ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100601320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е
образувано по жалба на адв. Петко Хубеков от АК - Бургас, в качеството му
на повереник на К. Г. Ц., срещу определение № 123/12.10.2022 г. по ЧНД №
127/2022 г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура - Бургас, ТО - Поморие от 02.06.2022
г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-
633/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас по отношение на С. Д. Й.
за извършено от него престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания
съдебен акт. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че съдът е
преповторил почти изцяло потвърденото от него постановление на
прокурора, като не е коментирал направените с жалбата възражения,
оплаквания и предложения. Събраните по делото доказателства не са
подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК.
Поддържа се, че са налице събрани достатъчно доказателства, които
установяват по безспорен начин извършването на престъпление по чл. 325б
НК от С. Й.. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение на
ПРС и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението за
частично прекратяване на наказателно производство и делото да се върне на
прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона,
намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243,
ал. 7 НПК от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията
за това са следните:
Досъдебно производство № 320 ЗМ-236/2020 г. по описа на РУ -
Поморие при ОДМВР - Бургас е образувано на 25.07.2020 г. при условията на
чл. 212, ал. 2 НПК за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, за
това, че на 24.07.2020 г., около 13:30 часа, в гр. Каблешково, общ. Поморие,
ул. „***“, № *, проявявайки жестокост, е причинил смърт на гръбначно
животно - куче от порода източноевропейска овчарка, собственост на
жалбоподателката К. Ц..
На 28.07.2020 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК е образувано
ДП № 320 ЗМ-247/2020 г. по описа на РУ - Поморие при ОДМВР - Бургас, за
извършено престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, за това, че на 28.07.2020 г.,
около 16:30 часа, в гр. Каблешково, общ. Поморие, ул. „**“, № *, проявявайки
жестокост към гръбначно животно - куче от порода старонемска овчарка,
собственост на жалбоподателката К. Ц., му причинил трайно увреждане.
С постановление на прокурора от 17.08.2020 г., двете досъдебни
производства са обединени и същото е възложено за разследване в сектор
„Разследване“ на Първо РУ при ОДМВР - Бургас с № 431 ЗМ-633/2020 г.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели К.
Ц., Г. Ц., П. Ц., Л. Л., Л. Ш., А. Ч.-Г. и Г. Б.. Назначени и изготвени са
заключения на техническа и ветеринарномедицинска експертизи. Приобщени
са многобройни писмени доказателства.
С постановление от 26.05.2021 г. по делото в качеството на обвиняем
е привлечен С. Д. Й. за извършено от него престъпление по чл. 325б, ал. 2, т.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
След приключване на разследването, с постановление от 14.10.2021
г. на прокурор при РП - Бургас, ТО – Поморие, наказателното производство
по ДП № 633/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас частично е
прекратено и спряно. С определение № 72/29.11.2021 г., постановено по ЧНД
№ 244/2021 г. по описа на РС – Поморие, постановлението е отменено и
делото е върнато на прокурора със задължителни указания по прилагането на
закона.
След извършване на допълнителна ветеринарномедицинска
експертиза, с постановление от 02.06.2022 г. на прокурор при РП - Бургас, ТО
– Поморие, наказателното производство по ДП № 633/2020 г. по описа на
Първо РУ на МВР – Бургас е частично прекратено на основание чл. 243, ал. 1,
т. 2 от НПК. За да прекрати частично наказателното производство прокурорът
е приел, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи
единствен и обоснован извод, че обвиняемият С. Й. е осъществил състава на
престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С
последващо постановление от 20.07.2022 г. наказателното производство по
2
горепосоченото досъдебно производство е спряно.
Постановлението на прокурора за частично прекратяване от
02.06.2022 г. е обжалвано от К. Ц. чрез повереника й адв. Петко Хубеков от
АК - Бургас пред първоинстанционния съд, който в пределите на
правомощията си по чл. 243, ал.6 от НПК е постановил определение, с което е
потвърдил атакувания прокурорски акт. В мотивите си съдът е изложил
приетите за установени фактически положения и се е солидаризирал с
изводите на прокурора, че от събраните по делото доказателства не може да
се направи обоснован и несъмнен извод относно авторството на
престъплението от обвиняемия С. Й.. Приел е, че не може да се изведе
наличието на несъмнена причинно-следствена връзка между действията на
обвиняемия и съставомерния резултат – смъртта на кучето. Според
първоинстанционния съд не е доказано, че именно обв. Й. е подхвърлил
отровата на кучето, като това би могло да бъде сторено от други
преминаващи покрай имота лица.
Застъпените в горния смисъл съображения на първостепенния съд в
насока обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт, настоящият
състав на въззивната инстанция не споделя.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е
ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК относно неговата
обоснованост и законосъобразност. Компетентността на съда обхваща
преценка относно процесуалната законосъобразност на проведеното
разследване (дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно, в
съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК). На
следващо място задължително следва да бъде преценено дали установените
от прокурора в прекратителното постановление фактически положения
обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, т.е.
дали постановлението е обосновано. Освен това на задължителна оценка
подлежи и законосъобразността на постановлението за прекратяване - дали
правилно е приложен материалният закон.
С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в
процедурата за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да
прекрати наказателното производство, въззивният съдебен състав счита, че
атакуваното определение е неправилно, тъй като потвърденото с него
постановление на прокурор от РП - Бургас, ТО - Поморие е необосновано и
незаконосъобразно, постановено без да са събрани и проверени всички
възможни доказателства, относими към предмета на доказване по делото.
След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по
делото, въззивната инстанция намира за установени следните, значими за
правилното решаване на делото факти:
Жалбоподателката К. Ц. от около три години живее в къща в гр. **,
общ.***, ул. „***“ № **, заедно със свидетелите П. Ц. (съпруг) и Г. Ц. (син).
В двора на къщата отглеждали две кучета от породата „Немска овчарка“ с
имена Ерос и Арес, съответно на възраст 2 години и половина и 3 години.
Кучетата са гръбначни животни, бозайници. И двете кучета притежавали
3
паспорти, на които са обозначени тяхната порода, възраст, собственост и
направени профилактични мероприятия като ваксинации и
обезпаразитявания. Животните не са чипирани.
На 24.07.2020 г., синът на жалбоподателката – св. Г. Ц., забелязал, че
здравословното състояние на кучето Ерос видимо не е добро. Същото си
влачело задните крайници и залитало. Заедно със св. Л. Л. - познат на
жалбоподателката, двамата отвели животното във ветеринарна клиника „Вет
лайф“ гр. Бургас, където му бил извършен преглед и направени изследвания,
след които лекуващите лекари дали заключение, че кучето е отровено с
антифриз. Жалбоподателката посетила и ветеринарна клиника в гр.
Черноморец, в която била потвърдена поставената диагноза с уточнението, че
животното е в крайна фаза на отравяне и след като Ц. отказала предложената
й евтаназия на кучето Ерос, рано сутринта на 25.07.2020 г. същото починало в
дома й, като смъртта му била мъчителна и болезнена.
По-късно същия ден жалбоподателката и св. Г. Ц. прегледали
камерите от изграденото в дома им видеонаблюдение и установили, че на
23.07.2020 г., около 16:39 – 16:55 часа, пред дома им спира автомобил, който
те разпознали като управляван от техния съсед С. Й.. Възприели и силует
покрай оградата на двора, а също и движения на двете им кучета, характерни
за тях, когато някой ги храни.
На 28.07.2020 г., св. Г. Ц. видял как съседът им - обв. С. Й., излиза от
управляван от него автомобил, паркиран пред къщата на Ц. и се прибира в
дома си. След 10 минути видял обв. Й. да дава храна - хляб на кучето Арес,
която животното погълнало. Предвид смъртта на първото куче Ерос, след
като се свързал с майка си - К. Ц. и по нейни наставления, св. Г. Ц. и св. Л. Л.
откарали кучето Арес в клиника „Вет лайф“. След извършени преглед и
изследвания отново било дадено заключение за отравяне на животното с
антифриз, но с показатели, които били по-добри от тези на починалия Ерос.
След проведено лечение, кучето Арес оцеляло, но с трайни последствия за
здравето му.
От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното
производство ветеринарномедицинска експертиза се установява, че причина
за смъртта на кучето Ерос е тежко отравяне с етиленгликол (антифриз) със
засягане на нервната система и бъбреците (том II, л. 22-26 ДП). Животното е
преминало през т.нар. неврологичен стадий, при който показва нервни
признаци, влачене на задните крайници, тремор и др. Отравянето е преминало
в 4-ти стадий, а именно бъбречен стадий, доказан с ехографското изследване
(тебеширен бъбрек), при който кората на бъбрека „свети“ поради натрупване
на кристали в този участък. Животното е развило бъбречна недостатъчност с
последваща „анурия“, при която спира отделянето на урина и е починало от
автоинтоксикация.
Съгласно заключението, при кучето Арес, което също е било обект
на отравяне, е с по-добри показатели на кръвта от кучето Ерос и след
проведени адекватно лечение и предписана храна, състоянието му е
стабилизирано. Настъпилите увреждания при него са средно тежки - има
4
засягане на органите, но те са обратими и са съпроводени с пълно
възстановяване на функциите след определен период от време.
Назначена е допълнителна ветеринарномедицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че е възможно кучето Ерос да умре на
36-ия час след отравянето, като периодът от отравянето до настъпването на
летален край зависи от погълнатото количество отровно вещество (том II, л.
78-80 ДП). Според вещото лице възможно е кучето Арес да не покаже явни
клинични признаци няколко часа след приемане на отровата. При
направените клинични изследвания промяната в кръвната картина е била
сходна с тази на кучето Ерос. Промените в кръвта предхождат промените в
клиничната картина. Благодарение на бързите и адекватни мерки кучето Арес
е било спасено.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
техническа експертиза, обект на която е бил 1 (един) брой флаш памет USB
марка Toshiba, съдържащ три записа от охранителна видеокамера (том I, л.
147-151 ДП). Няколко кадъра от тези записи са свалени на хартиен носител.
Съгласно заключението на експерта, няма признаци за манипулация на
записите. Точното време на запис по часовника на записващото устройство е
вградено в съдържанието на всеки кадър. Според вещото лице автомобилът,
заснет на записите, с голяма вероятност е един и същ на трите видеозаписа от
22, 23 и 28.07.2020 г. Предвид наличие на съвпадение в общи признаци –
силует, разположение на фаровете, разположение на огледалото, наклон на
челното стъкло, вероятно автомобилът, заснет на записите, е марка „Нисан
Микра“, черен на цвят. Експертът уточнява също, че не е видимо лицето,
управляващо автомобила и даващо храна на кучетата. Въпреки това
свидетелите К. Ц. и Г. Ц. разпознават при преглеждането на записите от
камерата именно обв. Й. като лицето, което управлява л.а. „Нисан Микра“,
черен на цвят и който хвърля храна на кучетата.
По отношение обосноваността и законосъобразността на
прокурорския акт, какъвто именно е предметният обхват на осъществяваната
проверка от съда в производството по чл. 243 НПК, данните по делото сочат,
че в рамките на проведеното досъдебно производство не е извършено пълно,
всестранно и задълбочено разследване, като не са били събрани всички
относими към предмета на делото доказателства. Въпреки извършените
разпити на свидетели, изготвените експертизи и приложените писмени
доказателства, по делото са останали неизяснени въпроси, свързани с
авторството на извършеното деяние, които следва да бъдат предмет на
усилията на разследващите органи.
В конкретния случай, без съмнение разкриването на обективната
истина е препятствано от несвоевременното извършване на необходимите
действия по разследването. Допуснатият пропуск още в началото на
разследването за извършване на оглед и претърсване на къщата и автомобила
на обв. Й. за наличие на следи от антифриз е направил обективно невъзможно
своевременното изясняване на важни за предмета на делото факти.
Разпитан в качеството на обвиняем, С. Й. заявява, че често е
5
паркирал автомобила си пред имота на сем. Ц. с тяхно разрешение, както и че
понякога е давал от храната, която носи за своите животни, на кучетата Ерос
и Арес. От друга страна свидетелите К. Ц., Г. Ц. и П. Ц. са категорични, че
никога преди това не са виждали съседа им С. Й. да храни кучетата, както и
че не са му давали разрешение да прави това. Заявяват също, че не са били в
лоши отношения и не са се карали с него. Обвиняемият също твърди, че
никога не е имал проблеми със съседите си К. и П., както и че никога не им е
правил забележка, свързана с кучетата. Същият не отрича, че на 28.07.2020 г.
около 16:40 часа отново е спрял автомобила си пред оградата на къщата на
сем. Ц., както и че е дал храна (парче хляб) на кучето Арес. Отрича обаче той
да е отровил двете кучета. Съобщава също, че К. Ц. му се оплакала от новите
си съседи от ромски произход, които вдигали шум и дори се карали, защото
кучетата им пречели.
Тези обстоятелства, съобщени от обв. Й., обаче не са изяснени и
проверени от органите на досъдебното производство. По делото са разпитани
двама братя – съседи на св. Ц. /С. И. и Т. И./, но протоколите от техните
разпити не могат да се ползват като доказателство, тъй като не са събрани в
съответствие с изискванията на НПК – липсва постановление за възлагане на
действия по разследване по делегация. Действия по разследването, които не
са извършени при точно спазване на установените в НПК правила, нямат
присъщата им процесуална стойност на способ за събиране и проверка на
доказателства и резултатите от тях не могат да се ползват за разкриване на
обективната истина.
Действително, в настоящия случай, органите на досъдебното
производство не са разполагали с преки доказателства, директно насочващи
към главния факт на процеса – деянията и участието на обвиняемия Й. в
тяхното извършване. Известно е обаче, че както за съда, така и за прокурора
при осъществяване на правомощията му по чл. 242 от НПК в досъдебната
фаза на процеса, не съществува задължение да изграждат вътрешното си
убеждение единствено върху преки доказателства. Въпросът за авторството
подлежи на изследване с всички допустими доказателствени средства,
включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства, щом
при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност се достига до един
несъмнен извод.
В случая са налице доказателства, установяващи, че на 28.07.2020 г.
около 16:40 часа обв. Й. е спрял автомобила си пред оградата на къщата на
сем. Ц. и е дал храна на кучето Арес, които негови действия са били
възприети от св. Г. Ц., както и, че по-късно същия ден, св. Г. Ц. и св. Л. Л.
откарали кучето Арес в клиника „Вет лайф“, където след извършени преглед
и изследвания било дадено заключение за отравянето му с антифриз. Наред с
това свидетелите К. Ц. и Г. Ц. сочат, че при преглед на камерите от
изграденото в дома им видеонаблюдение установили, че на 23.07.2020 г.,
около 16:39 – 16:55 часа, пред дома им спира автомобил, който те разпознали
като управляван от техния съсед – обв. С. Й., възприели силует покрай
оградата на двора, а също и движения на двете им кучета, характерни за тях,
когато някой ги храни.
6
За да се приеме, че тези доказателства не са достатъчни за
формиране на един несъмнен извод относно авторството на престъплението
от обвиняемия С. Й. е необходимо по делото да бъдат проверени и други
възможни версии за наличие на евентуален мотив у други лица да отровят
кучетата на сем. Ц., респ. за съществуващи конфликти между сем. Ц. и техни
съседи, свързани с кучетата им. Предвид изложеното, въззивният съд счита,
че за изясняване на важни за предмета на делото факти и обстоятелства е
необходимо да се извършат допълнителни действия по разследването.
По делото в качеството на свидетел следва да се разпита повторно
жалбоподателката К. Ц. за техните съседи С. И. и Т. И., и тяхното семейство –
от кога са на квартира в гр. Каблешково, ул. „***“, влизала ли е тя или член
от семейството й в пререкания с тях относно кучетата, подавала ли е
оплаквания (сигнали) до кмета на гр. Каблешково, до полицейския участък
или до тел. 112 от съседите си. Наред с това по възможност да предостави
целите записи от охранителната камера за конкретния период (в случай, че ги
съхранява), тъй като представените по делото са с ограничен времеви период.
Същевременно при повторния й разпит следва да се изясни дали обв. Й. има
куче (както твърди в разпита си) и дали между неговото куче и кучетата на
сем. Ц. са възниквали някакви конфликтни ситуации или други проблеми.
Необходимо е също така да се изясни дали през инкриминирания период
двете кучета на сем. Ц. са излизали на разходка извън двора на къщата, и ако
да, кой ги е придружавал.
На следващо място, в качеството на свидетели следва подробно да се
разпитат двамата братя С. И. и Т. И. от кога са на квартира в гр. Каблешково,
ул. „***“, влизали ли са в пререкание с член от сем. Ц. заради кучетата,
подавали ли са сигнал (оплакване) срещу кучетата и до кого, както и виждали
ли са някой да хвърля храна на кучетата, вкл. на инкриминираните дати.
Необходим се явява и разпитът на лицето, отдало под наем имота,
относно обстоятелствата кога точно двамата братя и семейството им са се
нанесли в съседната къща и получавал ли е оплаквания от тях за сем. Ц. и
техните кучета.
По делото следва да се разпита и кметът на гр. Каблешково за
изясняване на обстоятелства дали са получавани оплаквания от сем. Ц.
относно двамата братя и тяхното семейство, както и от семейството на
последните или от трети лица срещу кучетата на сем. Ц..
Едва след установяване на всички относими и необходими
фактически данни по случая и подлагането им на задълбочен и обективен
доказателствен анализ, следва да се даде прецизен отговор от ръководно-
решаващия орган на досъдебното производство на релевантните правни
въпроси.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
частичното прекратяване на наказателното производство, без да са положени
всички усилия за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата и
разкриване на обективната истина, се явява постановено в нарушение на
разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК, което налага
7
отмяна на прекратителното постановление и връщане на делото на прокурора
за продължаване на разследването. Потвърждавайки акта на прокурора, РС -
Поморие също е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен.
Прокурорът, на когото е върнато делото за продължаване на
разследването, следва да извърши нова оценка на събраните доказателства по
реда на чл. 242 и следващите от НПК, като е овластен да извърши и други
действия по събиране и проверка на доказателствата, които след това да
оцени по вътрешно убеждение, което обаче не представлява субективно
усмотрение, а следва да се основава съгласно чл. 14 от НПК на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона.
При съдебния контрол в производството по чл 243 от НПК, задължителните
указания относно прилагането на закона – процесуалния и материалния,
изключват възможността да се дават указания за определен конкретен
резултат при решаване на делото, тъй като съдът не може да изземва
функциите на обвинението, съгласно конституционните правомощия на
прокуратурата по чл. 127, т. 1, 2, 3 от КРБ.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 243, ал.8 от
НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 123/12.10.2022 г. по ЧНД №127/2022г. по
описа на Районен съд – Поморие, в частта, в която е потвърдено
постановление на Районна прокуратура - Бургас, ТО - Поморие от 02.06.2022
г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-
633/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура - Бургас, ТО -
Поморие от 02.06.2022 г. за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП № 431 ЗМ-633/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР –
Бургас по отношение на С. Д. Й. за извършено от него престъпление по чл.
325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Бургас, ТО - Поморие за
изпълнение на дадените с настоящото определение указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9