О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
гр. Враца, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Колева в. ч. гр.
дело № 102 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във
връзка с чл. 121 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по частна жалба на Ц.Х.Г., ЕГН **********,***,
срещу определение № 260070/22.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1266/2020 г.
по описа на Районен съд – Мездра, с което е прекратено производство, образувано
по негова искова молба срещу М.Т.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, за промяна
в упражняването на родителските права и лични отношения по отношение на
непълнолетното им дете А. Г., и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд
– Казанлък.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Според жалбоподателя детето не живее на регистрирания
настоящ адрес, посочен в удостоверение, на което се е позовал съда, а от
ноември 2020 г. пребивава на посочения в молбата адрес в с. ***, за което
представя служебна бележка от кмета на кметството. По тази причина твърди, че
релевантно за определяне компетентния съгласно правилата на местната подсъдност
съд, който да разгледа делото, е не формално регистрираният настоящ адрес, а
мястото, където детето фактически пребивава към момента на предявяване на
исковете по чл. 127, ал. 2 СК. В подкрепа на твърденията си се позовава и на
съдебна практика.
Ответницата по частната жалба е редовно уведомена за нея
и в срока по чл. 276 ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Твърди, че и настоящият и постоянният адрес на детето се намират в област
Казанлък, като детето действително живее на настоящия си адрес, заедно с нея, в
с. ***, и учи в гимназия в гр. Казанлък. Позовава се на практиката, цитирана от
жалбоподателя, като отбелязва, че временното отсъствие на детето или отвеждането
му от неговото обичайно местоживеене без съгласие на единия родител, не може да
обоснове компетентност на съда да разгледа спор за родителски права на мястото,
на което детето е отведено, какъвто е
настоящият случай. С тези мотиви моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното определение – потвърдено.
Настоящият
съдебен състав, след като съобрази данните по делото и изложените от районния
съд мотиви относно подсъдността на делото, намира следното:
Районният съд в гр. Мездра е бил сезиран с искова молба
от Ц.Х.Г. срещу М.Т.Д., с искане за промяна в упражняването на родителските
права и лични отношения по отношение на непълнолетното им дете А. Г..
След получаване на исковата молба ответницата М.Т.Д. е
направила възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Мездра с
аргумента, че предмет на иска е промяна в упражняването на родителските права,
който съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК се разглежда от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се намира в с. ***.
Представеното по делото удостоверение от Районен съд –
Мездра дава сведение, че с решение № 7/2009 г. по брачно дело № 576/2008 г. е
прекратен гражданският брак между Ц.Х.Г. срещу М.Т.Д., като упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете - А. Г., се
предоставят на майката М.Т., която след брака ще носи предбрачното си фамилно
име – Д..
От представените удостоверение за постоянен и настоящ
адрес е видно, че М.Д. и дъщеря й А. Г. имат регистриран постоянен адрес ***,
област Стара Загора, и настоящ адрес ***.
Приложена е към частната жалба служебна бележка от 27.01.2021
г. от кмета на Кметство с. ***, която да послужи пред съда в уверение на това,
че от края на м. ноември 2020 г. А. Г. живее постоянно на адрес в с. ***, ***,
на който адрес се намира и до момента.
При тези данни и с оглед направеното възражение за местна
неподсъдност на делото решаващият състав е прекратил производството по делото и
е изпратил последното за разглеждане на компетентния според него районен съд в
гр. Казанлък.
Врачанският окръжен съд,
като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените
доказателства и становищата на страните, намери за установено от правна страна
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
Съдебната практика, включително цитираната от
жалбоподателя, тълкува цитираната разпоредба, изхождайки от характера на
производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно
производство основната цел е закрилата на интересите именно на детето.
Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата
такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от тази цел,
поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се
държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите
процесуални действия по разглеждането на спора. Горният извод не противоречи на
уредбата в ЗГР - съгласно чл. 94, ал. 1 настоящ адрес е адресът, на който
лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по
чл. 99, ал. 1 от с. з. се явяват последица от факта на местоживеенето на
определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на
заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене
на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. Поради това и не
е налице противоречие в разпоредбите на ЗГР и Закон за закрила на детето - § 1,
т. 15 от ДР, съгласно който настоящ адрес на детето е този, на който то
пребивава.
Настоящият съдебен състав споделя напълно даденото тълкуване, като извежда, че при спор
кой е местно компетентният съд да разгледа иск относно родителските права, следва да се преценява къде е било фактическото пребиваване
на детето при подаване на исковата молба, за да бъде установена неговата
обичайна среда на живот.
В настоящия случай е видно, че към момента родителските
права се упражняват от майката, а настоящият адрес на детето и майката е в с. ***.
Спорен е въпросът към момента на предявяването на
исковете намира ли се детето А. Г. в с. ***, при баща й, ищец по тях.
Ответницата е оспорила това твърдение на ищеца както с отговора на исковата
молба, така и с този на частната жалба. Въпреки направеното оспорване убедителни
доказателства по делото за фактическото пребиваване на детето А. Г. на даден
адрес, включително на настоящия й, няма по делото. Представената от
жалбоподателя служебна бележка няма доказателствена стойност, тъй като
издателят й няма правомощията да удостоверява подобен факт, а евентуалното му
известие за него би могъл да засвидетелства чрез свидетелски показания.
Дори служебната бележка да се приеме като доказателство
по делото, то удостоверения с нея факт на пребиваване на детето на адрес в с. ***
от "края на м. ноември 2020 г. до момента" не променя подсъдността на
делото. Това е така, защото съдебната практика изисква установяване фактическото
местоживеене на детето, т.е. негова трайна връзка с дадено населено място. В
случая е налице временно отсъствие на
детето, което не променя релевантния за
определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковете по чл. 127,
ал. 2 СК, предявени след тази дата - на 03.12.2020 г., факт на местоживеене ***, представляващ негов настоящ
адрес. Настоящият адрес на детето в с. *** датира от предоставянето на
родителските права за упражняване от майката, поради което временното му
отсъствие от този адрес не променя извода за промененото местоживеене на детето
към момента на предявяването на исковете. Още повече, че всички съобщения до М.Д.
са получавани именно на този настоящ адрес.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр.
с чл. 121 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба на Ц.Х.Г., ЕГН **********,***,
срещу определение № 260070/22.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1266/2020 г.
по описа на Районен съд – Мездра, с което производството е прекратено и делото
е изпратено по подсъдност на Районен съд - Казанлък.
Определението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните - чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: Членове:1
2