агенция по вписванията /л. 9 от делото/,
съгласно която не са вписани последващи разпореждания с процесния имот.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.09.2018 г. и №
********** от 25.09.2019 г. /л. 18-19 от делото/, за посочения апартамент била открита
2
партида с аб. № 977327 към „В.И.К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния
карнет за посочения аб. номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота
водомер са правени отчитания за периодите 23.08.2017 г. – 13.09.2018 г. и 14.09.2018 г.
– 23.08.2019 г. При първото отчитане водомерът е „видян“, а при последващото -
данните са дадени „от клиента“, като при първото отчитане за водомер 1572/233
първото старото показание е било 295 куб. метра, а новото – 371 куб. м., а при второто
отчитане старото показание е било 371 куб. метра, а новото – 391 куб. метра. Видно от
справка-извлечение за показанията на централен водомер 1572/140 в к-с А., к.к.
Сл.бряг, при реален отчет от 22.05.2019 г., след сваляне на показанията му е начислено
служебно количество от 87 куб.м. От фактурите се установява, че посочените
количества били остойностени, като по фактура № ********** от 25.09.2018 г. били
начислени 234,25 лева за потребена вода, а по фактура № ********** от 25.09.2019 г. –
65,47 лева за потеребените в собствения на ответницата обект услуги.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР цената за услугата доставяне
вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към
2018 г. тези цени били в следните размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за
отвеждане и 0,559 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на
КЕВР, а към 2017 г., съответно: 1,14 лв. за доставяне на вода, 0,21 лв. – за отвеждане и
0,54 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-11 от 31.05.2016 г. на КЕВР Видно от
фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.
Съгласно приетото без възражения по делото експертно заключение по
допуснатата от съда техническа експертиза на вещото лице Д., което съдът кредитира с
доверие, като компетентно и безпристрастно дадено, за процесния период и за обекта
на ответницата, през измервателното устройство е преминало количество вода в
размер на общо 112,77 куб.м., от който 96 куб.м. отчетено водно количество и 16,77
куб.м. – от разпределение. Експертът е заключил, че всички цени в издадените фактури
за процесния период отговарят на съответните одобрени с решения на КЕВР. В
допълнение е пояснено, че измервателните устройства на абонатите се отчитат
посредством индустриални компютри, с цел максимално да се изключи човешкия
фактор при отчитането, като въведените в тях веднъж данни е невъзможно да се
манипулират впоследствие. Посочва още, че електронното отчитане може да се
осъществи само при осигурен достъп до измервателния уред в обекта на потребителя,
тъй като същото изисква сканиране на поставения на водомера баркод, като по този
начин се осъществява и свързването на мобилния компютър с програмата на водния
оператор. След трансфер на отчетните данни по електронен път в програмата на
оператора, ежемесечно се издавал от нея и електронния карнет за конкретния обект.
Вещото лице е дало становище, че обектът на ответницата се отчита от едно
измервателно устройство и по електронен път, при осигурен достъп за това. Посочило
е още, че начислената вода „от разпределение“, се засича при сравняване на данните от
централния водомер и подотчетните водомери, като в случай на установена разлика,
същата се разпределя пропорционално на абонатите, обслужвани от централни
водомер. Изяснява, че разлика между централен и подотчетните водомери може да
възникне, вследствие авария или неотчетена консумация в някой от обектите, като
математическите изчисления по разпределянето се извършва безпристрастно от
сървъра, съгласно свалените показания от отчета.
В съдебно заседание бе проведен и разпит на свидетеля И.Г. – отчетник на
измервателни уреди при ищеца, чиито показания съдът кредитира през призмата на чл.
3
172 от ГПК, с доверие, като последователни и непротиворечиви. Пред съда, свидетелят
заявява, че извършва отчет в к.к. С.Б. комплекс „А.“, като през 2018 г. е правила реален
отчет на водомера в обекта на ответницата, който бил един на брой и се намирал в
банята. Сочи, че след този отчет, ответницата оставяла показанията сама. Излага пред
съда реда за извършване на отчет – поставяне на съобщение за конкретните дата и час,
на които ще се състои; минаване по обектите в указаните ден и час и реално отчитане
на измервателните уреди или въвеждане на данни, предоставени от собствениците и
ползвателите. Снемането на данните от водомера на ответницата ставало с прочитане
на баркода, а при неоказан достъп – с ръчно въвеждане, съгласно информация от
абоната. След отчитане на индивидуалните водомери се извършвал отчет и на главния
водомер, чрез прочитане на баркода му, като разпределението на показанията му, при
отклонение с подотчетните, ставало автоматично и пропорционално.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Ищецът е провел
успешно пълно и главно доказване на факта, че ответницата е била собственик на
водоснабдения обект за процесния период, видно както от приетия нотариален акт,
така и от справката по партидата на имота в Агенция по вписванията, които следва да
се ценят като официални документи за удостоверените с тях данни, до опровергаването
им с други писмени доказателства по делото. Доколкото по делото не се ангажираха
доказателства, ответницата да се е разпореждака във времето със собствения си имот,
съдът приема за доказано, че същата го притежава, считано от 22.12.2010 г. до
понастоящем.
По повод оспорванията на особения представител за недоказаност на ищцовото
твърдение за съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги
от ВиК, съдът намира същите за неоснователни. Несъмнено ответницата е придобила
качеството „потребител“ по отношение на притежавания от нея водоснабден имот на
основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, доколкото се доказа правото на собственост. От друга
страна, не се установява друг реален ползвател на процесния водоснабден обект, за
който да е разкрита партида за обекта на ответницата, предвид което и съдът приема,
че ответницата се явява единствено задължено лице за процесните вземания на ищеца.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят
услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 13.09.2018 г. и на 23.08.2019 г. Както се установява в чл. 23,
ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен
характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
4
фактурирани по отчитания, извършени през есента на 2018 г. и 2019 г. С оглед
обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди
граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал.
4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй
като след като отчетникът е „видял“ или взел показанията на водомера „от клиента“, на
практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и
по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда
на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.
Налага се извод, че процесното отчитане, макар и при известни отклонения от чл. 23,
ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от
ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Следователно оспорванията на особения
представител на ответницата за неправилно отчитане на водомера на ответницата са
несъстоятелни. Правата на ответницата са били запазени, като в нейно присъствие и по
нейни сведения, през периодите на пребиваването в имота, е извършено реално
отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно
представената по делото справка. В подкрепа на тези изводи са и заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетеля Г..
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.09.2018 г. и 25.09.2019 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни
след издаването им, съответно на 25.10.2018 г. и 25.10.2019 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, заключението на вещото лице по делото и показанията на свидетеля, съдът
намира, че отразеното в справките и фактурите следва да се кредитира, като се приеме,
че отчитането е извършено законосъобразно.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомера и по данни на потребителя, на действително потребените количества вода от
ответницата за собствения ѝ процесен водоснабден обект.
Тук следва да се отбележи, че релевираното от особения представител на
ответницата възражение за настъпила в нейна полза погасителна давност по
отношение на ищцовите вземания е неоснователно. Действително се касае до
периодични плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при
които се предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване
на фактурата или конкретно по процесните фактури – на 25.10.2018 г. и 25.10.2019 г.
Т.е. вземанията са възникнали с издаването на фактури за тях и съответно на
25.09.2018 г. и 25.09.2019 г., но изискуемостта им е настъпила с изтичане на срока за
доброволно плащане за ответницата. При това положение се налага извод, че давността
по отношение на процесните главници е била прекъсната с подаване на исковата молба
5
на 28.09.2021 г. /чрез куриер/, като е щяла да изтече за главницата по фактура от
25.09.2018 г. на 26.10.2021 г., а за главницата по фактура от 25.09.2019 г. – на
26.10.2022 г. По тези съображения, направеното възражение се явява неоснователно.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 299,72 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди и
заключението на експерта по делото. Налага се извод за основателност и доказаност по
размер на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде
уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите остатъци от фактурираните суми и начислената лихва касае
главницата по всяка фактура от датата на падежа до 27.09.2021 г. След извършени от
съда математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи дължимите мораторни лихви в общ
размер от 77,20 лева, до който размер искът следва да бъде уважен. Сумата
представлява сбор от дължимите обезщетения за забава на уважените главници,
изчислени за съответните периоди – от относимия падеж до датата на исковата молба,
изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. За претендираната горница от 77,20 лева до пълния заявен
размер на претенцията от 82,03 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
28.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 681,27 лева по настоящото дело. Така определения размер на
дължимите разноски съответства на уважената част от претенцията от 376,92 лева,
съотнесена към общия размер на предявените искове – 381,75 лева, като съдът приема
за доказани по делото разноски в общ размер от 690 лева /вкл. 100 лева – дължима
заплатена държавна такса, 150 лева – внесен депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника, 340 – възнаграждение за вещо лице, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение/. Съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8
от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес
по делото и ниската фактическа и правна сложност на делото, намира, че за
осъщественото в полза на ищеца процесуално представителство от юрисконсулт
следва да определи възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Съдът, като съобрази, че по делото е назначен особен представител на страната
на ответника, намира, че на същия следва да бъде определено възнаграждение за
положения труд по делото. Предвид материалния интерес по делото и факта, че същото
е разгледано в три съдебни заседание, по които особеният представител е участвал,
размерът на възнаграждението следва да се определи в размер на сумата от 250 лева,
съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определеното
възнаграждение следва да се изплати частично от внесения от ищеца депозит до
размера от 150 лева, като за дължимия остатък от 100 лева и по аргумент от чл. 47, ал.
6
6 от ГПК задължено лице се явява ищецът. По изложените съображения, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат З.Р. от БАК сумата от 100 лева, а при
условие, че заплати на особения представител, следва да бъде овъзмезден като за
сторени съдебни разноски и до размера от 98,70 лева, съответстващ а уважената част от
претенциите. /така и Определение № 12 от 08.01.2017г. по ч.т.д. № 2016/2017г. по
описа на II търг. отделение на ВКС, Решение № I-108 от 09.10.2019г. по в.гр.д. №
1028/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас/
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. К., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
********** г., с адрес: гр. Н., к.к. С.Б. к-с „А.“, ЕТ.*, студио **, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В.И.К.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ГР.Б., кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 299,72 /двеста деветдесет и девет лева и
седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща незаплатена стойност по издадени
фактури № ********** от 25.09.2018 г. и № ********** от 25.09.2019 г., за доставена,
отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. Н., к.к. С.Б. к-с „А.“, ЕТ.*, студио
**, абонатен № 977327, с отчетен период 23.08.2017 г.- 23.08.2019 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 28.09.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М. В. К., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
********** г., с адрес: гр. Н., к.к. С.Б. к-с „А.“, ЕТ.*, студио **, на основание чл. 86 от
ЗЗД, да заплати на „В.И.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ГР.Б., кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от
77,20 /седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва, както следва: сумата от 65,52 лева за периода от 26.10.2018 г. до
27.09.2021 г. и сумата от 11,68 лева за периода от 26.10.2019 г. до 27.09.2021 г.,
изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от ЗМДВИП, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 77,20 лева до пълния претендиран размер от
82,03 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. В. К., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
********** г., с адрес: гр. Н., к.к. С.Б. к-с „А.“, ЕТ.*, студио **, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.И.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ГР.Б., кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата
от 681,27 /шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ лева –
съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на адвокат Здр. П. Р. от АК Бургас, в качеството му
на особен представител на ответника по делото, в размер от 250 /двеста и петдесет/
лева, от които 150 лева - платими от внесения депозит.
ОСЪЖДА „В.И.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
ГР.Б., кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., да заплати
7
на адвокат Здр. П. Р. от АК Бургас сумата в размер на 100 /сто/ лева – допълнително
определено възнаграждение за особен представител на М. В. К. по гр. д. № 1265 по
описа на Районен съд Н. за 2021.
ОСЪЖДА М. В. К., БУЛСТАТ *********, гражданка на Р.Ф., родена на
********** г., с адрес: гр. Н., к.к. С.Б. к-с „А.“, ЕТ.*, студио **, да заплати на
„В.И.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ГР.Б., кв. „П.”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата в размер на 98,70
/деветдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ лева - допълнително определено
възнаграждение за особен представител на М. В. К. по гр. д. № 1265 по описа на
Районен съд Н. за 2021 г., ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ същите бъдат заплатени от „В.И.К.”
ЕАД на адвокат Здр. П. Р. от АК Бургас.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8