№ 274
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Деян Вълев Маринов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно административно
наказателно дело № 20211100603980 по описа за 2021 година
С решение от 16.09.2021 г., постановено по НАХД №4281/2018г. по
описана на СРС, НО, 18 с-в, първостепенният съд е признал обвиняемия П. В.
П. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 159,ал.6 от НК, за
което е бил предаден на съд.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП,
в който се излагат доводи, че от събраната по делото доказателствена маса по
несъмнен начин се установявала съпричастността на обвиняемия към
инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд. Моли се
първоинстанционното решение да бъде отменено и обвиняемият П. да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.159,ал.6 от НК, като
същият бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
С протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
В закрито заседание на 14.10.2021г. въззивният съд по реда на глава
двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на
експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящият съдебен състав, представител на
СГП не поддържа протеста, но не го оттегля. Намира за правилен
постановеният първоинстанционен акт.
В пледоарията си защитникът на обвиняемия П. В. П. -адв.Н., се
солидаризира със становището на държавното обвинение, като моли
1
решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
Обвиняемият П. В. П. моли решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като се запозна с протеста и обсъди
доводите, посочени в него, както и тези изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна и за връщане на делото на СРС за ново
разглеждане:
Въззивният съд е сезиран с протест на прокурор при СРП, депозиран
срещу решение от 16.09.2021 г., постановено по НАХД №4281/2018г. по
описана на СРС, НО, 18 с-в.
Независимо от заявеното от представителя на СГП, че не подържа този
протест, то въззивният съд, тъй като протеста не е оттеглен, е задължен да
извърши съгласно разпоредбите на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна
проверка на правилността на протестираното решение.
Въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт
включва проверка за неговата законност, обоснованост и справедливост.
Законността обхваща преценката относно правилното приложение на
закона /материален и процесуален/.
Въззивният съд констатира, че по делото първата инстанция е
допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
липсата на надлежно изготвени мотиви.
Според задължителната съдебна практика, регламентирана в ТР № 3 от
20.11.2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г., ОСНК на ВКС и Постановление №
7/04.11.1985г. на Пленума на ВС, в същата са дадени задължителни указания
относно въпросите, които съдът следва да обсъди в мотивите на съдебния акт,
постановен по реда на глава 28 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, а именно тези
по чл. 301, ал. 1, т. 2, 9 и 12 от НПК и чл. 305, ал. 3 от НПК.
Видно от мотивите на първата инстанция, в тях отсъстват твърдения за
установените и приети от съда по делото фактически обстоятелства,
обсъждане на доказателствения материал, включително и какви са правните
съображения за взетото му решение.
Съдържанието на мотивите към решението се свежда до извода, че от
доказателствената съвкупност /без да се конкретизира същата/ не се
установявало обвиняемият да е третирал „процесното видео и снимково
съдържание като нещо свое“.
От протоколът за претърсване и изземване, както и от назначените в
хода на досъдебното производство технически експертизи се установява, че
на иззетият от жилището на обвиняемия настолен компютър, чрез програмата
eMule са били качвани и разпространявани множество файлове, съдържащи
порнографски материал, визуализиращ сексуални сцени с лица под 18
години. IP адресът, от който е разпространяван порнографския материал,
принадлежи на обвиняемия, което се установява от справка на мобилния
оператор „Мтел“. Изяснява се от експертизите, че този порнографски
2
материал е значителен по обем. В гласните доказателствени средства, а
именно в показанията на свидетелите Д. П.а, Я. П. и В. П., които живеят в
едно домакинство с обвиняемия, се съдържат твърдения, че последните не са
знаели за инкриминирания порнографски материал, който се намирал на
иззетия настолен компютър, който е бил ползван и от обвиняемия.
С оглед на анализа на въпросният доказателствен материал, същият не
позволява на въззивният съд да се съгласи с посоченото от първостепенния
съд в мотивите, че обвиняемият не третирал „процесното видео и снимково
съдържание като нещо свое“.
Липсват от първостепенният съд в мотивите излагане на конкретни
съображения, покриващи елементарните стандарти на доказателственото
право, тъй като не е налице обсъждане както поотделно, така и в съвкупност
на доказателствата, доказателствените средства и способите, събрани и
изготвени по реда на НПК в хода на досъдебното производство, които могат
да се ползват от съда на осн. чл.378,ал.2 от НПК, така и на тези
непосредствено събрани в хода на проведеното от съда съдебно следствие, за
да може въззивният съд да прецени обосноваността на извода на първата
инстанция, че от доказателствената съвкупност не се установявало
обвиняемият да е третирал „процесното видео и снимково съдържание като
нещо свое“.
Поради отсъствието в първоинстанционните мотиви на какъвто и да е
анализ на доказателствения материал, респективно посочване на приетите от
съда въз основа на доказателствената маса фактически констатации, то
възивният съд приема, че СРС е допуснал нарушение на процесуалните
правила от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1
от НПК, а именно липса на мотиви, което има за своя единствена последица
отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК е
винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и
всякога предполага връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на това, че е налице протест от представител на СРП, то
въззивният съд, прилагайки ревизионното начало по чл.314 от НПК,т.е.
независимо от наведените в протеста основания, може да отмени
първоинстанционния акт и да върне делото на СРС за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай не
може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила,
като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при
новото разглеждане на делото.
В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи,
че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са
налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2
3
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 16.09.2021 г., постановено по НАХД
№4281/2018г. по описана на Софийски Районен съд –Наказателно отделение,
18 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4