Р Е Ш Е Н И Е № 370
/неприсъствено/
гр.Видин, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Даниел Цветков
Членове:
при секретаря П.Въткова и в
присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Цветков
гр.дело № 212 по описа за
2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, изпълнителен директор – Димитър Бориславов
Бончев, с
която срещу В.Ц.В., ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, е предявен иск
с правно основание по чл. 422 от ГПК.
Поддържа се от ищеца, че на
11.11.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД,
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“., клон България и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-16468629 от дата
22.10.2018 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия от 19.08.2019 г, „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия
до длъжниците, за което Агенция за
събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА“., клон България" в качеството му на универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника
били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД общо три броя уведомления за
извършената цесия и за предсрочната изискуемост, от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/РШ5-16468629 от 18.11.2019 г.,
което е получено от ответника. Ищцовото дружество изпрати повторно уведомително
писмо за цесията и за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/
PLUS-16468629 от 15.10.2020 г., което се върна в цялост като неполучено.
Твърди се още в исковата молба, че на 22.10.2018 г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България, като Кредитор и В.Ц.В.
като Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
PLUS-16468629, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя
били уредени от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с
този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита", а именно: 5000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде
сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД.
Застрахователната премия била в размер на 1680,00 лв. и е разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски", част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за
заем е включена в размера на договорната лихва. Съгласно условията на
сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия
на съответния падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се
прекратява автоматично, предвид което за периода считано от 5.12.2019 г. по
задължението не са начислявани месечни застрахователни премии, съответно не се
претендират и с настоящото заявление. Предоставянето на посочената по-горе сума
съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой
погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран
за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 10822,20лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 5822,20лв..
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.11.2023
г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 180,37 лв.,
при първа погасителна вноска 5.12.2018 г, съгласно погасителен план посочен в
Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 5.11.2023 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за
кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
От данните по делото е видно, че Кредитополучателят е бил
уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено
с известие за доставяне. Развиват се и съображения в исковата молба, според които,
към момента на сключване на процесния договор за кредит, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в
обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова институция е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. В тази насока се извеждат и аргументи, според които клаузата за предсрочна изискуемост, включена
в договор за заем за потребление,
при настъпването на
определени условия и
свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума,
не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД и последицата от това е,
че длъжникът изгубва преимуществото на срока.
Съгласно условията към договора за потребителски
кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 6.12.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 686,72 лева, като се изтъква още,
че Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника В., че към същия съществува изискуемо вземане на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, изпълнителен директор – Димитър Бориславов Бончев, в размер на от 5000,00 лв. главница, сумата от 3511,86 лв. представляваща договорна
лихва за периода от 05.12.2019г. до
19.10.2020г., сумата от 686.72лв.
представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до датата на подаване
на заявлението – 04.11.2020г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 04.11.2020г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част от искането, от които 183,97лв.
държавна такса и сумата от 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и направените такива в настоящето производство.
От ответника В. в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
В резултат на подадено на 04.11.2020 г., от страна на ищеца заявление по
чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2060/2020 г. по описа на
ВРС, по което на 06.11.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 5000,00 лв. главница,
сумата от 3511,86 лв. представляваща
договорна лихва за периода от 05.12.2019г.
до 19.10.2020г., сумата от 686.72лв.
представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до датата на подаване
на заявлението – 04.11.2020г., законната
лихва върху главница от датата на подаване на заявлението -04.11.2020г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от искането, от които 183,97лв.
държавна такса и сумата от 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника и с оглед постъпилото в срок възражение, на заявителят е указана възможността да
предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си по издадената
заповед.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила
иск по 422 ГПК, като в
резултат на това е образувано и настоящето дело № 212/2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск за установяване съществуване на
вземането е допустим и основателен.
В случая иска
за установяване съществуването на вземане за визираните по- горе суми явява основателен, тъй като
безспорно са установени обстоятелства твърдени от ищеца, доказателства за които
са налични по делото..
Не се оспорва от страните по делото, че по силата на
сключен договор за потребителски кредит на 22.10.2018г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“., клон България, като Кредитор и В.Ц.В.
като Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
PLUS-16468629, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Във връзка с изложеното и
твърдяното от страна на ищецът и липсата на данни за изпълнение от страна на
ответника, дължимите от него суми по цитирания договор съвпадат с
претендираните такива и следва да бъде присъдени.
Основателна
се явява и претенцията на ищеца по отношение на сумата от 3511,86 лв. представляваща договорна
лихва за периода от 05.12.2019г. до
19.10.2020г., сумата от 686.72лв.
представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до датата на подаване
на заявлението – 04.11.2020г., , както и за плащането на законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението
- 04.11.2020г. до окончателното изплащане Основателно
се явява в случая и искането за присъждане на направените разноски по
заповедното производство, както и по настоящето.
Във връзка с изложеното следва да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в
общ размер от 5000,00 лв. главница,
сумата от 3511,86 лв. представляваща
договорна лихва за периода от 05.12.2019г.
до 19.10.2020г., сумата от 686.72лв.
представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до датата на подаване
на заявлението – 04.11.2020г., законната
лихва върху главница от датата на подаване на заявлението - 04.11.2020г. до
окончателното изплащане, както и направените по ч.г.д. №2060/2020г. съразмерно
уважената част от искането, от които 183,97лв.
държавна такса и сумата от 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да
понесе направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на иска и по
настоящето производство.
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 г. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В исковото производство са направени
следните разноски: 183.97 лв. - платена
държавна такса и банков превод, както и юрисконсутско възнаграждение, което
съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 13, т.2 и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да бъде определено в размер от 200лв., а в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2057/2020 г.
по описа на ВРС – сумата от 183.97 лева
за платена държавна такса и 100.00лв. разноски за юрисконсулт.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
В.Ц.В., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** , че дължи
на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор – Димитър Бориславов Бончев,
следните суми: 5000,00 лв. главница,
сумата от 3511,86 лв. представляваща
договорна лихва за периода от 05.12.2019г.
до 19.10.2020г., сумата от 686.72лв.
представляваща лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до датата на подаване
на заявлението – 04.11.2020г., както и законната
лихва върху главница от датата на подаване на заявлението - 04.11.2020г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Ц.В., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, направите разноски
по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2060/2020 г. по описа на ВРС –
сумата от 183.97лева за платена държавна такса и 100.00лв. разноски за юрисконсулт.
ОСЪЖДА В.Ц.В., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,, направените разноски в исковото производство – 183.97 лв. - платена
държавна такса и банков превод, както и сумата от 200.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечен срок от съобщението до ответника, същият да бъде уведомен, че
може да поиска от възивната инстанция неговата отмяна по реда на чл. 240 ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: