№ 3748
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100103810 по описа за 2024 година
Предмет на производството са предявени два обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл.429, ал.1,
т.2 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на М. Г. К. ЕГН **********,
чрез адв. Я. С. –САК, като пълномощник, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати сумата от
90 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
редица травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2023 г. по вина
на водача на л.а. „Шкода Октавия" с рег.№ ****, чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
03.11.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 741.09 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за
медицински консумативи и лечение, ведно със законната лихва, считано от датата
на всяко едно плащане до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2023г. около 19:35часа в гр.София,
ищцата предприела правомерно пресичане на бул. Ситняково по пешеходна пътека
на разрешен светлинен сигнал в района на кръстовище образувано с ул."Попова
шапка“ (от страната на МОЛ-Сердика) към отсрещният тротоар на бул.Ситняково
към №47А, когато е била ударена от дясно идващият л.а. марка „Шкода“, модел
"Октавия" с рег.№ **** управляван от Н. Б. С.. Сочи се, че на място е пристигнал
1
екип на Спешна помощ, който откарал пострадалата в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов"ЕАД. В болничното заведение ищцата е хоспитализирана за времето
от 18.10.2023г. до 09.11.2023г., общо 23 дни, като през този период са извършени
две операции. Поради невъзможност да се придвижва е наета специализирана
линейка с екип, който е транспортирал ищцата до жилището на дъщеря й в
гр.София. След изписване пострадалата е била изцяло на легло до началото на
месец януари 2024г. и се е нуждаела изцяло от чужда помощ за ежедневните си
дейности. Периода до началото на м. януари 2024г. пострадалата е пребивавала при
дъщеря си в гр.София. След което в дома на сина й в гр.Плевен, където той и
съпругата му поемат грижите за нея.
На ищцата е осъществявана ежедневен рехабилитация. Дъщеря й е наела и
уреди за раздвижване. В началото на месец март 2024г. пострадалата е настанена в
рехабилитационен център-санаториум в с.Тученица, Плевенско. В санаториума е
била също на легло, а къпането се е осъществявало с помощта на санитарен стол.
От края на месец март 2024г. пострадалата прави и плахи опити за придвижване -
няколко крачки с помощта на две патерици. Ищцата многократно е консултирана
от личният си лекар с оглед постоянните болки по тялото си, както и
невъзможността да се придвижва без помощни средства. В невъзможност е да се
придвижва сама, изпитва болки и изтръпвания в областта на крака, болки в главата,
тялото. Става трудно, не може да се придвижва без помощно средство, не може да
стои изправена дълго време, при вземане на душ задължително ползва стол,
увреденият крак го държи на високо, за да не отича. Предприела е действия по
освидетелстване от ТЕЛК. Твърди, че към настоящият момент не си спомня нищо
от катастрофата. Започнала е да сънува кошмари. Има страх за бъдещето си, че
няма да може да се възстанови. Преди инцидента пострадалата е била в добро
здраве, работела на трудов договор. Изложено е още, че в хода на лечението
ищцата е извършила разходи за лечение и медицински консумативи в общ размер
на 4 741.09 лева.
Твърди се още, че за процесното ПТП е съставен констативен протокол за
ПТП, образувано е ДП № 11344/23г. по описа на СДВР, пр.пр. № 45298/2023г. по
описа на СРП. Твърди още, че за увреждащия лек автомобил към датата на ПТП е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Сочи, че на 01.11.2023г. предявила писмена претенция да изплащане на
обезщетение, но на 03.11.2023г. ответникът постановил отказ. Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответната
2
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Ответното дружество оспорва механизма на ПТП. Поддържа,
че ищцата е пресичала неправомерно пътното платно на червен сигнал на
светофарната уредба. Поддържа, че водачът Н. Б. С. се е опитал да избегне удар
между управлявания от него лек автомобил, преминаващ на зелен сигнал на
светофарната уредба и неправомерно пресичащия пешеходец, поради което се е
качил на тротоара и е причинил материални щети. Поддържа, че произшествието е
настъпило в причинна връзка от поведението на ищцата поради извършено
нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и чл. 160, ал. 1 от ППЗДвП - „пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара ши банкета на пътното платно”, както и чл. 113,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 165, т. 2 и т. 3 от ППЗДвП, съгласно които
пешеходците трябва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение. Ищцата е нарушила и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП и чл.
166, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП, според което на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост. В
условията на евентуалност – навежда възражение за съпричиняване относно
настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради неспазване на
цитираните разпоредби на ЗДвП, тъй като нейното поведение е допринесло в равна
степен с поведението на водача за реализиране на транспортния инцидент. Оспорва
твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието за
ищцата са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания, като
оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество
на лечението и за неговата продължителност. Оспорва описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Навежда възражение за прекомерност на исковата
претенция. Оспорва твърдението, че за ищцата са възникнали имуществени вреди,
представляващи описаните в исковата молба разходи за лечение и възлизащи на
претендираната сума, както и необходимостта от извършване на разхода. Оспорва
акцесорната претенция, както и датата от която се претендира. Не оспорва
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил и период. Не оспорва и, че на 01.11.2023г. е предявена
писмена претенция за изплащане на обезщетение.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. С. поддържат
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. В. оспорва предявените искове.
3
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235
ГПК, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет констативен протокол за ПТП № К-617 и протокол за оглед
на местопроизшествие, от които се установява, че на 18.10.2023 г. в гр. София, по
бул. „Ситняково“, лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****, управляван от Н.
С. с посока на движението от ул. „Гео Милев“ към бул. „Мадрид“ на кръстовището
и на кръстовището с ул. Попова шапка участва в ПТП с пресичащия от ляво на
дясно по посоката на движение пешеходец – М. Г. К.. В протокола за ПТП е
отразено, че при настъпилото произшествие е пострадал пешеходецът – М. Г. К.,
като по случая е образувано досъдебно производство./л.17 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 42060/2023г. на УМБАЛСМП
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се установява, че на 18.10.2023 г. ищцата М. К. на 73г., е
докарана от екип на БМП и постъпила в клиниката по НХВ лечебното заведение
след претърпяното ПТП, с диагноза: Контузио церебри, Фрактура ос зигоматици
декс. /л.39-л.40/
Видно от Епикриза по ИЗ № 43861/2023г. на 30.10.2023 г. ищцата е приета за
операция и лечение в ортопедична отделение на болница „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, с
диагноза: счупване на горния край на тибията /голям пищял/ - закрито. На
31.10.2023 г. след образни и клинични изследвания е извършена операция –
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Назначена е медикаментозна терапия и на 03.11.2023 г. ищцата е изписана от
лечебното заведение. /л. 41 от делото/
На 06.11.2023 г. на ищцата е извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация – тибия и фибула, като е извършена фиксация на фрактурата
на кондила с плака и винтове. Назначена е медикаментозна терапия и на 09.11.2023
г. ищцата Калчва е изписана от лечебното заведение, с препоръки за
продължаване на антикоагулантната терапия за още 20 дни. / Епикриза по ИЗ №
44502/23г. на болница „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД на л.42/
За установяване на имуществените вреди по делото са приети, неоспорени
17 бр. фактури, заедно с касов бон, установяващи плащане от страна на ищцата
сума в размер на 4 740.89 лева./л.43-л.51 от делото/
4
По искане на страните е изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
чието заключение е оспорено от ищцовата страна. В заключението на САТЕ с
в.л.инж.С. Д. е приет най-вероятен механизъм на ПТП:
на 18.10.2023 г. около 19:35 ч. в гр. София пострадалата пешеходка е
предприела пресичане на бул. „Ситняково“ в посока от МОЛ „Сердика“ към №47А
на зелен сигнал на светофорната уредба. Първоначално пострадалата е преминала
през платното предназначено за движение на ППС в посока от ул. „Оборище“ към
ул. „Черковна“, след което е преминала през трамвайното трасе. Достигайки до
разделителния остров след трамвайното трасе, пешеходката е спряла въпреки, че
сигнала на светофара за нея е бил зелен и е пропуснала движещите се и
извършващи ляв завой автомобили от ул. „Попова шапка“ към ул. „Оборище“. В
даден момент след като сигнала на светофара по направлението на движението на
пешеходката е станал червен, същата е започнала да пресича платното
предназначено за движение на ППС в посока от ул. „Черковна“ към ул. „Оборище“.
В този момент л.а.„Шкода“ се е движил в дясната лента на бул.“Ситняково“ в
посока ул. „Оборище“ със скорост от порядъка на 65 км/ч и се е намирал на
разстояние от 104 -105 метра до мястото на удара. Вещото лице приема, че поради
наличие на автомобили в съседните ленти за движение, водачът не е имал
възможност да възприеме пешеходката в момента на навлизането и на пътното
платно. Такава възможност същия е имал когато се е намирал на разстояние от 29
метра до мястото на удара. Водачът е отклонил автомобила в дясно и е последвал
приплъзващ удар между предната му лява част в областта на ъгъла на предната
броня, левия калник и лявото странично огледало. От удара тялото на пешеходката
е било отхвърлено напред и вляво, паднала е на пътната настилка и е продължило
движението си плъзгайки се по нея. След удара автомобилът е продължил
движението си в дясно и с десните си гуми се качил върху тротоара преминавайки
през описаните в протокола за оглед колчета. След това водачът е върнал
автомобила на платното за движение и е преустановил движението си на мястото
описано в протокола за оглед.
Вещото лице инж.Д. приема, че причина за настъпване на процесното ПТП са
действия на пострадалата пешеходка предприела пресичане на пътното платно на
червен за нея сигнал на светофара. Според заключението на САТЕ за водача на
лекия автомобил, ПТП е било предотвратимо от момента, в който е имал
възможност да възприеме опасността се е движил със скорост от порядъка на 42
км/ч и по-ниска. Вещото лице определя, че скоростта на автомобила в района на
произшествието и в момента на удара е била 65 км/ч.
5
С оглед повдигнато оспорване на САТЕ, по реда на чл.200, ал.3 ГПК е
допуснато изслушването на разширена съдебно-автотехническа експертиза с
вещите лица доц. д-р инж. А. А. и д-р инж. М. М., чието заключение не е оспорено
от страните, а съдът го кредитира като обективно, компетентно и пълно. В
заключението след анализ на наличен видеозапис, циклограмата на светофарното
регулиране на процесното кръстовище, събраните писмени и гласни доказателства
е приет следния най-вероятен механизъм на ПТП:
на 18.10.2023 г., около 19,35 часа в гр. София, пешеходката М. К. е
предприела пресичане на бул. „Ситняково“, движейки се в посока от МОЛ
„Сердика“ към № 47А. Пострадалата е преминала платното за движение,
предназначено за движещите се в посока от ул. „Оборище“ към ул. „Черковна“ при
зелен сигнал на светофарната уредба, след което е преминала през трамвайното
трасе, достигайки до разделителен остров, където е спряла, въпреки зеления за нея
сигнал на светофарната уредба, за да изчака преминаването на автомобилите,
извършващи ляв завой и навлизащи в бул. „Ситняково“ от ул. „Попова шапка“.
Непосредствено след края на зеления за нея сигнал на светофарната уредба,
пешеходката е предприела пресичане на платното за движение на бул. „Ситняково“
в посока от ул. „Черковна“ към ул. „Оборище“. В същото време лек автомобил
„Шкода Октавия“ се е движил със скорост около 67 км/ч в дясната пътна лента на
платното за движение на бул. „Ситняково“ в посока от ул. „Черковна“ към ул.
Оборище“. Поради наличие на автомобили в съседните пътни ленти, водачът не е
имал възможност да възприеме пешеходката в момента, в който тя е навлязла в
платното за движение. Обосновано е, че водачът и пешеходката са имали пряка
видимост един към друг в момент, в който предната част на л. а. „Шкода Октавия“
се е намирала на разстояние 53,30 м от мястото на удара, а пешеходката е била
изминала разстояние 4,67 м, движейки се по платното за движение. Сочи се, че
опасната зона за спиране на л. а. „Шкода Октавия“ при движение с определената
скорост - 67 км/ч и при конкретните пътни условия e 51,84 м. Опасната зона за
спиране на л. а. „Шкода Октавия“ при движение с максимално разрешената
скорост - 50 км/ч и при конкретните пътни условия e - 34,51 м. При така
създалата се ситуация, водачът е отклонил автомобила в дясно. Последвал е
контакт между дясната част на тялото на пострадалата и предната лява част на
автомобила. Поради контакт с тялото на пешеходката под масовия център е
последвало възкачването и преплъзване по предната лява част на автомобила с
достигане до страничното ляво огледало, след което тялото е отхвърлено напред и
наляво спрямо посоката на движение на автомобила. След първоначалният удар,
6
автомобилът е продължил движението си, като качвайки се върху десният тротоар
на бул. „Ситняково“, дясната му част е контактувала последователно с метално
колче с метална тръба. Експертите приемат, че причините за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са действията на пострадалата, която е
предприела пресичане на пътното платно на червен за нея сигнал на светофарната
уредба, както и действията на водача на л.а. „Шкода“, който не е предприел
екстрено спиране, към момента, в който е имал възможност да възприеме
пешеходката, както и е управлявал автомобила със скорост по-висока от
максимално разрешената за съответния пътен участък. Вещите лице приемат, че
при движение на л.а. „Шкода“ в най-дясната пътна лента и наличие на автомобили
в останалите три ленти, водачът на автомобила не е имал възможност да възприеме
навлизащата на платното за движение пешеходка. Експертите обосновават, че
водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието при конкретната пътна обстановка, ако реагира своевременно при
възприемане на опасността и скоростта му не надвишава определената безопасна
скорост от 67,43 км/ч. Пешеходката е имала възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако не допусне навлизане в платното за
движение на червен за нея сигнал на светофарната уредба. Скоростта на л.а.
„Шкода Октавия“ преди настъпване на ПТП и към момента на настъпване на ПТП
е била около 67 км/ч. Инициалният удар е настъпил между предната броня в лявата
част и преден ляв фар. Ударът е настъпил в дясната пътна лента.
Според заключението на разширена съдебно-автотехническа експертиза
/пункт 1.2./ водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието при конкретната пътна обстановка, ако към
момента, в който е имал възможност да възприеме движещата се по платното за
движение пешеходка е предприел екстрено спиране, съгласно което отстоянието на
лекия автомобил до мястото на удара, към момента в който възниква опасност е по-
голямо от дължината на опасната му зона при определената му скорост на
движение – 67,43 км/ч. Пешеходката е разполагала с техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като не навлезе на платното за движение на
червен за нея сигнал на светофарната уредба или в края на междинното време.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и
причинно- следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на
основание чл. 195 ГПК е изслушана КСМЕ, изготвена от вещо лице д-р П. П. –
специалист неврохирург и д-р Т. Д. – спец. ортопед – травматолог, чието
7
заключение не е оспорено от страните, и съдът го кредитира като обективно и
пълно. В заключението на КСМЕ е прието, че вследствие на ПТП ищцата К. е
получила следните травматични увреждания: контузия на мозъка, контузия на
главата с разкъсно-контузна рана, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, счупване на дясната ябълчна кост, травматично кръвонасядане около
дясната очница, счупване на предна и задна стена на десен максиларен синус с
кръвоизлив, счупване на горния край на дясната голямопищялна кост, малък
откършек от главата на дясната малкопищялна кост. Експертите приемат, че е
налице причинно-следствена връзка между описаните травматични увреждания и
процесното ПТП. В заключението е описано проведеното от ищцата лечение, както
следва: болнично лечение за период от общо 35 дни и домашно – амбулаторно - 6
месеца или общо 7 месеца.
В заключението на КСМЕ се сочи, че за получената от ищцата черепно -
мозъчната травма е проведено болнично консервативно лечение от 18.10.2023 г. до
30.10.2023 г. с режим на легло, наблюдение и лекарства, раната на главата е защита.
За травмата на десния долен крайник е проведено болнично оперативно лечение -
на 06.11.2023 г. - отстраняване на фрактурния коагулум; репозиция и временна
фиксация с метална пластина и винтове; запълване на дефекта със спонгиозна кост.
Провеждала е двукратно физиотерапия и рехабилитаиция в МЦ "Авис Медика" -
Плевен от 06.03. до 13.03.2024г. и от 15.05. до 22.05.2024 г. Експертите поясняват,
че възстановителният период за описаната черепно-мозъчна травма при пациенти
над 45 години се удължава до година и половина - две. Възстановителният период
за травмата на дясното коляно е продължил около 7 месеца. В заключението е
обосновано, че от получената черепно-мозъчната травма към настоящия
момент при ищцата няма настъпили усложнения. На 18.10.2023 г. след приемане
на ищцата в болница “Пирогов” е направена рентгенова снимка на дясното
коляно, в която има данни за дегенеративни промени в ставата. След полученото
счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост и извършената
операция - открито наместване и фиксация на костта с метални импланти е
настъпило влошаване на състоянието на колянната става - започналата преди
процесното ПТП “артрозна болест” е напреднала и е довела до разрушаване
ставната повърхност на голямопишялната кост. Вещите лица посочват, че по данни
от последния преглед ищцата е в задоволително общо състояние, в ясно съзнание,
контактна, ориентирана за собствена личност, време и място. Съобщила за лесна и
бърза умора, епизоди от главоболие с пулсиращ характер и чувство на пропадане
при промяна положението на главата, нестабилност при движение. Няма отпаднала
8
неврологична симптоматика. Походка забавена, несигурна с помощно средство-
канадка, дясната колянна става е оточна, с увеличен размер, движенията на
ставата са ограничени с 25 %. По отношение на черепно-мозъчната травма
експертизата приема, че не намира невъзстановени увреди. Травматичният
кръвоизлив под меките обвивки е резорбиран без изява на неврологични
усложнения от исхемичен характер. Счупването на горния край на дясната
голямопишялна кост и влошило състоянието на колянната става и е довело до
развитие на “артрозна болест”. Вещите лица обосновават извод, че перспекитвата в
бъдеще е благоприятна като е необходимо ЕЕГ изследване с оглед мозъчната
контузия. С оглед възрастта на ищцата е възможно развитие на късна
травматична епилепсия, като до настоящия момент тя не е получавала
епилептични припадъци. На ищцата предстои нова операция - смяна на дясната
колянна става с изкуствена. При извършения от вещото лице неврохирург на
23.01.2025 г. личен преглед, ищцата съобщила за лесна и бърза умора, епизоди от
главоболие с пулсиращ характер в първите два месеца. В този период при смяна на
позицията на тялото и главата от легнало в седнало и при изправяне до леглото
получавала чувство на потъване, което продължавало няколко минути. Постепенно
периодите на главоболие се разредили, към настоящия момент са редки, но
продължава чувството на потъване при изправяне. При движение е нестабилна,
има страх от падане. Ищцата има болки от произшествието до сега в дясната
колянна става, трудно се движи по стълби, не може да кляка. Оплакванията й се
засилват при влажно и студено време и при продължително ходене и стоене права.
Налага й се постоянно се да взима медикаменти за болките. Вещите лица
обосновават, че направените разходи в общ размер на 5 450.66 лв., съобразно
представените по делото фактури са били необходими за лечението на получените
от процесното ПТП травматични увреди.
В открито съдебно заседание вещото лице травматолог д-р Д. сочи, че на
22.01.2025 г. е извършен личен преглед на ищцата, като към тази дата,
възстановяване на травмата на коляното няма. Вещото лице пояснява, че на
ищцата предстои нова операция за смяна на ставата, защото е разрушено
платото на голямо-пищялната кост и ставата не може да функционира добре,
същата е с намалени движения от 25 %. Д-р П. посочва, че по отношение на
черепно-мозъчната травма към 22.01. – възстановителния период още не е
приключил, с оглед налична мозъчна атрофия, намалени физически способности,
водещо до удължаване на възстановителния процес. Описва, че травматичните
хеморали под меките мозъчни обвивки е разположена в областта на мозъка, където
9
са мозъчните извивки, мозъчните гънки и артериални съдове. Този кръвоизлив,
дразни съдовете и може да доведе до мозъчен инфаркт, когато се получи свиване
на съдовете се намалява кръвоснабдяване на тези части в мозъка, вследствие което
настъпва мозъчен инфаркт. Опасността за живота на ищцата е било до контролния
скенер на 25-ти е показал, че в дясната част - почти напълно разнесена,
резорбирана, а в лявата част има все още кръв. Периодът, в който би могла да
получи такива изменения на базата на съдов спазъм - инфаркт е периода до 25.10.,
една седмица от 18-ти до 25.10. При прегледа е установено, че тя много бързо и
лесно се уморява, чести главоболия, при ставане, изправяне получава
притъмняване, има страх от ходене. Няма неврологична симптоматика, но тези
симптоми трябва време, за да озвучат напълно. При тази възраст има много често
къси епилептични припадъци, които по статистически данни могат да се проявят и
до 10-тата година след травмата. Затова препоръчат да се прави задължително
електро физиологично изследване на жената, да се види първоначално какво е
положението и след това, ако има някакво изменение, да се проследява в периода
от 6 месеца до 1 година, за да може да се изключи това. Това ще е усложнение,
което ще е най-сериозното при тази черепно-мозъчна травма, получаване на
травматична епилепсия. На този етап няма данни за такова нещо. Д-р Д. посочва,
че общият възстановителен период е 7 месеца. Няма медицинска документация от
която да се разбере в каква степен е било увредено коляното на ищцата преди
произшествието, но вещото лице приема, че тя е имала някакви начални промени в
ставата, но това счупване по рода си е вътре-ставно, сложно счупване с
разместване, увредило значително ставата, независимо, че преди е имала
дегенеративни промени. В такива случаи се сменя ставата - колянно
ендопротезиране. Походката е забавена, с помощно средство-канадка.
Относно проведената от ищцата физиотерапия са приети Епикриза по ИЗ №
2359 на МБАЛ „Авис – Медика“ ООД за Физиотерапия и рехабилитация, в периода
от 06.03.2024 г. до 13.03.2024 г., както и Епикриза по ИЗ № 4753 за рехабилитация
в периода от 5.05.2024 г. до 22.05.2024 г. /л. 86-л.87/
Видно от приетото неоспорено Експертно решение № 92518 от зас. № 171 от
04.10.2024 г. на УМБАЛ „д-р Г. Странски“, гр. Плевен, на ищцата е определена
76% ВСУ /вид и степен на увреждане/ – пожизнено, с водеща диагноза: счупване
на горния край на тибията /голям пищял/. /л. 113-л.114/
По почин на ответната страна пред настоящия съдебен състав е разпитан
свидетелят Н. Б. С. – водач на лекия автомобил участвал в процесното ПТП.
10
Свидетелят сочи в показанията си, че си спомня за ПТП през м. октомври 2023 г.,
което настъпило на бул. Ситняково, близо до МОЛ „Сердика“. Движел се от
Румънско посолство – посока Подуяне. Имало регулирано кръстовище със
светофар, 3 ленти в посока, той бил в крайна дясна лента. Пътният участък бил
осветен. Имало други автомобили. Движел се с около 50 км/ч в крайна дясна лента.
Подминал светофара, който е след Румънско посолство, подминал и
гумаджийницата, която се намирала отдясно и видял, че светнало жълто и зелено
на светофара, пред него нямало автомобили и той продължил да се движи. Когато
навлязъл в кръстовището, видял жена, която била буквално пред автомобила, рязко
натиснал спирачките, навил волана надясно, там имало пътен знак и колче, което е
за пешеходния светофар. Изкъртил колчето, но с лявото огледало ударил жената,
спрял и се обадил на 112. Свидетелят посочва, че в пътната лента пред него нямало
автомобили, а в пътните ленти от лявата страна имало спрели автомобили на
светофара. Като настъпил удар, жената се озовала в средната лента, между средна
и крайна дясна. Когато предприел преминаване през светофара другите
автомобили потеглили и той продължил да се движи напред. В момента, в който
навлязъл в кръстовището видял жената и натиснал спирачки, качил се през
бордюра, ударил колче и пътен знак, но не успял да я избегне. След удара тя
паднала в съседната пътна лента, на осевата линия, но в средната лента. Посочва,
че видял жената, когато навлизал в кръстовището. Мястото, където пресекла
пешеходката било с пешеходна пътека и светофар. В този момент сигнала за
пешеходците бил червен.
За установяване на претърпените неимуществени вреди по искане на ищцата
пред настоящия съдебен състав е изслушан свидетелят Зорница Д. Г.– дъщеря на
ищцата. Свидетелят сочи в показанията, че видяла майка си в „Пирогов“, била в
критично състояние, със сътресение, натъртване и счупен крак. Била в
безсъзнание, от време на време се пробуждала, питала къде е и отново заспивала. В
„Пирогов“ ищцата престояла около месец. Прехвърлили я в травматология, там
останала повече време. След 25 дни я изписали, прибрали се с частна линейка.
Свидетелят сочи, че майка й останала с бастун. Около 2 месеца не била в съзнание.
Докторите казвали, че трябват около 4-5 месеца, за да се възстанови. Посочва, че
майка няма спомен за случилото се. В началото тя се грижела за майка си, след
това грижите поел брат . Два пъти за по 7 дни е посещавала рехабилитационен
център. Сега ползва бастун. Психически не се чувствала добре. Преди ПТП ищцата
работила в Несебър, а зимата в хотел в Беклемето. Към датата на ПТП ищцата
живяла при дъщеря си в София. Помагала за децата. В момента ищцата живее в
11
Плевен, близо до сина си. Той помага. Майка слиза с асансьора пред блока,
сяда на пейката и разговаря със съседи.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 18.10.2023 г. е било налице
валидно застрахователно правоотношение с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
относно процесния лек автомобил описан в исковата молба.
По делото е приета писмена кореспонденция между страните, от която се
установява, че на 01.11.2023 г. ищцата е предявила пред ответното дружество
искане за изплащане на обезщетение, като с писмо от 03.11.2023 г. ответникът е
изискал допълнителни документи, сред които и удостоверение за банкова сметка.
/л.36-л.38 от делото/ На 23.11.2023г. ищцата представила допълнителни документи,
като посочила и своя банкова сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 36-38 от
дата 01.11.2023 г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на
ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение
на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
12
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно¬транспортно
произшествие на 18.10.2023 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на водача на
лекия автомобил Н. С.. Установи се, че Н. С. на сочената дата е управлявал лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № **** извършено в нарушение на правилото
на чл. 120, ал. 1, т. 3 ЗДвП, което предвижда, че, когато преминаването на
пешеходци през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътното средство е длъжен да не навлиза на пешеходната
пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на
пешеходната пътека след подаден сигнал, който забранява преминаването.
От приетото по делото заключение на двучленната САТЕ с вещи лица инж. А.
А. и инж. М. М. се установи, че една от причинете за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са действията на водача на л.а. „Шкода“, който
не е предприел екстрено спиране, към момента, в който е имал възможност да
възприеме пешеходката, както и че е управлявал автомобила със скорост от 67
км/ч, която по-висока от максимално разрешената за съответния пътен участък
/50 км/ч/.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното,
съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № **** – Н. С..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание.
Установени са поделото (КСМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Съдът отчита възрастта на ищцата към
момента на настъпване на увреждането – 73 година, харктера, вида, броя и
тежестта на травмите – комплексна травма, включваща черепно мозъчна травма с
контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
счупване на дясната ябълчна кост, счупване на предна и задна стена на десен
максиларен синус с кръвоизлив, счупване на горния край на дясната
голямопищялна кост, малък откършек от главата на дясната малкопищялна кост,
извършената две оперативни интервенции, които са причинили значителни по
интензитет и продължителност болки и страдания, проведеното болнично и
домашно лечение в продължение на 7 месеца, изживения шок от инцидента,
13
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, вкл. и зависимост
от чужда помощ в периода след операциите, признатата от ТЕЛК степен на
увреждане – 76 % /ЕР № 92518 / 04.10.2024 г./, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното й състояние, вкл. страх от движение и пресичане,
липсата на пълно възстановяване, остатъчните последици- забавена, несигурна
походка с помощно средство, намален обем движения в колянна става с 25 %,
обстоятелството, че на ищцата и предстои операция за смяна на дясна колянна
става с изкуствена, обществено икономическите условия към 2023 г. намерили
израз в МРЗ в размер на 780 лв., съдът намира, че сумата от 75 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52
от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление
съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на
преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015
г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна
степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки
етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД .
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано
в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на
закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на
14
разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като ищцата е
пресичала неправомерно пътното платно на червен сигнал на светофарната уредба,
нарушила е и разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и чл. 160, ал. 1 от ППЗДвП,
както и на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 165, т. 2 и т. 3 от ППЗЗДвП, чл. 114,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 166, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП.
В приетите по делото две съдебно-автотехнически експертизи, се установи,
че ищцата е предприела пресичане на пътното платно за движение на червен за нея
сигнал на светофарната уредба. Предвид изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на
съпричиняване от страна на ищцата, съдът възприема да е 30 %. При отчитане на
приетото съпричиняване от 30 % като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди от 75 000 лв. следва да бъде редуцирано на 52 500 лв.
По имуществените вреди:
По предявеният иск за сумата от 4 741.09 лева, претендирана като
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи
за заплатени медицински консумативи и лечение, свързани с процесния инцидент,
съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и
същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира
за доказана. Въз основа на представените и приети по делото фактури заедно с
фискални бонове, за сума в общ размер на 5 450.66 лева, се установява, че същите
са били необходими за лечебно- възстановителния процес, съгласно приетото по
делото заключение на КСМЕ. Претендирания в исковата молба размер е 4 741.09
лева и предвид диспозитивното начало, на ищцата се следва този размер.
Поради установено съпричиняване, искът за имуществени вреди да бъде
уважен за сумата от 3 318.77 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от
4 741.09 лв., поради установеното съпричиняване.
15
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва
върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от
03.11.2023 г. – датата, на която ответното дружество е изискало допълнителни
документи, сред които и банкова сметка, а за имуществени - считано от датата на
всяко едно плащане.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл.
380, ал.1, изр. 2 КЗ лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Съгласно утвърдената вече съдебна практика /Решение № 167 от 30.01.2020 г.,
постановено по т. дело № 2273/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 128 от
04.02.2020 г., постановено по т. дело № 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС/ и др., в
хипотезата на пряк иск, предявен от увреденото лице по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в
застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя.
В случая ответното застрахователно дружество е уведомено на 01.11.2023
г., видно от приетата писмена претенция, поради което законна лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди се дължи именно от тази дата.
По отношение на лихвата върху обезщетението за имуществени вреди,
предвид обстоятелството, че със заявление от 23.11.2023 г. ищцата е предоставила
на ответното дружество счетоводни документи, установяващи плащане за
извършените от нея разходи, както и е посочила своя банкова сметка. Предвид
изложеното, настоящият състав на СГС намира, че законната лихва за забава върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде
присъдена от 23.11.2023г.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът
е освободен от държавна такса и разноски – определение от 05.04.2024 г. /стр. 59/
С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, на процесуалния представител адв. Я. С. - САК, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 4650 лева.
С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
16
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 282 лева /общо сторени
разноски – 940лв./, както и на осн. чл.78, ал.8 ГПК сумата от 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по
сметката на СГС държавна такса в размер на 2232,65 лв., на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, както и 1646,67 лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част
от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Черни връх” №51Д, да заплати на М. Г. К., ЕГН
********** със съдебен адрес гр.София, ж.к.“Дружба“-2, бл.**** на основание чл.
432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 52 500 /петдесет и две хиляди и
петстотин/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 18.10.2023 г. по вина
на водача на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. №****, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.11.2023г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата от присъдения размера от 75 000лв., поради съпричиняване, а
до пълния предявен размер от 90 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Черни връх” №51Д, да заплати на М. Г. К., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от
3 318, 77 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение в резултат на ПТП, настъпило на
18.10.2023 г. по вина на водача на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ****, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 23.11.2023 г. до изплащането.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Черни връх” №51Д, да заплати на адв. Я. С. - САК, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 4650 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН ********** да заплати на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, разноски по делото в размер на 282 лева, както и 200лв.
юрисконсулско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на Софийски
градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 2232,65
лв., както и 1646,67 лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част
17
от иска.
Присъдените на ищеца суми могат да се преведат по посочената в исковата молба
на стр. 8 от делото банкова сметка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18