/НОХД № 836/2015г. по описа на ЕРС/
М
ОТ И В И :
Наказателното от общ
характер производство е образувано против подсъдимият М.Ф.М. ***, ЕГН – **********, по обвинение в престъпление по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК
за това, че на 07.08.2015 година, около 19.00 часа, в село ***,
общ. Елхово, обл. Ямболска, на главната улица на селото, чрез нанасяне на удар
с юмрук в областта на устата, причинил средна телесна повреда на О.Д.Г. ***,
изразяваща се в травматично избиване на горен ляв централен резец, довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
В съдебно заседание представителят на ЕРП
поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за
доказано въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, от които според представителят на държавното обвинение може да
се направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимият М.М. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Предлага се наказанието на подсъдимия да бъде определено при
смекчаващи вината обстоятелства, като се има предвид оказаното от него съдействие на разследващите
органи за ракриване на обективната истина по делото, поради което желае
съдът да наложи на подс. М.
наказание „Пробация“ със задължителните мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК
за срок от десет месеца
Подсъдимият М.Ф.М. заявява в съдебно заседание, че се
признава за виновен. Твърди, че познава пострадалият и са приятели с него, като отношенията им са добри. За случая на 07.08.2015 година дава обяснения, че действително е ударил веднъж
с ръка по лицето О.Г., но твърди, че е бил предизвикан от самия О., тъй като той бил пиян, обиждал го като го псувал на майка, с
което много го засегнал, тъй като наскоро преди това била починала майка му, след което посегнал и го ударил 2-3 пъти с юмруци по тялото.
Служебният защитник на подс.М. – адв. Ат. Б. пледира за постановяване на
оправдателна присъда, като съдът приеме, че подс.М. е
действал при условията на неизбежна
отбрана и крайна
необходимост, тъй като О.Г. освен, че е обиждал като
псувал подсъдимият и се е държал
агресивно, пръв е ударил М.М. с юмруци и се опитал да го ритне с крак по тялото и едва тогава подсъдимият го ударил веднъж по лицето, за да
се отбранява.
След преценка на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Ф.М. е роден на *** *** и живеел
в същото село. Същият е неженен, с основно образование, трудово
ангажиран като личен асистент на своя баща, осъждан, с ЕГН – **********.
М.М. и пострадалият О.Г. се
познавали, двамата живеели в село *** и били приятели. Отношенията между тях,
както преди деянието, така и след това, били добри.
През лятото на 2015г. О.Г. помолил подс.
М. да откара с автомобила си него и жената, с която
живее на семейни начала – св. Д.Х. ***, като му казал, че няма пари за горивото, но ще
му даде 10.00 лева по – късно.
М. се съгласил и извършил услугата, за която бил
помолен. През следващите дни Г. не предал на М. сумата, която
обещал да му даде за горивото
на автомобила, а парите били
необходими на подсъдимия. През деня на 07.08.2015г.
М.М. отишъл до дома на св. О.Г. и Д.Х.
да си поиска обещаните му пари. Там била само св.
Х. и му казала, че в момента няма пари, за да му даде. Подсъдимият се
ядосал при този отговор, като заявил на висок тон, че пари за панаир имат, тъй
като малко време преди това Д. и О. ходили на панаир /събор/ и той разбрал за това, а на него не му
връщат парите за горивото. След това М. си тръгнал.
Вечерта на 07.08., след
като св. О.Г. се прибрал след работа у дома си, св.Д.Х.
му разказала за посещението на подсъдимия М. през деня
и
че същият си иска парите за горивото и е ядосан задето не му ги
връщат. След това двамата свидетели отишли на гости в дома
на св. Е. ***, където О.Г.
употребил алкохол. Около 19.00 часа О.Г. във видимо нетрезво състояние провел
телефонен разговор с
подс. М.М. като го питал защо е ходил у тях през деня да
притеснява жена му за парите и
поискал да се срещнат.
Подс. М. отговорил, че в момента се прибира у дома си.
След това св. О.Г. и Д. Христов
веднага тръгнали от дома на св. Ем. И. и когато
излезли на улицата, Г. видял по същата да се движи напред подс. М.. О.Г. извикал на М. и двамата се срещнали на главната
улица на селото. Разговора между двамата почти веднага
прерастнал в скандал при който
св. О.Г. напсувал
и ударил леко с юмруци
по тялото подс. М.. Макар св. Х. да застанала в този момент между двамата, за
да предотврати разправата и боя, М.М. нанесъл силен удар с юмрук
по лицето в областта на устата на св. О.Г. и му избива горния
ляв централен резец, при
което от устата на Г. текнала кръв. От удара св.
О.Г. сяда на земята. След това успява да стане и когато
М. отишъл към него, за да види как е, Г. вдига крака си към М.,
при което М. хваща крака му и свидетеля Г. губейки равновесие пада на земята и
изгубва съзнание за кратко. Подсъдимият М. си тръгва, но след
няколко метра чува писъците на св. Д.Х. и се връща
обратно, помага на св. О.Г. да се свести като го
полива с вода и отново си тръгва. Св. Х. се обадила на
полицията и поискала да пратят линейка. На място
пристигнал екип на Спешна помощ и отвели св. О.Г. ***,
където му е оказана първа помощ.
От
приложените по делото Съдебномедицинско
удостоверение № 435/2015 година и Лист за преглед на пациент в спешно отделение
е видно, че на 07.08.2015г. в 21.30 часа О.Г. ***, а на
следващият ден - 08.08.15г. е извършен преглед и от съдебен лекар - д-р Т. Ч.,
който е установил болезнен оток на тъканите в обастта на ръба и лигавичната
повърхност на лявата половина на горната устна, че алвеолата на горния ляв
централен резец е празна, а в дъното й се установяват съсирвания на кръв, че
горния ляв страничен резец и долния ляв страничен резец са болезнени и са с
втора - трета степен на разклащане, както и
охлузвания по страничната
повърхност на лявото рамо и по лявото коляно.
Видно от заключението по
назначената в хода на ДП съдебно медицинска експертиза на в.л. С.С., което бе
изслушано в съдебно заседание и което заключение не е оспорено от страните и
съдът възприема изцяло като обективно, пълно и компетентно, на О.Г. при инцидента на 07.08.15г. са
причинени следните
травматични увреждания: контузия на лявата лицева половина с натъртване и
кръвонасядане на лявата половина на горната устна,
травматично избиване на горния ляв централен резец, разклащане от ІІ-ІІІ степен
на горния и долния леви странични резци, контузия с охлузване и оток на лявото
рамо и лявото коляно, кръвонасядане и
оток на тъканите на дясната подбедрица и общо глабоволие и болезненост в
контузените области. Вещото лице дава заключение, че от удара на главата
в твърдата подложка – асфалта на уличното платно, след падането при вдигането
на крака му, Г. е получил мозъчно сътресение, протекло със степенна
/количествена/ промяна на съзнанието и загуба на спомен за времето след удара
на главата в асфалта - антероградна
амнезия, без проявени клинично отпадна неврологична симптоматика,
стволово-функционални клинични симптоми – вегетативни реакции. Описаните
телесни повреди имат травматичен характер и същите добре отговарят да са причинени
по начин и време, описани от пострадалия и свидетелите, дали
показания в хода на ДП, като същите отговарят да са причинени по
механизма на удари с и върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и плоскости. Контузията на горната устна – лява половина с избиването на левия
горен централен резец и разклащането на горния и долния леви странични резци са
причинени от директен удар в тази област –описания юмручен удар. Според
вещото лице травматичното избиване на горния ляв централен резец е причинило на О.Д.Г. затрудняване
на дъвченето и говоренето, като основно е засегната функцията във фазата на
отхапване на храна и фъфлене при говорене.
От приложената справка за
съдимост за подс. М.Ф.М., е видно, че същият е осъждан общо 11 пъти в периода от 1991 –
2006 година, включително и за тежки умишлени престъпления на лишаване от
свобода, което е търпял ефективно, като по последните постановени спрямо него
седем присъди, както следва: Присъда
№ 114/2004
година по НОХД № 112/2004г., Присъда № 107/2005 година по НОХД № 116/2004г., Присъда № 13/2006 година по НОХД № 426/2005г., Присъда № 28/2006 година по НОХД № 114/2006г., Присъда № 28/2005 година по НОХД № 18/2005г., Присъда № 53/2006 година по НОХД № 141/2006г. и Присъда № 32/2005 година по НОХД № 176/2004г., всички по описа на РС -Елхово, със всяка от които той е осъден за престъпление по
чл. 196 от НК, с Определение № 184 от 20.09.2006г. по ЧНД № 330 /2006г. на ЕРС,
влязло в сила на 06.10.2006 година, е определено на основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК
едно общо наказание на М. - лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 24 от НК е
увеличено с шест месеца, като е постановено същото да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим. Това общо наказание, увеличено по реда на чл. 24 от НК е изтърпяно от М. на 05.07.2007г. в затвора гр. Бургас. В периода след
2006г. до момента на деянието - 07.08.2015г. М. не е осъждан.
От така изложената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
От обективна и от
субективна страна подсъдимият М.Ф.М. от с. Мелница
е осъществил с деянието си престъпния състав на чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК като на 07.08.2015 година, около
19.00 часа, в село ***, общ. Елхово, обл. Ямболска, на главната улица на
селото, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата, причинил средна
телесна повреда на О.Д.Г. ***, изразяваща се в травматично избиване на горен
ляв централен резец, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
Това обвинение спрямо подсъдимият М.М. се доказва изцяло от обясненията на самия подсъдим, дадени в
съдебно заседание, от
показанията на свидетелите М.С., М.Г., О.Г., Д.Х. и Е.И.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св.
Г.М. дадени в хода на ДП, прочетени в с.з. по реда на чл.281, ал.5, вр. с
ал.1, т.1 от НПК със съгласието на страните, заключението на вещото
лице по изслушаната по делото
съдебномедицинска експертиза и писмените доказателства по делото,
присъединени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК - справка за съдимост
на подсъдимия, съдебномедицинско удостоверение № 435/2015 година и лист
за преглед на пациент в спешно отделение.
Съдът
не даде вяра на показанията на свидетеля Г.М., дадени от него в хода на
съдебното следствие, в частта им, с която твърди, че подс. М. не е
удрял Г. и че О.Г. още преди деянието е бил без предни зъби, т.к. съдът взе
предвид факта, че показанията на свидетеля в тази посока дадени от него в хода
на ДП са събрани в период от време /14.09.15г./ по-близък до
времето на осъществяване на деянието, поради което и са обективни и точни в
по-голяма степен от тези, които са дадени в хода на съдебното следствие пред съда, а
от друга страна същите противоречат на обясненията на самия подсъдим и на показанията на
останалите разпитани в тази посока свидетели – очевидци, а именно – свидетелите
М.С., О.Г., Д.Х., М.Г. и Е.И., които съдът кредитира като пълни, логични и
безпротиворечиви, както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Безспорно се установи, че
подсъдимият М.Ф.М. като извършител и умишлено, съзнавайки всички елементи на престъпния състав и
целейки настъпването на вредоносния резултат, на 07.08.2015г. около 19.00
часа в с., обл. Ямболска, чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето в областта на устата на О.Г. ***, причинил на последния средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично избиване на
горен ляв централен резец, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето.
От събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установи, както се посочи и по-горе, че
на 07.08.2015г. подс. М. се срещнал с жената, с която св. Г. живеел на семейни
начала - св. Д.Х. и бил ядосан от обстоятелството, че е свършил по молба на
двамата /Г. и Х./ услуга, а те забавяли връщането на парите, които му дължат и
с това самият той не успял да довърши своите си работи. Но когато св. Г.
разбрал за поведението на М.М. – че ходил по-рано през деня да иска от св.Х.
парите, който му дължат, а и след употреба на алкохол, в явно
нетрезво състояние, самият О.Г. е потърсил среща с М.М., като му се обадил по
телефона. След това, около 19.00 часа двамата се срещнали случайно на улицата и
пръв пострадалият Г. се е държал провокативно като
настигнал М. и го ударил с ръце по тялото и го напсувал, но това е било сторено
под влияние именно на алкохола. Подсъдимият, както сам в обясненията си твърди,
се засегнал не толкова от нанесените му от Г. удари, а от пусвните на майка,
тъй като пет-шест месеца по-рано била починала неговата майка и в резултат на
това ударил с юмрук по лицето О.Г., с който удар именно е било причинено
телесното увреждане на Г. – избиване на горен ляв централен резец.
От доказателствата по делото се установяват
елементите от обективната страна на този вид престъпление против здравето на
човека: изпълнителното деяние, изразяващо се в противоправно действие –
нанасяне на удар с юмрук
по лицето в областта на устата на
пострадалия О.Г.. По този начин подсъдимият е въздействал
отрицателно върху горния ляв централен резец, като този зъб е бил избит. В това се изразява причинения противоправен резултат, който е в
пряка и непосредствена причинно следствена връзка от противоправните действия
на подсъдимия. От заключението на в.л. по СМЕ се
установява, че телесното увреждане е изцяло съставомерно по текста на чл.
129, ал.2 от НК, тъй като е довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето, като основно е засегната функцията във фазата на
отхапване на храна и фъфлене при говорене.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия виновно, при форма на вина пряк
умисъл, като той е предвиждал настъпването на обществено опасните последици от
действията си - това, че с нанасяне на силен юмручен удар в
областта на лицето ще увреди
здравето на пострадалия, в това се изразява прекия умисъл, а конкретното
увреждане -
избиването на горен ляв централен резец е повече с характер на евентуален умисъл, тъй като
подсъдимият е допускал, че с нанесения от него удар може да бъде увредена тази част от тялото на пострадалия. Съзнавал
е общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност и е
искал настъпването на противоправните последици. От описаната по-горе фактическа обстановка се
установява, че с действията си, подсъдимият е имал такива престъпни намерения
спрямо личността и здравето на пострадалия, чрез които да постигне точно такъв
противоправен резултат – нанасянето на телесна повреда. Изяснен е мотивът за извършване на престъплението – с цел да
отмъсти на пострадалия за нанесените от него обиди /псувни/ на подсъдимия и за провокативното
му поведение спрямо самия подсъдим.
Съдът не възприема
възражението на защитника на подс. М., че последният е
действал при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост, тъй като преди да нанесе удара с юмрук по лицето на О.Г., пострадалият освен, че е обиждал като псувал подсъдимият и се държал агресивно,
пръв е ударил М.М. с ръка и се опитал да го ритне с крак
по тялото и едва тогава подсъдимият го ударил, за да се отбранява. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства и най-вече от обясненията на самия подсъдим, се установява, че Г. е бил в явно нетрезво състояние когато е настигнал подсъдимият и е поискал
отговор защо М. притеснява жената, с която той живее на семейни начала, когато
тя е била сама в домът им. В резултат на това, между двамата възникнала разпра,
тъй като М. твърдял, че отишъл да вземе парите, които те му дължат. Макар и по
делото да се установи, че пострадалият О.Г. пръв е нанесъл леки удари с ръце по
тялото на М., самият подсъдим заяви в съдебно заседание, че не тези удари са го
засегнали, тъй като е видял, че Г. е в нетрезво състояние – вж. обяснения подс.М.:
„Той застана срещу мен, уж беше
спокоен, и изведнъж ме напсува и тогава се скарахме. Аз, ако исках
да го набия щях да го набия. Беше пиян и си виках пиян
човек какво да го бия. Той ме удари два - три пъти по
тялото и ме напсува на майка. На мен ми стана черно
пред очите, защото майка ми беше починала преди пет - шест месеца, ударих го с
ръка по лицето…“. Подсъдимият е бил обиден и
ядосан от отправената от Г. псувня и това го е мотивирало да нанесе удара по
лицето, довел до травматичното избиване на зъба на Г.. Както се
посочи и по-горе, поведението му е било обмислено и целенасочено, както и
продиктувано от желанието да покаже превъзходство чрез груба сила и така да
разреши възникналия между тях конфликт.
За да се приеме, че е налице неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, съгласно който не е общественоопасно
деянието, което е извършено за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, следва да е
установено по безспорен начин наличие на непосредствено, противоправно и
общественоопасно нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимият. В случая, спрямо подсъдимият М.Ф.М. не се доказа да са налице указаните в
чл.12, ал.1 от НК предпоставки на неизбежната отбрана или за превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Комлексният анализ на
събраните по делото доказателства
сочат, че действително О.Г. пръв е нанесъл удари по тялото на М., но веднага след това св. Д.Х. е застанала
между двамата, за да попречи на М. да продължи да нанася удари по подсъдимият.
Предвид на това съдът счита, че нападението спрямо подс. М. е било прекратено в
този момент. Както и по-горе се посочи, подсъдимият не е възприел действията на
О.Г. като нападателни в такава голяма степен, че да има нужда той да се
отбравнява, предвид нетрезвото състояние, в което е бил Г.. По отношение опита
на пострадалия да удари с крак подсъдимият следва да се отбележи на първо
място, че това е станало едва след като подс. М. вече е бил нанесъл удара,
довел до причененото телесно увреждане на Г. и на следващо място, по делото не
се установи по категоричен начин по каква причина Г. е вдигнал крака си и дали
това е сторено с цел той да ритне с него М.М., тъй ато непосредствено след това
М. го хванал за крака и вследствие на това Г. паднал на земята. Именно заради това и съдът приема, че
действията на М.М. - нанасяйки силен удар с юмрук по лицето но Г., не могат да бъдат
определени като защитни и целящи отблъскване на започнало нападение, за да следва
обосноваване на евентуална обществена полезност с основание за постановяване на оправдателна присъда.
На следващо място, съдът не намира, че са
налице и доказателства, за да приеме, че подсъдимият е действал при условията
на чл.132 от НК – в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно
действие, от което да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови ближни. Действително, съдът приема, че
пострадалият О.Г. е бил употребил непосредствено преди това алкохол и не е бил в трезво състояние, отправил е обида чрез псувня към подсъдимият М. и в този смисъл същият се е държал
предизвикателно, както и че всички тези негови действия са раздразнили и
ядосали М.М., но думите и действията на О.Г. не са били с такъв интензитет, че да се
характеризират като тежка обида или като противозаконно действие, от което да
са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия и
същевременно да предизвикат у него силно раздразнение по смисъла на чл.132 ал.1
от НК, което да го мотивира да извърши деянието.
Предвид на изложеното
съдът прие, че подсъдимият М.Ф.М. следва да
отговаря по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК за нанесена средна телесна повреда на О.Г..
Причините и мотивите за извършването на
деянието съдът намира в проявените от
подсъдимия М.Ф.М. невъздържаност и агресивност,
незачитане на телесната неприкосновеност на личността, както и ниската му
правна и обща култура, а от друга страна и предизвикателното поведение на самия
пострадал – О.Г., който преди извършването на деянието е
отправил обидни думи и изрази към подс. М. и го ударил преди това няколко пъти
по тялото с ръце.
При определяне вида и
размера на наказанието спрямо подс. М.Ф.М. за
извършеното престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, съдът взе предвид обществената опасност на
деянието, което той е извършил, която не е незначителна, предвид динамиката на
извършване на подобен род деяния, както и от вида на засегнатите обществени
отношения, които законът защитава - личността и физическата неприкосновеност на
човека, но от друга страна и
обществената опасност на самия извършител. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчита съдебното
минало на подсъдимия, а като
смекчаващи - поведението му по време на процеса, проявеното съдействие за разкриване на
обективната истина, направените пълни самопризнания, тежкото му семейно и материално
положение, както и мотивите за извършването на деянието, вкл. и
предизвикателното поведение на самия пострадал спрямо подсъдимия преди деянието
и поради това съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко и при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.
„б“, предложение първо от НПК наложи на М.М. наказание за
това престъпление „Пробация“ като определи и следните пробационни мерки - 1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред
съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С така наложеното
наказание съдът счита, че биха се изпълнили целите на генералната и специалната
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимият М.Ф.М. да заплати направените по делото
разноски както следва: за направените в хода на ДП да заплати в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР
Ямбол 121.00 лева и в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на ЕРС да заплати направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 96.24
лева, както и по 5.00 лева държавна такса да заплати
при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд –
гр.Елхово.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
......................
/В.
Апостолова/